№ 13887
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110116350 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. С.
срещу „К.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове от М. П. С.
против „К.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит №
****** от 08.08.2023 г., предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на платената по това задължение
сума в размер на 5 лева – частичен иск от иск в общ размер от 508 лева недължимо
платена сума по договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът М. П. С. твърди, че на 08.08.2023 г. между страните е сключен Договор
за паричен заем № ******. В чл. 3 от Договора страните са уговорили основните
параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 1000
лева с краен срок за погасяване 22.09.2023 г. За предоставения кредит
заемополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на 44 % годишно, като в чл.
3, т. 5 от Договора бил посочен годишен процент на разходите в размер на 54,38 %.
Съгласно чл. 3 от Договора заемът следвало да бъде върнат на 1 месечна вноска в
размер на 1055 лева. Съгласно чл. 3.10 от Договора кредитополучателят дължал
сумата в размер на 508 лева за такса за бързо разглеждане. Посочва, че с оглед
качеството на ищцата на заемател по договор за потребителски кредит, то в
отношенията на страните намират приложение разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Счита, че
процесният договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК,
доколкото в същия не бил посочен правилно приложимият между страните ГПР, а
1
действителният такъв бил над максимално допустимия, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че таксата за бързо разглеждане на кредита не била включена в ГПР, като по
този начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че
грешното посочване на размера на ГПР е равнозначно на липса на такъв. Сочи, че
посочения в договора размер на ГПР, който не бил реалният такъв, представлявал
заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Счита, че
уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК като аргументира, че същата представлява начин на
кредитора да си набави допълнителни средства и така нарушава принципа, забраняващ
неоснователното обогатяване и накърнява добрите нрави. Счита, че процесната клауза
е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, доколкото с нея се целяло
умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение, като се заобикалят изискванията
на чл. 10А, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, същата не представлявала реално предоставена услуга.
Ето защо ищцата предявява настоящите искове. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил писмен отговор от ответника „К.“ ЕООД, с
който оспорва предявените искове като неоснователни, за което излага подробни
съображения. Навежда подробни аргументи, че оспорената клауза е валидна и
отговаря на законовите изисквания на ЗПК ЗЗП, като не били налице сочените от
ищеца пороци. В тази връзка сочи, че претендираната сума с клаузата за такса за
експресно разглеждане не представлява задължително условие за отпускане на
кредита, а е възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
такъв, за предоставянето на която ищцата била изразила изрично желание. Посочва, че
ищцата е имала възможност да се запознае предварително с конкретните финансови
ангажименти към кредитодателя по процесния кредит, респективно е направила
преценка дали да се обвърже с тях. В тази връзка сочи, че таксата за експресно
обслужване е фиксирана и е в размер на 508 лева, като в този смисъл не било налице
противоречието й с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Противопоставя се на
доказателственото искане на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, като сочи, че не оспорва получаване на процесната сума от ищцата. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
С протоколно определение от 30.04.2025 г. въз основа на молба, подадена от
ищцата на 25.04.2025 г. съдът е допуснал изменение в размера на иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата в
размер на 839,18 лева, която сума представлява пълния размер на вземането.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове от М. П. С. против „К.“ ЕООД с
2
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността
на клаузата от Договор за потребителски кредит № ****** от 08.08.2023 г.,
предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на платената по това задължение сума в размер на 839,18
лева - недължимо платена сума по договор за кредит, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане.
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 55,
ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на
договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, както и че същата е нищожна на посочените основания.
По делото с определение от 05.04.2023 г. за безспорно и ненуждаещо се от
доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за
паричен заем К. № ******/08.08.2023 г. за сумата от 1000 лв., при годишен процент на
разходите от 54,38%, годишен лихвен процент в размер на 44% и задължение да се
върне сума в общ размер на 1055 лв. Не е спорно между страните и обстоятелството,
че заемодателят е предал на заемателя заемната сума в размер на 1000 лева. Тези
обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.
От представения по делото договор за паричен заем К. № ******/08.08.2023 г се
установява, че в чл. 3.10 страните са уговорили, заплащането на такса "Експресно
разглеждане" в размер на 508 лева.
Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за
покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и
управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната
разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне
на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са
извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил
съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК,
съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по
предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от
ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за
такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на
3
сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са
свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя
по предоставянето й, както и с неговите задължения преди и при сключване на
договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната
предварителна информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит
представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му,
поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана.
По изложените съображения клаузата на чл. 3.10. от договора, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за кредит се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречаща на
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Съдът не разглежда другите основания за нищожност на атакуваната разпоредба,
доколкото беше установено наличието на най-тежкия порок – противоречие с
императивна разпоредба на закона.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже плащането на процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да
докаже, че е налице основание за получаването на претендираната сума.
При предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, съдът следи служебно
за нищожност на договора и/или на отделни клаузи от него, без да е ограничен от
заявените от ищеца основания за недействителност, каквато е хипотезата при иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД.
Ответното дружество „К.“ ЕООД е с предмет на дейност: отпускане на кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, в това число и отпускане на заеми, обезпечени с ипотека.
Ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
"търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а
ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в
§ 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото общият размер на кредита,
предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен
с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е
налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор
4
за кредит е в приложното поле на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от
54,38 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В
чл. 3, ал. 2 от договора са посочени допусканията, които се взимат предвид при
определяне годишния процент на разходите, като е посочено, че при определяне на
ГПР е взета предвид възнаградителната лихва.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е
посочен годишния процент на разходите по кредита.
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на договора за кредит, сумата от 508 лева – такса за
експресно разглеждане е включена в общата дължима от потребителя сума като част
от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем
сума в размер на 1000 лева и възнаградителната лихва в размер на 44% годишна
лихва.
Посочената сума от 508 лева настоящият състав намира, че следва да бъде
включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. В този
смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, съгласно което
член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
5
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и
дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява
техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла
на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно даденото от СЕС тълкуване също така, член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
Видно от пояснението, съдържащо се на стр. 3 от договора ГПР по договора не
включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнението
на договорните си задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
Видно е, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит не е
включена при изчисляване на ГПР по договора, доколкото в самия договор е посочено,
че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита е взета предвид
единствено възнаградителната лихва.
В контекста на изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за
паричен заем е недействителен поради непосочване на реалния размер на ГПР по
договора.
По изложените съображения и на основание чл. 23 ЗПК с оглед възприетата от
съда недействителност на договора за потребителски кредит, ищецът дължи
връщането единствено на предоставената в заем главница, която в случая се равнява
на сумата в размер на 1000 лева.
По делото е изслушано заключение на вещото лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена.
Съгласно заключението на вещото лице, общият размер на платените от ищцата суми
по процесния договор са в размер на 1894,18 лева, като с платените суми са погасени
при ответника вземания, както следва: главница – 1000 лева, лихва – 55 лева,
неустойка 508 лева, такса – 331,18 лева, които предствавляват други начислени такси
от кредитора- за забавено плащане, законови лихви.
6
В контекста на изложеното по-горе за недействителност на договора за кредит,
съдът намира, че ищецът е надплатил сумата в размер на 894,18 лева по процесния
договор за кредит, поради което ответникът дължи връщане на посочената сума.
Доколкото предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е за сумата в
размер на 839,18 лева същият се явява основателен в пълен размер, поради което
следва да бъде уважен.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, като в този
случай следва да се съобрази обстоятелството, че с исковата молба е въведено само
част от вземането на ищеца, а именно сумата 5 лева, частично от 508 лева. В хода на
процеса искът е било увеличен на 839,18 лева, който размер е уточнен като размер на
претенцията. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на
делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания
предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства
и предметът на осъдителното решение. Непредявената част от вземането остава извън
предмета на делото и за нея не настъпват последиците от предявяването на иска
давността не спира и не прекъсва, съответно и не се начислява законна лихва.
Увеличението на размера въвежда разликата като предмет на спора и затова по
отношение на тази разлика от момента на въвеждането и в процеса се проявяват
последиците – спиране, прекъсване на давността и начисляване на законна лихва (в
този смисъл е и решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, I TO,
поправено с решение № 2/05.01.2022 г.). Ирелевантно за спора е дали последващото
увеличение в размера на частичен иск е до целия размер на вземането или отново
представлява част от цялото и остава непредявена в процеса част. От значение във
всички случаи е, че първоначално предявено като спорно е част от притезанието и
само то е било предмет на спора. Ето защо по отношение на първоначално предявения
размер на претенцията от 5 лева законната лихва се дължи от датата на предявяване на
иска – 21.03.2024 г., а за разликата над 5 лева до 839,18 лева следва да се присъди от
момента на молбата по чл.214, ал.1 ГПК, т. е. от 25.04.2025 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата.
Същата претендира присъждането на разноски, както следва- държавна такса в
размер на 100 лева и депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер
на 300 лева. На ищцата следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на
50 лева и 300 лева – за платения депозит за съдебно-счетоводна експертиза, доколкото
се установява, че ищцата не е внесла цялата дължима държавна такса. Ищцата следва
да бъде осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен
съд сумата в размер на 50 лева – държавна такса за настоящото производство.
7
Адв. М. претендира присъждането в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Предвид установеното по делото, че ищцата се осигурява на месечен
осигурителен доход, който е над средния за страната (а именно - осигурителният доход
на същата в размер над 2500 лева) и по делото не се твърди, че същата има
необичайни разходи, съдът намира, че ищцата не е материално затруднено лице и
съответно не е налице основание за предоставяне на безплатна правна помощ на
същата. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че съгласно справката от
ЦКР, ищцата е сключила множество на брой договори за кредит. Това е така, тъй като
при ползването на заемни средства, всяко лице следва да съобразява възможностите си
да ги възстанови, и поемането на несъответни на доходите задължения, при липса на
данни за необичайни разходи, не следва да обуславя третирането му като материално
затруднено лице (в този смисъл и Определение №11746/18.06.2025 г., постановено по
в.ч.гр.д. №4885/2025 г. по описа на СГС).
Предвид изложеното, претенцията на адвокат М. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от М. П. С., ЕГН: **********
срещу „К.“ ЕООД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
клаузата от Договор на потребителски кредит № ****** от 08.08.2023 г., сключен
между ищцата М. С., в качеството й на кредитополучател, и ответника, в качеството
му на кредитодател, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в
размер на 508 лева.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на М. П. С., ЕГН: **********
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 839,18 лева – недължимо
платена от ищцата на ответника, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от
5 лева, считано от 21.03.2024г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху
сумата от 834,18 лева от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК –
25.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на М. П. С., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 350 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН: ********** на основание чл. 77 ГПК да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 50 лева – дължима държавна
8
такса за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9