Р Е Ш
Е Н И Е
№ 573
гр.
Пловдив, 10.04. 2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7963/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба, подадена от А.А.А. ***
против Наказателно постановление № 602 от 22.10.2019 г., издадено от ********
РУ Раковски, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.6 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБЛД/ е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.80 т.5 от ЗБЛД.
В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Съставен е Акт за установяване на административно
нарушение срещу А.А.А. за това, че на
19.10.2010 г. в с. Дрангово около 23.10 ч. при извършена полицейска проверка по
ул. „20”-та лицето не е удостоверило самоличността си с лична карта или друг
документ за самоличност.
Актът бил предявен на нарушителя срещу подпис, като в
графа възражения същият заявил, че няма вързажения по съставянето му.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението било описано по
сходен начин и на нарушителя на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД била наложена
глоба в размер на 300 лв.
В хода на проведеното съдебно следствие беше разпитан
в качеството на свидетел Р.Г.Р., посочен в акта за установяване на нарушението
като очевидец. Същият потвърди направените в акта констатации, като допълни, че
с. Дрангово, където била осъществена проверката се намира на територията на
Община Раковски и че органите на РУ Раковски били оправомощени да извършват
проверки и в това населено място.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел,
доколкото същите са в съответствие с приложените към
администартивнонаказателната преписка копие на Заповед № 8121з-493 /01.09.2014
г. и Заповед №8121з-907/30.07.3015 г.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се
оспорва и от самия жалбоподател.
Поради изложеното съдът намира, че възприетата
фактическа обстановка е обективно установена.
При проверка относно спазване процесуалните
изисквания, предвидени за съставяне на АУАН и НП, съдът констатира редица
нарушения.
Настоящият съдебен състав възприема становището за
компетентност на служителите от РУ на МВР да съставят актове за установяване на
административни нарушения, както и за правото на ********а на съответното РУ да
издава наказателни постановления. Тези изводи на съда се основават и на
приложените към административнонаказателната преписка заповеди. Невъзможно е
обаче за съда да прецени дали органите на РУ Раковски са били компетентни да
съставят АУАН и съответно да издават наказателно постановление при положение,
че при описание на нарушението е посочено единствено населеното място, не и
общината , към която се числи населеното място, посочено за място на
нарушението. Макар по делото да не се спори, че нарушението е установено в
с.Дрангово, находящо се на тертиорията на Община Раковски , описанието на
нарушението с посочване само на населеното място не отговаря на изискването,
предвидено в чл.
42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В този смисъл основателни се явяват оплакванията на жалбоподателя, че на
територията на РБългария има три области, в които има населено място със същото
наименование, поради което и
актосъставителят и административнонаказващият орган не са изпълнили
изискването да индивидуализират в достатъчна степен мястото на нарушението, с
посочване на допълнителни георграфски
координати, а именно община, към които се числи посоченото населено място. Мястото
на извършване на нарушението е елемент от фактическият състав и неиндивидуализирането
му в достатъчна степен винаги съставлява
нарушение на посочените разпоредби.
Налице е и нарушение на нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН,
като е отнета предоставената от
закона възможност на лицето, посочено в акта като нарушител, в тридневен срок
от подписването му да подаде писмени възражения срещу него. По този начин е
опорочена процедурата по издаване на
наказателното постановление, което води до неговата незаконосъобразност
и отмяна на процесуално основание. АУАН е съставен на датата на извършване на
нарушението -19.10.2019 г., предявен е на нарушителя срещу подпис на същата
дата, като тридневният срок за депозиране на писмени възражения срещу него е
следвало да изтече на 22.10.2019 г. Като е издал наказателното постановление на
22.10.2019 г., т.е. преди изтичане на 3-дневният срок за депозиране на писмени
възражения срещу АУАН, административнонаказващият орган е лишил нарушителя от
възможността да прецени дали да депозира писмени възражения срещу съставения
срещу него акт. Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН е императивна и
всяко нейно нарушение е съществено само
на това основание, като от друга страна нарушаването му се приема, че
безспорно води до ограничаване възможността нарушителят да се защити срещу
повдигнатото му административно обвинение чрез съответни възражения и
доказателства.
Посочената за нарушена норма на чл.6 от ЗБЛД е
правилна, правилна е и направената
правна квалификация. Посочената в
АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл.6 от ЗБЛД вменява задължение на гражданите при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята
самоличност. Наказаното лице, като не е удостоверило пред полицейските органи
своята самоличност е осъществило нарушение по чл.6 от ЗБЛД . Нарушението, изразяващо се в непредставяне на лична
карта, е в достатъчна степен индивидуализирано. За установеното нарушение по чл.6 от ЗБЛД правилно наказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл.
80, на т.5 от ЗБЛД. Необосновано
е било и решението на административнонаказващия орган да наложи максимално по размер
наказание, а именно 300 лв. Нарушението по степен на обществена опасност
предвид описаните обстоятелства, при които е установено , не се отличава с
по-висока степен на обществена опасност. Обществената опасност за конкретното нарушение съдът определя като типична предвид
обстоятелствата, при които е установено – при извършване на рутинна полицейска
проверка. Към административнонаказателната преписка не са представени други
доказателства които да налагат извод за отегчаващи олсоттятелства при
извършване на нарушението.
Констатираните пропуски по индивидулизиране на наказанието
биха могли да бъдат отстранени по пътя на изменение на наказателното
постановление чрез намаляване на наложеното наказание. В случая обаче констатираните и обсъдени по-горе нарушения на
процесуалните правила, които съдът намира, че са съществени, тъй като са довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, налагат извод, че единстевинят
правилен и законосъобразен изход в случая е да бъде отменно наказателното постановление като неправилно и
незаконосъборзано.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 602 от 22.10.2019
г., издадено от ******** РУ Раковски, с
което на А.А.А. *** , ЕГН ********** за нарушение на чл.6 от Закона за
българските документи за самоличност е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.80 т.5 от Закона за българските документи за самоличност .
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК,
пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му на страните .
Районен съдия :
/п/
Вярно с оригинала.
ВК