№ 13601
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123157 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
28.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23157/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ДОЗ“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че на
20.10.2021 г. в гр. София на ул. „Бачо Киро“ срещу № 2 водачът на ППС марка „..............“,
рег. № ТМ ................. – М. Л не бил спазил изискуемата дистанция, като било настъпило
ПТП с лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № СА .................... НВ, по който лек
автомобил били нанесени вреди. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен протокол за ПТП,
като на виновния водач бил съставен АУАН. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за
лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № СА .................... НВ била сключена
валидна застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 440121211024666.
Излага съображения, че било изплатено застрахователно обезщетение на сервиза, който бил
1
извършил ремонта на 15.02.2022 г. в размер на 5099,00 лева, а освен това били сторени
обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че към момента на ПТП-
то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че ответника е бил поканен
да заплати регресното си задължение, но същият не бил извършил плащане. Иска ответника
да бъде осъден да заплати частично сумата от 1000,00 лева, част от вземане в по-голям
размер от 5114,00 лева, както и присъждането на сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенциите
се оспорват. Твърди, че протоколът за ПТП е изготвен при неясен механизъм на последното,
поради което в тази си част не се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила по
смисъла на чл. 179 ГПК, което обосновава. Поддържа, че вина за инцидента имал и другия
водач, което аргументира, като прави извод, че е налице съпричиняване за което прави
възражение. Навежда доводи, че механизма на ПТП-то не бил сочения от ищеца и същият
не бил изяснен. Излага съображения, че претенцията е в завишен размер, като сочи, че в
случая евентуално била налице хипотезата на „тотална щета“, в който случай трябвало от
стойността на автомобила да се приспаднат запазените части. Сочи, че не оспорва факта, че
към момента на ПТП-то е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С протоколно определенеи от 31.10.2022 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснал обективно изменение на предявения иск, чрез увеличаване на размера на
претенцията, като същият се счита предявен за сумата от 4679,00 лева – частичен иск от
претенция в размер на 5114,00 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 ГПК, във
вр. чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) на 20.10.2021 г. в гр. София на ул. „Бачо
Киро“ срещу № 2 е настъпило ПТП между ППС марка „..............“, рег. № ТМ ................. и
лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № СА .................... НВ, за което бил съставен
2
протокол за ПТП; 2) че към момента на ПТП-то за лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц
220“, рег. № СА .................... НВ била сключена валидна застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 440121211024666; 3) че било изплатено застрахователно
обезщетение на сервиза, който бил извършил ремонта на 15.02.2022 г. в размер на 5099,00
лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4)
че към момента на ПТП-то при ответника е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“; 5) че ищецът е поканил ответника да му заплати претендираната
сума.
Отделените за безспорни обстоятелства между страните се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен
състав кредитира.
От представен Протокол за ПТП № 1780111/20.10.2021 г. се установява, че на
20.10.2021 г., около 13:25 ч., ППС „..............“, рег. № ТМ ................., се движи по ул. „Бачо
Киро“, с посока от бул. „Ал. Дондуков“ към ул. „Искър“, като срещу и в района на № 2,
настъпва удар със спрелия пред него лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, рег. № СА
.................... НВ.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да
бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски
3
показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г.,
II т. о., ТК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Л. Д. и св.
М. П..
От показанията на св. Д. се установява, че през 2021 г. бил управлявал МПС
„Мерцедес“, рег. № СА .................... НВ, като бил участвал и в ПТП. Сочи, че не е сигурен за
точната дата, но инцидентът настъпил на ул. „Бачо Киро“ в центъра, където се движел по
релсите, което било споделено трасе. Отстрани било зелена зона, като установява, че до
зелената зона имало спрял автомобил, като само пътното платно било свободно за движение,
за да се мине. Но движещата се пред него кола, спряла и извършила маневра за паркиране,
поради което и той бил спрял, тъй като нямало откъде да мине от неговата страна, като
отзад го ударил трамвай. Свидетелства, че ПТП-то настъпило на обяд, около 12:30-13:00 ч.,
като не валяло и било сухо. Изяснява, че е спрял, тъй като и автомобила, който се движел
пред него също бил спрял, а преди това се движел с около 20 км./ч., тъй като движението
било натоварено. Сочи, че лентата за движение била заета изцяло от зелената зона, където
имало паркирали автомобили, като единствено за движение била лентата на трамвая. Бил
спрял, защото автомобила пред него бил спрял, а трамвая спрял в неговия автомобил. След
инцидента се били обадили на 112, след което дошли полицията и контрол по транспорта от
градския транспорт. При разговор с другия водач му казал, че е спрял, тъй като автомобила
пред него спрял и нямало къде да отиде. При пристигането на органите на реда, последните
казали, че виновен е водача на трамвая на когото написали акт. При предявяване на
протокола за ПТП потвърждава, че това е протокола, който е бил съставен за инцидента.
При разпита на св. П. се изяснява, че работи като ватман в електро транспорта, като
през 2021 г. бил участвал в ПТП. Управлявал трамвай ................., като при влизане на
„Младежки театър“, водач с автомобил „Мерцедес“ трябвало да се движи в дясно, тъй като
на мястото имало една лента. Другият водач в случая бил на линията. От лявата страна друг
автомобил тръгнал да излиза без изобщо да се огледа, като другият водач вместо да реши да
продължи напред, преценил, че трябва да спре. Въпреки това с оглед спецификата на
трамвая, той не успял да спре, поради по-дълъг спирачен път. След това му били казали, че
трябвало да има дистанция от другия водач. Изяснява, че той самият обаче още се намирал в
завоя, поради което не можел да знае, че другия водач е там, за да пази дистанция, като
въпреки опита да предотврати ПТП-то, то с оглед техническите особености на ППС-то
нямало какво да направи, тъй като не можел да спре веднага. Установява, че след инцидента
спрели, питал как са, като след това видели, че имало щети и извикали КАТ, като освен това
дошъл и техният линеен контрол. Смята, че катаджиите били познати на другия водач, тъй
като му казали, че след като са на равнозначни пътища, значи другия водач имал право да е
на линиите, с което не бил съгласен. Свидетелства, че инцидентът бил настъпил около 15:00
ч. – 15:30 ч., като времето било светло, линията била хлъзгава, но пътя бил сух.
Свидетелства, че от ляво имало маркировка за паркиране в зелена зона. Изяснява, че самият
завой бил остър, защото вторият вагон бил от страната на „Дондуков“, а първия от страната
на „Младежки театър“. Сочи, че в завоя не можело да се влезе с висока скорост, като се
движел с 2-3 км./ч., което било движение по инерция. Не можел да каже за другия водач, тъй
като не го бил възприел преди удара.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Д. и св. П. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят
4
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен
начин, доколкото същите са преки участници в ПТП-то. В тази насока трябва да се спомене,
че част от субективните оценки на свидетелите по отношение на това какво е следвало да
бъде поведението им, респ. субективни изводи от правна страна, вкл. по въпроса за вината
са ирелевантни. Релевантен е съобщеният механизъм на ПТП-то, като при наличието на
спор за механизма и вредите, респ. причинно-следствената връзка, то въпросите в една си
част касаят и технически изводи, които свидетелите не могат да направят, но това не може
да доведе до недостоверност на казаното от тях по отношение на
доказателственорелевантните факти, които както беше посочено в случая свидетелите
добросъвестно посочват.
От заключението на САТЕ се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на
20.10.2021 г., около 13:25 ч., ППС „..............“, рег. № ТМ ................., се движи по ул. „Бачо
Киро“, с посока от бул. „Ал. Дондуков“ към ул. „Искър“, като срещу и в района на № 2,
настъпва удар със спрелия пред него лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, рег. № СА
.................... НВ. Експертът подробно е изяснил вредите по лекия автомобил, които са в
причинно-следствена връзка с ПТП-то, като е направил извод, че стойността необходимо за
възстановяване на лекия автомобил на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то
е в размер на 6377,12 лева. Изяснено е, че от технически гледна точка водача на трамвая е
можел да предотврати ПТП-то, ако се е движел със скорост и е спазвал безопасна дистанция,
при които ще спре в рамките на рамките на опасната зона на превозното средство, без да
настъпи удар в намиращия се пред него лек автомобил „Мерцедес“. Съответно водачът не
лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати инцидента. Вещото лице
е изяснило, че стойността на уврежданията по лекия автомобил, определено при условията
на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер на 4679,00 лева.
Установено е, че механизма на паричната равностойност на 75 % от действителната
стойност на лекия автомобил е в размер на 5013,00 лева, а стойността на запазените части е
30 % от определената действителна стойност на процесното МПС, т.е. сумата от 2005,00
лева, като осреднената стойност на МПС-то към момента на ПТП-то е 6300,00 лева, а към
датата на заключението 6684,00 лева. В открито съдебно заседание от 19.09.2022 г., вещото
лице е изяснило, че с оглед данните по делото, единствено е известно, че лекият автомобил е
бил в спряло състояние към момента на ПТП-то. Посочено е, че няма данни кога водачът е
предприел спирането, съответно какво е било разстоянието между превозните средства,
поради което тези параметри не могат да бъдат определени. Изяснено е, че не е имал за
задача да изследва каква е хоризонталната маркировка, като към момента не може да се каже
каква е била широчината на пътното платно.
5
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изход на
правния спор или е недобросъвестен. С оглед направените от ответника оспорвания следва
да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е
обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на
направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за
значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144
от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. Целта на изслушането на вещото лице в открито
съдебно заседание е да се поясни, как то е достигнало да съответните изводи, съответно да
се провери чрез задаването на въпроси по предмета на заключението дали същото е пълно,
ясно и обосновано. Няма пречка експертът при постановяване на задачи, стига да има
достатъчно данни и необходимите експертни познания да даде допълните отговори във
връзка с поставените задачи, които ги допълват, а и служат за проверка на заключението на
вещото лице. Тоест, чрез отговори свързани допълнителни обстоятелства, които са свързани
с основните задачи на вещото лице се проверя и компетентността на вещото лице и
обосноваността на изводите му, но при положение, че допълнителните отговори могат да
стъпят на налични по делото данни за релевантни обстоятелства, които са от
компетентността на съответния експерт. В случая вещото лице, подробно и обосновано е
отговорило поставените задачи и е мотивирало как е достигнало до изводите си, като
настоящият съдебен състав намира, че във връзка с направеното оспорване, същото е
неподкрепено от никакви данни, които да обусловят съмнение в изводите на вещото лице
или приложение на правилото на чл. 201 ГПК. Тоест, оспорването на ищеца е неоснователно
и не може да бъде възприето.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
6
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Следва да се посочи, че с оглед възприетата от съда средна пазарна стойност, при
съпоставката й със стойността на увредения лек автомобил към датата на ПТП-то,
настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на „тотална щета” по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ.
Тоест, предвид кредитираното заключение на САТЕ, като се взе предвид размера на
запазените части, които са извадени от дължимата стойност следва да се направи извод, че
претенцията е основателна до пълния предявен размер от 4679,00 лева.
В случая при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че процесното ПТП е настъпило в следствие на виновното и противоправно
поведение на водача на трамвая.
Съгласно правилото на чл. 20 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. А според разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
В случая безспорно водачът на трамвая не е спазил посочени норми, тъй като не е
имал необходимото поведение от гледна точка на гражданското право, за да обезпечи
безопасното движение по пътищата в следствие на което е настъпило процесното ПТП.
Нещо повече – небрежната вина в гражданското право по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира, като от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод, че е
налице пълно и главно доказване (каквито са изискванията към обратното доказване,
целящо оборването на оборими презумпции), за да може да се направи извод, че водача на
трамвая е действал безвиновно. В гражданското право, вината се изразява в нарушаване на
модела за поведение за спазване на дължимата грижа, която ако законът не изисква друго е
тази на добрия стопанин. В този смисъл, при ПТП-тата най-често не се спазва модела на
дължима грижа, поради небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – модела на поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дължимата престация (дейността) и
условията на предоставянето й (условията за извършването й). В застрахователното право в
Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението
на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали
застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които
увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други
лица или вещи. Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи
7
за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по-
голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие.
Не може да бъде уважено и направеното възражение за съпричиняване от страна на
ответника. За да бъде основателно направеното възражение за съпричиняване е необходимо
по делото да бъде доказано пълно и главно, че увреденото лице (застрахованият по договор
за имуществено застраховане) е допринесъл чрез своето противоправно поведение за
настъпване на процесния вредоносен резултат (при твърдяното от ответника съпричиняване,
т. нар. компенсация на вини ( compensatio culpae) по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. В
случая за наличието на съпричиняване липсват доказателства, поради което с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. Нещо повече – от казаното от св. П. се установява, че самият той като водач на
трамвая не е възприел автомобила, а не че другия водач е извършил действия от които да се
направи заключение, че св. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата или е
извършил макар и правомерни действия, то последните да са довели до увеличаване на
риска от настъпването на ПТП-то. От житейска гледа точка, макар и движението на
автомобилите по линията на трамвая да е нежелателно, то проблемът с платените зони за
паркиране и тяхното разположение се определя от друг – напр. Столична община, която с
действията си би могла да е допринесла за процесното ПТП, но това е ирелевантно за
процесния случай.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 727,16 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр.
........................ да заплати на „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. .................., на основание чл. 411 ГПК, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 4679,00
лева, предсталяващи частична претенция от такава в по-голям размер от 5114,00 лева – за
заплатено застрахователно обезщетение обичайни ликвидационни разходи по
застрахователна полица № 440121211024666 за ПТП от 20.10.2021 г., около 13:25 ч., ППС
8
„..............“, рег. № ТМ ................., се движи по ул. „Бачо Киро“, с посока от бул. „Ал.
Дондуков“ към ул. „Искър“, като срещу и в района на № 2, настъпва удар със спрелия пред
него лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, рег. № СА .................... НВ – по който лек автомобил
били нанесени вреди, ведно със законната лихва от 03.05.2022 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ................ да заплати
на „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК: ..................., сумата от 727,16 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9