№ 20978
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110145414 по описа за 2022 година
Ищецът ФИРМА е предявил срещу И. С. Т. (посочена като С. в исковата молба) по реда на
чл. 422 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца 1706,05 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021
г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., за топлоснабден имот находящ се в ..., 382,53 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 13.08.2021 г., 5,53 лева, ведно със законна
лихва за периода от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2019 г., 1,42 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до
13.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 28.08.2021 г. по ч.гр. дело № 48592/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане,
защото има качеството на потребител на ТЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада
в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че
1
потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на
която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез
адв. К. (с пълномощно към отговора), в който оспорва предявените искове. Оспорва, че
доверителката му има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия
тъй се е отказала от наследство преди процесния период. Оспорва, че стойността на услугата
дялово разпределение се дължи на ищеца. Възразява, че не е изпаднал в забава. Възразява за
изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира
разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца ФИРМА не взема становище по иска.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът в производството ФИРМА е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 23.08.2021 г. срещу С. С., С. и И. С. за сумите,
описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело №
48592/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 28.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците, с предмет описаните
вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е прието възражение по чл. 423 ГПК от Длъжника И. Т.,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу тази длъжница,
които искове са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия, че
сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца, с оглед наведените възражения от ответницата в отговора на исковата
молба, е да установи, че имотът е бил собственост на наследодателя й и факта на приемане
на наследството от ответницата направо или по опис преди вписване на изричния отказ от
2
наследство на праводателя й.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителният факт
на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на
ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното
в исковата молба печатно издание на посочената дата; че имотът е топлофициран;
количеството и стойността на доставената топлинна енергия за спорния период и техния
размер, че фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно предвиденото в ОУ, както и
че за имота е извършвана услугата "дялово разпределение" за процесния период.
От представеното и прието по делото съдебно удостоверени от И. С. Т., се установява, че
същата се е отказала от наследството на покойния си наследодател Тодорка Владимирова С.,
ЕГН **********, починала на 01.08.1999 г., за която ищецът твърди да е била собственик на
недвижим имот, топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Толстой“, бл. 50, вх. Б,
ет. 4, ап. 30.
Това обстоятелство не се оспорва от насрещната страна. Касае се за правно действие
/волеизявление/, чийто последици са от значение за спорното право и следва да бъдат
зачетени от съда.
Отказът от наследство, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник
да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се
възложат задълженията, които се включват в същото наследство. При това тези последици
настъпват с обратна сила, т. е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил
носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за
неговите задължения. В този смисъл определение №. от 29.09.2009 г. по гр. д. № 2009 г. на
ВКС, ІV ГО.
Следователно ответницата И. С. Т. не е станала наследник на майка си Тодорка
Владимирова С.. След като не е настъпило наследствено правоприемство поради направения
отказ, ответницата не е станала собственик на 1/3 ид. част от процесния топлоснабден
апартамент, а с нейния дял се е уголемил делът на другите наследници по закон.
Следователно към исковия период ответницата не е била съсобственик на процесния
топлоснабден имот, т.е. между нея и ищцовото дружество не е възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка и продажба на топлинна енергия.
При това положение предявените срещу ответницата искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло.
По отношение на разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокат К.Д. от САК следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответницата И. С. Т..
3
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, , за признаване
на за установено, че ответницата И. С. Т., ЕГН ..., дължи на ищеца ФИРМА, ЕИК ..., сумата
от 1706,05 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021 г. до изплащане на
вземането, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., за топлоснабден имот находящ се в ..., сумата от 382,53 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 13.08.2021 г., сумата от 5,53 лева, ведно със
законна лихва за периода от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2019 г., както
и сумата от 1,42 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 13.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.08.2021 г. по ч.гр. дело № 48592/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ФИРМА, ЕИК ... да заплати на адвокат К.Д. от САК
сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на ответницата И. С. Т..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
ФИРМА- ФИРМА
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4