Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч 15.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на девети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1841/2018 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод постъпила искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД против З.А.И. за установяване на вземания по заповед за изпълнение.
Твърди се, че между „Фератум България“ ЕООД и ответника е
постигнато съгласие и сключен договор от разстояние чрез средства за
комуникация. По силата на договора на ответника е отпуснат кредит в размер на
857,76 лв., който той се задължил да върне за срок от 360 дни, ведно с
възнаграждение от 201,38 лв. Преди сключването на договора се твърди, че
ответникът се е запознал с преддоговорната информация за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, приел е условията на индивидуалния договор, Тарифата и
общите условия. Наред с това, между ответника и „Фератум Банка“ ЕООД е сключен
договор по силата, на който „Фератум Банка“ ЕООД се е задължил да гарантира
изпълнението по договора за кредити, сключен от ответника, срещу заплащането на
такса от 616,00 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за
плащане по договора. Поради забава връщането на вземането по договора за кредит
с 20 дни след падежа е начислена такса за просрочие в размер на 100,00 лв.
Изпълнение по договора е предложено от гаранта „Фератум Банка“ ЕООД, който е
встъпил в правата на „Фератум България“ ЕООД. Между „Фератум Банка“ ЕООД и
ищеца е сключен договор за продажба на вземания, с който в полза на ищеца са
прехвърлени вземания срещу ответника по договор за кредит и договор за
гаранция. Твърди се, че по договора длъжникът е предложил изпълнение за сумата
от 75,14 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което
за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания в размер на
800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 01.10.2015 г. до
26.08.2016 г., 100,00 лв. – административни такси за събиране на вземането;
616,00 лв. – такса за гаранция, 40,71 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода 2708.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането. Заявена е претенция за присъждане на разноските, сторени
в производството по издаване на заповед за изпълнение и в това по установяване
съществуването на вземания по заповед за изпълнение.
В депозиран по делото отговор
особения представител на ответника оспорва той да е уведомен за продажбата на
вземанията по договора в полза на ищеца.
В хода на производството ищецът не участва чрез свой
представител и не излага становище по същество.
В хода на производството ответникът се представлява от
назначен му от съда особен представител – адв. Д., която по същество излага
становище за неоснователност на заявените претенции и развива съображения в
подкрепа на тезата си.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадена заявление от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД е образувано ч. гр. д. № 966/2018 г., по
описа на РС Ловеч, по което против З.А.И. е издадена заповед № 502 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410/28.05.2018 г. Със заповедта е
разпоредено И. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
сумата от 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 01.10.2015 г. до
26.08.2016 г., 100,00 лв. – административни такси за събиране на вземането;
616,00 лв. – такса за гаранция, 40,71 лв. – обезщетение за забава за периода
2708.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането и 84,81 лв. – разноски. Заповедта е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление.
От ангажирана по делото разпечатка на електронен
документ е видно, че на 09.01.2015 г. З.А.И., с посочени лични данни, е завила
от IP адрес 93.123.49.122, заем в размер на 857,76 лв. за
срок от 360 дни, при лихва от 184,00 лв., с гаранция в размер на 616,00 лв., с
начин на плащане чрез Изи пей. В разпечатката се посочва, че заема е потвърден
на 09.01.2015 г. с SMS към клиента, с датата на трансфер
към „Фератум банк” на 16.12.2016 г.
От ангажираните общи условия към договор за гаранция
се установява, че те се прилагат към договори за гаранция, сключвани между
Фератум Банк Лимитид и клиенти, като по силата на тях, Фератум Банк Лимитид се
задължава, под формата на поръчителство, да изпълнява задълженията по договори
за потребителски кредити между клиента и „Фератум България” ЕООД, като те са
неразделна част от договора за гарнация. Гарантът /партньорски офис или
търговски агент/, който действа от името на банката, се задължава да предостави
преддоговорна информация по ЗПФУР и ЗЗП на своята електронна страница, на
посочен от клиента електронен адрес, писмено – на хартиен или друг траен
носител, като получаването ѝ се удостовери постановения начин на
комуникация. По договора гарантът се задължава да предостави гаранция под
формата на поръчителство, като обезпечи изпълнението по договор за
потребителски кредит при същите условия, при които се е задължил той, вкл.
лихви, в това число мораторни, такси и разходи по събирането на кредита.
Гаранцията се предоставя при подадено искане за гаранция. Искането може да се
подаде на електронната страница на кредитор /www.ferratumbank.com/, в партньорски офис или чрез посредничеството на
търговски представител. За да се пристъпи към сключването на договор гарантът
трябва да е одобрил предоставянето на гаранция на клиента и да го е информирал
за това по един от следните начини: чрез изпращане на SMS на идентификационен номер на потенциалния клиент с
информация за начина, по които клиентът може да заяви съгласие за конкретните
условия на гаранцията и Общите условия; чрез изпращане на електронния адрес на
клиента на общите условия на договори и индивидуалния код за потвърждение; чрез
партньорски офис, търговския представител, които предоставят хартиен или друг
траен носител на конкретните условия на договора и общите условия към договора.
След одобрение от страна на гаранта клиентът изразява съгласие за сключване на
договор за гаранция и съгласие с общите условия по едни от следните начини:
чрез изплащане на SMS със съдържание „FER PRIEMAM”; чрез попълване на код да потвърждение на интернет
страница www.ferratum.com; чрез подписване на
всяка страница на два екземпляра от договора и общите условия към него,
предадени в партньорски офис или на търговски представител. По договора
клиентът трябва да заплати такса за предоставената му гаранция, чиито размер се
определя в индивидуалния договор. Тя се заплаща на равни месечни вноски,
дължима на падежа на всяка вноска, посочена в погасителния план, предоставен по
договора за гаранция. При предложено изпълнение по договора за кредит от
гаранта той има право на регрес срещу клиента, но не и преди да е настъпила
изискуемостта на главното вземане. Гарантът има право да прехвърли правата си в
полза на трети лица без съгласието или съдействието на клиента, като се приема,
че клиентът дава съгласие за това със сключването на договора.
По делото е допуснато и изслушано заключение на вещото
лице икономист. Същото е изготвено след проверка в счетоводството на
първоначалния кредитор /”Фератум България” ЕООД/ и ищецът. От проверката в
счетоводството на ”Фератум България” ЕООД - дружеството, за което се твърди, че
е отпуснало кредита на ответника, се установява, че в счетоводството му е
открита партида на името на ответника. По нея е заведено задължение в размер на
857,76 лв. – главница и 201,38 лв. – договорна лихва по договор за кредит №
299556 и гаранция в размер на 616,00 лв. Взети са счетоводни операции за превод
на сумата от 857,76 лв. чрез Изи пей. На вещото лице
е предоставен разпечатка на погасителен план, съгласно който сумата по
кредита/главница, договорна лихва и гаранция/ следва да се погаси на 12 вноски
с падежи 27/28 число на месеца до 26.08.2016 г., всяка в размер на 138,14 лв.
По партидата е постъпило изпълнение за сумата от 75,14 лв. Средствата са
постъпила по сметка на ”Фератум България” ЕООД в „Банка ДСК” АД. С тези суми са
погасени вземания в размер на 57,76 лв. – главница, 17,38 лв. – договорна лихва.
По партидата, като непогасени са останали вземания в размер на 800,00 лв. –
главница, 184,00 лв. – договорна лихва; 100,00 лв. – съгласно чл. 10 /т. 1-8/
от общите условия за изпадане на кредита в забава; 616,00 лв. – такса за
гаранция и 40,71 лв. – обезщетение за забава. На вещото лице не са предоставени
индивидуален договор /на хартиен носител или в електронен вид/ и договор при
общи условия; не са ангажирани доказателства относно извършения превод на
сумата по кредита към ответникът, относно основанието за начисляване на
административни такси, такса за гаранция, данни за погасяване на задължението
по кредита от гаранта, респективно момента на предложеното изпълнение. При
разпита вещото лице уточнява, че счетоводно са отразени момента на възникването
на задължението при първоначалния кредитор - 01.09.2015 г. и датата на цесията – 01.12.2017
г. Само тези дати са отразени в счетоводството, а в самата партида е отбелязано,
че кредитор по вземанията е „Фератум банк”. Тези записванията са направени при
„Фератум България” ЕООД.От счетоводните записвания не може да се установи на
коя дата гаранта е погасил задължението. Единствената следа е, че „Фератум
България” е престанал да го води на отчет, поради погасяване, без данни относно
момента, в който е предложено изпълнение. С
оглед тази счетоводна информация вещото лице е направило извод, че
счетоводството на ”Фератум България” ЕООД не е водено редовно. В счетоводството
на ищеца, въз основа на договор за цесия, със страни ищеца и „Фератум Банк”, са
заведени вземания срещу ответника И. по договор № 299553. Задължението правилно
е заведено в счетоводството на ищеца въз основа на договора за цесия.
Между „Фератум Банк” и ищецът е постигнато съгласие и
сключен договор по силата, на който първият прехвърля на втория кредити,
отпуснати от „Фератум България” ЕООД в български лева, за български клиенти,
живеещи в България, прехвърлени срещу гаранционно плащане от „Фератум Банк”,
включващи главница, лихви и такси, 120 дни след датата на падежа им. Кредитните
отписвания са колективно посочени като портфейл, включващ 1965 бр. „Кредити на
вноски” с номинал от 2 459 088,46 лв. /главница, лихви и такси/ и
3 279 бр. „Заеми до заплати” с номинална стойност от 1 210 491,72
лв. /главница, лихви и такси/ с датата на прехвърляне 01.12.2017 г., срещу
заплащане на договорена цена. В договора е уговорено, че с подписването му
продавачът потвърждава извършената цесия и овластява купувачът да уведомява
длъжниците от името на продавача за цесията, както и че плащанията трябва да
извършва по сметка на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, а не
на Фератум. Договорено е че, портфейлът, с индивидуалните дългове и информация,
необходима за събиране на всеки дълг, е посочена в приложение към договора. Препис
от приложените не е представен към договора.
В ангажиране по делото изявление от „Фератум Банк” е
потвърдено прехвърлянето на вземания по договор за придобиване от 01.12.2017
г., сключен с „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД,
индивидуализирани в приложение, неразделна част от него. Представено е
пълномощно, с което „Фератум Банк” овластява „Агенция за контрол на просрочени
вземания“ ООД с правата да уведоми всички длъжниците по всички вземания на
дружеството, които са цедирани с договор от 01.12.2017 г., индивидуализирани в
приложение към него.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенции за
установяване на вземане по главница, договорна лихва и такси по договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние, чрез средства за комуникация и
договор за гаранция с правна квалификация чл. 422, вр. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 6 ЗПФУР.
От ангажираните по делото
писмени доказателства не се установява между ответника и дружеството „Фератум
България” ЕООД да е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски
кредит при заявените параметри в исковата молба. Закона за потребителските
кредити под режима, на който попада и договорната връзка /арг. от противното от
чл. 4 ЗПК/, по която се търси изпълнение, предписва форма за действителност на
договорите за потребителски кредити – обикновена писмена /чл. 10, ал. 1 ЗПК/.
Формата се счита спазена, когато комуникацията между страните е водена от
разстояние /по телефон, през интернет или чрез други технически средства/, а
съгласието им е обективирано в електронен документ. Препис от същия, на хартиен
носител, удостоверява договорната връзка между страните, ако съдържа индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично
кой е техният автор, какво е тяхното съдържание, както и каква е била целта да
бъдат отправени. В хода на производството ищецът е ангажирал разпечатка на
хартиен носител на електронен документ, но тя не установява същественото
съдържание на договорната връзка – страни /потребител и кредитор/ и предмет
/поето задължение от страна на кредитора да предостави финансов ресурс, който
той да възстанови разсрочено и условията, при които да стори това/. Ангажираната
разпечатка на електронене документ всъщност е относима към договора за
гаранция, а не към договора за предоставяне на потребителски кредит. Страните
по двете правоотношения са различни, различен е и предмета им. По договора за
гаранция гарантът се задължава да обезпечи изпълнението по договор за
потребителски кредити, сключен между потребителя и кредитора, чрез
поръчителство, срещу заплащане. Поръчителство е договор между кредитора и трето
лице, с което последното се задължава да обезпечава изпълнението на чуждо
задължение. По отношение на договора за поръчителство законът въвежда също
форма за действителност /обикновена писмена – чл. 138 ЗЗД/, а доказателства за
възникването на такова правоотношение между гаранта /”Фератум Банк”/ и
кредитора по договора за потребителски кредит /Фератум България” ЕООД/ не са
ангажирани.
Договорната връзка
по кредитното правоотношение е сключена от разстояние. Тя попада под режима на
ЗПФУР, който има за цел да осигури защита на потребителя при предоставяне на
финансови услуги от разстояние /чл. 2 ЗПФУР/. Именно, с оглед постигането на
тези цели, законът задължава доставчикът на услуги от разстояние /в това число
финансови/ да предостави на потребителя, преди той да бъде обвързан от предложението
или договора, информация за услугата и то по ясен и разбираем начин, на хартиен
или друг траен носител, като тя бъде пълна, вярна и разбираема и не въвежда
потребителя в заблуждение /чл. 8, чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПФУР/. Тежест
на доказване за установяване на тези обстоятелства се носи от доставчика /арг.
от чл. 18, ал. 1 ЗПФУР/. Доказателства в тази насока също не са ангажирани от
ищцовата страна в хода на процеса, макар с доклада на делото да са ѝ
дадени указания за това.
В производството
по делото не са ангажирани доказателства кредитора по договорната връзка да е
изпълнил задължението си за предаване сумата по кредита на ответника. След
изпълнението на това му задължение за длъжника възниква задължението за връщане
на сумата по кредита, ведно с възнаграждението за ползване на предоставени
финансов ресурс. Твърди се, че е договорено предаването на сумата по кредита да
се извърши чрез Изи пей. В тази връзка първоначалния кредитор е направил
счетоводни записвания, но същите не могат да се ползват като основа за
формиране на извод за изпълнение на това задължение, тъй като за тях не са
ангажирани първични счетоводни документи.
От изложеното
следва, че ищецът не е провел доказване относно възникването на правоотношение
по договор за потребителски кредит между ответника и „Фератум България” ЕООД и
изпълнението на задълженията по него /задължението за предаване сумата по
кредита/. Обстоятелството, че в счетоводството на „Фератум България” ЕООД има
открита счетоводна партида на ответника, че по нея са взети счетоводни операции
/превод на сума, постъпили плащания/ не променя извода на съда. Счетоводството
на „Фератум България” ЕООД не е водено редовно, поради което и записванията в
него не могат да са основа за формиране на изводи по фактите, в насока възникването
на договорно правоотношение, предложеното по него изпълнение от кредитора,
респективно от потребителя. В тази връзка следва отново да се има предвид, че
договорът за потребителски кредит е формален. За действителността му законът
въвежда обикновена писмена форма. За спазването ѝ ищецът не е ангажирал
доказателства /на хартиен или технически носител/. Негова е тежестта на
доказване в процеса и след като той не е провел успешно доказване досежно този
факти, съдът следва да приеме, че той не се е осъществил.
В хода на
производството не се установи дружеството гаранта /”Фератум Банк”/ да е
изпълнило задължението си по договор за гаранция. С договора той се е задължил
да обезпечи, чрез поръчителство, изпълнението по договор за поребителски кредит
със страни ответника и „Фератум България” ЕООД. Както съдът посочи по горе в
мотивите си, по делото не е ангажиран договор за поръчителство, сключен между
гаранта /”Фератум Банк”/ и кредитора по договора за потребителски кредит
/”Фератум България” ЕООД/. Само при изпълнението на това задължение от гаранта
за длъжника би възникнало задължение за заплащане на цената по договор за
гаранция. Доказателства по делото не са ангажирани, поради което съдът следва
да приеме, че гаранта не и изпълнил задължението по договор за гаранция /не е
обезпечил чрез поръчителство изпълнението по договор за потребителски кредит/,
а за длъжника не е възникнало задължение за плащане на цената по договора за
гаранция.
По делото няма
доказателства, че гаранта е предложил изпълнение по договора за потребителски
кредит, след което се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. При
липса на доказателства в тази насока, след като не е доказано, че гарантът е
встъпил в правата на кредитора по кредитното правоотношение, с договора за цесия,
сключен в ищеца, той не е могъл да му ги прехвърли. В допълнение към казаното,
следва да се отбележи, че предмет на договора за цесия са кредитни портфейли
/вземания по продукт „Кредит на вноски” и „Заем до заплата”, сключени между
„Фератум България” ЕООД и български клиенти, живеещи в България/, но не и
вземания по договори за гаранция. Наред с това, към договора за цесия не е
ангажирано приложението, в което са индивидуализирани вземанията, предмет на
продажбеното отношение, поради което съдът не може да установи дали процесните
са част от него.
За пълнота на
изложените, макар това да няма пряко отношение към крайния извод на съда, че
ищецът няма вземания на заявеното основание, в посочения в исковата молба
размер срещу ответника, следва да се отбележи, че за продажбата на вземането
ответникът не е уведомен. Ищецът е овластен с правата да стори това, но
изявление в този смисъл преди подаване на исковата молба или в рамките на
производството, не е направено. При направеното изявление, връчено на ответника
в рамките на процеса, вкл. чрез назначения му от съда особен представител, този
факт следваше да се отчете от съда, като настъпил в рамките на процеса.
По изложените
съображения, заявените искове за установяване на вземания по главница,
договорна лихва, административна такса, такса гаранция и обезщетение за забава,
следва да се отхвърлят.
При изхода на
спора, без уважение следва да са остави искането на ищеца за присъждане на
сторените разноски в настоящото производството и в производството по издаване
на заповед за изпълнение.
Ответникът не е
заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с решението. В хода на
процеса той е представляван от назначен му от съда особен представител, на
който следва да се заплати възнаграждение в размер на 351,85 лв. от внесения
депозит, за което се издаде РКО.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ заявените
от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано
Росен Георгиев Антонов и Тервел Янчев Кънчев против З.А.И., с ЕГН **********, с
адрес *** искове с правна квалификация чл. 422, вр. 415 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР за установяване на вземания в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева/ –
главница, 184,00 лв. /сто осемдесет и четири лева/ – договорна лихва за периода
01.10.2015 г. до 26.08.2016 г., 100,00 лв. /сто лева/ – административни такси
за събиране на вземането; 616,00 лв. /шестстотин лева и шестнадесет стотинки/ –
такса за гаранция, 40,71 лв. /четиридесет лева и седемдесет и една стотинки/ –
обезщетение за забава върху главницата за периода 27.08.2016 г. до 17.05.2018
г., ведно със законната лихва от 28.05.2018 г. до изплащане на вземането, предмет
на издадена Заповед № 502 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.05.2018 г. по ч. гр. д. № 966/2018 г. на РС Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
горните данни, за присъждане на сторените разноски в настоящото производството
и в производството по издаване на заповед за изпълнение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
адв. С.Д. – особен представител на ответника З.А.И. възнаграждение в размер на
351,85 лв. лв. /триста петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ от
внесения депозит, за което се издаде РКО.
Решението може да
се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд
Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: