Решение по дело №4046/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1697
Дата: 28 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20233110204046
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1697
гр. Варна, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110204046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Спорт Тайм ЕУ” ЕООД против наказателно постановление №03-
2300282/ 19.04.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „Спорт Тайм ЕУ” ЕООД е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500 лева на
основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.152 от КТ.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява
от проц. представител, който поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители на ДИТ Варна, на обект магазин
Найк –стопанисван от „Спорт Тайм ЕУ” ЕООД, находящ се в гр.Варна Гранд
1
Мол било констатирано, че в обекта като водещ управител работи лицето
Е*** Й****. Проверяващите констатирали, че същата е положила труд в
периода от 13.00ч. до 21.30ч на 16.12.2022г. като на следващия ден
17.12.2022г. е започнала да полага труд от 09.00ч. В качеството си на
работодател „Спорт Тайм ЕУ” ЕООД не е осигурил междудневна почивка на
Е. Йорданова.
Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на
жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на
констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ
Имуществена санкция в размер на 1500 лв. за административно нарушение по
чл. 152 от КТ.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Г., показания на
която съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Пред съда депозира показания свид. Е. Йорданова –„водещ управител“,
за която е констатирано нарушението. Свид. Й**** заявява, че била допуснала
грешка при изготвяне на графика и всъщност не е била на работа до 21и30ч.
Съдът не кредитира показанията на свид. Йорданова, доколкото по делото е
приложен екземпляр от таблицата за отчитане явяването на работа за месец
декември, който носи печат на дружеството и подпис на длъжностното лице –
съставител. Именно това писмено доказателство е било ангажирано от
дружеството пред проверяващите и то носи информация относно минали
събития, отчитайки явяването на работа за месец декември 2022 г. на свид.
Й****.
При проверка на съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и
процедури, предвидени в ЗАНН: Акта за установяване на административно
нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя,
съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в
рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата
обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното
нарушение, установявайки факта на положен труд в два последователни дена,
2
без да е осигурена междудневна почивка от минимум 12 часа на работника. По
АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено
административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на
самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е
и правилната правна квалификация по КТ, както и правилно е определено
административнонаказателно отговорното лице. Съгласно разпоредбата на чл.
152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Процесното нарушение се изразява в бездействие на работодателя да
осигури непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка
от 12 часа на Йорданова, като неосигурената междудневна почивка е в
периода между 16 и 17.12. 2022 г..
Видно от приложените по делото присъствени листи и графици за
работа, е че Йорданова е работила от 13.00ч. до 21и30ч на 16.12.2022г. като
на следващия ден 17.12.2022г. е започнала да полага труд от 09.00ч. –
разликата, представляваща междудневна почивка е 11.30 часа, вместо
изискуемите от закона минимум 12 часа. В тази връзка съдът намира, че
нарушението е доказано по безспорен начин.
В случая се касае за обективна, безвиновна отговорност на
юридическо лице, което е длъжно да спазва в случая изискванията на чл. 152
от КТ за междудневна почивка на работниците му. Съдът намира, че е
следвало жалбоподателя да организира работата в обекта си съобразно
разпоредбите на КТ. Сочените причини за неизпълнение на това му
задължение са ирелевантни.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона
случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
3
дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите
на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на
виновното длъжностно лице.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание
основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите
за неоснователни предвид на следното:
Сочи се, че лицето не е работило по график, като в същия е допусната
техническа грешка. Съдът коментира защо кредитира писменото
доказателство по делото в мотивите си погоре, поради което не счита за
нужно да ги преповтаря.
Алтернативно се сочи, че случаят е маловажен.
Съдът извърши преценка и намери, че правилно от страна на
наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид.
На дружеството на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за
нарушение на чл. 152 от КТ с обжалваното НП е била наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв., над минималния предвиден в закона размер.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е
взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка са
съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В
случая е опредено наказание е в минималния размер предвиден в закона.
Съдът намира, че определената санкция е справедлива и ще изпълни целите
на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от
ЗАНН следва на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
4
предвижда възнаграждение от 80 до 150лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №03-2300282/
19.04.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което
на „Спорт Тайм ЕУ” ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500 лева на основание чл.416
ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.152 от КТ.
ОСЪЖДА „Спорт Тайм ЕУ” ЕООД да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна сумата от 80 лева , представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5