РЕШЕНИЕ
№ 2798/03.07.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 15819 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „Б.ю.“ * срещу Главна дирекция „Г.п.” при МВР иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1407,59 лв. (след допуснато увеличение на иска по чл. 214 от ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
201,00 часа за периода от 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба
– 02.10.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане.
Ищецът Н.С.Т., чрез адв. Д.Х., че е полагал труд по
служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност „младши
експерт - командир на отделение“ в ГПУ – гр. В. към РДГП „А.“ към Главна дирекция
„Г.п.“ към МВР, като има статута на държавен
служител. Сочи, че съгл. чл.
176 от ЗМВР брутното възнаграждение се състои от основно
и допълнителни, Поддържа се, че нормалната
продължителност на работното време съобразно чл.. 187, ал.1 от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди се, че съгласно
чл.187, ал.3 от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно,
а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен
период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период.
Съобразно чл. 178, ал.1,
т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се дължи допълнително за извънреден труд,
като в този смисъл е и нормата на чл. 67, ал.1 от ЗДСл, включително
на чл. 67, ал.7 от ЗДСл. Излага,
че в чл.9 от Наредбата за
структурата и организацията
на РЗ при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени
за подневно отчитане на работното
време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г. е положил общо 1406 часа нощен труд,
който преизчислен към дневен води
до извънреден труд от 201,00 часа, което изчислено
на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата
сума, който не е заплатена от ответника. Твърди,
че за процесния
период е действала Наредба № *г. на министъра на вътрешните
работи уреждаща реда за организацията
и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките
на държавните служители в МВР. Доколкото с така приетата Наредба
въпросът с преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневни е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят
общите законови разпоредби на трудовото
законодателство, в частност
Наредбата за структурата и организацията на РЗ. По изложените
съображения моли за уважаване на
иска и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Главна дирекция „Г.п.” при МВР, чрез гл. юрк.
Кр. И. е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който предявеният иск се оспорва
по основание и размер. Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител
по служебно правоотношение в МВР. Посочва, че ищецът е работил
на 12часови /дневни и нощни/ смени, съгласно
месечни графици и отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това,
чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода
е формиран резултат, който при надвишаване
нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл.
178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите,
че в случая по отношение възможността
за преобразуване на положения нощен
труд в дневен, следва да намерят
приложение разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата. Излагат се подробни доводи
относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода
са били действащи
Наредба № *г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № *г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. Съответно
така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да
са разписани 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди,
че в случая липсва основание за трансформиране на нощния в дневен
труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил
заплатен. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно ищецът, чрез адв. Д.Х. поддържа
изразеното становище по спора.
След
преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника
за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на
правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното
провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение
с ответника, като в периода 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г. е полагал труд на 24часови смени; основанието, от което произтича
вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане
на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване
изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, че между тях е съществувало служебно
правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжността „младши експерт - командир на отделение“
в ГПУ – гр. В. към РДГП „А.“
към Главна дирекция „Г.п.“ към МВР. Както и че в периода 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г. ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната
си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на
8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване,
т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г. отчитането се извършва
помесечно до 13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а
след този период, т.е. от 14.10.2016г. до 02.10.2019 г. на тримесечие
/чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат
и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г. действащи са били последователно Наредба № *г. отменена с решение № *г. на ВАС на РБ по адм. д. №
5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени
от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и
6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № * от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № *г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № */ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение по ССчЕ.
От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени
от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност
и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г., възлиза на сумата от 1407,59 лв.,което не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема,
че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент
1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да
бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода
на спора на ищеца следва
да се присъдят
разноски от общо 315,00 лв., за платено в брой адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на
ДТ, като предвид основателността на иска следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС направените в производството разноски възлизаща на 56,30 лева за
ДТ и 200,00 лева от депозита за вещо лице от общо 200,00 лв., на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Г.п.” при МВР ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „Б. Ю.“ * сумата от 1407,59 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 201,00 часа за периода
от 02.10.2016 г. до 02.10.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 02.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Г.п.” при МВР ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд В. в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 256,30 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Г.п.” при МВР ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „Б. Ю.“ * сумата от 315,00 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: