О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е №
261006
07.05.2021 г., гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V – ти състав в закрито съдебно заседание на седми май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
като
разгледа докладваното от член съдия Мария Шишкова
въззивно частно гражданско дело № 1390 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М.Х. – пълномощник на П.В.Д., със съдебен адрес *** против Разпореждане от 11.06.2020 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 2877/11.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. 6558/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IV бр. с. В жалбата се излагат аргументи единствено за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева на представляващия заявителя по чл. 410 от ГПК – Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес гр. Пловдив, ж. к. „Т.“, бул. „С.“ № 34 със законен представител „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК ********* – адв. Е.А.. Прави се искане въззивната инстанция да отмени Разпореждането в частта относно присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на заявителя и да редуцира съществено този размер. В частната жалба са изложени подробни съображения относно характера на задължението за разноски. Цитирана е и практика на СЕС по отношение на задължението на държавите членки да не нарушават правилата на свободната конкуренция, регламентирани в чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС в хипотези, при които делегират правомощия на частноправни субекти /Висшия адвокатски съвет по отношение на минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Изложени са и аргументи за недължимост на това възнаграждение
поради изпълнението на задължението от ответника в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК.
Постъпило е и становище от адв. Е.А. – пълномощник на
Сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр.Пловдив, ж. к.
„Т.“, бул. „С.“ № 34 със законен представител „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. П., ж. к. „Т“, Ю. п. з.,
ул. „И.. А. Й.“ № 7, представлявано от П. Ц. П. и В. К. К., представлявано от
„Тракия – 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, 4023, ж. к. „Т.“, бул. „С.“ № 34, представлявано от управителя Й. М.
П., с което се оспорват аргументите и исканията в частната жалба. Твърди се, че
същата е недопустима, доколкото е установено, че към момента на подаването й
вече е било депозирано възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК против
издадената Заповед за изпълнение, прието от заповедния съд. Така е обосновано
искането частната жалба да бъде оставена без разглеждане като преждевременно
депозирана, а въззивното производство, образувано въз основа на същата –
прекратено. Изложени са аргументи и за неоснователност на частната жалба като в
този аспект алтернативно се иска да бъде оставена без уважение.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, провери обжалваното разпореждане, както и приложените по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна :
Въззивната частна жалба, макар и процесуално допустима се явява преждевременно администрирана. Срещу издадената на 11.06.2020 г. заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. 6558/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. с. е подадено възражение от длъжника на 25.06.2020 г., в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, заведено с вх. № 35346 в Регистратурата на Районен съд – Пловдив. Разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК предвижда възможност за обжалване на заповедта в частта относно разноските, но към момента на образуване на настоящото въззивно производство – 09. 07.2020 г. не е изтекъл срока за предявяване на установителния иск.
Задължителното тълкуване, дадено в т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС приема, че ако пред съда в
заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение в частта относно разноските, същата не се
администрира до изтичане на срока на възраженията по чл. 414, ал .2 от ГПК. При
подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1
респ. по чл. 422 от ГПК администрирането и разглеждането на частната жалба е
обусловено от решението по установителния иск. С решението по установителния
иск съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Именно в исковото производство съдът следва да обсъди всички
аргументи на страните относно размера на направените разноски в заповедното
производство, в това число и възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Това е налагало поради подаденото възражение против
заповедта за изпълнение в частта за разноските, същото да не се администрира до
изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Частната жалба се администрира и се
разглежда от въззивния съд в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ако не е подадено
възражение или възражението е оттеглено.
В конкретния казус Възражение против издадената
Заповед за изпълнение от 11.06.2020 г. е подадено в предвидения в чл. 414, ал.
2 от ГПК срок – заведено на 25.06.2020 г. с вх. № 35346 /уведомлението за
издадената заповед за изпълнение е връчено на 17.06.2020 г./, в което се твърди
изпълнение на задължението в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. В същия ден е
заведена и частната жалба по реда на чл. 413, ал. 1 във вр. чл. 274 от ГПК. Ето
защо, настоящото въззивно частно гражданско дело, образувано въз основа на
администрираната частна жалба против разноските за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство следва да бъде оставена без разглеждане и върната на
Районен съд – Пловдив, който следва да я изпрати за разглеждане от въззивния
съд при настъпване на някоя от предвидените в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС хипотези.
В настоящото производство не се дължат разноски на
страните, доколкото въззивната инстанция не се е произнесла по съществото на
правния спор.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч. гр. д. 1390/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, въззивно гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд – Районен съд – Пловдив, IV бр. с. за администриране на частната жалба с вх. № 35345 от 25.06.2020 г. за разглеждане от въззивната инстанция при настъпване на някоя от хипотезите, посочени в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: