№ 3267
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110111871 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба, с вх. № 90971/19.03.2024 г., подадена чрез
процесуалния му представител – адв. Х. М. срещу К. К. Д., с ЕГН:
**********, с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1. / Сумата от 98.03 лева – представляваща неплатени задължения за
ползвани ел. съобщителни услуги за периода 23.04.2020 г. - 22.06.2020 г.
по Приложение 1 на 30.08.2018г. за услуга +359********* с план Mtel bez
granitsi 2XL, към договор № М5768852 и сумата от 28,83 лева –
обезщетение за забава за периода от 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г.
2. / Сумата от 25.18 лева – такса за събиране на дължими суми по договор
№ М5768852 за периода 23.04.2020 г. – 22.05.2020 г. и сумата от 7.54 лева
– обезщетение за забава за периода от 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г.
3. / Сумата от 59,94 лева – главница, неплатена сума за периода от
23.04.2020 г. - 22.07.2020 г. за закупено устройство Samsung Galaxy J7 от
30.08.2018 г. и сумата от 17.47 лева – обезщетение за забава за периода
17.06.2020 г. до 01.06.2023 г.;
4. / Сумата от 8,73 лева – неустойка за допълнителна услуга „екстра“ по
договор М5768852 за предоставяне на услуга +359********* и сумата от
2,51 лева – обезщетение за забава за периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023
г.;
5. / Сумата от 30,12 лева - неустойка по договор М5768852 за услуга
1
+359********* – формирана от три стандартни месечни такси без ДДС и
сумата от 8,69 лева – обезщетение за забава за периода 27.07.2020 г. до
01.06.2023 г.;
6. / Сумата от 8,09 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цената на
устройство Samsung Galaxy J7 и сумата от 2,32 лева – обезщетение за
забава за периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
ведно със законна лихва върху главниците за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33363/2023 г. на
СРС – 15.06.2023 г. до изплащане на вземанията.
Претендират се и направените в исковото и заповедното производство
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
М5768852 и с уникален номер *********, по силата на който „А1 България“
ЕАД се е задължило да предоставя услугата „А1 без граници 2 XL“ за
мобилен номер +359********* с тарифен план 30,99 лева.
Към посочения договор е сключен допълнителен договор от 30.08.2018
г. за закупуване на следното устройство на изплащане: Samsung Galaxy J7 с
уговорена първоначална вноска в размер на 19,98 лв. и 23 последващи равни
месечни вноски, дължими съгласно погасителен план.
За периода от 23.04.2020 г. до 22.07.2020 г. е било извършено изпълнение
на задълженията по договора от страна на ищеца, но ответникът не е заплатил
дължимите суми, поради което договорът е прекратен заради неплащане на
задължения на потребителя, продължило повече от 124 дни, съгласно общите
условия.
Предвид посоченото и на основание договора за мобилни услуги,
договор за продажба на изплащане и общите условия към тях, на ответника са
начислени процесните такси, неустойки и суми за неплатени електронни
съобщителни услуги и устройства на изплащане, както и обезщетение за
забава върху тях.
С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат
уважени.
С исковата молба, а и в производството по ч.гр.д. № 33363/2023 г. по
описа на СРС са представени: договори за мобилни услуги, приложенията към
него и общите условия, както и фактури за услуги.
Ответникът по делото К. К. Д. в законоустановения срок по чл. 131 от
ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначен от съда особен
представител по чл. 47 ГПК – адв. Н. Х.. Оспорва предявените искове като
неоснователни.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не ставало ясно кога, по
какъв договор и по кои анекси към него се претендират процесните суми.
Посочва, че приложеният договор № ********* е неподписан, поради което
същият не съществува, респективно – оспорва го като нищожен поради липса
2
на съгласие.
Оспорва следните суми като начислени въз основа на неравноправни и
нищожни клаузи в потребителски договор: 25,18 лв. – такса за събиране на
дължими суми по договор № М5768852 за периода 23.04.2020г. - 22.04.2020г.,
7,54 лв. – лихва за забава върху таксите за събиране на дължимите суми; 8,73
лв. – неустойка за допълнителна услуга „екстра“ по договор М5768852 и 2,51
лева – мораторна лихва върху нея за периода 27.07.2020 г. – 01.06.2023 г.; 30,12
лева - неустойка по договор М5768852 за услуга +359********* и 8,69 лева –
мораторна лихва за забава върху нея за периода от 20.07.2020 г. до 01.06.2023
г.; 8,09 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство
Samsung Galaxy J7, и 2,32 лева – мораторна лихва върху нея за периода
27.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове-
изцяло, евентуално частично.
Не се правят доказателствени искания.
С допълнителна молба с вх. № 418115/23.12.2024 г. ищецът е
представил допълнителни доказателства – договор с приложения към него,
ОУ и фактури.
В съдебно заседание, проведено на 28.01.2025 г. ищецът не се явява,
представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на
исковете. Представя фактури, договор и приложения и ОУ, както и списък на
раноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът редовно призован, не се явява като не се явява и
назначеният му особен представител. От страна на ответника е изразено
писмено становище по делото – за цялостно евентуално частично отхвърляне
на исковете. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокат на
ищеца.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 28210/22.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 33363/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представените по делото доказателства / 1/ договор за мобилни услуги
№ ********* от 23.08.2017 г.; 2/ анекс към договор от 28.08.2018 г.; 3/ договор
за продажба на изплащане от 28.08.2018 г. за устройство Samsung Galaxy J7
/обща цена 459.54 лева и месечна вноска 19.98 лева/ 4/ приемо предавателен
протокол от 28.08.2018 г. за устройство Samsung Galaxy J7 /цена на месец
19.98 лева/; 5/ приложения към договор за мобилни услуги се установява, че
между страните са сключени сделки за доставка и ползване на мобилни услуги
съответно за продажба на мобилно устройство в периода от 23.04.2020 г. -
3
22.07.2020 г. /тъй като срока на договорите е 24 месеца/. В посочените
договори са уговорени цените на абонаментните планове за всеки номер,
както и ползваните отстъпки от цената на всеки план. Всеки от договорите,
приложенията и приемопредавателния протокол е подписан от ответника,
налице са и подписани от ответника декларации съгласие, че приема общите
условия на дружеството. Поради това съдът не намира за нужно самите общи
условия също да бъдат подписани, след като потребителят е декларирал, че са
му предоставени, запознал се е с тях и ги приема. От своя страна спрямо
никой от документите не е заявено конкретно оспорване на подписа на
ответника, като не е поискано и извършване на експертиза на същия. Такова
оспорване не е заявено и в първото по делото съдебно заседание. Тук следва
да се отбележи, че подписаните копия от документите са приложени с
допълнителната молба на ищеца от 23.12.2024 г.
Видно от договора за продажба на изплащане устройството Samsung
Galaxy J7 е на обща стойност 459.54 лева при месечна вноска от 19.98 лева. От
договора не е видно каква отстъпка ползва потребителят затова, че е абонат на
ищцовото дружество.
По делото са представени три фактури:
а/ с фактура № **********/27.05.2020 г. с период на потребление
23.04.2020 г. до 22.05.2020 г. са начислени следните вземания:
- сумата от 35.37 лева /без ДДС/ - 25.82 лева + 9.55 лева или 42.44 лева с
ДДС – такси по тарифен план;
- сумата от 21.01 лева – други такси и услуги;
б/ с фактура № **********/26.06.2020 г. с период на потребление
23.05.2020 г. до 22.06.2020 г. са начислени следните вземания: сумата от 35.37
лева /без ДДС/ - 25.82 лева + 9.55 лева или 42.44 лева с ДДС – такси по
тарифен план;
в/ с фактура № **********/27.07.2020 г. с период на потребление
23.06.2020 г. до 22.07.2020 г. са начислени следните вземания: сумата от 35.37
лева /без ДДС/ - 25.82 лева + 9.55 лева или 42.44 лева с ДДС – такси по
тарифен план; от тази фактура, видно от исковата молба се претендира сумата
от 13.11 лева.
Представените фактури не са оспорени от ответника с конкретни доводи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника, за които е издадена заповед № 28210/22.09.2023 г. по ч.гр.д. №
33363/2023 г. на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията му от преди ДВ. бр. 100
от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като
целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
4
410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по
съдебен ред в исково производство.
Действително налице е известно затруднение при установяване
идентичността на вземанията, заявени в двете производства /заповедно и
исково/, но това се дължи на липсата на достатъчно подробно разграничение
на сумите, претендирани за услуги, абонаментни такси и неустойка.
Доколкото от съдържанието на исковата молба и представените по делото
доказателства това разграничение все пак се установява съдът приема
исковите претенции за допустими.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
По делото категорично се установява, че между страните е била налице
облигационна връзка в процесния период. В тази връзка и оспорванията на
ответника са неоснователни, доколкото се доказа, че същият е подписал
договорите, допълнителните споразумения и всички съпътстващи документи
вкл. декларация за получаване на ОУ.
Предвид установеното от фактическа страна съдът намира за
основателни следните претенции:
1/ Сумата от 97.99 лева – представляваща неплатени задължения за
ползвани ел. съобщителни услуги за периода 23.04.2020 г. - 22.06.2020 г. по
Приложение 1 на 30.08.2018г. за услуга +359********* с план Mtel bez granitsi
2XL, към договор № М5768852 и сумата от 28,83 лева – обезщетение за
забава за периода от 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г. Дължимостта на тези суми
се установява от договора с приложенията към него и трите фактури - 42.44
лева с ДДС по фактура № **********/27.05.2020 г. + 42.44 лева с ДДС по
фактура № **********/26.06.2020 г. + 13.11 с ДДС по фактура №
**********/27.07.2020 г. – като сумата е формирана единствено от
абонаментни такси.
Предвид изпадането на ответника в забава се дължи и обезщетението за
забава от 28.83 лева.
Налице е разлика при главницата от 0.04 лева – която съдът съобразява в
полза на потребителя като отхвърля иска.
2/ Сумата от 59.94 лева – неплатена сума за периода от 23.04.2020 г. -
22.07.2020 г. за закупено устройство Samsung Galaxy J7 от 30.08.2018 г. Видно
от договора за продажба на изплащане месечната вноска възлиза на 19.98 лева
– поради което и неплатените вноски за три месеца възлизат на 59.94 лева.
Предвид изпадането на ответника в забава се дължи и обезщетението за
забава от 17.47 лева.
3/ Сумата от 30,12 лева - неустойка по договор М5768852 за услуга
+359********* – формирана от три стандартни месечни такси без ДДС.
Длъжимостта на сумата.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително е допустимо
5
уговаряне на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги – но същата е ограничена: за стойността на абонаментната такса до
края на договора, но не повече от 3 месечни такси – което в случая е спазено.
Предвид изпадането на ответника в забава се дължи и обезщетението за
забава от 8,69 лева.
Исковете за:
- сумата от 25.18 лева – такса за събиране на дължими суми по договор
№ М5768852 за периода 23.04.2020 г. – 22.05.2020 г. и сумата от 7.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г. – начислена
във фактура № **********/27.05.2020 г.
- сумата от 8,73 лева – неустойка за допълнителна услуга „екстра“ по
договор М5768852 за предоставяне на услуга +359********* и сумата от 2,51
лева – обезщетение за забава за периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
- сумата от 8,09 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цената на
устройство Samsung Galaxy J7 и сумата от 2,32 лева – обезщетение за забава за
периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
Таксата за събиране на дължими суми представлява плащане, свързано
изцяло със забавата на потребителя, чиято дължимост не е свързана с
насрещна услуга от търговеца. В този смисъл същата представлява форма на
обогатяване на търговеца за сметка на икономически по-слабата страна и като
такава клаузата, предвиждаща заплащането й, е неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗПК.
Същата противоречи и на принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения, за който съдът следи служебно и като такава е
нищожна.
Не се дължи и сумата от 8.09 лева – разлика в цената на устройство на
изплащане. Това така, доколкото от една страна от договора за продажба на
изплащане не се установява цената на устройството без абонаментен план,
нито разликата в цените с или без план. Не се установява и как е изчислена
сумата – предвид оставащия срок до края на договора. За пълнота следва да се
посочи, че доколкото предоставянето на устройство на изплащане е форма на
кредитиране на потребителя с неговата стойност, по аналогия следва да бъде
приложена нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, като според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
На последно място от приложените по делото доказателства не се
установява на какво основание т.е. за каква услуга е начислена сумата от 8,73
лева – неустойка за допълнителна услуга „екстра“. Липсва обосновка и яснота
и за стойността на такава услуга, както и в какъв документ е уговорена между
страните. Не става ясно и как е начислена самата неустойка.
По исканията за разноски на страните:
6
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 33363/2023 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 505 лева, от които 25 лева държавна такса и 480 лева – адвокатско
възнагражение с ДДС. От ответната страна обаче е направено възражение за
прекомерност на разноските за адвокат, което съдът намира за основателно. В
тази връзка и независимо, че сумата не надвишава формално минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то в случая същата е неоправдано завишена
предвид цената на исковете и фактическата и правна сложност на делото.
Поради това и възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до 240
лева с ДДС. Така от сумата от общо 265 лева с оглед изхода на делото на
ищецаа се дължат 216.52 лева.
Длъжникът не претендира разноски и не представя доказателства за
извършени такива.
По разноските в производството по гр.д. № 11871/2024 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 1385 лева лева, от които 25 лева държавна такса, 480 лева с ДДС
адвокатски хонорар за иска за главница и 480 лева адвокатски хонорар за иска
за обезщетение за забава, както и 400 лева – разноски за особен представител,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са
действително извършени, видно от представени по делото платежни
нареждания. Адвокатският хонорар обаче отново е прекомерен с оглед
фактическата и правна сложност на делото, обема на доказателствения
материал и проведените заседания и следва да бъде намален до общо 240 лева
с ДДС за всичси претенции. Тук следва да се отбележи, че настоящият състав
не споделя становището за дължимост на отделен хонорар за всеки иск. В
случая претенциите произтичат от едно правоотношение, поради което и
хонорарът подлежи на определяне общо.
В тази връзка от сумата от общо 665 лева съобразно изхода на делото се
дължи сумата от 543.36 лева.
Ответната страна се представлява от особен представител, отношенията
с когото са уредени по чл. 47, ал. 5 от ГПК като на същия е издаден РКО за
полагащия му се хонорар.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. К. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: ******** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, следните суми:
1. Сумата от 97.99 лева – представляваща неплатени задължения за
ползвани ел. съобщителни услуги за периода 23.04.2020 г. - 22.06.2020 г.
по Приложение 1 на 30.08.2018г. за услуга +359********* с план Mtel bez
granitsi 2XL, към договор № М5768852 и сумата от 28,83 лева –
обезщетение за забава за периода от 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата от 0.04 лева – разликата до
пълния размер от 98.03 лева поради неоснователност на претенцията в
отхвърлената част.
2. Сумата от 59,94 лева – главница, неплатена сума за периода от
23.04.2020 г. - 22.07.2020 г. за закупено устройство Samsung Galaxy J7 от
30.08.2018 г. и сумата от 17.47 лева – обезщетение за забава за периода
17.06.2020 г. до 01.06.2023 г.;
3. Сумата от 30,12 лева - неустойка по договор М5768852 за услуга
+359********* – формирана от три стандартни месечни такси без ДДС и
сумата от 8,69 лева – обезщетение за забава за периода 27.07.2020 г. до
01.06.2023 г.;
ведно със законна лихва върху главниците за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33363/2023 г. на
СРС – 15.06.2023 г. до изплащане на вземанията, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
33363/2023 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете за следните
претенции:
1/ Сумата от 25.18 лева – такса за събиране на дължими суми по договор
№ М5768852 за периода 23.04.2020 г. – 22.05.2020 г. и сумата от 7.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г.;
2/ Сумата от 8,73 лева – неустойка за допълнителна услуга „екстра“ по
договор М5768852 за предоставяне на услуга +359********* и сумата от 2,51
лева – обезщетение за забава за периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023 г.;
3// Сумата от 8,09 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цената
на устройство Samsung Galaxy J7 и сумата от 2,32 лева – обезщетение за
забава за периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 33363/2023 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА К. К. Д., с ЕГН: ********** и адрес: ******** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1,
сумата от общо 216.52 лева, представляваща разноски в производството по
ч.гр.д. № 33363/2023 г. по описа на СРС и сумата от общо 543.36 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
8
11871/2024 г. на СРС съобразно уважената част от претенциите – като
адвокатският хонорар е присъден с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 33363 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9