Р
Е Ш Е Н И Е
№…../29.11.2017г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на втори ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Веселина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
7434 по описа
за 2015 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от Ж.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр.Варна, бул.
„Осми Приморски полк” № 43 за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ 175кв.м. от недвижим имот с
идентификатор №10135.2555.305 по КК на гр.Варна, кв.Изгрев, ул.Мир, при граници
на реалната част - №№10135.2555.2624, 10135.2555.243, 10135.2555.2586,
10135.2555.2587, и останалата част от имот № 10135.2555.305, на осн.чл. 124, ал. 1 ГПК.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът е собственик на процесния имот въз основа на наследствено
правоприемство. Навежда се, че процесната реална част е неправилно актувана с
акт за частна общинска собственост, който акт няма правопораждащо действие, но
с него се оспорват правата на ищцата. Ето защо, се претендира да се отрече
титулярството на права на Община Варна върху процесната реална част от имота.
Ответникът- Община Варна в
подадения отговор оспорва предявения иск като твърди, че е собственик на имота.
Твърди се, че със Заповед № Г-290/21.11.1995г. на Кмета на Община Варна на
основание чл. 20, ал. 2 от ЗТСУ, чл. 32, ал. 1, т.т. 1 и 3 от ЗТСУ, чл. 82, ал.
2 от ППЗТСУ и във връзка с чл. 75 от ППЗТСУ е одобрен кадастралния,
застроителния и регулационен план на жилищна група между ВМИ и ж.к.
„Изгрев" при граници западна ограда на болничен комплекс на ВМИ Варна,
магистрала Е-87, „Кемер-дере" и обходен път „Хр. Смирненски". Твърди
се, че по предвижданията на този ПУП
процесния имот попада в обхвата на охранна зона за водопроводи и ел. проводи и
затова е общински имот, защото тази процесна реална част попада именно в
обхвата на тази охранна зона. Твърди се, че Заповед № Р-114/05.05.2004г. на
Кмета на Община Варна, с която е
одобрено попълване на кадастралната основа на имот № 3521 по плана на ж.ж.”
Изгрев” е нищожен индивидуален административен акт, тъй
като попълването не е съобразено с предвижданията на по-висшия по степен план -
коментирания ПУП - ЗРП, одобрен през 1995г. и съгласно чиито предвиждания в
обхвата на попълнения през 2004г. имот минава охранна зона, тъй като това е
недопустимо, съгласно материалния закон. Тази охранна зона се твърди, че е
общинска собственост. В производсктвото по попълването на имот, пл. № 3521 не е
участвала Община Варна като заинтересовано лице. Това се установява от
административната преписка по издаване на конкретната заповед, която придружава
отговора на ответника. Твърди се, че общината е издала два акта за собственост
на спорния имот - АЧОС №2017/30.3.2001г. издаден на основание чл.2, ал.1, т.4 ЗОС и АОС №7718/25.3.2014г. издаден след одобряване на КККР на гр.Варна, в
изпълнение на разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗОС.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат становищата си по спора. В о.с.з. от 2.11.2017г. ответникът уточнява,
че Община Варна не упражнява фактическа власт върху имота.
Ответникът е ангажирал подробни писмени бележки.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от приложено на л. 4 решение на
кмета на Община Варна № 1538/24.03.1993г., че с въпросното решение на осн. чл.
2 от ЗВСВНОИ на наследниците на Жеко Иванов Милев- Иван Жеков Милев, Васил
Жеков Иванов и Валентин Жеков Иванов е възстановена собствеността върху
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.”Сотира”, пл. № 3322 с площ 1000 кв.м.,
тъй като имотът е останал незасегната от мероприятието за което отчужден-
„разширение на ВМИ” и съществува в реални граници.
С протокол за въвод във владение № 427/09.11.1994 г. /л. 5/ наследниците
на Жеко Иванов Милев- Иван Жеков Милев, Васил Жеков Иванов и Валентин Жеков
Иванов са въведени във владение на имот, находящ се в гр.Варна, м.”Сотира”, пл.
№ 3322, съгл. решение на кмета на Община Варна № 1538/24.03.1993г.
С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 66, том XV, дело № 4104/1996г. на
нотариус Св. Стойчева Васил Жеков Иванов и Валентин Жеков Иванов са се
разпоредили чрез продажба в полза на Иван Жеков Милев с по 104.17 кв.м. идеални
части всеки от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.”Сотира”, пл. № 3322 А.
С констативен нотариален акт № 152, том VI, рег.№ 14048, дело № 1021/2006г.
на нотариус рег. № 194 НК Иван Жеков Милев, Дафинка Великова И., Васил Жеков Иванов и Валентин Жеков Иванов са
признати за собственици на идеални части на 240 кв.м. ид. части от недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, м.”Сотира”, съставляваш № 3521 по плана на жилищна
група, западно от ВМИ, идентичен с ПИ № 3322, целият с площ 1240 кв.м.
С нотариален акт № 78, том I, рег.№ 893, дело № 75/2007г. на нотариус рег. № 147
НК Иван Жеков Милев и Дафинка Великова И. са дарили на дъщеря си –ищцата Ж.И.Д.
собствените си 20/1240 ид. части от поземлен имот, находящ се в гр.Варна по
плана на жилищна група между ВМИ- гр.Варна и ж.к.”Изгрев”, одобрен със
заповед №Г -290/21.11.1995
на кмета на Община Варна, съставляващ
УПИ3521 по плана на града.
С нотариален акт № 79, том I, рег.№ 895, дело № 76/2007г. на нотариус рег. №
147 НК за покупко-продажба на недвижим имот Иван Жеков Милев и Дафинка Великова
И. са прехвърлили на Ж.И.Д. собствените си 393.33/1240 ид. части от поземлен
имот, находящ се в гр.Варна по плана на жилищна група между ВМИ- гр.Варна и
ж.к.”Изгрев”, одобрен със заповед №Г -290/21.11.1995 на кмета на
Община Варна съставляващ УПИ3521 по плана на града.
С нотариален акт №73, том I, рег.№ 1483, дело № 60/2007г. на нотариус рег. №
147 НК за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство Васил
Жеков Иванов, Стефка Петкова Жекова и Ж.И.Д. са прехвърлили на „Елемент 9 ООД”,
ЕИК ********* 41.33/1240 ид. части от поземлен имот, находящ се в гр.Варна по
плана на жилищна група между ВМИ- гр.Варна и ж.к.”Изгрев”, одобрен със
заповед №Г -290/21.11.1995
на кмета на Община Варна съставляващ
УПИ3521 по плана на града, срещу задължение за строителство.
Видно от акт № 2017 за общинска собственост, регистър 2017-XI от 30.03.2001г. /л.188/ недвижим
имот, представляващ земя с площ 565 кв.м. ид. части от парцел I охранна зона, целият с площ
3000 кв.м., съгласно одобрен ЗРП със заповед № Г-290/21.11.1995г., находящ се в
гр.Варна, жил. група , между ВМИ-Варна и ж.к. Изгрев /Сотира/ кв.5: 5 парцел : I охранна зона/ част/, стар кад.план № 3323
/част/, е актуван като собственост на Община Варна. В точка 13 на акта е
записано, че имотът е отчужден съгласно заповед № 2246 /09.06.1978г. по чл. 98
от ЗТСУ.
Видно от акт № 7718 за частна общинска собственост, вписан в СВ-гр.Варна
с вх. рег. № 5744/26.03.2014г., акт № 77, том XIV, дело 2794 поземлен имот с
идентификатор 10135.2555.305 с площ 860 кв.м. и местонахождение гр.Варна,
ж.к.”Изгрев” е актуван като общински. Отбелязано е, че за имота има съставен
предходен АОС № 2017 от 30.03.2001г.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
което е неоспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че за територията на ж.к.”Изгрев” са
действали четири регулационни плана –ЗРП/1979г., ЗРП1987г., ЗРП/1995г. и
ПУП-ПУП /2012г. В ЗПР/1995г. процесната реална част, оцветена в жълто на
комбинирана скица №3 попада изцяло в югозападния край на предвидения парцел I –“за охранна зона” и попада в ПИ
3322А по КП/1973г. С регулационната извадка на плана обследваната зона е
предвидена за „охранна зона” във връзка със съществувалите по това време там
въздушни (надземни) ел.проводи високо напрежение. С ПУП-ПУП/2012г. по-голямата част на 241
кв.м. на „процесната реална част” попада парцел I –“за охранна зона”, а по-малката
негова площ 43 кв.м. попада в съседните от към южната страна парцели.
Установява се от заключението, че обследваната зона попада в територия,
предвидена като устройствена зона „ОПЗ” (паркови зони за обществено ползване)
съгл. СПНУЗТВ/1999г. Вещото лице е посочило, че имотът, визиран в АЧОС №
7718/25.03.2014г., представляващ ПИ 10135.2555.305 по КККР, изменена със
заповед на №КД -14-03-54/28.04.2009г. е частично идентичен на северната част от ПИ-3521 по КП/1973г., а
западният край на процесната реална част
попада в част 7 кв.м. от път по КП 1973 г. В площ 240 кв.м. по КНА
152/2006г. попадат северни части 98 кв.м.
и 148 кв.м. № на съседния откъм южната страна ПИ-3324 по по КП 1973 г. и
източна част 7 кв.м. от път от същия план.
Въз основа на гората
фактическа установеност, съдът формулира следните правни изводи:
При предявен установителен иск / положителен или
отрицателен/, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът има задължението да следи служебно.
Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от ТР
№ 8/27.11.2013г на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. Според наложилата се
практика в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът- фактите от които произтича правото
му.
В
конкретната хипотеза наличието
правен интерес е обосновано с факта на актуване от ответната община на
процесната реална част с акт за частна общинска собственост при твърдения, че
имотът е съсобствен между ищцата и трети лица. От представените титули за
собственост - констативен нотариален акт №
152, том VI, рег.№
14048, дело № 1021/2006г. и последващите разпоредителни сделки се установява, че ищцата се легитимира като
собственик на идеални части от процесния имот, поради което следва да й се
признае интерес от търсената защита.
Община Варна извежда придобивното си
основание, твърдейки, че съгласно
предвижданията на ЗПР/1995г., процесната реална част
попада в обхвата на охранна зона за водопроводи и ел.проводи. Следователно, твърди
че е собственик по регулация. Не твърди да упражня фактическа власт по
отношение на процесната реална част от имота ( така изявление на процесуалния
представител на страната в о.с.з. на 2.11.2017г).
В самия акт № 2017 за общинска
собственост 30.03.2001г. /л.188/ е
посочено, че имотът е отчужден съгласно заповед № 2246 /09.06.1978г. по чл. 98
от ЗТСУ.
На осн. чл. 5, ал. 2 от ЗОбС актът за общинска собственост е
официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в
закона. С него само се установява правото на общинска собственост и същия няма
правопораждащо действие (чл.5, ал.3 ЗОбС). По тази причина актът,
удостоверяващ правото на общинска собственост, може да бъде оспорван от всяко
лице, което има собствени противопоставими права или съответно правен интерес
да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Доколкото
документът само удостоверява правото на собственост, а не го поражда, ответникът
може да твърди и установява, че е собственик на различно от посоченото акта
основание.
В случая няма спора, че
процесната реална част е възстановена на праводателя на ищцата с решение на кмета на Община Варна №
1538/24.03.1993г. осн. чл. 2 от ЗВСВНОИ,
тъй като имотът е останал незасегнат от мероприятието, за което е отчужден. С влизане в сила на заповедта за
възстановяване в патримониума на праводателя на ищцата е възстановено правото
на собственост върху отчуждения имот. Следователно, е отпаднало действието на заповедта
за отчуждаване № 2246 /09.06.1978г., посочена като основание за правата на
общината в акта за общинска собственост. Ето защо, Община Варна не е собственик
по силата на цитираната заповед за отчуждаване.
По твърденията за придобиване, чрез придаване на процесната реална част
по регулация с ЗРП от 1995 г.: Застроителният и
регулационен план при действието на ЗТСУ е представлявал технически и правна
планова основа за изграждането, преустройство, развитие и благоустрояване на
населени места. Застроителният план установява характера и режима на застрояването
в комплексите и отделните парцели (чл. 22 от ЗТСУ/ отм./. Застроителният и
регулационен план бива два вида съгл. чл.21, т.1 и т.2 от ЗТСУ, в редакцията му от - ДВ, бр.
29 от 1973 г.- ЗРП за обществени мероприятия и ЗРП за дворищнорегулационните
парцели. За разлика от ЗРП за дворищнорегулационните парцели, който има за
задача да пригоди отделните имоти към изискванията по застрояването, ЗРП за
обществени мероприятия се отнася за конкретно мероприятие на учреждение,
стопанска или обществена организация и т.н. За разлика
от дворищнорегулационния план, планът за обществените мероприятия, няма пряко
отчуждително и вещноправно действие. / чл. 114, ал.1 от
ЗТСУ се отнася само до дворищнорегулационния план/.Собствениците
на имоти, необходими за мероприятия на държавата и общините, запазват
собствеността си върху тях в кадастралните им граници до влизане в сила на
заповедта по чл. 95 ЗТСУ /отм./, за отчуждаване. При
отреждане на терен за мероприятието, включващ няколко имота, с факта на
отреждането последните не губят своята юридическа самостоятелност и правото на
собственост върху тях не се трансформира в съсобственост върху общия парцел при
условията на чл. 31 ЗТСУ/ отм./. Цитираната разпоредба е приложима само за общи
/съсобствени/ парцели по дворищнорегулационен план, но не и за парцели за
обществени мероприятия. До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ /отм./
тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на
придобивна давност- така Решение №
221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., І г.о.
В случая от заключението
на вещото лице се установява, че ЗРП от
1995 г. е изработен за жилищната група,
разположена западно от болничния комплекс на ВМИ и източно от ж.к.”Изгрев”.
Предвид обхвата на плана, предвиждащ създаване на квартали или
самостоятелни части от квартали (чл. 24 от ЗТСУ/отм./), то следва
да се приеме, че застроителният и
регулационен план е такъв за „обществени
мероприятия” по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗТСУ/отм./ и за
прилагането на регулацията е ноебходима процедура по отчуждаване на имота съгл.
чл. 95 вр. чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ / отм./.
Предвид изложеното и
доколкото по делото не се установява, а и не се твърди процесната реална част
да е отчуждена по реда на чл. 95 ЗТСУ/ отм./, следва да се приеме, че
придадената по регулация част не е изгубила своята юридическа самостоятелност и
правото на собственост на ищцата не е погасено. Общината не разполага с вещно
право на собственост по отношение на процесната реална част.
В тази връзка изцяло без
значение е предназначението на имота по плана. Установява се, че имотът е
предвиден за „охранна зона” във връзка със съществувалите там по времето на
съставяне на плана „ел.проводи” високо напрежение. Със
застроителния и регулационен план са се предвиждали задължителни
хигиеннозащитни зони между промишлените или други производствени предприятия
–от една страна, и жилищни зони, културни и туристически комплекси, от друга
страна/ така Наредба № 6 за хигиенните изисквания за производствените и
обслужващите дейности и минималните хигионнозащитни зони (ДВ 67-26.08.1983г.).
Макар изложеното, вида на мероприятието, за което е отреден парцела с ЗПР за
„обществени мероприятия” не се отразява на действието на самия план. Като се
посочи този план няма вещно действие и за прилагането на плана е необходимо
отчуждаване на имотите съгл. чл.63, ал1, т.
9 от ЗТСУ/ отм./ в редакцията към бр. 29 от 1973 г.
Така от изложеното
следва, че ищцата се легитимира като собственик на процесната реална част с
изключение на 7 кв. м., в които нейните праводатели не са въведени във владение
и които са предвидени за път според заключението на вещото лице.
За тези 7 кв. м.,
заключени в т. от 1-4 на комбинирана скица № 3 следва да се посочи, че след
като ищцата не разполага с материални права по отношение на тях, нито би
придобила такива при уважаване на предявения иск, за нея липсва оправдан
интерес да оспорва правата на ответната община, съгласно постановките на т.1 от ТР № 8/27.11.2013г на ОСГТК на ВКС. В тази част производството
следва да се прекрати, като недопустимо.
В останалата част предявеният отрицателен установителен иск следва да се
уважи, доколкото ответната страна не доказа, че е тутуляр на вещно право на
собственост върху реалната част.
По разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца
се следват сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. В случая няма
данни за уговорено и заплатено адв. възнаграждение. Ищцата не е представлявана
от особен представител, доколкото с влязло в сила определение по
ч.гр.д.№1400/2016г. на ВОС й е отказана правна помощ. Ето защо, на страната се
следват само сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 87.53
лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Община Варна, БУЛСТАТ *********, с
адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк” №
43 не е
собственик на реална част с площ 175 кв.м., а според заключението на вещото лице 277 кв. от недвижим имот
с идентификатор №10135.2555.305 по КК на гр.Варна, кв.Изгрев, ул.Мир, при
граници на реалната част - №№10135.2555.2624, 10135.2555.243, 10135.2555.2586,
10135.2555.2587, и останалата част от имот № 10135.2555.305, на осн.чл. 124, ал. 1 ГПК по иска на Ж.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, на осн.чл.124, ал.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по иска на Ж.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** за приемане за
установено, че Община Варна, БУЛСТАТ *********, с
адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк” №
43 не е
собственик на реална част с площ 7
кв.м. от недвижим имот с идентификатор №10135.2555.305 по КК на
гр.Варна, кв.Изгрев, ул.Мир, при граници на реалната част - №№10135.2555.2624,
10135.2555.243, 10135.2555.2586, 10135.2555.2587, и останалата част от имот №
10135.2555.305. която реална част е посочена с точки 1, 2, 3 и 4
на скица на л. 290 от делото, същата приподписана от съда и съставляваща
приложение и неразделна част от постановеното съдебно решение.
ОСЪЖДА Община
Варна,
БУЛСТАТ *********, с
адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк” №
43 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 87.53 лева, представляващи сторените по делото
разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: