РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и
първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с
участието на секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл.
съдия Генадиева в. гр. д. № 9917 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С решение №
126775 от 19.06.2020г постановено по гр.д.№ 53663/19г. на Софийски районен съд,
I ГО, 128 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал. 1 ГПК, че С.Х.Н.,
ЕГН: ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК: ********сумите както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 617,51 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот с аб. № 219053 за
периода 01.04.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно с законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК-
29.05.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 69,75 лв.,
представляваща мораторна лихваза периода от 14.09.2016г. до 20.05.2019г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 29969/2019 г. на СРС, 128 състав, като е отхърлен искът за главница за
разликата над уважения размер от 617.51 лв. до пълния предявен размер от 880,71лв. и
периода от 01.08.2015г. до 31.03.2016г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 69,75лв. до пълния предявен размер от 143,76
лв. като погасени по давност. С решението са отхвърлени изцяло и исковете за
сумата от 45,41лв., представляваща суми за услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2015г. до 30.04.2018г. и сумата от 09.01лв. обезщетение за
забава за периода от 30.05.2016г. до 20.05.2019г.
Съдът с
решението се е произнесъл по разноските съобразно изхода на делото, като е
осъдил ответника С.Н. да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 573,31лв.,
представяваща направените от него разноски пропорционално на уважената част от
иска, респективно е осъдил ищеца „Т.С.“
ЕАД да заплати на ответника С.Н. сумата от 111,08лв. представляваща разноски за
процесуално представителство на основание чл. 38,ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗА,
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на привлеченото в хода на първоинстанционното
производство от ищеца трето лице-помагач "Т.с." ЕООД.
Недоволен от
постановеното решение в частта, с която исковете за главница за доставена
топлинна енергия, законна лихва и мораторна лихва са уважени е останал ответника
в първоинстанционното производство, с оглед което в срок е подала въззивна
жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност поради нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Твърди, че ищецът не доказал при условията на пълно и
главно доказване предпоставките за основателност на иска си - че ответника е
собственик на процесния имот, както и че доставил на адреса на същия топлинни
услуги, чиято цена възлиза на присъдената сума. Сочи се, че с оглед представеното
постановление за възлагане по делото е установено, че ответника е придобил
собствеността върху процесния имот на 23.06.2006г., но с това ищеца не е
доказал извършването на въвод във владение по отношение на същия. Поддържа се,
че молбата за откриване на партида, която е служебно извършена неподписана от
ответника е частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Твърди се, че не е доказано изпадането на ответника в
забава, тъй като по делото не са представени доказателства за датата на
публикуване на фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество. Отделно сочи, че клаузата на чл. 33, ал.1 от
ОУ от 2014г. поставя потребителя в неравностойно икономическо положение, поради
което е нищожна. Подържа, че всички задължения по фактури преди 28.04.2016г.
лева са погасени по давност. Сочи се, че незаконосъобразно в противоречие с
методиката за дялово разпределение и Наредба № 16-334/06.0407г. за сградна
инсталация са отчисляване 25-28%, видно от посоченото в СТЕ. Искането е за
отмяна на решението в обжалваната от ответника част и постановяване на друго
решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Не е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на ищеца "Т.С." ЕАД.
Депозирана е и въззивна
жалба срещу решението в частта, с която частично са отхвърлени предявените от
ищеца искове, за главница за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения до пълния предявен размер и акцесорния иск за заплащане на лихви,
както и в частта, с която изцяло са отхвърлени исковете за главница и лихви за
услугата дялово разпределение. Излагат се доводи за неправилност на съдебното
решение и нарушения на материалния закон при постановяването му. Жалбоподателят
счита, че неправилно СРС приложил правилата за давността, както и тези за
изпадане на длъжника в забава по отношение на задълженията за главните
вземания. В тази връзка се позовава на разпоредби от общите условия, приложими
към договора за доставка на топлинни услуги, приети през 2014 г. и през 2016г.
Отделно от горното се твърди, че неправилно
първостепенния съд е приел, че ответника не дължи на ищеца сумите за
дялово разпределение, която е фактурирана от ищеца в съответствие със
сключените договори между него и фирмата за дялово разпределение. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната от ищеца част и за уважаване в цялост на
предявените искове. Претендират се разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу жалбата е
постъпил е отговор на ответника С.Н. чрез адв. К.Б., с който оспорва
основателността на доводите, съдържащи се в жалбата на дружеството. Поддържа,
че решението на СРС в тази част е правилно и съответства на приложимите норми
от матералните закони, а също и на ОУ от 2014 г., с оглед което заявява искане
за потвърждаването на съдебния акт в обжалваната от ищеца част.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивните жалби.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-А въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, както
и възраженията, съдържащи се в подадения отговор, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
В предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на
установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Основателността
на предявения по делото установителен иск е предпоставена от установяване на
пасивна материалноправна легитимация на ответника да отговарят по тях. В тази
връзка са наведени доводи на ответника в депозираната от него въззвна жалба, с
което се оспорва качеството му на потребител на топлинна енергия.
Съгласно нормата
на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т.42 ДР ЗЕ, действал в началото на исковия период: физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. Също така в
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ е регламентирано, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Относно
съдържанието на това понятие е налице и обилна съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на
ВКС, ТК, I ГО; решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС,
ГО, IV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, III
ГО; решение № 142/30.09.2010 г. по т. д. № 117/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.
Съгласно разясненията, дадени с посочената съдебна практика, собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, каквото е представено по делото, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая
ответникът С.Х.Н. с отговора на исковата молба, а и с въззивната жалба не
оспорва да е собственик на процесния имот. Същото се установява и от приетото и
неоспорено от страните писмено доказателство „постановление за възлагане на
недвижим имот“ по изп. дело № 2125/2000г. на
СИС при СРС, съгласно което ответника е придобил собствеността върху
процесния имот на 23.06.2006г. чрез възлагането му при публична продан. В тази
връзка е необходимо да се посочи, че публичната продан не е оригинерно, а
деривативно основание за придобиване на собственост (чл. 496, ал. 2 ГПК и чл.
499 ГПК), по силата но което купувачът става собственик от деня на възлагането,
даже то да е било обжалвано (чл. 438 ГПК). (В този смисъл е Решение № 365 от
22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г. на ВКС, постановено в производство по чл.
290 от ГПК). Безсъмнение постановлението за възлагане на недвижим имот има
силата на нотариален акт, поради което качеството на ответника на потребител на
топлинна енергия произтича от това, че за исковия период се легитимира като
съсобственик на топлофицирания имот. Както е отбелязал и първостепенния съд по
делото не са представени доказателства за наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител различен от
ответника. Нещо повече в хода на първоинстанционното производство ответника е
навел твърдения за липсата на облигационна връзка само и единство с оглед
липсата на сключен индивидуален договор между него и ищеца, но не и поради
това, че по делото не е доказано качеството му на ползвател на топлоснабдения
имот. Не е оспорил и предтавеното по делото постановление за възлагане. Такива
твърдения се навеждат едва във въззивната жалба.
Предвид
легалната дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия и постановената
задължителна практика по прилагането й, за наличието на това качество е без
значение дали собственикът реално пребивава в апартамента, в който е доставяна
топлинна енергия и съответно дали реално е ползвал такава. Ето защо
релевираните доводи за това, че ответникът не е живял в имота през исковия
период и съответно не е ползвал предоставените от ищеца услуги не могат да се
противопоставят на продавача на топлинна енергия по предявения иск. Те биха
имали значение за вътрешните отношения между ответника и лицето, което реално
ползвало предоставените от ищеца услуги. Тези отношения обаче стоят извън
настоящото производство и нямат отношение към отговорността на съсобственика
към ищеца за заплащане на реално предоставеното количество топлинна енергия.
Обстоятелството, че ответника е собственик респективно потребител на топлинна
енергия е доказано – пълно и главно с приложеното по делото постановление за
възлагане, тъй като същото е има силата на нотариален акт, съответно
представлява годен титул за собственост.
Ответникът
поддържа довод, че не е депозирал молба за откриване на партида, а такава му е
служебно открита от топлопреносното предприятие. Липсата на открита партида на
името на ответника не го лишава от качеството на собственик на процесния имот ползвател
на топлинна енергия и не рефлектира върху съществуването на облигационното
отношение по договора за доставка на топлинна енергия.
Неоснователен е
и доводът на ответника, че през исковия период не е упражнявал трите
правомощия, включени в правото му на собственост, поради което не следва да
отговаря по предявения иск. Правно релевантно за отговорността му е
обстоятелството дали върху притежавания от него недвижим имот има надлежно
учредено вещно право на ползване или не. Твърдения и съответно доказателства за
учредено вещно право на ползване върху процесния имот липсват. С оглед на това
не е налице поддържания от ответника довод, че е притежавал т. нар. "гола
собственост" по отношение на процесния имот.
В тази връзка
следва да се отбележи, че с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ именно
собственикът на имота, а не неговия фактически ползвател има качеството на
потребител на енергия за битови нужди. По изложените съображения настоящия
състав счита, че ответника е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения срещу него иск като въззвината му жалба е изцяло неоснователна по
изложените в съображения.
Както е посочил
и първостепенния съд, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
По делото не е
спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Това е и установено в хода на първоинстанционтото
производство и въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателствата
по делото - списък на етажните собственици, неразделна част от протокол за Общо
събрание на етажните собственици от 06.10.2001г. на процесната сграда, който е
подписан от предходния собственик Е.А., както и кредитираното от СРС заключение
на вещото лице изготвило назначената по делото съдебно – техническа експертиза,
от която се установява, че процесния имот е бил топлоснабден.
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ и ССЕ. Съгласно същите,
преценени по реда на чл. 202 ГПК подлежащи на кредитиране, че в процесния имот
е доставяна топлоенергия, чиято стойност за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2018г. възлиза на 880.71 лева, която е бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба, както и че ищецът е отчитал за своя
сметка технологични разходи и че топломерите в абонатната станция на процесната
сграда са преминавали последващи метрологични проверки и са изправни.
Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника
топлоенергия в определено количество, като въззивният съд приема, че при
определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената
методология. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.
Спорно с оглед
възраженията на ищеца пред въззвния съд е и това, дали вземанията за стойността
на доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода от м.август 2015
год. до м.март 2016 год. включително са погасени по давност, както и за
обезщетението за забава в отхвърлената част, както и за вземането за дялово
разпределение и обезщетението за забава на това вземане.
На първо място, с
оглед задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011
год. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл.111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Както е посочил
и първоинстанционния съд съгласно чл. 114 от ЗЗД давността тече от деня в които
вземането е станало изискуемо.
Съгласно
действалите през процесния период Общите условия на ищеца, месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на прогнозните фактури, както и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок от
периода за които се отнасят - чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от горепосочените Общи
условия.
В този смисъл правилни
за изводите на СРС, че тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за
вземанията за стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.08.2015
год. до 30.03.2016 год. е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.05.2019 год. Следователно
горепосочените главни вземания за периода от 01.08.2015 год. до 30.03.2016 год.
включително се явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви
за забава според правилото на чл. 119 ЗЗД, както законосъобразно е приел и СРС.
Осъщественото от
ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в издадените от ищеца общи фактури,
с който същият свързва началния момент, от който започва да тече погасителната
давност, няма действие по отношение на ответника - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. В
тази връзка, несъстоятелни са доводите на възивника, че вземането му за периода
от 01.08.15г. – 30.03.16г. е станало
изискуемо едва с общата фактура на 15.09.2016г.
Основателността
на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
Следователно, за
задълженията за процесния период, съгласно действащите към процесния период
общи условия, обезщетението за забава в размер на законната лихва се начислява
само за задължението по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, но не и за това по ал. 1, т.е мораторна лихва се дължи само върху
окончателния размер на сумите за доставена топлинна енергия, определени на база
изравнителните сметки- чл. 32, ал. 2. Предвид това 45- дневния срок за
заплащане тече от дата на издаване на изравнителната сметка. В случая изравнителната
сметка за периода 2015- 2016г. е издадена на 31.07.2016г., респективно срока за
плащане на същата е бил до 14.09.2016г. включително. По делото не са налице
доказателства в този срок ответниците да са извършили плащане, поради което същите
са изпаднали в забава от 14.09.2016г., като именно от този момент дължат
обезщетение в размер на 69,75 лева, съгласно заключението на ССЕ.
Предвид
изложеното правилно СРС е отхвърлил иска за разликата от 69,75 лв. до пълния
претендиран размер от 143,76 лева, като неоснователен.
Настоящият
съдебен състав обаче намира за основателни оплакванията на въззивника – ищец по
отношение на сумите за дялово разпределение, поради следното:
Съгласно чл. 61,
ал.1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал.1 ОУ за продажба на ТЕ е
посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от [фирма] и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата
договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване
на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение,
съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква
система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на
услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по
реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца,
извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата.
И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът
приема, че законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази
цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали
общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В производството
се установява, че услугата е била извършена. Представен е договор от 29.07.2015
г. между ищеца и третото лице помагач за осъществяване на последния на дялово
разпределение, представен е и протокол от Общото събрание на етажните
собственици от, на което е взето решение да се сключи Договор за услугата
"топлинно счетоводство с "Т.с.“
ЕООД.
Съобразно
изложеното, искът за сумата от заплащане на дължимите суми за услугата дялово
разпределение се явява основателен, поради което решението на СРС следва да
бъде отменено в тази си част.
По отношение на
размера и периода, за които е претендирано заплащане на услугата дялово
разпределение настоящия въззивен състав съобрази представената и приета без
възражения на страните по делото ССЕ. Видно от таблицата на стр. 4 от експертизата,
сумата в размер на 45,41лв. за услугата дялово разпределение е начислена за
периода от 30.04.2016г. до 30.04.2018г. Настоящия състав счита, че и
възнаграждението за дялово разпределение на топлинна енергия също се явява
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б „в“ от ЗЗД, респективно се погасява
с изтичането на тригодишен давностен срок. Поради което вземането на услугата
дялово разпределение за периода от 01.08.2015г. до 28.05.2016г. се явява
погасена по давност. Предвид това непогасената по давност сума за услугата
дялово разпределение е в размера на 43,62 лева.
По отношение на
лихвата за забава върху стойността на дяловото разпределение, настоящият състав
намира, че въззивната жалба е неоснователна, доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства да е поставил длъжника в забава за посочените суми.
По разноските:
С оглед изхода
на спора в настоящото съдебно производство на въззивника – ответник не се
дължат разноски, на въззивника - ищец се дължат разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, съобразно уважената част в размер на 37,57 лева.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№126775 от 19.06.2020 г., постановено по гр. дело № 53662 по описа за 2019 г.
на СРС, ГО, 128-ми състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на "Т.С."
ЕАД предявен по реда на чл. 422 ГПК срещу С.Х.Н. с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД за сумата 45,41лв. - такса за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.08.2015 г. до 30.04.2018 г., като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. ЗЗД, че С.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на "Т.С."
ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.А.сумата
от 43,62 - такса за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 29.05.2016
г. до 30.04.2018 г, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над предявения размер от
45,41 лв. до уважения размер, както и за периода от 01.08.2015г. до
28.05.2016г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА С.Х.Н.,
ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК : *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. А., сумата от
37.57лв. разноски във въззивното производство съобразно уважената част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решението в останалата обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.