№ 937
гр. Бургас, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
в присъствието на прокурора В. Ат. Г.
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20232100101408 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
С. В. А., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. Т. к. № **, ап. ** срещу
Прокуратура на Република България, с искане съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 60000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на незаконно водено срещу А. досъдебно
производство № 259/2018 г. на РУ – Приморско, ведно със законната лихва
върху главницата от 10.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
Твърди се, че на 10.08.2018 г. ищецът е бил задържан със
заповед за задържане на лице за срок от 24 часа от служител на РУ –
Приморско. Образувано било досъдебно производство Н-46353 ЗМ – 259/2018
г. На 14.08.2018 г. се явил в районното управление за повдигане на обвинение,
но до такова не се достигнало, а бил разпитан в качеството му на свидетел.
Действията на правозащитните органи нанесли психически
травми на А. и неговото семейство, емоционални притеснения, безсънни
нощи. От престоя в ареста се обострили здравословни проблеми на ищеца.
Всичко това повлияло и на социалните му контакти, били накърнени доброто
му име и достойнство.
Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца
1
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер.
Посочил е, че досъдебно производство № 259/2018 г. на РУ – Приморско е
образувано по факта на деянието, а не конкретно срещу ищеца и същият не е
бил привличан към наказателна отговорност. А. не е имал качеството на
обвиняем в производството, а такова на свидетел, което прави иска му
недопустим по ЗОДОВ, тъй като процесната хипотеза не е сред изчерпателно
изброените по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Основателността на претенцията за
неимуществени вреди по този текст се обуславя от неоснователно (незаконно)
поддържано обвинение. Изразът „обвинение в извършване на престъпление“,
използван в цитираната разпоредба, следва да се тълкува в тесния му
наказателно-процесуален смисъл, а не по-широко за нуждите на специалния
деликт. Съгласно действащото законодателство към 08.2018 г., а и към
настоящия момент едно лице придобива качеството на обвиняем със
съставяне на съответното постановление по реда на чл. 219, ал. 1 НПК, което
се одобрява от прокурора. От съдържанието на постановлението за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 259/2018 г. на РУ –
Приморско се установява, че такова постановление от разследващ орган не е
съставяно, т.е. А. не е бил конституиран в качеството на обвиняем по смисъла
на НПК. Връчване на призовка на А., съставена от полицейски орган на МВР,
да се яви в качеството на обвиняем, без да е съставено постановление по чл.
219 НПК, одобрено от прокурор, не сочи на възникнало такова качество у
ищеца. Поради това и Прокуратурата не би могла да отговаря за действия или
бездействия на длъжностни лица от системата на МВР.
На следващо място е посочено, че на ищеца не е наложена
мярка за неотклонение по смисъла на НПК, поради което и твърденията на А.
за причинени вреди вследствие на наложена му мярка за неотклонение са
неоснователни.
Оспорено е обстоятелството, че ищецът е претърпял
посочените в исковата молба вреди или че същите са в причинно-следствена
връзка с посоченото наказателно производство.
В условията на евентуалност се сочи, че размерът на иска е
прекомерно завишен и не отговаря на икономическия стандарт в България и
съдебната практика по сходни случаи. При обсъждане на интензитета на
2
претърпените вреди съдът следва да отчете и обстоятелството, че досъдебното
производство е протекло в изключително разумни срокове – 14 дни.
Оспорена е претенцията за лихви, като е посочено, че същата
е погасена по давност за периода три години преди подаване на исковата
молба.
Моли се съда да отхвърли исковете. Евентуално прави
искане за намаляване на размера на претендираното обезщетение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Предопределящи квалификацията на иска по ЗОДОВ, компетентният
съд и надлежният ответник са онези обстоятелства, които решават въпроса в
системата на изпълнителната или в системата на съдебната власт е
държавният орган, чиито незаконни актове, действия или бездействия са
пряката причина за вредите. В исковата молба се твърди, че неимуществените
вреди са възникнали поради незаконно обвинение в престъпление, последвало
издадена заповед по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, и действията на полицейските
служители по задържането на лицето. Предмет на настоящото производство е
разглеждане само на тези неимуществени вреди, произлезли от образувано
досъдебно производство и незаконните действия на полицейските органи във
връзка със същото.
В настоящия случай предмет на изследване на първо място е
дали срещу ищеца е образувано досъдебно производство, което легитимира
Прокуратурата като надлежен ответник по иска.
По делото се установява от приложената преписка по
досъдебно производство № 259/2018 г. по описа на РП – Бургас, РУ –
Приморско, че на 10.08.2018 г. е образувано досъдебно производство по реда
на чл. 356, ал. 3 НПК със съставяне на акта за първото действие по
разследването – претърсване и изземване, затова, че на 10.08.2018 г. в имот,
ползван от С. В. А. – стая 11 на ет. 3, ул. Трети март № 57 в гр. Приморско, на
кухненския плот е намерен пистолет, ведно с пълнител - престъпление по чл.
339, ал. 1 НК. Преди така извършеното претърсване и изземване от дома на
лицето е извършено претърсване и изземване в лек автомобил Мерцедес с рег.
3
№ СВ5888КМ, ползван от А., е намерен и иззет стикер с надпис Република
България, Национална полиция.
Видно от изготвената в хода на производството експертиза,
представеният за изследване пистолет представлява газ – сигнално оръжие по
смисъла на ЗОБВВПИ, годно за произвеждане на изстрели, а представените
патрони представляват боеприпаси за газ – сигнални оръжия.
На 14.08.2018 г. С. А. е разпитан в качеството му на свидетел
по ДП № 259/2018 г.
С постановление на прокурор при РП – Царево от 24.08.2018
г. е прекратено наказателното производство по ДП № 259/2018 г., водено за
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Посочено е, че не е осъществен съставът на
престъплението, тъй като държаното оръжие е газ – сигнално, а не
огнестрелно.
Фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
включва причинени на гражданин вреди от разследващите органи и
прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето. Отговорността има обективен характер и
се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички
случаи, при които наказателното производство по отношение на лицето,
срещу което е било повдигнато обвинение, е било прекратено, тъй като чл. 4
ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното
длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното
обвинение.
В случая по делото безспорно е доказано, че на 10.08.2018 г.
е образувано досъдебно производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК затова, че на същата дата е установено в
жилището, ползвано от А., че държи огнестрелно оръжие, без да има
надлежно разрешение, за което е предвидено наказание лишаване от свобода
от две до осем години. Също е безспорно, че ищецът е задържан със заповед
за задържане за срок от 24 часа (видно от приложената заповед за задържане
на лице от 10.08.2018 г.), но не е привличан като обвиняем по досъдебното
производство и не му е била взета мярка за неотклонение. На 11.08.2018 г. на
4
А. е връчена призовка за явяване в РУ – Приморско, като е посочено, че
същото е за привличане и разпит в качеството на обвиняем по ДП № 259/2018
г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,
свързани с обстоятелството, че Прокуратурата не следва да носи отговорност,
защото твърдените вреди са изцяло от или във връзка с действия, извършени
от полицейските органи, както и че в хода на разследването с ищеца не са
извършвани каквито и да е било действия по разследването и процесуални
такива. Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 356, ал. 2 НПК на
прокурора се възлага провеждането на бързото производство, като в неговите
правомощия е да образува същото. Процесното бързо производство е
образувано от Районна прокуратура – Царево на 10.08.2018 г. с първото
действие по разследването, а на 11.08.2018 г. с постановление на
наблюдаващия прокурор е преобразувано в такова по общия ред. От
образуването до прекратяването му, реализирано с постановление на
прокурора от 24.08.2018 г., всички процесуални действия са ръководени от
наблюдаващия прокурор. Този период от време 14 дни.
Действително ищецът не е бил привличан като обвиняем,
нито му е вземана мярка за неотклонение, но употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателнопроцесуален смисъл. В този случай лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите когато производството е прекратено,
без да му е повдигнато обвинение. В практиката на върховната съдебна
инстанция се приема, че без значение за възникване на отговорността е
обстоятелството дали прекратяването е извършено преди, или след като на
лицето е било повдигнато обвинение – в този смисъл напр. Решение №
35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III гр.о. на ВКС. Когато
досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице, въпреки че не
е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се
счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното
срещу него наказателно преследване до прекратяване на досъдебното
производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление, то може
5
да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ (така напр. Определение № 277/09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г.,
III гр.о. на ВКС). Отговорността на Прокуратурата е обективна и следва да
бъде ангажирана поради обстоятелството на образуване на досъдебно
производство с първото действие по разследването – претърсване и изземване
в жилището, ползвано от ответника (на основание чл. 212, ал. 2 НПК), и при
осъществяване на ръководство и надзор в досъдебното производство,
независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно
производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление),
дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с
изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Прокуратурата е легитимирана да носи отговорност по иска по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като след образуване на досъдебно производство с
първото действие по разследването тя упражнява надзор върху разследващите
органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа
обвинение в извършването на престъпление от общ характер.
В исковата молба са заявени настъпили неимуществени
вреди вследствие на полицейско задържане, но по същите настоящият съд не е
компетентен да се произнесе, доколкото полицейското задържане по чл. 72
ЗМВР представлява принудителна административна мярка, наложена с
индивидуален административен акт. Законосъобразността на този акт се
проверява в друго производство – по чл. 72, ал. 4 ЗМВР, като деликтната
отговорност на държавата следва да бъде ангажирана с иск по чл. 1 ЗОДОВ,
който се разглежда по друг процесуален ред. По иск с правна квалификация
чл. 2 ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата, държавата отговаря и за вреди
от 72-часово задържане, защото то е в правомощията на прокурора, но в
настоящия случай няма данни за реално извършено такова.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС
и трайната съдебна практика, изразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК
съдебни решения, на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които
са в пряка причинна връзка с увреждащото действие – в случая образуваното
досъдебно производство и призоваване на А. за повдигане на обвинение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
6
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
като същият се извежда от преценката на конкретните обективни
обстоятелства, настъпили от обвинението – характер, степен, последици от
настъпилите вреди, данните за психическото състояние на ищеца,
продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение, срок на наказателното преследване, както и характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и
последиците от това.
От събраните по делото гласни доказателства – показания на
свидетеля Б. А. – син на ищеца, се установява, че на една от главните улици в
Приморско баща му е бил задържан, с белезници зад гърба, което е било
възприето лично от свидетеля. Бил наобиколен от цивилни и униформени
полицаи. Баща му стоял уплашен отстрани. Полицаите били спрели
автомобила му и го претърсвали. След това отвели баща му в апартамента им,
където също претърсвали. След като претърсили апартамента, задържали С.
А. в Районното и го освободили по някое време на нощта. След като се
прибрал вкъщи, не можел да спи, било му лошо. Сутринта го откарали с
линейка в Бургас в Спешното да го прегледат, защото не можел да диша. Имал
астма и от притеснение и от всичко, което му се е струпало в този момент, от
напрежението му станало лошо. Бил доста уплашен, емоционално бил много
зле. Разделил се с приятелката си след 14 години връзка. Трудно се
възстановил, все още емоционално не бил толкова стабилен. Преди да го
задържат бил отворен и комуникативен, след това коренно се променил. След
като му сложили белезници, той им казал, че страда и не може да диша, но
полицаите не направили нищо по въпроса.
Представени са доказателства – лист за преглед на пациент в
Спешно отделение към МБАЛ „Бургасмед“, фактура от 12.08.2018 г., от които
се установява, че С. А. е прегледан с оплаквания за болки в лява гръдна
половина, сложена му е инжекция и е насочен за преглед при кардиолог.
В случая, за да определи размера на дължимото обезщетение,
съдът прецени следните обстоятелства: досъдебното производство срещу
ищеца е образувано на 10.08.2018 г. и с постановлението от 24.08.2018 г.
наказателното производство е прекратено, т. е. разследването е протекло в
изключително кратък срок, като по отношение на А. не е била взета мярка за
7
неотклонение, нито е наложена мярка 72-часово задържане. От събраните
гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, чувство на срам и
унижение пред роднини и приятели поради арестуването му на главна улица в
гр. Приморско през лятото. Свидетелят сочи, че А. бил уплашен, чувствал се
зле поради случилото се. Безспорно А. е претърпял вреди от засягане честта и
достойнството му поради публичността на извършените от полицейските
органи действия, изпитал е негативни изживявания заради претърсването на
автомобила и в жилището му, чувствал е притеснения относно развитието на
досъдебното производство и дали ще му бъде повдигнато обвинение.
Поради така обсъдените обстоятелства и изключително
краткия период на разследване, имайки предвид вида на престъплението, за
което е образувано досъдебното производство, възрастта на ищеца и липсата
на конкретни отрицателни последици върху живота, работата, ежедневните
дейности и ритъма на живот на ищеца, както и като прецени събраните по
делото гласни доказателства, съдът счита, че обезщетение в размер на 1000
лева би репарирало в пълна степен причинените на А. неимуществени вреди.
Не се ангажирани доказателства за настъпването на някакви
по-тежки вреди, освен описаните по-горе, които да са в причинна връзка с
наказателното производство. Съдът намира, че не се проведе по делото от
ищеца, чиято е тежестта на доказване, пълно и главно доказване да е
претърпял неимуществени вреди с по-голям интензитет от обичайния, свързан
със стрес и притеснение, както и предприетите срещу него действия да са се
отразили зле на семейството или на общественото мнение за него. Не се
установи причинно-следствена връзка между раздялата му с приятелката му и
действията по претърсване и изземване. Заболяването, от което е страдал, не
се е проявило поради образуваното досъдебно производство, а преди това, за
което са представени по делото писмени доказателства. Няма доказателства за
влошаване на здравословното му състояние, като обичайният стрес не е бил
нито толкова продължителен, нито пък с голям и силен интензитет. На ищеца
не е повдигнато обвинение, нито са предприети някакви процесуални
действия срещу него, извън претърсването и изземването от автомобила и
апартамента му. Ето защо и искът за разликата над 1000 лева до пълния
претендиран размер до 60000 лева се явява недоказан, поради което следва да
8
бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторна
лихва съдът съобрази следното:
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК лихвата за забава се дължи, считано от
датата на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното
производство до окончателното изплащане на главницата. От този момент
държавният орган изпада в забава, дължи лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
Постановлението за прекратяване на досъдебното
производство е постановено на 24.08.2018 г. Видно от приложената
товарителница писмото е върнато като непотърсено. Връчено е в
канцеларията на РП – Царево на 03.04.2019 г., като в него е посочен 7-дневен
срок за обжалването му. Ето защо и същото е придобило стабилитет на
11.04.2019 г. При горните мотиви ответникът е поставен в забава, считано от
11.04.2019 г., от когато постановлението за прекратяване на досъдебното
производство е станало необжалваемо от страна на ищеца и от този момент
ответникът е поставен в забава и дължи законната лихва върху главницата.
Следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за
погасяване на иска за заплащане на лихви за забава по давност. Съгласно
утвърдената съдебна практика и на основание чл. 111, б. в ЗЗД срокът на
погасителната давност за лихвите върху вземанията от непозволено
увреждане е тригодишен преди предявяването на иска. Следователно лихва за
забава, дължима върху присъденото в полза на А. обезщетение, е дължима за
периода три години назад преди подаване на исковата молба на 08.08.2023 г.
Искът за лихви за период преди 08.08.2020 г. е погасен по давност и следва да
бъде отхвърлен.
Тъй като при деликт лихвите са компесаторни, а не
мораторни, като компесаторните лихви нямат краен момент, за разлика от
мораторните лихви, същите се присъждат до окончателното изплащане, което
се определя в изпълнителното производство.
Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат сторените от
9
него разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение с оглед
ниската фактическа и правна сложност на спора. Възражението е
неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение е под минимума, уреден
в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо и съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца се дължат разноски в размер на общо 41,83 лева.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр.
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на С. В. А., ЕГН **********, адрес: гр.
С., ул. Т. к. № **, ап. ** сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно водено срещу
А. досъдебно производство № 259/2018 г. на РУ – Приморско, ведно със
законната лихва върху главницата от 08.08.2020 г. до окончателното плащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 1000 лева до пълния претендиран
размер от 60000 лева, както и иска за заплащане на лихва за забава върху
главницата за периода от 10.08.2018 г. до 07.08.2020 г.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати
на С. В. А., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. Т. к. № **, ап. ** съдебно-
деловодни разноски в размер на 41,83 лева (четиридесет и един лева и
осемдесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10