РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 742
гр. Пловдив, 12 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3215 по описа
за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК /.
2. Образувано е във връзка
с Решение № 15122/08.12.2020 г., постановено по административно дело №
8608/2020 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Пето отделение, с
което е отменено Решение № 1108/29.06.2020 г., постановено по административно
дело № 2304/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при
съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към съдебното решение на ВАС.
При новото
разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд, изложени в
отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
3. Предмет на разглеждане в настоящото производство е оспореното от С.П.М.,
ЕГН **********,***, Решение от 15.07.2019 г. на Комисия по допустимост,
обективирано в протокол от същата дата относно конкурс за академичната длъжност
„доцент" по: област на висше образование 3. Социални, стопански и правни
науки; професионално направление 3.6. Право (Международно право и международни
отношения), в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски", обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., в частта му,
в която кандидатът С.П.М. не е допуснат до участие в конкурса.
Навеждат се
доводи както за нищожност на административния акт, така и за неговата унищожаемост.
Поддържаните оплаквания за нищожност на административния акт се субсумират в
твърденията, че в случая на първо място обжалваният административен акт е
издаден от орган, който няма компетентност за това. В тази насока се твърди, че
единствено научното жури по чл. 25 от ЗРАСРБ е орган, компетентен да вземе
решение за допускане на кандидатите в конкурса до оценяване. Твърди се също, че
Комисията по допустимост, издала оспорения акт, е сформирана в противоречие с
разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ, съответно е действала в незаконен
състав, поради което взетите от нея решения се явяват нищожни, като взети при
липса на компетентност на съответния орган. Поддържаните основания за унищожаемост
на административния акт се свеждат до твърдения за противоречие с
материалноправните разпоредби на основание чл. 146, т. 4 от АПК. В тази връзка
се поддържа, че условията и реда за заемане на академичната длъжност
„доцент" са уредени в чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ, в чл. 53, ал. 1 от
ППЗРАСРБ. Тези критерии са императивни и не могат да бъдат изменяни чрез
вътрешните правилници за развитие на
академичния състав на отделните висши учебни заведения. Все в тази насока се
твърди, че ако конкретният кандидат покрива тези критерии така, както са
предвидени в ЗРАСРБ и в ППЗРАСРБ, то той отговаря на изискванията за заемане на
академичната длъжност „доцент", поради което следва да бъде допуснат до
участие в конкурса. От друга страна се поддържа, че действително чл. 15, ал. 1
от ЗРАСРБ предвижда, че с правилниците на висшите училища и научните
организации могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на
академичните длъжности „главен асистент", „доцент" и „професор",
отразяващи спецификата на отделните професионални направления. Тази разпоредба
обаче позволява на университетите да приемат допълнителни изисквания към
кандидатите с оглед на особеностите на отделните професионални направления,
като тези допълнителни изисквания трябва да представляват критерии, различни
(от там и допълнителни) от изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ и на чл. 53,
ал. 1 от ППЗРАСРБ. Тези допълнителни изисквания на практика се отразяват в
допълнителните изисквания на отделните факултети в ПУ по процедурите за
развитие на академичния състав (каквито Юридическият факултет на ПУ не е
приел). Според доводите на оспорващия разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗРАСРБ
обаче не позволява на университета в своя правилник да изменя императивните
изисквания на закона, на които трябва да отговарят кандидатите за заемане на
съответната академична длъжност, и по този начин да ограничава правата на
последните, предоставени им от закона.
С тези
съображения жалбоподателят е обосновал искането си за прогласяване нищожността
на оспорения административен акт от съда, евентуално неговата отмяна и връщане
на административната преписка на административния орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се сторените в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата –
Комисия по допустимост (Комисията),
назначена със заповед № Р33-3554/08.07.2019 г. на Ректора на Пловдивски
университет „Паисий Хилендарски“ по обявен конкурс за заемане на академичната
длъжност „доцент“ по област на висше образование 3. Социални, стопански и
правни науки, професионално направление 3.6. Право (Международно право и
международни отношения), обявен в ДВ, бр. 31 от 12 април 2019 г., чрез
процесуалния си представител доц. д-р Т.Ф.
– Председател на комисията, е на становище, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмени
бележки приложени по делото. Претендират се сторените разноски за платена
държавна такса пред касационната инстанция.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод
за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Във връзка с допускане на кандидатите до участие в конкурс за академичната
длъжност „доцент“ по: област на висше образование 3. Социални, стопански и
правни науки; професионално направление 3.6. Право (Международно право и
международни отношения), в Юридическия факултет на ПУ „Паисий
Хилендарски", обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., със Заповед № Р
33-3554 от 08.07.2019 г. на Ректора на ПУ “Паисий Хилендарски“, на основание
доклад от декана на Юридическия факултет, чл. 21, ал. 1 от ЗРАСРБ, чл. 48, ал. 1
от ППЗРАСРБ и чл. 67, ал. 1 от ПРАСПУ, е назначена Комисия в състав:
Председател Доц. д-р Т.С.Ф. и Членове: 1. Доц. д-р К.В.П. и 2. Доц. д-р Г.В.Г.,
която да проведе заседание на 15.07.2019 г. от 10,00 часа в Деканата на
Юридически факултет в сградата на ПУ „Паисий Хилендарски“.
6. На посочените дата, час и място е проведено заседанието
на Комисията, която е извършила формална проверка за наличието на всички
изискуеми документи по чл. 66, ал. 2 от Правилник за развитието на академичния
състав на ПУ “Паисий Хилендарски“ (ПРАСПУ). На това заседание е взето решение
кандидатът С.П.М. да не бъде допуснат до участие в конкурса, като същото
е мотивирано по следния начин: “Съгласно приложеното Удостоверение с
изх. № У-2163/12.07.2019 г. на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“ се
установява, че лицето има две години преподавателски стаж на длъжност
„асистент“ в Юридическия факултет на Пловдивски университет и е придобил ОНС
„доктор“ на 18.09.2017 г., поради което не са налице основанията по чл. 65, ал.
1, т. 2 и 3 от ПРАСПУ“. За проведеното заседание е съставен Протокол от
15.07.2019 г.
7. Към доказателствения материал по делото са приобщени: Подадените
документи за участие в конкурса от кандидата С.П.М.; Препис – извлечение от
Протокол № 72 от заседание на Факултетния съвет на Юридически факултет, проведено на 30.09.2019 г.,
с което с 19 гласа за и 1 глас против
главен асистент Г.К.Г. е избрана за „доцент“ по: област на висше образование 3.
Социални, стопански и правни науки; професионално направление 3.6. Право
(Международно право и международни отношения), в Юридическия факултет на
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"; Допълнително споразумение към
трудов договор от 30.09.2019 г. относно преназначаването на Г.К.Г. от длъжност
„главен асистент“ на длъжност „доцент“ на посочената длъжност; Заповед №
176/13.02.2017 г. на Декана на Юридически факултет (ЮФ) при ПУ “Паисий
Хилендарски“ и Пълномощно от 04.07.2019 г., с което от Декана на Юридическия
факултет упълномощава доц. д-р Т.Ф. – негов заместник, да го представлява като
председател на Комисията по допустимост относно процесния конкурс.
ІV. За правото:
8. В изпълнение на
задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, за служебна проверка на
обстоятелствата, дали административният акт е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
съдът констатира, че оспореното решение е издадено от материално компетентен за
това административен орган, в предписаната от закона форма. Не се констатират
нарушения на административно-производствените правила при неговото издаване. Съображенията
за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.
9. Академична длъжност „доцент“, съгласно чл. 24, ал. 2, вр. с ал. 3 ЗРАСРБ
се заема след провеждането на конкурс и избор. Процедурата по заемане на
длъжността е регламентирана в чл. 25 - 27а ЗРАСРБ, съответно чл. 53 - 59 от
Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република
България (ППЗРАСРБ) и Глава седма, Раздел I от ПРАСПУ. Тя представлява съвкупност от правно
регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в
определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда
следващото. Този характер на конкурсната процедура определя сложния фактически
състав на избора.
10. Според задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона
дадени в отменителното Решение № 15122/08.12.2020 г., постановено по адм. дело
№ 8608/2020 г. по описа на ВАС, в приложимите норми на ЗРАСРБ (в
редакцията на изм. и доп., ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) и
подзаконовия нормативен акт, приет по неговото прилагане (ППЗРАСРБ), е
разграничена компетентността на Комисията по допускане от тази, вменена на
научното жури. В чл. 25 и следващите от закона, научното жури е посочено като
органа, който провежда конкурсната процедура посредством оценяване на
кандидатите по същество, с изготвянето на рецензии и становища и изслушване на
кандидата с поставяне на въпроси от членовете на научното жури. Фазата по
оценяване се предхожда от фаза по допускане до участие в конкурса, която
условно може да бъде разделена на две части: преценка на условията за допускане
по чл. 24, ал. 1 без тези по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, респ. чл. 53, ал. 1
от ППЗРАСРБ, без тези по чл. 1а; и преценка на изискванията за допустимост,
отнасящи се до минималните национални изисквания, визирани в чл. 2б, ал. 2 и 3,
вкл. чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, респ. чл. 1а от ППЗРАСРБ.
Посочено е още в
отменителното решение на ВАС, че анализът на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и
ал. 3, чл. 27, ал. 1 - 4 от ЗРАСРБ, тълкувани систематично и логически във
взаимовръзка с приложимите към случая разпоредби на ППЗРАСРБ (чл. 48, вр. с чл.
56), сочи на извода, че именно Комисията, предвидена в чл. 48, ал. 2 от
ППЗРАСРБ, преценява условията за допускане до участие в конкурса, разписани в
чл. 24 от ЗРАСРБ (с изключение на минималните национални изисквания), които в
случая са доразвити, допълнени в чл. 65 от ПРАСПУ. Разграничението в
правомощията на двата органа (комисия и научно жури) относно преценката за
съответствие на кандидатите със задължителните изисквания за допускане до
конкурс, е ясно прокарано в разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ, която
предвижда, че „Изискванията за допустимост с изключение на минималните
национални изисквания се проверяват от комисия, в която се включват...“.
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба само едно от условията за допускане по чл.
24 от ЗРАСРБ се проверява от научното жури и това е съответствието с
минималните национални изисквания по чл. 1а от ППЗРАСРБ. Съдържанието на
минималните национални изисквания, начинът на тяхното отчитане на базата на
обективно измерими показатели и възможността за определяне на допълнителни
изисквания към кандидатите във връзка с минималните национални изисквания са
уредени в чл. 2б от ЗРАСРБ, съответно чл. 1а от ППЗРАСРБ. С оглед осъществяване
на преценката за съответствие с тези изисквания, в закона и правилника за
неговото прилагане е предвидено кандидатите да представят справка по образец,
към която прилагат съответните доказателства, определени в ЗРАСРБ, ППЗРАСРБ и
правилниците на висшите училища и на научните организации – чл. 26, ал. 1 от
ЗРАСРБ и чл. 54, ал. 1 от ППЗРАСРБ. Оценяването на кандидатите се извършва от
научното жури въз основа и в съответствие с резултатите и данните, извлечени на
основата на представените справки.
От гореизложеното
следва, че процедурата по оценяване на кандидатите представлява същинското
провеждане на конкурса по смисъла на чл. 25 от ЗРАСРБ, което се осъществява
единствено спрямо кандидатите, допуснати до участие, респ. до оценяване в
конкурса. Доколкото комисията по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ проверява изпълнени
ли са формалните изисквания за допустимост, извън минималните национални
изисквания и тези по чл. 1а, ал. 2 от ППЗРАСРБ, то при констатиране на тяхното
изпълнение, Комисията се произнася с решение за допускане на кандидата до
участие в конкурса. Допускането до оценяване, на свой ред, се свързва с
изпълнението на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3,
съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ – арг. в чл. 26, ал. 2 от
закона и чл. 54, ал. 2 от Правилника, като тази преценка, на основание чл. 48,
ал. 3 от ППЗРАСРБ, се извършва от научното жури.
Следователно, правомощията
по проверка изпълнението на изискванията са възложени на два различни органа,
като това е сторено с нормите на ППЗРАСРБ, които не противоречат на такива,
съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен. В закона изрично са
закрепени минималните условия, на които трябва да отговарят кандидатите за
заемане на академичната длъжност „доцент“, сред които и минималните национални
изисквания, както и са регламентирани основните правила за провеждане на
конкурса на фазата оценяване на кандидатите. Законът обаче не съдържа
разпоредба, която да предоставя изключително в компетентността на научното жури
преценката на всички показатели по чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ. Тук уредбата е
допълнена и доразвита от нормите на ППЗРАСРБ, с който въз основа, в изпълнение
и в рамките на закона са въведени вторични правила, детайлизиращи конкурсната
процедура за заемане на академични длъжности.
Така,
разпоредбите на чл. 48, ал.1 и ал. 2, във вр.с чл. 56 от ППЗРАСРБ предвиждат,
че кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ се допускат до
участие в конкурса само ако отговарят на законовите изисквания, включително на
минималните национални изисквания, и на изискванията по чл. 1а, ал. 2, като
изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изисквания и
на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват
ръководителят на приемащото структурно звено, за чиито нужди е конкурсът, и
ръководителят на първичното звено, което е направило предложението за конкурса.
Председателят и останалите членове на комисията, както и техният общ брой се
определят със заповедта на ректора на висшето училище или на ръководителя на
научната организация за назначаване на комисията.
В случая
Комисията при ПУ „Паисий Хилендарски“ е била надлежно сформирана съобразно
цитираните правила на ППЗРАСРБ. Съставът и броят на членовете й е определен въз
основа на изрична заповед на Ректора на висшето училище, издадена в
съответствие с ПРАСПУ. Оспореното решение е със съдържание, съответно на
предоставената на Комисията с нормативен акт компетентност, която не противоречи
на установените в ЗРАСРБ правомощия на научното жури да проведе конкурса, като
оцени допуснатите до оценяване кандидати.
По-точно, от
доказателствата по делото се установява, че в Решението си от 15.07.2019 г.,
обективирано в протокол от същата дата, Комисията, назначена със заповед на
Ректора на университета, за допускане на кандидатите до участие в обявения
конкурс за „доцент“, не е допуснала до участие жалбоподателя не защото
кандидатът не отговаря на минималните национални изисквания съгласно приложената
от него справка, а защото не е изпълнил изискванията за допускане до участие по
чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ПРАСПУ, които конкретизират и доразвиват
заложените в чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРАСРБ базисни изисквания за
допускане до участие.
11. Все в тази насока следва да се посочи, че водещ
принцип в организацията и дейността на висшите учебни заведения е
автономността, т.е. минималната намеса на държавата в регулиране на тези
отношения (свързани с организацията и
дейността на висшето училище). Конкретен израз на този
принцип на автономността е възможността предвидена в чл.
15, ал. 1 от ЗРАСРБ с правилниците
на висшите училища да могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за
заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“,
отразяващи спецификата на отделните професионални направления.
Изискванията за заемане на
длъжността „доцент“ са уредени в чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ, като спорните в
случая са тези по т. 1 и т. 2 от същия законов текст, според които кандидатите за заемане на академичната
длъжност „доцент“ трябва да са придобили образователна и научна степен „доктор“,
която за специалностите от регулираните професии трябва да бъде от същата
специалност и не по-малко от две години: а) да са заемали академична длъжност
"асистент", "главен асистент", или б) да са били
преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски
екип в същото или в друго висше училище или научна организация. Повече от ясно
е, че коментирания принцип на автономност проличава включително и в разглежданата
норма (на чл. 24 от закона), което ясно се вижда от използвания от законодателя
израз „не по-малко от две години“. Именно поради тази причина всяко
висше училище би могло да определи срок какъвто прецени стига последният да не
е по-малък от две години, което вече би било нарушение на закона.
В този смисъл становището
на жалбоподателя, че чл. 15, ал. 1 от ЗРАСРБ позволява на
университетите да приемат допълнителни изисквания към кандидатите, различни (от
там и допълнителни) от изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ и на чл. 53, ал. 1
от ППЗРАСРБ, се явява неправилно.
Въведеното изискване кандидатът
за длъжност „доцент“ да е заемал не по-малко от две години академична длъжност „асистент“, „главен асистент“, или да е бил преподавател,
е рамка, в която отделното висше училище с оглед конкретиката и специфичността
на неговата дейност и организация има свободата да предвиди съответни
изисквания като спази определения в закона миниум от две години стаж.
Този начин на регулиране от
законодателя е логичен. Ясно е, че различните професионални направления и специалности
налагат различен обем от информация, познания и опит, които трябва да се усвоят
и придобият, съответно различен период от време, през който това може да бъде
сторено. Поради тази причина на висшите учебни заведения е дадена автономията
да преценят и прецизират конкретните изисквания за отделните професионални
направления и специалности за заемане на академична длъжност „доцент“, като
разбира се в закона е постановена общата за всички рамка за миниум от две години кандидатите да са заемали академична длъжност „асистент“ или „главен асистент“. Относно
изискването кандидатите да са придобили ОНС „доктор“ в ЗРАСРБ не е предвиден
такъв минимум, но по изложените до тук съображения няма пречка да се определи срок от момента на придобиване на ОНС „доктор“ след
изтичането на който, придобилият въпросната ОНС да може да заема академична
длъжност „доцент“.
В случая Пловдивският
университет, в съответствие с чл. 15, ал. 1 от ЗРАСРБ, е приел с правилника на висшето училище допълнителни
изисквания за заемане на академична длъжност „доцент“, отразяващо именно спецификата
на професионалното направление. Касае се за чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
ПРАСПУ, според които кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“
трябва да са придобили образователна и научна степен „доктор“ не по-малко от
три години преди участието в конкурса и не по-малко от три години: а) да са
заемали академична длъжност „асистент“ или „главен асистент“, или б) да са били
преподаватели, включително хонорувани в Университета или
в друго висше училище или научна организация, или да са били членове на
научноизследователски екип в Университета или в друго висше училище или научна
организация.
Тези допълнителни изисквания,
както е приел висшия по степен съд конкретизират и доразвиват заложените в чл.
24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРАСРБ базисни изисквания за допускане до участие на
кандидатите в съответния конкурс.
12. От данните по делото по
несъмнен начин се установява, че жалбоподателят не отговаря на установените в
чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ПРАСПУ изисквания. Същият е придобил ОНС „доктор“
на 18.09.2017 г., следователно предвидения в т. 2 на чл. 65, ал. 1 от
правилника три годишен срок изтича на 18.09.2020 г., а конкурсът е проведен
през 2019 г. Аналогично е положението и с продължителността на заеманата от М.
длъжност „асистент“ в ЮФ на ПУ. От представеното по делото Удостоверение с изх.
№ У-2163/12.07.2019 г. на ПУ “Паисий Хилендарски“ се установява, че М. има две
години преподавателски стаж на длъжност „асистент“ в Юридическия факултет на
Пловдивски университет към момента на провеждане на конкурса, а изискването на
чл. 65, ал. 1, т. 3 от ПРАСПУ е за три години. Впрочем спор по тези
обстоятелства не се формира между страните.
При това положение изводът на ответния
административен орган за липса на основания за допускане на кандидата до
участие в процесния конкурс се явява фактически и правно обоснован.
13. Тези
съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение от 15.07.2019 г. на Комисия по допустимост, обективирано в протокол
от същата дата относно конкурс за академичната длъжност „доцент" по:
област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки;
професионално направление 3.6. Право (Международно право и международни
отношения), в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски", обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., в частта му,
в която кандидатът С.П.М. не е допуснат до участие в конкурса. Това има за
последица неоснователност на жалбата, с
която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
14. С оглед изхода на правния спор и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 226, ал. 3 , в
полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. Те се
констатираха в размер на 370 лв. – заплатената държавна такса в касационното
производство.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.М., ЕГН **********,***,
против Решение от 15.07.2019 г. на Комисия по допустимост, обективирано
в протокол от същата дата относно конкурс за академичната длъжност „доцент“ по:
област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки;
професионално направление 3.6. Право (Международно право и международни
отношения), в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., в частта му, в
която кандидатът С.П.М. не е допуснат до участие в конкурса.
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“, ул. ”Цар Асен” № 24 , БУЛСТАТ *********, сумата в
размер на 370 лв., представляваща сторените от последния разноски по производството.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: