Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Normal;за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 92а вр. чл. 92 ал. 3 ГПК. С определение № 1444/06.06.2012г. по гр. д. № 2280/2011г., Великотърновският районен съд е оставил без уважение молбата на В. А. К. за отмяна на наложената му, с протоколно определение от 29.05.2012г. на основание чл. 92а вр. чл. 91 ГПК, глоба в размер на 80 лв. за причиняване на неоснователно отлагане на делото. Срещу това определение е постъпила частна жалба от В. К., в която се излагат твърдения за неправилност на наложената глоба и се иска нейната отмяна. Сочи се, че вещото лице се е срещало само с ищеца по делото и въпреки, че в актовете за собственост има разминавания относно притежаваните идеални части е заключило, че всеки от отделните собственици притежава по 1/3 ид. част от общите части на сградата. Твърди, че в съдебно заседание е възразил срещу това становище на експерта по горните съображения, поради което му била наложена процесната глоба. Била назначена нова експертиза, която да отговори на същия въпрос, по който вече се била произнесла първата експертиза. Великотърновският окръжен съд, след като съобрази изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е срочно подадена и изхожда от надлежно легитимирана страна. Действително в частната жалба не е посочено изрично кой съдебен акт се обжалва. При така формулираният петитум и с оглед на обстоятелството, че редът за отмяна на глобата по чл. 92 ал. 1 ГПК е изчерпан, тъй като санкциониращият съд е постановил определението си, подадената до ВТОС частна жалба практически представлява обжалване на определението на ВТРС, с което е отказана отмяна на наложената глоба. Целта на обжалване на определението на ВТРС от 06.06.2012г., с което е оставена без уважение молбата за отмяна на наложената глоба, е в крайна сметка именно отмяна на процесната глоба. По изложените съображения въззивният съд намира частната жалба за процесуално допустима. Гражданско дело № 2280/2011г. по описа на ВТРС е образувано по искова молба на Р Г Р срещу В. и Ю К и П И С и има за предмет обективно и субективно съединени искове по чл. 30 ал. 3 ЗС и чл. 86 ЗЗД /съгласно доклада по чл. 146 ГПК/. В срока по чл. 131 ГПК ответниците К не са депозирали отговор. Такъв е бил подаден само от особения представител на другия ответник. В първото насрочено и проведено съдебно заседание от 17.04.2012г. съдът е изготвил доклад по делото и съгласно с изискването на чл. 146 т. 5 ГПК е разпределил доказателствената тежест. В тежест на ищеца било установяването на твърдените от него факти, включително и притежаваните от ответниците идеални части от общата част на сградата в режим на етажна собственост. Съдът е допуснал изслушването на съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставените от ищеца с исковата молба и в съдебно заседание въпроси. Съдът служебно е поставил на вещото лице и други задачи, между които и въпроса за притежаваните от етажните собственици идеални части. В следващото съдебно заседание проведено на 29.05.2012г. е изслушано и прието изготвеното от вещото лице заключение като жалбоподателят е изразил несъгласие с него. В хода по същество К. е заел становище за недоказаност на ищцовата претенция по размер. Изложил е твърдения, че всеки от съсобствениците притежава различна идеална част от общите части на сградата, доколкото това изрично не било отразено в нотариалните актове. Конкретизирал е притежаваните от етажните собственици самостоятелни обекти. Подробно описание на тези обекти и разположението им дава и самият ищец. С оглед тези изявления на жалбоподателя съдът е преценил, че при така изложените от него факти, касаещи ид. части в съсобствеността следва да отмени хода си по същество, да допусне изслушването на допълнителна съдебно – техническа експертиза, която даде заключение за притежаваните ид. части от всеки от съсобствениците съобразно притежаваните от тях индивидуални имоти в сградата по площ и функционално предназначение. Приел е, че причина за отлагане на делото е поведението на К., който не бил депозирал отговор, не е ползвал правна помощ, въпреки дадените указания от съда, че това е желателно и едва в съдебното заседание прави въпросното възражение, поради което на основание чл. 92а вр. чл. 91 ал. 1 ГПК му е наложил глоба в размер на 80 лв. По реда на чл. 92 ал. 1 ГПК К. е подал молба за отмяна на наложената глоба, но с обжалваното определение районният съд е оставил молбата му без уважение. При тези факти по делото, настоящият състав на ВТОС намира атакуваното определение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 92а ГПК съдът налага глоба на страна, която неоснователно причини отлагане на делото. Законодателят е предвидил тази санкция с оглед приключването на делата в разумни срокове и дисциплиниране на участниците в процеса. В действащия ГПК целеният резултат се постига и с въвеждането на поетапната преклузия на процесуалните права на страните. Заявеното от жалбоподателя неравенство в притежаваните от съсобствениците ид. части в общите части на сградата, ако се разглежда като фактическо твърдение се явява закъсняло, доколкото ответникът не се е позовал на него в срока за отговор. По отношение на него е настъпила преклузията по смисъла на чл. 133 ГПК и съдът не само не следва да уважава доказателствени искания за установяването на този факт, но и не следва по свой почин да събира такива. Ето защо съдът не е следвало да взема предвид това твърдение и да отлага делото за събиране на доказателства за неговото установяване. Още повече, че по делото са налице писмени доказателства и експертно заключение, което дава отговор на въпроса какви са дяловете на отделните съсобственици в общите части, каквото оплакване прави ответникът по делото в настоящата жалба. На следващо място безспорно е, че в хода на устните състезания всяка от страните последователно излага своите фактически и правни доводи по предмета на спора. Фактическите доводи на страната, включват преценката, която тя дава на събраните доказателства. Именно в този смисъл е следвало да се разглежда заето от жалбоподателя становище в хода по съществото, че идеалните части на съсобствениците не са равни, доколкото това не се доказвало от актовете за собственост, което съответства на позицията му, че ищецът не е доказал размера на претенцията си. Освен с късното заявяване на това фактическо твърдение районният съд е мотивирал налагането на глобата с неподаване на отговор от ответника и с обстоятелството, че не е ползвал правна помощ. Следва да се има предвид, че ответникът сам преценява какво процесуално поведение да заеме в хода на производството като подаването на отговор и ползването на правна помощ не са негови процесуални задължения, а правни възможност, от който той може да се възползва, с оглед възприетата от него позиция на защита. В заключение следва да се обобщи, че по делото не се установява злоупотреба с процесуални права от страна на ответника, която да е довела до неоснователно отлагане на делото. Това е следвало да се съобрази при разглеждането на молбата за отмяна на наложената глоба. Като е приел противното, районният съд е постановил едно незаконосъобразно определение, което следва да се отмени. Отмяната му води като неизбежна своя последица и отмяна на неправомерно наложената глоба. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1444 от 06.06.2012г. постановено по гр.д. № 2280/2011г. по описа на РС В. Т., вместо което постановява: ОТМЕНЯ определение постановено в открито съдебно заседание на 29.05.2012г. по гр. д. № 2280/2011г. по описа на РС В. Т., с което на основание чл. 92а вр. чл. 91 ал. 1 ГПК е наложена глоба в размер на 80 лв. на В. А. К.. Определението е окончателно и неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |