О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 261280 Година 12.05.2021 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети
май Година 2021
в зкрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 196 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на Т., с
която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника Й.Т.Й., че му дължи част от 76.41 лева от присъдената му
с издадената по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС и необезсилена до момента
заповед по чл. 410 ГПК – главница от 495.28 лева за неплатени далекосъобщителни
услуги от 10.07.2015 г. до 09.11.2015 г. по договор за далекосъобщителни услуги
от 07.04.2015 г., кумулативно съединен с три осъдителни иска, първите два от
които за осъждането на същия ответник да заплати на ищеца останалата част от същата
главница по същата заповед, но на друго основание и с друго съдържание, а
именно – 248.06 лева от същата като договорна неустойка по договора за мобилни
услуги, а 170.81 лева като дължими лизингови вноски по друг договор за лизинг,
а третият иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца присъдената му с
издадената по ч.гр.д. № 6085/2017 г. на СтРС и необезсилена до момента заповед
по чл. 410 ГПК – главница от 144.39 лева за потребени и неплатени далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г., но с друго
съдържание – като начислена неустойка по договора (л.
4).
На 13.04.2021
г. съдът е оставил без движение исковата молба, а на ищеца, чрез пълномощника
му по делото е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с
поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника съгласно
чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните нередовности на исковата си молба, а
именно: 1). да уточни обстоятелствата, на които е основал предявените искове,
тъй като са объркани и неясни, като посочи отделно по всяко от двете заповедни
производства по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС и по № 6085/2017 г. на СтРС -
какво точно по основание (по кой точно договор, фактура и период), съдържание
(главница, неустойка или лизингови вноски) и размер вземане е било заявено и
присъдено със заповедите за изпълнение по всяко от тези дела, като има предвид,
че по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС е заявено и присъдено със заповедта само
вземане за 495.28 лева главница от потребени от 10.07.2015 г. до 09.11.2015 г.
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015
г., за които е издадена крайна фактура № **********/10.11.2015 г., с 94.08 лева
мораторна лихва от 26.11.2015 г. до 09.10.2017 г., а по ч.гр.д. № 6085/2017 г.
на СтРС е заявено и присъдено със заповедта само вземане за 144.39 лева
главница от потребени от 15.10.2015 г. до 14.11.2015 г. далекосъобщителни
услуги по същия договор от 07.04.2015 г., за които е издадена крайна фактура №
**********/15.11.2015 г., а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да
се предявява на друго основание и с друго съдържание и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и осъдителен иск за присъдено с необезсилена заповед за изпълнение вземане
(т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК); 2).
да уточни и искането си към съда, като в петитума на поправената си искова
молба посочи всяко вземане по основание (договор), съдържание (главница,
неустойка или лизингови вноски) и размер (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК); 3). да посочи
и правния си интерес от предявените в обективно кумулативно съединение
осъдителни искове за 248.06 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г. и за 170.81 лева
лизингови вноски по договор за лизинг от 18.05.2015 г., при положение, че тези
суми са му вече присъдени (но като части от главницата от 495.28 лева) със
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6084/2017 г. (а не по
6085/2017), но на друго заявено от него в заявлението му основание (по договор
за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г.) и с друго съдържание (главница от
неплатени по същия договор далекосъобщителни услуги от 10.07.2015 г. до
09.11.2015 г.), а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се
предявява на друго основание и с друго съдържание обективно кумулативно
съединен осъдителен иск за присъдено с необезсилена заповед за изпълнение
вземане (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК); 4). да посочи и правния си интерес от предявения в обективно кумулативно
съединение осъдителен иск за 144.39 лева неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г., при положение, че тази
сума му е вече присъдена със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но на
друго заявено от него в заявлението му основание и съдържание (като главница от
предоставени в периода от 15.10.2015 г. до 14.11.2015 г. далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г., за които е
издадена крайна фактура № **********/15.11.2015 г.), а е недопустимо, поради
липса на правен интерес, да се предявява на друго основание и с друго
съдържание обективно кумулативно съединен осъдителен иск за присъдено с
необезсилена заповед за изпълнение вземане (т. 11б от мотивите на ТР
4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК). В съобщението на ищецът е и
указано, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата
си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната (л.
110).
Това
съобщение, с препис от разпореждането, е получено редовно от пълномощника на
ищеца на 21.04.2021 г. (л. 112). На 29.04.2021 г. по делото
е постъпила подадена по куриер на 28.04.2021 г. уточняващата молба от
пълномощника на ищеца (л. 113-115).
Със същата обаче не са отстранени в дадения му срок, изтекъл на 28.04.2021 г., и
посочените в т. 1, 3 и 4 от разпореждането от 13.04.2021 г. нередовности на
исковата му молба. Не само защото и в тази уточняваща я молба не са посочени, по
всяко от двете заповедни производства по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС и по №
6085/2017 г. на СтРС - какво точно по основание (по кой точно договор, фактура
и период), съдържание (главница, неустойка или лизингови вноски) и размер
вземане е било заявено и присъдено с издадените по тях заповеди. Тъкмо
напротив. И в уточняващата молба се сочи,
че заповедното производство по ч.гр.д. № 6084/2017 г. било проведено за сумата
от общо 495.28 лева, от която 76.41 лева били неплатени далекосъобщителни
услуги (без
да сочи по кой договор, фактура и период),
170.81 лева били неплатени лизингови вноски (също без да сочи по кой договор,
фактура и период), а 248.06 лева били неустойка по договорите за мобилни
услуги (без
да сочи кои),
а ч.гр.д. № 6085/2017 г. било проведено за сумата от 144.39 лева, за която
твърди, че представлявала неустойка по договора за мобилни услуги, и то при
положение, че по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС е заявено и присъдено със
заповедта само вземане за 495.28 лева
главница от потребени от 10.07.2015
г. до 09.11.2015 г. далекосъобщителни услуги по договор от 07.04.2015 г., за
които е издадена крайна фактура № **********/10.11.2015 г., с 94.08 лева
мораторна лихва от 26.11.2015 г. до 09.10.2017 г., а по ч.гр.д. № 6085/2017 г.
на СтРС е заявено и присъдено със заповедта само
вземане за 144.39 лева главница от
потребени от 15.10.2015 г. до 14.11.2015 г. далекосъобщителни услуги по същия
договор от 07.04.2015 г., за които е издадена крайна фактура №
**********/15.11.2015 г., а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да
се предявява на друго основание и/или с друго съдържание, както иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, така и осъдителен иск за присъдено с необезсилена заповед за
изпълнение вземане (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК) (л.
113). Но и защото, и с уточняващата молба ищецът продължава да поддържа, че имал
правен интерес от предявените против ответника кумулативно съединени осъдителни искове съответно за 170.81 лева
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 18.05.2015 г. и 248.06 лева
неустойка по договор за мобилни услуги от 07.04.2015 г., при положение, че тези
суми са му вече присъдени като част от главницата от 495.28 лева с
необезсилената и до момента заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на
СтРС, но на друго основание за първата (по договор за далекосъобщителни услуги
от 07.04.2015 г.) и с друго съдържание за двете суми (неплатени по същия
договор далекосъобщителни услуги от 10.07.2015 г. до 09.11.2015 г.), и за
144.39 лева неустойка по договор за мобилни услуги от 07.04.2015 г., която му е
вече присъдена с необезсилената и до момента заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 6085/2017 г. на СтРС, но с друго съдържание (главница от потребени и
неплетени по същия договор далекосъобщителни услуги). А въпреки неоснователните
доводи за противното в уточняващата молба, ВКС приема, че е недопустимо, поради
липса на правен интерес, да се предявяват на друго основание и/или с друго
съдържание такива кумулативно
съединени осъдителни искове за присъдено с необезсилена заповед за изпълнение
вземане или част от него (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК, Р 78-2012-II
т.о. и Р 1-2018-II т.о.). Въвеждането на друго основание и/или съдържание,
от което произтича присъдено с необезсилена заповед вземане/част от него, може
да се заяви с осъдителен иск само при
условията на евентуалност – ако съдът
отхвърли предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на същото
вземане/част от него (т. 11б от ТР 4-2014-ОСГТК).
Не при условията на евентуалност обаче са предявени в случая за разглеждане, и
според уточняващата молба, кумулативно съединените горепосочени осъдителни искове на
ищеца (л. 4 и 114).
При
това положение, доколкото при съединяване на искове, ако недопустимостта и/или
неотстранената нередовност засяга един от тях, делото следва да се прекрати по
отношение на този иск (Р 164-2012-IV г.о., Р 1400-1968-I г.о. и Опр.
276-2003-IV г.о.), то и в случая исковата молба следва да се върне на ищеца в
частта й, по отношение на недопустимо предявените с нея кумулативно съединени
осъдителни искове, поради неотстраняване в срок на посочените им нередовности и
недопустимостта им, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им,
като в тази му част, по същите искове, се и прекрати и производство по делото
(чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК). Не следва обаче да се обезсилват в същите части
и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК, защото тези осъдителни искове не са
за съществуване на предявените с тях вземания по смисъла на чл. 422 ГПК, а
прекратяването на делото по такива осъдителни искове, няма за последица
обезсилване от исковия съд и на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в същата
й част (т. 13 от ТР 4-2014-ОСГТК).
В
останалата й част, по отношение на предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
за съществуване на вземането за предявената част от 76.41 лева от присъдената със
заповедта по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС – главница за неплатени
далекосъобщителни услуги от 10.07.2015 г. до 09.11.2015 г. по договора от
07.04.2015 г., делото следва да продължи своя ход, защото в дадения му срок
ищецът е отстранил нередовността му и поради това исковата молба в тази й част,
с която е предявен този иск, се счита редовна в същата й част от деня на подаването
й (чл. 129, ал. 5 ГПК). Доколкото обаче настоящото определение подлежи на
обжалване, следва едва след влизането му сила да се разпореди делото да се
докладва за подготовката му в закрито заседание по чл. 140 ГПК.
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА
на ищеца Т. исковата му молба с вх. № 511/08.01.2018 г. В ЧАСТТА Й, по
предявените с нея кумулативно съединени осъдителни искове за осъждането на
ответника Й.Т.Й. да му заплати сумата от 248.06 лева за договорна неустойка по
договор с абонатен номер *********, сумата от 170.81 лева за дължими лизингови
вноски по договор за лизинг с абонатен номер ********* и сумата от 144.39 лева
за неустойка по договор с абонатен номер *********, поради неотстраняване в
срок на нередовностите й по тези искове и недопустимостта им, и ПРЕКРАТЯВА
поради това образуваното за разглеждането им производство по настоящото
гражданско дело № 196 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, В
ЧАСТТА МУ, по същите искове.
ДЕЛОТО
да се докладва за подготовката му в закрито заседание по чл. 140 ГПК след влизане
в сила на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред Старозагорския окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на същите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: