№ 4038
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
СъдебниМладенка Ст. Тошева
заседатели:Стиляна Б. Петрунова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора К. Евг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Наказателно дело
от общ характер № 20241100204450 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:22 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Р. Р. Р. – редовно призован, се явява
лично, доведен от Затвора – София.
В залата се явява адв. И.В. от САК - редовно
упълномощен защитник за подсъдимия Р. с пълномощно от
днес.
Не се явява адв. Л. Г. от САК - редовно упълномощен
защитник от подсъдимия Р. за досъдебната фаза на
наказателния процес.
В залата се явява адв. М. М. от САК - редовно
упълномощен защитник за подсъдимия Р., с пълномощно от
днес.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.: Получих препис от обвинителния акт
и разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
разпоредително заседание по делото преди повече от 7
дни, запознах се с тях.
Не държа на личното присъствие на адв. Л. Г..
Отказвам се от адв. Г. и не желая той да ме защитава и
представлява в съдебната фаза на наказателния процес.
ПРОКУРОРЪТ: Получих препис от разпореждането на
съдията-докладчик за насрочване на делото, запознах се с
1
него.
АДВ.В.: Получих препис от разпореждането на съдията-
докладчик за насрочване на делото преди повече от 7 дни,
запознах се с него.
АДВ.М.: Получих препис от разпореждането на съдията-
докладчик за насрочване на делото преди повече от 7 дни,
запознах се с него.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия:
Р. Р. Р. на 40 години, роден на ******* г. в град София, българин,
български гражданин, осъждан, неженен, с висше образование, завършил
ВМА, до задържането си по настоящето дело работещ като помощник
управител в „КЛУБ 2008“ в ж.к Студентски град, като помощник в
охранителна фирма „Б.С.Г.“ ЕООД и като управител и съсобственик в „РАРР“
ООД, с постоянен адрес в град София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „******* вход
единствен, ет. 15, ап. 43, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия Р..
ПОДСЪДИМИЯТ Р.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК, бяха ми разяснени от съда.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и
съдебния секретар.
АДВ.В.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и съдебния секретар.
АДВ.М.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и съдебния секретар.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото на дата
11.09.2024 г. медицинска справка, изходяща от директора
на СБАЛЛС – град София, изготвена по отношение на
подсъдимия Р. Р. Р., с която се уведомява Съдът, че е
необходимо да се даде разрешение да бъде изведен
подсъдимия Р. при условията и реда на чл. 250 ЗИНЗС и в
тази връзка се моли за произнасяне от страна на съда.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по
доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания
от страните по реда на чл. 275 НПК,
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: По въпросите подлежащи на обсъждане в
разпоредително заседание вземам следното становище:
Считам, че с оглед фактическата и правна рамка на
повдигнатото обвинение и правилата за местна и родова
подсъдност, делото е подсъдно на СГС като първа
инстанция.
Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, както и за прекратяване на
съдебното производство, тъй като не са налице допуснати
съществени и отстраними процесуалния нарушения в
рамките на подготвителната фаза на процеса, които да са
ограничили правата на привлеченото към наказателно
отговорност лице.
Към момента с оглед обстоятелството, че се изказвам
първи, принципно делото с оглед повдигнатото обвинение
може да бъде разгледани както по реда на Глава 29, така
и по реда на Глава 27, но с оглед липсата на изявление
от подсъдимия и неговите защитници към момента, не се
разкриват такива основания.
Привличането на резервни членове на съдебния
състав, разглеждането на делото при закрити врата не се
налага. Защитата на подсъдимия е осигурена в лицето на
двамата упълномощени от него защитници. Допълнителни
вещи лица или преводач и тълковник не се налага да
бъдат привличани, освен отразените в приложението към
обвинителния акт.
По отношение на взетата мярка за неотклонение по
отношение на подсъдимия считам, че към момента същата
изпълнява своите цели, отговаря на изискванията на
закона и моля да я оставите в сила.
Към момента прокуратурата няма допълнителни
доказателствени искания, освен обективираните в
приложението към обвинителния акт.
Предвид изложеното моля да насрочите делото за
разглеждане по общия ред в случай, че защитата не изяви
желание да бъде разглеждано по някоя от диференцираните
процедури.
АДВ.В.: Съгласувано с нашия подзащитен, както и с
колегата М., изразявам пред Вас следното становище по
въпросите предмет на разглеждане в разпоредителното
заседание:
Делото е подсъдно на настоящия съд.
3
Нямаме искания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. в този смисъл становището
ни е, че няма такива основания.
По т. 3 претендираме нарушение правото на защита,
допуснато при изготвяне на обвинителния акт и в този
смисъл правя искане за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокуратурата по
следните съображения:
Срещу нашия подзащитен е повдигнато едно
изключително тежко обвинение. Тежестта на това
обвинение в най-голяма степен е обусловена от
обвинителното твърдение, отразено единствено и само в
диспозитива на обвинителния акт, че количеството
фентанил, определяно като наркотично вещество, е било
предназначено за разпространение. Аз съм далеч от
мисълта да оспорвам правото на почитаемата прокуратура
в хода на досъдебното производство как да формира
вътрешното си убеждение и какви обвинения да повдигна,
и как да ги формулира, но в корелация с огромните
права, които има прокуратурата на фазата на досъдебното
производство, при решаването на въпроса какво обвинение
и с точно каква правна квалификация да се повдигне на
съответното лице и да се изготви обвинител акт,
прокурорът е длъжен най-малкото да опише фактическа
обстановка по отношение на всички същностни елементи от
състава на престъплението, за да може да ни осигури
правото на защита. Тоест той е длъжен да изложи
конкретни фактически обстоятелства, конкретизирани по
време, място, начин на извършване, за да може ние да
опонираме на конкретно изложени обстоятелства, на
конкретно описание на деяние и съответно по този начин
пълноценно да се защитим.
В конкретния случай по въпроса дали количеството е
предназначено за разпространение в обвинителния акт има
няколко изречения, които могат да се обсъждат като
декларации, като изводи, но в никакъв случай не могат
да се обсъждат като описание на фактическа обстановка.
Имам предвид следното:
Първото изречение във втори абзац на страница 1 от
обвинителния акт съдържа декларативното твърдение на
прокурора, че по принцип в инкриминирания период нашият
подзащитен се е занимавал с разпространение на
наркотични вещества. Това е декларация. Това може да се
разглежда като извод, но изводи в правото се правят
тогава, когато първо се представят факти, опишат се в
обвинителния акт конкретни фактически твърдения,
4
съдържащи описание на съответните релевантни към
обвинението обстоятелства по време, място, начин, за да
може да имаме ние срещу какво да се защитаваме. В
конкретния случай имаме само едно голословно твърдение,
че той се занимава с разпространение. Тук е налице
формално противоречие между тази част на обвинителния
акт, ако формално, от гледна точка на нейното
местоположение в съдържанието, я разглеждаме като
фактическа обстановка, с диспозитив затова, защото ако
някой разпространява наркотично вещество, това е
самостоятелно деяние, което обуславя носене на
наказателна отговорност. Тоест ако прокурорът твърди,
че в инкриминирания период г-н Р. е разпространявал
наркотични вещества, той е длъжен, излагайки
съдържанието на обвинителния акт, така да опише
обстоятелствата, за да получим отговор на няколко
въпроса. Първо кои са фактите, които обосновават
подобно твърдение и второ защо няма обвинение, ако той
смята, че такива факти са налични. Тук не говорим за
инкриминираното по делото количество. Тук говорим за
едно априорно поднесено твърдение на прокурора,
подчертавам декларативно и изпразнено от фактическо
съдържание, че по принцип г-н Р. с това се занимавал.
Добре, ние сме съгласни, че прокурорът има право да
твърди каквото иска, има право да повдигна каквито иска
обвинения, но е длъжен да ни каже как според него
нещата са станали, при каква фактология, как са били
разположени във времето, на кое място и по какъв начин,
за да има срещу какво да се защитаваме, защото срещу
декларация не може да се защитиш. По тази част от
обвинителния акт ние на практика сме лишени от
възможността да се защитаваме, тъй като не се излага
никаква фактология. Едва ли не съдът би бил поставен,
говоря в теоретичен план, ако в един момент сподели
обвинителната позиция на прокурора, Съдът ще бъде
поставен в положението сам да си измисли фактология,
която за нас ще бъде непозната, тъй като не ни е
описана в обвинителния акт, което първо не е работа на
почитаемия съд, което би представлявало смесване на
съдебна с прокурорска функция, и най-важното едва ли не
ние от присъдата и нейните мотиви ще научим фактически
обстоятелства, които дотогава за нас ще бъдат
неизвестни.
Второто място, където се коментира хипотезата, че
вече въпросното инкриминирано вещество по делото е
свързано с намерения за разпространение, е на
5
следващата страница където дословно е записано
„Обвиняемият г-н Р. имал намерението да разпространява
въпросното вещество“, което бих казал, че дори не е
намерено при него, той сам си е казал на полицаите, че
държи при себе си такова вещество, но тук не искам да
се хващам за думата и след това последното изречение,
където се коментира въпросът, е това обстоятелство, че
е имал намерение да го разпространява, се установява по
безспорен начин от показанията на полицейските
служители, което меко казано е неистина, тъй като
полицейските служители, когато са давали своите
показания, в никаква степен не са засягали въпроса, че
са установили, че той е имал намерението да
разпространява това вещество. Напротив, и много държа
на този факт, още от самото начало на тази проверка,
след това в хода на делото и към настоящия момент
неотклонно г-н Р. е поддържал тезата, че въпросното
вещество фентанил му е за лична употреба. Това го е
казал още при полицаите и те в своите показанията са го
отразили.
Позволявам си толкова подробен анализ, не за да
поставя почитаемия съд в хипотезата да обсъжда по
същество на този етап доказателства по делото.
Позволявам си подробно да анализирам съдържанието на
обвинителния акт, за да обоснова тезата си, че така
както е написан обвинителният акт, той не ни позволява
да се защитим, тъй като не са описани тези фактически
обстоятелства, които са свързани с тежката правна
квалификация. А това е от изключително голямо значение,
включително и свързано с правото на защита, тъй като
почитаемият прокурор преди малко в своята позиция
обоснова тезата, че евентуално защитата, а това е и
нещо което и Вие разяснявате на подсъдимите лица, има
възможност да се ползва от съкратените процедури, но
извинете, когато в обвинителния акт е описано едно
изключително тежко обвинение, с огромни размери на
предвидено наказание, с опасен рецидив и т.н., това
практически елиминира възможността подсъдимият да иска
съответна форма на съкратено производство. Нещо което
би било качествено различно, ако прокурорът беше
стигнал до своето вътрешно убеждение, което е негово
абсолютно право, но не на основата на декларации, а на
данни, които са събрани по делото по съответния
процесуален ред и с оглед действителното съдържание на
тези данни.
Ще отворя тук още една голяма скоба. Пак казвам, че
6
по никакъв начин не искам да поставям Съда да коментира
делото по същество, но забележете, мисля, че и във
Вашата практика са редки случаите, когато някой
повдигна обвинение за 40 грама наркотик на стойност над
5 милиона лева и за който се твърди, че от това
количество могат да се направят десетки хиляди дози.
Сега, нека да видим нещата такива каквито са и по
начина, по който господин прокурорът ги обсъжда в
обвинителния акт. Той гради своите изводи за стойност,
за количество на фентанил и брой дози на основата на
съответната експертиза, но тя по никакъв начин не
казва, че в случая има 46 грама фентанил. Тази
експертиза казва, че в това вещество, което е подложено
на изследвания и което е с общо тегло 46 грама, има
парацетамол, кодеин, има и фентанил. Това което е
отразено в експертизата, която е формирала вътрешното
убеждение на почитаемия прокурор, е обстоятелство
единствено, че в сместа са установени следи фентанил,
но това по никакъв начин не означава, че говорим за 46
грама фентанил, защото така както са представени на
този етап доказателствата по делото, на които
прокурорът изрично се позовава в своя обвинител акт,
теоретично сместа може да е 45 грама парацетамол,
останалото количество да е кодеин и да има примерно 5
милиграма фентанил. Експертизата, която господин
прокурора е използвал, по никакъв начин не опровергава
такава логика. Само, че ако не са 46 грама фентанил, а
са 5 милиграма фентанил, то тогава нито стойността ще
бъде 5 милиона, нито броят дози ще бъде 23 000. Тогава
ще говорим за количество, което вече почитаемият съд ще
има възможността да коментира в контекста на защитните
твърдения на подсъдимия, който е дал подробни обяснения
и е обяснил, че това вещество го използва единствено и
само за лична употреба, че това е вещество, което той
използва като заместител на метадона, тъй като той е по
метадонова програма повече от 15 години и това вече са
фактически обстоятелства, които ние ще сме в състояние
да доказваме и съответно почитаемият съд ще може да
гради своите изводи.
Другото, с което започнах и е важно, когато говорим
за право на защита, ако почитаемият прокурор не е в
състояние да опише в обвинителния акт фактически
обстоятелства, обосноваващи цялото разпространение на
наркотичното вещество, то почитаемият съд прекрасно
разбира, че тогава бихме говорили в пъти по-леко
наказуемо деяние, при което не се прилагат правилата на
7
опасния рецидив и което вече, ако бъде приведено в
законово необходимата му форма такива, каквито са
изискванията на закона, вече могат да отворят и
възможността, ако подсъдимият реши, да се ползва от
възможностите на съкратената процедура. А така аз съм
сигурен, че почитаемият прокурор не го е направил
злоумишлено, за да лиши и тенденциозно да манипулира
делото така, че нещата да влязат с едно неподкрепено от
материалите изключително тежко обвинение, но крайният
резултат е точно такъв. Липсата на фактическо описание,
нас ни лишава от възможността да се защитаваме, както
вече си позволих да кажа. Ние срещу декларации не може
да се защитаваме. Никой не може да се защити срещу
декларация и по никакъв начин едно декларативно
твърдение не би могло да се възприеме от когото и да е
като фактологично описание на деяние. Дали ще е
декларация, дали ще го разгледаме като правен извод,
изводите се правят, когато първо се представят фактите,
а после се правят изводите. А почитаемият прокурор
първо е сложил декларацията си, че според него той се е
занимавал с разпространение, че според него въпросното
вещество имал намерение да го разпространява, без нищо
по делото да сочи към такава хипотеза и ни е поставил в
положение да ни лиши от възможностите за съкратена
процедура. Реалният резултат е едно манипулиране на
обвинението в изключителна тежест на подсъдимото лице.
На тази основа аз Ви моля да приемете, че
обвинителният акт не отговаря на законовите изисквания
за описване на деянието в необходимия обем конкретика,
която да ни позволи да разберем това обвинение на
основата на конкретно изложена фактология по време,
място и начин на извършване и съответно, представяйки
на Вашето внимание подобен обвинителен акт, е нарушено
правото на защита на нашия подзащитен.
Това е моето становище и моето искане по т. 3.
В останала част ще акцентирам на искането, което
правим и което е общо и на нашия подзащитен и на
колегата, за промяна на мярката за неотклонение
"Задържане под стража".
Нашият подзащитен към момента на въпросната
полицейска проверка е лице, което е многократно
осъждано. В голяма част неговите предходни осъждания са
обуславяни от един много продължителен период на
употреба на наркотични вещества, как да кажа, на
болестното му състояние довело до една продължителна
употреба, злоупотреба с наркотични вещества и както
8
вече казах, повече от 15 години той се опитва да излезе
от тази зависимост, като е предприел всякакви
възможности. Бил е в Сърбия в комуна. Това са факти,
които са изложени по делото. Включен е в метадонова
програма. Този фентанил между другото се съдържа в
лекарството ВЕЛОФЕН, което се използва именно като
заместител на метадона. Той е говорил за рецепта, с
която му е изписвано, след време стигнем ли до събиране
на доказателства, ще представим доказателства в този
план. Мисълта ми е следната. В момента, в който това
лице към датата на полицейската проверка, е заварено от
полицейски служители в момент, в който в автомобила му
се намира наркотично вещество, той има достатъчния
житейски опит и съдебно минало, за да направи
обективната ясна преценка, че това обстоятелство, което
е фиксирано с тази проверка, няма как да му се размине
съответното обвинение. Говоря за всичко това, за да
обоснова извода, че под абсолютно ясното съзнание, че в
един момент няма как да не му се повдигне обвинение,
ако ми се повдига обвинение след толкова много
осъждания, най-вероятно ще му се поиска и "Задържане
под стража", въпреки това месеци наред той си пребивава
на установения адрес, не прави никакви опити да се
укрива, да напуска страната, да осуети производството,
което вече знае, че се развива по отношение на него и
реално се стига до момента, в който прокуратурата му
повдига обвинение няколко месеца по-късо, чак когато е
излязла една от експертизите. В този период с много
ясното съзнание, че рано или късно ще бъде обвинен и
вероятно задържан, той не взима никакви мерки да се
укрива, да манипулира проби, изследвания и т.н.
Задържан е под стража. Нещо, което е абсолютно
изводимо, най-малкото от изключително тежкото
обвинение. Не случайно си позволих толкова сериозно да
обосновавам, защо това е манипулативно тежко
формулирано обвинение, което няма общо с реалностите по
делото. До момента всички произнасяния на Ваши колеги,
почиват именно на това, на изключително тежкото
обвинение. Това, което ми дава основание и основата на
което моля да промените мярката, не искам да ви
поставям в положение да обсъждане делото по същество и
да правите изводи, които евентуално да компрометират
Вашето бъдещо участие, но основаният ми аргумент е
здравословното му състояние.
Забележете при относително скорошното си
произнасяне и СГС по настоящето дело от друг състав и
9
съответно САС са използвали съдебномедицинска
експертиза. Тази експертиза едва ли не се е ангажирала
с твърдение, че той няма абсолютно никакъв здравословен
проблем, който да препятства неговото престояване в
килия. В същото време забележете, че този човек, за
който е казано, че няма никакъв проблем да си бъде в
килия, от месец юли, от момента на постъпване, той
непрекъснато е на инвалидна количка. Нещо повече. Нямам
никаква представа защо е третиран по този начин, но в
болницата на затвора, където е настанен от господин
прокурора, за което му благодарим, че е проявил
съответната хуманност в изискуемата от закона степен,
той е настанен в самостоятелна болнична стая, където е
изолиран самичък. За най-елементарни физиологични нужди
да се измие, да ползва тоалетна, да се качи на легло,
да слезе от легло, той трябва да разчита на
благоволението на хора от други помещения, тъй като е
оставен сам.
Ще отворя една много голяма скоба, излагайки едно
обстоятелство, към което моля почитаемият съд да се
отнесе с необходимото внимание и да предприеме
съответните законови действия. На днешния ден така,
както сме уведомени от нашия подзащитен, той е бил
информиран, че незабавно след приключване на настоящето
заседание, той ще бъде приведен в ареста на „Векилски“.
Не знам на каква основа почива това твърдение, но първо
имаме, ако това се случи, в случай, че делото не бъде
върнато на прокуратурата, няма никаква законова основа
подсъдимо лице да бъде в следствен арест. Нещо, което
му подготвят. Единствено ако почитаемият съд прекрати
производството и върне делото на прокуратурата, то
тогава ще бъде изцяло на разположение на почитаемия
прокурор, ако мярката му не бъде изменена. Аз Ви моля
да измените тази мярка, най-малкото като вземете
предвид следното:
Дори и въпросната експертиза, която през месец
август е била изслушвана, е спряла своето внимание на
необходимостта да се извърши това електромиографско
изследване, за което на няколко пъти г-н Р. е молил със
съответните писмени молби още през месец юли. Това е
изследване, което той не си го е измисли, това е
изследване, което самите лекари, включително тези от
последната експертиза, са казали, че то е необходимо,
за да се разбере причината при установената проходимост
на съответните освободени от тромби кръвни пътища, защо
той продължава да е на инвалидна количка и защо не може
10
да се придвижва сам. Сега сме средата на месец
септември. От началото на юли, когато е тази лекарска
препоръка и съответно молби, до средата на септември е
прекалено много време, за да не се извърши това
изследване. Накрая в тази справка, която е представена
на Вашето внимание, пише да му се издаде разрешение и
до момента изследването не е извършено по независещи от
тях причини. Добре, кои са причините, защото аз не
искам да споря, нека е така, че не са свързани с
болницата на затвора, но в никакъв случай не са
свързани и с нашия подзащитен, който е задържано лице.
Абсурдно е в една правова държава, в XXI век,
Европейски съюз и т.н., един човек на инвалидна количка
да стои месеци наред и да не му се извършва изследване,
което му е предписано от лекари. Няма никакъв спор, че
това изследване е необходимо и не му се извършва, и той
е на количка, и виждате състоянието му в зала. Тук пак
е подпомаган от колегите от съдебна охрана, а в
помещението в болницата от кого? Ако дойде някой,
дойде, ако не, ще си седи на количката с часове без
хигиена, без вода, без тоалетна и т.н. Тук вече не
говоря за тежест на обвинението, тук говоря за
хуманност. Независимо какво е обвинението, дори и да
приемем с всички условности на настоящия етап на
делото, наличие на предпоставката за задържане, аз Ви
моля това задържане да бъде в условията на домашен
арест, ако искате със съответната гривна за наблюдение,
защото в условията на домашен арест, ако постановите и
гривна, дори и някой да си представи някакви
хипотетични вероятности и опасности от извършване на
престъпление, всеки здравомислещ човек е наясно, че
това няма как да се случи. Да не говорим, че изконни
принципи в правото са, че една опасност от извършване
на престъпление трябва да се извежда от конкретни
данни, а не да бъде хваната от въздуха и да почива
единствено и само на вероятности и предположения.
На тази основа аз Ви моля да измените мярката поне
в "Домашен арест", за да позволите в една по хуманна
среда, след съответните разрешения, той да получи
дължимата му по законите на Република България
медицинска помощ, без никаква опасност да осуети
нормалния ход на делото, защото в крайна сметка говорим
за мярка, която има единствената цел да обезпечи
нормалния процес, а не да представлява изпълнение на
наказание, каквото за съжаление вече няколко месеца се
случва.
11
АДВ. М.: Няма да преповтарям колегата, ще допълня
някои неща.
Отначало по чл. 248, ал. 1 НПК по т. 1 и т. 2 също
смятам, че делото е подсъдимо на СГС и няма основания
към момента за неговото прекратяване или спиране.
По т. 3, както адв. В. изтъкна няколко факта, искам
да допълня, че действително абсолютно бяхме
възпрепятствани и нямахме равнопоставеност по време и
на досъдебното производство, както и с обвинителния
акт. В този смисъл намирам и поддържан казаното от
колегата, че действително бяха нарушени правата на
подзащитния ни, както и на нас беше иззета
възможността, да можем да го защитим при това тежко
обвинение, при тези недоказани факти. Да не говорим за
непрекъснатото изтъкване, както в обвинителния акт,
така и по време на мерките, че безспорно доказано от
разпитите на служители на МВР, че въпросното вещество в
Р. е предназначено за разпространение. Действително
това не отговаря на истината. Също така протоколите,
съставени при извършване на претърсванията не само на
неговото жилище, но и на жилището в съседство на
неговата баба, гаража към него, мазетата към двете
жилища, никъде не е намерено дори нещо, което косвено
да навежда на мисълта, че подзащитният ми се занимава с
някаква нерегламентирана разпространителска дейност на
наркотични или други забранени вещества.
За физико-химичната експертиза ще пропусна. Ясно е,
че и тук нямаме напълно доказан състав и процентно
съдържание на фентанил.
В обвинението му е приписано разпространение и
държане на едно вещество изключително сериозно, като му
е приписана цялата тази част от 46 грама и малко.
Бих искала да допълня и нещо след колегата по повод
и чл. 29, който е част от обвинението. В случая не е
взето предвид свидетелството за съдимост. Аз не открих
кумулацията, която е обхванала всички престъпления,
извършени от Р. преди много години, в неговите младежки
години и изтърпяването на едно общо наказание. Няма по
делото данни за това. В обвинителния акт прокурорът
заявява също, че доказателство и безспорен факт за
това, че Р. разпространява наркотични вещества е
неговото обременено съдебно минало. Не е взет предвид
фактът, че повече от 11 години, дори мисля, че и 12 Р.
няма абсолютно никакви криминални прояви, регистрации,
12
не е разпитван и като свидетел в производство от
подобен характер.
Досежно мярката аз също бих помолила Уважаемия съд
да измени най-тежката мярка, която търпи Р. в по-леката
такава, а именно "Домашен арест". Не само, че
многократно, над 4 пъти, не мога да кажа с точност, но
той не е транспортиран за въпросното изследване
електромиография и ЯМР, които са му назначени от вещите
лице съдов и неврохирург. Вече гледат и несериозно на
записването на часове за това изследване, тъй като
мисля, че 5 такива часа, които много трудно записа
неговата приятелка и бяха пропуснати без никакво
обяснение от страна на лекарите в затвора и
служителите.
Осен всичко, което колегата В. изтъкна, да не
повтарям едно и също, искам да наблегна на един много
притеснителен факт. След като беше изписан от МВР
болница, където имаше сериозни съмнения за инсулт,
белодробна емболия или движещ се тромб из кръвоносната
система на Р., в тази връзка му бяха изписани много
сериозни лекарства антикоагулатни и други, които
изрично завеждащият отделението многократно натърти, че
трябва да бъдат незабавно продължени, независимо дали е
в арест или в болницата към затвора. За съжаление цели
две седмици не му бяха давани лекарства. Чак след две
седмици поискаха от неговите близки да ги закупят, за
да могат да му бъдат давани и в този период
здравословното му състояние се влоши още повече. Имам
чувството, че Р. пречи на служителите в болницата при
затвора. Почти всяка седмица му казват да си събира
багажа и да бъде върнат в Следствения арест, което е
страхотен стрес за него. Днес пак беше подложен на
същите предупреждения, да си събира багажа. В момента е
с целия си багаж в линейката и след това му е казано,
че ще бъде заведен в ареста, ще му бъде взета
количката, тъй като е собственост на болницата и да се
оправя както намери за добре. Няма да повтарям всичко
друго казано дотук, моля да измените поради тези
причини мярката на подзащитния ми Р. в по-лека, а
именно "Домашен арест", за да може все пак да обърне
внимание на здравето си.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.: Поддържам това, което казаха
адвокатите ми. Искам да добавя в частта за болницата,
че няколко пъти са ме изписвали, без да ми бъдат
направени нужните изследвания. Не получават отговор,
13
защо не са ме изследвали и днес е поредният случай, в
който ме изписват и казват да бъда изпратен в ареста.
Количката е собственост на болницата и че съм техен
проблем.
Констатирана ми е тромбоза в десния крак след
катастрофа и след тази операция бях настанен в
Следствения арест и за две седмици ми бяха спрени
лекарствата за разреждане на кръвта. Вследствие на
сгъстяването се е получил тромб на свивката на коляното
му. По време на лекуването ми в МВР болница, започнаха
различни системи за разбиване на този тромб. Стигна се
дотам, че той не се беше разбил, а се беше откъснал,
поради което се наложи да ме реанимират няколко пъти
през нощта.
Имам констатирана в Трета градска болница двойна
тромбоза на левия и на десния крак. Това беше 2009 г.
След година или две получих на другия крак, пак в Трета
градска ме лекуваха. Няколко години пих за разреждане
на кръвта лекарства.
След това ми е правена ендоскопска операция на
корема, защото бях наръган с нож. Това беше 2012 г. и
се лекувах в Пирогов.
След това 2024 г. констатираха, че съм хипертоник.
Това беше малко преди задържането ми в ареста. Това го
констатира личният ми лекар. Трябва да попитам майка ми
как се казва личният ми лекар.
После ми беше открита голяма киста на десния
бъбрек, за която ми беше предложена операция. Това беше
в 14-то ДКЦ и тогава личният ми лекар ми даде
направление. Тя беше малка кистата, вече стана тройна.
Не на последно място ми казаха, че вследствие на
тромб, който не е разбит, а тръгнал нагоре и съм
получил белодробнаемболия, защото имам следи в
дробовете.
ПРОКУРОРЪТ/реплика/: Позволете да не се съглася с
направените възражения от страна на защитата, за
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения
при изготвен на обвинителния акт.
На първо място ще се постарая по съществото на
делото, защото повечето от възраженията касаеха изрично
решение на делото по същество, но изискванията към
обвинителния акт освен в закона, са развити в така
известното на всички нас Тълкувателно решение № 2/2002
г., където е посочено, че в обвинителния акт трябва да
е написано времето, мястото, начинът на извършване на
14
инкриминираното от прокурора престъпление и участието
на обвиняемото лице в него. Това са основните
реквизити, липсата на някои от тях, води до съществено
и отстранимо процесуално нарушение. Считам, че във
внесения в СГС обвинителен акт предмет на разглеждане
по настоящето НОХД се съдържат всички тези
обстоятелства. Много ясно е посочена дата – 30.11.2023
г., обвиняемият Р. къде се е намирал, какво е държал в
себе си, как се е озовало това нещо в него и какво е
имал намерение. Обвинението е за държане на наркотични
вещества, което е формално престъпление на просто
извършване, но с една специална цел. Тук следва да бъде
обсъдено не разпространението на наркотични вещества,
като предаване, а евентуалното намерение, както при
състава на измамата користната цел следва да бъде
обсъдена и тя се описва, поне според мен, фактически,
защото всички твърдения, които твърди защитата, това са
факти, до които прокуратурата е достигнала, може и да
не е права, това е въпрос на доказване по същество.
Никой не твърди, че прокуратурата е права, това са
факти, които слагат рамката на процеса, всичко подлежи
на доказване. Тези факти, които прокуратурата твърди и
е описала в обвинителния акт, ако не се докажат, е ясно
какво следва. Ако се докажат, вече обратно. Това са
факти, а не твърдения. Законодателят не е поставил
изискване за анализ на доказателствата в обвинителния
акт, за да може да се осигури една рамка с този
обвинителен акт и всичко друго да е непосредствено пред
съдебния състав като един арбитър на двете страни,
които да доказват своите твърдения. Считам, че
обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и
допълнителните въведени с Тълкувателно решение № 2/2002
г. изисквания така, че твърдените процесуални
нарушения не са налице, тъй като пределно ясно е
написано какво твърди прокуратурата. Обвинението в
диспозитива отговаря на описаната фактология, която е
максимално кратка, за да няма двусмислени и
заблуждаващи твърдения, поради което считам, че
твърдяното допуснато отстранимо съществено нарушение не
е налице.
По въпроса за взетата мярка, който се постави от
защитата, поддържам становището, че не се налага
нейната промяна. Скорошното производство по чл. 270 НПК
е изследвано здравословното състояние на обвиняемия.
Заключението на експертизата е в кориците на делото.
Считам, че към настоящия момент нови обстоятелства не
15
са настъпили и здравословното състояние може да бъде
наблюдавано в условията на Специализираната болница за
лишени от свобода към Затвора София.
По отношение на обстоятелството, че ще бъде върнат
в ареста, при внасяне на обвинителния акт,
прокуратурата, съобразно ЗИНЗС, е издала разпореждане
за привеждането му в Затвора София и в болницата към
затвора, до приключване на лечението така, че
разпореждане в обратната посока прокуратурата не е
издавала. Не знам на какво се твърдят евентуалните
твърдения за надзор на охранителния състав, но не на
прокурорско разпореждане по настоящето дело, тъй като
вече същото е в съдебна фаза.
АДВ.В./реплика/: Позволявам си да репликирам
уважаемият прокурор в няколко пункта. Нашето оплакване
се свежда до това, че досежно твърдението за целта на
разпространение на наркотично вещество, в обвинителния
акт се съдържат единствено и само декларации на
прокурора. В отговор на това наше оплакване за
нарушение правото на защита, господин прокурорът сега
ни отговаря с нова декларация. Той считал, че това не
било вярно. Ама извинете, това пак е декларация. Ако
господин прокурора твърди, изречение първо в абзац
втори, че към инкриминирания период той разпространява
наркотици, е длъжен да посочи факти, защо го твърди,
къде е разпространявал, кога е разпространявал, какво е
разпространявал, колко пъти, при каква фактическа
обстановка. Нищо такова в делото няма.
Стигнал до извода, който може да е погрешен, че
било с цел разпространение. Ако във вашия обвинител акт
имаше фактология, че след като на неустановена дата се
е снабдил с тези 46 грама смесено вещество, той е
почнал да търси възможности за неговото
разпространение, водил е разговори, коментирал е,
пускал е обяви в интернет и т.н., това биха били факти,
които обосноват обвинението, че това, което държи, е с
цел да го разпространява. Ние в нашия случай нямаме
нищо такова. Имаме 46 грама, които от момента, в който
го спират полицаите, той казва „в колата имам
прахообразно вещество, което използвам за лична
употреба вместо метадон“. Това е и което казва на
полицаите, и като обяснение. Няма и адвокати по това
време. Прокурорът казва един вид „аз мога да си пиша
каквото искам, пък като дойде време по същество, тогава
ще го коментираме“, затова си позволих много подробно
да обоснова. Така както Съдът е длъжен по правилата на
16
процедурата да обоснове своето вътрешно убеждение, с
данните по делото в съответствие със закона, абсолютно
в същата степен прокурорът е длъжен, когато решава
делото, защото внасянето на обвинителен акт
представлява решаване на делото по същество на етап
досъдебно производство, в същата степен е длъжен да
обоснове своето вътрешно убеждение, никой не оспорва,
че той има право на това убеждение, той е длъжен това
негово вътрешно убеждение да го изведе на основата на
данни, които обективно са събрани по делото. Той не
може просто да си хване от въздуха едно твърдение, че
става въпрос за 46 грама фентанил, при положение, че
самите експерти казват „не, това не е само фентанил,
това е парацетамол, кодеин, фентанил“ и без въобще да е
ясно кое колко е. Затова си позволих да дам онзи
пример, а това са неща, които, като няма фактология,
ние няма срещу какво да се защитаваме. Ние не оспорваме
държането, но въпросът е, че има качествена разлика
дали държането е с цел лична употреба или с цел
разпространение когато прокурорът твърди, че е с цел
разпространение, той е длъжен да посочи факти, които
обосновават този негов правен извод. Ако ще си играем
на декларации, „той бил считал“, добре, само, че не
подкрепя това считане с нищо.
По отношение на мярката аз не споря, дори го
коментирах много конкретно относително скорошното
произнасяне, но забележете, че дори в хода на
изслушването на доц. Г. и останалите експерти пред
съдия М. на първа инстанция по чл. 270, тези лекари
изрично са казали „това са един вид нашите експертни
изводи, но за да бъдат те пълни и да отговарят на
неговия статус, трябва да се извършват и тези
изследвания“ и това е преди близо месец. Аз не мога да
разбера какви са причините цял месец да не бъде закаран
за един ЯМР. Не знам дали е еднозначно като вид
медицинско изследване това електромиографското, може
би е същото, но няма логично обяснение, защо е лишен от
тази медицинска грижа. Аз разбирам, че сме малко в
странна хипотеза, той твърди, че днес бил изписан от
болницата. Прокурорът казва „аз съм разпоредил да бъде
в болницата“. Ако той наистина е изписан, а почитаемият
съд на тази фаза контролира изпълнението на мярката, не
мога да си представя как някой ще го изписва зад гърба
на съда, затова Ви моля в крайна сметка независимо от
обвиненията, всеки гражданин на Републиката има право
на медицинска помощ. Тук не говорим за някакви болки в
17
зъбите или нарушено зрение, говорим за тромб, който във
всеки един момент може да доведе до смърт. Знаете какво
означава тромбоза, запушване на кръвоносни съдове и
т.н. Лекарите казват „според нас са отпушени, но за
всеки случай нека му се направи другото“. Ами докато му
се направи? Ако той утре умре в ареста, чия ще е
отговорността? Всеки ще си измие ръцете и ще каже
„каквото е зависело от нас, сме го направили“. Този
човек не е седнал на количка, за да се прави на
интересен, той живее на тази количка месеци наред и
това е нещо, което превръща мярката му в мъчение и
изтезание. Представете си варианта, при който си в
затвор или в арест на инвалидна количка, до тоалетна не
може да отидеш.
ПРОКУРОРЪТ/дуплика/: По отношение на двете
изследвания, ЕМГ е извършена, има издадено разпореждане
от дежурен съдия на 29.08.2024 г. за извеждането и
конвоирането му до болница Токуда. По отношение на
факти и декларации, защитата си ги счита описаните
обстоятелства в обвинителния акт за декларации, но
държа да подчертая, като отново заявявам, че няма да
влизам по същество на делото, че всеки един факт, който
съм описал по делото, почива на анализ на събраните
доказателства, както повелява НПК и всеки един е
подкрепен от събраните доказателства, които ще бъдат
анализирани в един друг момент на наказателния процес.
Аз съм извършил този анализ, когато съм изготвял
обвинителния акт, но законът забранява да извършвам
такъв доказателствен анализ във фазата на
разпоредителното заседание, защото следва всеки да е
непредубеден и да се ръководи от събраните
доказателства.
АДВ.В./дуплика/: Господин прокурор, никой не
оспорва Вашето право да излагате факти, но тук
проблемът е, че Вие не сте изложили такива. Като
казвате, че той е разпространявал, това не е факт, това
декларация. Дайте ни факт, че е разпространявал. Вие
нямате факти и с това нарушавате правото на защита.
ПРОКУРОРЪТ /дуплика/: Обвинението е за държане.
АДВ.М./дуплика/: Дори бих казала вариации. Това
разпореждане, аз лично проследявам всички прегледи,
записвания, превеждане и извършване на такива така, че
не отговаря на истината. Не е воден. Там го е чакала и
неговата приятелка и няма такова нещо. Тези пет
последни молби, които пуснах след препоръките на
лекарите за въпросните две изследвания, и петте дати
18
пропаднаха абсолютно напълно. Вчера беше последната
дата. В крайна сметка си позволих да запишем няколко
дати различни за едното и за другото, да си изберат по
тяхно удобство.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание Съдът, съобразявайки
доводите, искания и възраженията на страните по
въпросите визирани от законодателя в разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Настоящето дело е родово и местно подсъдно на
Софийски градски съд.
Не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
някоя от диференцираните процедури, визирани в Глава
27, 28, 29 НПК дотолкова, доколкото от страна на
страните не се прави искане в тази насока.
Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати, за привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, за назначаване на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и за извършване на съдебно
следствени действия по делегация.
Съдът намира, че в конкретния случай в хода на
досъдебното производство са допуснати съществени, но
отстраними процесуални нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия и неговите защитници по смисъла на чл.
248 ал. 1, т. 3 НПК.
Настоящият съдебен състав, запознавайки се с
внесения в съда обвинител акт срещу подсъдимия Р.,
намира, че между обстоятелствената му част и
заключителната му част е налице противоречие, което не
може да бъде преодоляно, чрез провеждане на съответните
съдебно следствени действия в хода на съдебната фаза на
наказателния процес. В тази връзка възраженията на
защитата за допуснати процесуални нарушения са
допустими и основателни и като такива, следва да бъдат
уважени. Действително, в обстоятелствената част на
обвинителния акт следва да бъдат описани всички факти и
обстоятелства, на които прокурорът се позовава, за да
повдигне обвинение на конкретно лице, с твърдения за
извършено от това лице в качеството му на подсъдим
престъпление, за което желае да бъде наказателно
санкционирано, чрез налагане на съответно наказание.
19
Също така съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г.
на ОСНК на ВКС, на което се позовава прокурорът, в
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да
бъдат описани всички факти и обстоятелства, на които
прокурорът се позовава при формиране на своята
обвинителна теза, между които действително, както
същият заяви, са датата, мястото, времето, механизмът
на извършване на конкретното деяние, както и данни за
участието на подсъдимия в престъплението, за което се
търси неговата наказателна отговорност. Това е така,
защото чрез описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и обстоятелства се очертава
предмета на доказване по делото в съдебната фаза на
наказателния процес. В конкретния случай в
обстоятелствената част на обвинителния акт или така
както заяви защитата на подсъдимия, се съдържат
хипотези относно изпълнителното деяние от състава на
престъплението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия Р., или по-конкретно в
частта, касаеща специалната цел от обективната страна
на състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия Р., а именно касаеща твърдяното
от прокуратурата разпространение на инкриминираното
високорисково наркотично вещество. Вярно е, че в
конкретния случай прокурорът е развил като е изложил
своя обвинителна теза в обстоятелствената част на
обвинителния акт, въз основа на събраните от него
доказателства в хода на досъдебното производство, но
същата е необходимо да бъде ясна, точна и недвусмислена
така, че да не буди съмнение във волята му по отношение
на престъплението и механизма, при който същото е
извършено според него от подсъдимо лице на конкретните
дата, време, място и механизъм.
Съдът намира, че обстоятелствената част на
обвинителния акт е неясна и в нея се съдържат хипотези
относно механизма, по който според прокурора е
осъществена специалната цел по разпространение на
инкриминираното високорисково наркотично вещество,
обуславяща възведената от него правна квалификация на
престъплението в диспозитива на обвинителния акт. Така
в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
е посочил, че подсъдимият Р. е имал намерение да
продаде наркотичното вещество на неустановени в хода на
разследването лица. Именно тази хипотеза, намерила
място в обвинителната теза, води до нарушаване правото
на защитата на подсъдимия и неговата защитници, тъй
20
като същите са изправени пред невъзможността да се
защитят в хода на съдебната фаза на наказателния процес
срещу точно определени факти и обстоятелства, за които
липсват конкретни данни и каквито не се сочат от
прокурора в неговия обвинител акт. Дали подсъдимият Р.
до датата на инкриминираното деяние се е занимавал с
разпространение на наркотични вещества и какви, как и
по какъв начин ги е разпространявал, както се твърди от
държавния обвинител е ирелевантно за предмета на
доказване по настоящето дело, поради което и в тази
насока възражението на адв. В. за допуснати процесуални
нарушения е неоснователно, т.к. тези данни не са част
от предмета на доказване по делото. Единствено
основателно се явява възражението на защитника в
частта, в която твърди, че от страна на държавния
обвинител липсват посочени факти и обстоятелства,
касаещи специалната цел по разпространение на
високорисковото наркотично вещество, тъй като в тази
част е изложена една хипотеза, което в наказателния
процес е абсолютно недопустимо и води до нарушаване
правото на защита на подсъдимото лице.
По отношение на останалите възражения на защитата,
касаещи изготвените по делото експертизи, а именно
физико-химична, съдебно токсикологична и оценителна
експертиза, както и събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства, са
въпроси, които следва да бъдат решени в хода на
съдебното следствие по същество на делото и чрез тях не
се формулират доводи, които да представляват допуснати
процесуални нарушения от категорията на отстранимите,
за да водят до прекратяване на съдебното производство
по делото. Съдебната фаза на наказателния процес,
съгласно чл. 7, ал. 1 НПК е основна и в нея подлежат на
проверка и доказване всички събрани в хода на
досъдебното и съдебно производство доказателства. Това
е така, защото Съдът с оглед задължението, което има по
смисъла на чл. 107, ал. 3, вр. ал. 2 НПК, е длъжен да
събира и проверява всички доказателства, които са както
в ползва на обвинителната теза, така и тези, които
касаят оневиняването на подсъдимото лице, като в тази
насока следва да се посочи, че събраните доказателства
подлежат не само на внимателна проверка, но и не могат
да имат предварително установена сила или така, както
доводи в тази насока изложи защитата на подсъдимия в
днешното съдебно заседание.
Ето защо и Съдът, след като изслуша исканията и
21
доводите на страните, както и направените от същите
възражения, счита, че в конкретния случай са налице
основания за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на държавното обвинение за
отстраняване на констатираните от Съда съществени, но
отстраними процесуални нарушения, с които се ограничава
правото на защита на подсъдимия и неговите процесуални
представители.
По отношение на искането за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия Р., направено от страна на
защитата на подсъдимия, Съдът намира, че към настоящия
момент не са налице основания за изменение на
изпълняваната към настоящия момент най-тежка мярка за
неотклонение по отношение на подсъдимия Р.. Това е
така, тъй като по отношение на подсъдимия е повдигнато
обвинение, с твърдения за извършено от него тежко
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
"Лишаване от свобода" повече от 5 /пет/ години. Данните
по делото сочат, че подсъдимият Р. е лице с
изключително обременено съдебно минало, като от
приложената справка за съдимост е видно, че се касае
преимуществено за престъпления свързани с държане с цел
разпространение на високорискови наркотични вещества,
което на свой ред води до извода, че се касае за лице с
висока степен на обществена опасност, не само поради
повдигнатото му обвинение от страна на държавното
обвинение, инициирало настоящето наказателно
производство, но и предвид упоритостта на извършване на
престъпления от един и същи вид, при което същият се
откроява и като лице с висока степен на обществена
опасност с една изключително голяма давност. Вярно е,
че подсъдимият Р. има постоянен и установен адрес на
местоживеене на територията на град София, с което не е
налице опасността същият да се укрие, но с оглед на
гореизложеното Съдът намира, че е налице опасност
подсъдимият Р., в случай, че му бъде изменена мярката
за неотклонение, да извърши ново престъпление.
Съдът съобрази при своето произнасяне и даденото
експертно заключение на вещите лица изготвили
съдебномедицинската експертиза на подсъдимия Р., а и
дадените от тях разяснения в хода на изслушване на
експертизата пред съответния съд. Така в своите
разяснения вещите лица са посочили, че евентуалното
поставяне на електронна гривна на подсъдимия, при една
по-лека мярка за неотклонение, каквато е мярката за
неотклонение "Домашен арест", би попречила на
22
извършване на медицинските изследвания по отношение на
подсъдимия Р., които са препоръчани от тези вещи лица,
а именно ЯМР и ЕМГ, поради което Съдът, и изхождайки от
становището на вещите лица, намира, че една по-лека
мярка за неотклонение като „Домашен арест“ с поставена
електронна гривна би попречила на подсъдимия Р.,
предвид всички изложени за него медицински доводи за
влошено здравословно състояние, да му бъдат извършени
предписаните изследвания.
Съдът при своето произнасяне се позова на
заключението на вещите лица, съгласно което мястото за
лишаване от свобода не е неподходящо за подсъдимия Р.,
предвид констатираното по отношение на него актуално
здравословно състояние. Съобразно препоръчаните му за
провеждане двете изследвания в планов порядък, а не в
спешен и неотложено такъв, то Съдът счита, че няма
пречка по реда на чл. 250 ЗИНЗС да се произнесе и да
постанови извеждането на подсъдимия Р., за провеждане
на тези две изследвания, които изследвания могат да
бъдат проведени в Медицински институт при МВР или така,
както са посочили и вещите лица, изготвили допусната по
делото съдебномедицинска експертиза, изслушана в
съдебното заседание на 09.08.2024 г. Вещите лица са
посочили, че по отношение на подсъдимия Р. в момента
няма риск за живота, няма опасност за спешни атаки,
каквито е направил в началото на задържането, като
лечението, което му е предписано, успешно може да бъде
провеждано амбулаторно или в условията на Затвора
София.
Съдът на следващо място намира, че следва
подсъдимият Р. и неговите защитници да бъдат задължени
да представят всички медицински документи, касаещи
провеждани лечения на подсъдимия Р. до датата на
неговото задържане или така, както в днешното съдебно
заседание същият заяви, че му е провеждано лечение в
Трета градска болница, Институтът „Пирогов“, 14-то ДКЦ,
ВМА и медицинските документи съдържащи се при неговия
личен лекар.
Съдът също така счита, че служебно следва от
посочените лечебни заведения и личния лекар да бъдат
изискани всички медицински документи, изготвени по
отношение на подсъдимия Р. Р. Р. във времето, в което
са му провеждани медицински интервенции и лечения в
тези заведения.
От личният лекар следва да бъде изискана цялата
медицинска документация за подсъдимия Р..
23
За пълнота Съдът намира, че следва медицински
справки да бъдат изискани от НЗОК, откъдето да са видни
всички провеждани по отношение на подсъдимия Р.
медицински прегледи, както и провеждани медицински
лечения в различните медицински заведения. От НЗОК да
се изиска справка, от която да са видни всички лични
лекари, които са обслужвали подсъдимия Р. Р. Р., след
което от личните лекари се изиска и съответната
медицинска документация за него.
Всичко посочено по-горе, касаещо изкискване на
медицински документи, е относимо към възраженията на
защитата, с оглед твърденията за влошено здравословно
състояние на подсъдимия Р. и необходимостта от
провеждане на спешни по отношение на него медицински
интервенции в специализирани медицински заведения.
Съдът намира, че след приобщаване към
доказателствата по делото на всички медицински
документи, следва да бъде изготвена нова
съдебномедицинска експертиза на подсъдимия Р., която да
отговори на следните въпроси:
Страда ли от заболяване подсъдимият Р., от какво и с каква давност е
същото?
Необходимо ли е провеждане на лечение, в какво
медицинско заведение и в какъв порядък?
Съвместно ли актуалното здравословно състояние на
подсъдимия Р. с условията на местата за лишаване от
свобода?
Необходимо ли е подсъдимият Р. да приема
медикаменти и какви?
Необходимо ли е по отношение на подсъдимия Р. да
бъде провеждан специализиран хранителен режим, с оглед
неговото актуално здравословно състояние и какъв?
Вещите лица следва да се запознаят с всички
медицински документи по делото, както и с проведените в
МИ на МВР на подсъдимия Р. медицински изследвания,
представляващи ЯМР и ЕМГ, да извършат личен преглед на
същия и дадат отговор на поставените им задачи.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 6, вр.
ал. 5, т. 1, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
24
4450/2024 г. по описа на СГС, НО, 1 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на
констатираните от Съда съществени, но отстраними
процесуални нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и
неговите защитници.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на
подсъдимия Р. Р. Р. за изменение на мярката за
неотклонение от "Задържане под стража" в по-лека такава
по настоящето дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест по
реда Глава 22 НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Съдът намира, че поради обстоятелството, че делото
се намира в съдебна фаза, както и че е сезиран с
медицински документ, касаещ здравословното състояние на
подсъдимия Р., изходящ от болницата при Затвора София,
то в случая следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 250, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗИНЗС се постанови
определение, с което се допусне извеждането на
подсъдимия Р. от Затвора София, с цел извършване на
медицински изследвания в Медицински институт на МВР,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗРЕШАВА извеждането на подсъдимия Р. Р. Р. от Затвора София
и конвоирането му до МИ МВР, с цел извършване на медицински изследвания
на 16.09.2024 г., от 9:30 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ Директорът на МИ, МВР и Началникът на Затвора
– София.
ДОПУСКА изготвяне на съдебномедицинска по отношение
на подсъдимия Р. Р. Р., която да бъде изготвена от
вещите лице доц. д-р М. М. Г., д-р Р. Ч. Р. и д-р Т. Т.
Х..
Вещите лица следва да извършват личен преглед на
подсъдимия Р., да се запознаят с медицинската
документация и извършените в Медицинския институт на
МВР изследвания на подсъдимия, след което да отговорят
на следните въпроси:
Страда ли от заболяване подсъдимият Р., от какво и
с каква давност е същото?
Необходимо ли е провеждане на лечение, в какво
медицинско заведение и в какъв порядък?
Съвместно ли актуалното здравословно състояние на
подсъдимия Р. с условията на Следствения арест?
25
Необходимо ли е подсъдимият Р. да приема
медикаменти и какви?
Необходимо ли е по отношение на подсъдимия Р. да
бъде провеждан специализиран хранителен режим, с оглед
неговото актуално здравословно състояние и какъв?
ДА СЕ ИЗИСКА от Трета градска болница цялата
налична медицинска документация, свързана с провеждано
лечение на подсъдимия Р. Р. Р. за периода 2009 г. и
2012 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ цялата
налична медицинска документация, свързана с провеждано
лечение на подсъдимия Р. Р. Р. в периода 2012 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от 14-то ДКЦ цялата налична медицинска
документация, свързана с провеждано лечение на
подсъдимия Р. Р. Р..
ДА СЕ ИЗИСКА от ВМА цялата налична медицинска
документация, свързана с провеждано лечение на
подсъдимия Р. Р. Р. в периода 2009-2012 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от НЗОК всички медицински документи,
от които да са видни всички провеждани по отношение на
подсъдимия Р. медицински прегледи, както и провеждани
медицински лечения в различните медицински заведения,
както и справка, от която да са видни всички лични
лекари, които са обслужвали подсъдимия Р. Р. Р., до
момента.
След получаване на справката от НЗОК, касаеща
информацията свързана с личния лекар на подсъдими Р.,
да се изиска от съответния личен лекар или лекари
цялата налична медицинска документация за подсъдимия
Р..
УКАЗВА на защитата на подсъдимия Р., че при желание
може да представи медицински документи, касаещи
провеждани медицински лечения на подсъдимия Р..
Подсъдимият Р. Р. Р. следва да бъде НЕЗАБАВНО
ПРИВЕДЕН в СБАЛЛС – град София до приключване на
лечението му, след което да бъде приведен в Затвора –
София.
Данни за проведеното лечение на подсъдимия Р. в
СБАЛЛС – град София следва да бъдат изпратени по
настоящето дело, с оглед допуснатата от съда
съдебномедицинска експертиза.
Препис от протокола да се издаде на страните при поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:30
часа.
26
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
27