№ 88
гр.Варна,
13.04.20 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 11.03.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
при секретаря
Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 88 по описа
за 2020
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
С.И.Ж. от гр.Тервел обжалва решение
№165/09.12.2019 г. на Окръжен съд Добрич-ТО по т.д.№146/2019 г., с което искът
срещу него за сумата 64000 лева-незаплатена цена на закупен недвижим имот с
договор за покупко-продажба по нотариален акт №142/16.12.2016 г. ведно с лихви
и разноски е уважен, с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго
за отхвърляне на иска. Въззивникът моли с.з. чрез процесуалния си представител
за уважаване на жалбата му по съображения, изложени в писмени бележки.
Ответникът по
жалбата – „Тони ауто“ ЕООД -гр.Тервел моли с писмен
отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на
решението по съображения, изложени в писмени бележки.
Жалбата е подадена
в срок и е допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Оплакването в
жалбата във връзка с възражението на ответника за цедиране на вземането –
предмет на иска на трето лице е неоснователно, тъй като възражението е направено
несвоевременно – едва с допълнителния отговор на допълнителната искова молба и
е преклудирано, предвид което съдът не дължи произнасяне по него, както и
обсъждане на представените в негова подкрепа писмени доказателства на л.26-л.28
от делото.
Оплакването в
жалбата относно квалификацията на иска е
неоснователно. Принципно ДОС е следвало да квалифицира иска по чл.200 ЗЗД,
вместо по чл.327 ТЗ, доколкото процесният договор за покупко-продажба по нотариален акт №142/16.12.2016 г. няма за предмет
покупка на недвижим имот с цел продажба и ищецът не я е извършил по занятие /по
предмета си на дейност/, т.е. в търговско качество, в който случай сделката
следва да се счита гражданска, а не търговска. Това обаче не е довело до
разглеждане на различен иск от предявения такъв, нито се е отразило на
правилността на решението на съда. Разпоредбата на чл.79 ЗЗД не сочи
конкретното правно основание на иска, а съдържа общите правила на закона в
случай на неизпълнение.
Относно
оплакването в жалбата, че в договора било уговорено купувачът да поеме
кредитните задължения на продавача към Търговска банка Д, а такива продавачът
нямал, като ищецът признал този факт с т.4 от допълнителната си искова молба,
съдът съобрази следното: В края на чл.1 от договора между страните по нотариален
акт №142/16.12.2016 г. страните недвусмислено са договорили, че съгласуваната
от тях пазарна цена за продадените имоти е 64000 лева, която сума купувачът се
задължава да изплати по банков път чрез поемане на кредитните задължения на
продавача към Търговска банка Д след подписване на договора. От една страна
страните са приели, че цената на продадените недвижими имоти е 64000 лева, от
друга страна – че тя се дължи от купувача на продавача, от трета страна са
уговорили заплащането й по банков път и начин на изпълнение – чрез поемане
дълга на продавача от кредитно правотношение с Търговска банка Д. Тези уговорки
изключват оспорване сега дали продавачът е имал кредитни задължения към
посочената банка към момента на сделката. Към момента на исковата молба той
може и да е нямал вече задължения, или защото сам е погасил дълга си, или
защото друго трето лице го е погасило вместо него. Този въпрос е несъотносим
към предмета на спора, като това е смисълът на позицията на ищеца по т.4 от
допълнителната му искова молба. Няма направено с нея признание, че дълг на
ищеца към банката не е съществувал към датата на сделката. Съотносим и
меродавен е въпросът дали ответникът е погасил кредитни задължения на ищеца към
посочената банка до размера на сумата 64000 лева, а ако го е сторил частично
или изобщо не го е сторил, дали е заплатил остатъка или цялата сума по банков
път на самия ищец. При положение че ответникът не доказва извършени плащания в
такъв общ размер по която и да е от двете хипотези, следва да се приеме, че
ответникът не е изпълнил договорното си задължение да заплати дължимата за
продадените му от ищеца недвижими имоти продажна цена - 64000 лева, като искът
за нея се явява основателен и следва да се уважи, ведно с лихви и разноски.
Обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди. При този изход на спора в полза на
ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната
инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар, чийто размер – 2450 лева
не е прекомерен, а е минимален по размер съгласно Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
изложеното и на основание чл.271, ал.1 – ГПК съставът на съда
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№165/09.12.2019 г. на Окръжен съд Добрич-ТО по т.д.№146/2019 г.
ОСЪЖДА С.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Тони ауто“ ЕООД -гр.Тервел, ЕИК
*********, сумата 2450 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните с касационно
жалба пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.