П Р О Т О К О Л
Гр. Харманли, 27.01.2020 година
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при участието на съдебен секретар Т. Ч.и прокурор....., сложи
на разглеждане гражданско дело №532 по
описа за 2019 год. докладвано от Председателя.
На именното повикване в 09,52 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С.С.С. - редовно призована, призовката връчена на 23.12.2019 г., не се явява. За нея се явява С.С.К. ***, с пълномощно и с правата по чл.34 ал.2, вр. чл.32, т.2 от ГПК, син на ищцата.
ОТВЕТНИКЪТ Р.Й.В. – редовно призован, призовката връчена на 10.12.2019 г., не се явява. Не се явява и адв. Н.М. ***, с пълномощно по делото.
Съдът докладва:
Постъпило е писмо с вх.№601/21.01.2020 г. от ЧСИ З. З., към което е приложен заверен препис от изисканото изпълнително дело №20098750401124 по описа на ЧСИ З. З. с длъжник Р.Й.В. ЕГН **********.
По хода на делото:
ПЪЛНОМОЩНИК С.С.К. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и съобрази, че същите са редовно призовани за днешното съдебно заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.
Водим от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът запита страните за становище по приемане на постъпилото изпълнително дело №20098750401124 по описа на ЧСИ З. З..
ПЪЛНОМОЩНИК С.С.К. – Да се приеме. Същото е относимо и допустимо към предмета на доказване.
Съдът, след като изслуша становището на страните, намира, че за изясняване на делото от фактическа страна, следва да се приеме като писмено доказателство постъпилото писмо с вх.№601/21.01.2020 г. от ЧСИ З. З., ведно със заверен препис от изисканото изпълнително дело №20098750401124 по описа на ЧСИ З. З., тъй като същото е относимо, допустимо и релевантно към предмета на спора.
Водим от горното,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено
доказателство по делото писмо с
вх.№601/21.01.2020 г. от ЧСИ З. З., ведно със заверен препис от изисканото
изпълнително дело №20098750401124 по описа на ЧСИ З З..
На основание чл.147 от ГПК съдът
запита страните имат ли други доказателствени искания.
ПЪЛНОМОЩНИК С.С.К. – Нямам други доказателствени искания.
Подадена е искова молба от ищцата С.С.С. с ЕГН ********** *** против Р.Й.В. ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 505, ал.1 , вр. чл.537 от ТЗ за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът Р.Й.В. с ЕГН ********** дължи на ищеца С.С.С. с ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв., присъдена му с изпълнителен лист по ЧГД № 688/2009г. по описа на РС Харманли, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъдените му разноски.
Настоящият състав, след като съобрази постъпилото изпълнително дело №20098750401124 по описа на ЧСИ З. З. и установи, че поканата до длъжника Р.Й.В. е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК по настоящ адрес ***.2010 г, намира, че за длъжника Р.Й.В. е възникнало правото на възражение по реда на чл.423 ал.1 ГПК, като това право се упражнява чрез подаване на възражение пред въззивния съд, т.е. пред ОС-Хасково, а не възражение по реда на чл. 414 ал.1 и в срока по ал.2 от ГПК , действащи в актуалните разпоредби към 09.05.2010 г.
Настоящият състав, след като съобрази разпоредбата на чл.423 ГПК, а именно, че правото на длъжника Р.Й.В. може да бъде упражнено в случаите, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, като едномесечният срок, в който същият може да оспори вземането, е от узнаването на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Настоящият състав намира, че длъжникът В. е узнал за така издадената заповед пза изпълнение с налагането на запор на трудовото му възнаграждение чрез фирма „А.Д.” с ЕИК**** и със седалище на управление гр. Хасково, ул. **** на 11.01.2010 г., а също така и чрез запор на трудовото му възнаграждение чрез запорно съобщение до работодателя му „Данислав” ЕООД гр. Димитровград, ул. **** на 22.06.2015 г. и „БУЛМАШИННЖЕНЕРИНГ” ООД гр. Хасково, ул. **** на 23.02.2017 г.
В настоящото дело не се съдържат писмени доказателства за депозирано възражение от длъжника Р.Й.В. ЕГН ********** *** и не се твърди от ответника да е депозирал такова пред ОС Хасково, като сроковете за депозирането му са изтекли съответно на 11.02.2010 г., респективно на 22.07.2015 г. и 23.03.2017 г.
От всичко изложено по-горе настоящият състав намира така предявеният иск за недопустим, поради което на основание чл.130 ГПК следва да бъде прекратено гр. д. №532/2019 г. по описа на РС Харманли, а исковата молба с вх..№4832/30.05.2019 г., подадена от С.С.С. с ЕГН ********** *** против Р.Й.В. ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 505, ал.1 , вр. чл.537 от ТЗ, следва да бъде върната на ищцата.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба с вх..№4832/30.05.2019
г., подадена от С.С.С. с ЕГН ********** *** против Р.Й.В. ЕГН ********** *** и настоящ
адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
505, ал.1 , вр. чл.537 от ТЗ, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 532/2019 г. по описа на РС Харманли.
Определението може да бъде обжалване пред ОС Хасково в едноседмичен срок за ищеца, считано от днес, за ответника - от връчване на определението.
СЪДИЯ:
Заседанието приключи в 10,08 часа.
Протоколът се изготви в с.з. на 27.01.2020 г.
СЪДИЯ:
Секретар: