№ 98
гр. Провадия, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20253130200113 по описа за 2025 година
при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от
Димитър Михайлов Административно наказателно дело № 113 по описа за
2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от В. И. П., ЕГН *** срещу Електронен фиш серия К №
10036323, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл. 21, ал.1, от
Закона за движение по пътищата, на въззивника, на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер 200. 00 лв.
Въззивникът счита оспорения ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли да бъде
отменен.
Твърди, че ЕФ не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и
че не е налице повторност, поради невръчване на предходен ЕФ, който да
обосновава повторността, както и други нарушения, като моли за отмяна на
обжалвания ЕФ. Претендира разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на
1
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.11.2024 г. в 15. 50 ч., в гр.Дългопол, по ул.“Никола Обретенов“
на кръстовището с ул.“Георги Димитров“, товарен автомобил „Мерцедес 312
Д Спритер“ с рег.***, бил управляван със скорост 76 км/ч при въведено с
пътен знак В-26 ограничение на скоростта 50 км/ч, при което бил заснет с
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на
скоростта на МПС тип ARH CAM S1 с № 120 cd05 и за констатираното
превишение на скоростта с 26 км/ч срещу въззивника бил издаден процесния
електронен фиш.
При констатация, че регистриран собственик на превозното средство в
информационната система на МВР е въззивника, както и че спрямо него е
влязъл в сила на 04.10.2024 г. ЕФ № 9457951, връчен на 19.09.2024г. също за
нарушение за скорост по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с процесния ЕФ му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер 200. 00 лв за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от
ЗДвП.
По делото липсват данни, въззивникът да е представял писмена
декларация на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП с данни за
друго лице, което да е извършило нарушението със собственото му МПС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
Процесния ЕФ е връчен на 29.01.2025 г., поради което съдът намира, че
жалбата срещу него е в законоустановения срок.
Административно-наказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл. 34 ЗАНН. ЕФ съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4
2
ЗДвП, сред които не фигурира „дата на съставяне на фиша“ (за разлика от чл.
42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на
дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда, като
съществено процесуално нарушение. В ЕФ са посочени териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш
– мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното
МПС, посочен е включително конкретния влязъл в сила ЕФ, обуславящ
констатацията за повторност на нарушението. В ЕФ е ясно посочена нормата
на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, сочеща не само основанието за налагане
на наказанието „глоба“ в съответния двоен размер на фиксираната санкция
поради повторност, но и конкретното ниво на установено превишение на
скоростта в населено място с от 21 км/ч до 30 км/ч.
Възражението на въззивника за допуснато съществено процесуално
нарушение поради липса на описание на фактическата обстановка е
неоснователно.
В процесния ЕФ е достатъчно ясно посочено мястото на твърдяното
нарушение – на път в гр.Дългопол, по ул.“Никола Обретенов“ на
кръстовището с ул.“Георги Димитров“, което се явява населено място.
От събраните доказателства безспорно е установено, че извършването
на процесното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM
S1, ид. № 120 cd05, което представлява преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни
обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да
3
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен
контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически
средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл. 189, ал. 4 ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от
2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 9 от 2015 г.) от ДР на
ЗДвП определя, че „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че
към дата на установеното с процесния ЕФ нарушение – 22.11.2024 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на ЕФ, с използване както на мобилни, така и на
4
стационарни АТСС.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията по чл. 4 от Наредбата - контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен
протокол от проверка на мобилната система.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч (видно от
приложените доказателства – снимка), допустимата грешка при измерването в
тези случаи е +/- 4 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост 76
км/ч, след приспадане на допустимия толеранс, поради което не е налице
неправилно определяне на превишената скорост.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно-наказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
ЕФ.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населено място, поради което при избиране скоростта на движение се
прилагат общите правила, установени с цитираните норми. Поради това
следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната
разпоредба, която е била нарушена виновно.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, като за конкретното превишение от 76
км/ч, допуснато в рамките на населено място, правилно размера 200. 00 лв на
наложената глоба е определен в двоен размер на фиксираната стойност 100. 00
лв за нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 3 ЗДвП съобразно конкретната
5
величина на установеното превишение на скоростта. Нарушението е
извършено в условията на повторност, съобразно § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП,
доколкото е осъществено в едногодишен срок от влизането в сила на
предходно издаден срещу въззивника електронен фиш, с който е наложено
наказание за същото по вид нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, видно
от приобщените документи, сочещи надлежно връчен на 19.09.2024 г. и влязъл
в сила към 04.10.2024 г. ЕФ сер. К № 9457951.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни
обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на случая.
При тези фактически и правни констатации, съдът счита процесното
нарушение за безспорно доказано и правилно установено, поради което
оспореният ЕФ следва да бъде потвърден като е законосъобразен.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на
основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН и чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на неговия размер съдът съобрази нормата на чл. 37, ал. 1
ЗПП и издадената въз основа на нея Наредбата за заплащане на правната
помощ, чл. 27е от която предвижда възнаграждение за защита в производства
по ЗАНН от 80. 00 лв до 120. 00 лв. Поради това и като прецени
несъществената фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да присъди възнаграждение в минималния размер 80. 00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №10036323, издаден от
ОД МВР Варна, с който на В. И. П., ЕГН *** за нарушение по чл. 21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, на въззивника, на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер 200. 00 лв.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР
6
Варна сумата 80. 00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща стойност на
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7