О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Плевен,….18..…февруари....2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV
възз.гр.с-в в закрито заседание на…ОСЕМНАДЕСЕТИ….ФЕВРУАРИ……
през ДВЕ
ХИЛЯДИ и
ДВАДЕСЕТА година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА
ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като
разгледа докладвано от СЪДИЯ…..ЯНКУЛОВА частно ГР.Д.№…162…по
описа….за…2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл. 577,ал.2 от ГПК във вр. чл.32а от Правилника за вписванията.
Производството по делото е
образувано на основание частна жалба,
подадена от заявителите В.Ц.Е., ЕГН-********** и Н.Х.Е., ЕГН-********** – и
двамата от с.С., Община –Д.М., Област-Плевен, чрез пълномощника адв. В.К. ***,
против Определение №1/23.01.2020г. на съдия по вписвания при СВ-Плевен, с което е отказано вписване прекратяването на
два договора за наем на земеделски земи.
В жалбата се твърди, че
обжалваното определение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и
разпоредено да се извърши заявеното вписване. Изтъква се, че прекратяването на
двата договора за наем е станало по силата на закона. Същите не са потвърдени и
не могат да бъдат потвърдени от наемодателите.
Съдът не установи съдията по
вписванията да е приложил писмено
становище във връзка с предмета на обжалване.
Плевенският окръжен съд, ІV-ти гр. възз. състав, като провери изложените в
частната жалба оплаквания с оглед на данните по делото, приема за установено
следното:
Частната жалба е ДОПУСТИМА, като
подадена в срок, от надлежен жалбоподател, срещу акт, подлежащ на обжалване
Във връзка със срока на подаване на частната
жалба, настоящият съдебен състав, посочва следното: Обжалваното
определение е изпратено по пощата с пощенско клеймо на подателя от 04.02.2020г.
и е връчено на адв. К. – пълномощник на жалбоподателите на същата дата
-04.02.2020г(л.8 от преписката). Жалбата е подадена също по пощата с пощенско клеймо от 10.02.2020г.(л.6),т.е.
в законния едноседмичен срок.
Разгледана
по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по делото се
установява следното от фактическа страна:
На 23.01.2020г., настоящите
жалбоподатели В.Ц.Е., ЕГН-********** и Н.Х.Е., ЕГН-********** – и двамата от с.С.,
Община –Д.М., Област-Плевен, чрез пълномощника адв. В.К. ***, са подали до СВ-Плевен,
Заявление за вписване прекратяване на два договоря за наем на земеделски земи,
находящи се в с.С.. Заявлението е регистрирано с ВХ.№636/23.01.2020г. В същото
подробно е описана историята на собствеността върху наетите земеделски земи. Приложени са писмени
доказателства, удостоверяващи движението на собствеността. (Нотариални
актове, Договори за доброволна делба,
договори за наем на земеделска земя)
С обжалваното Определение №1/23.01.2020г.,
съдия по вписванията при СВ РС-Плевен е
отказал да разпореди отбелязване на
прекратяване на договор за наем на недвижим имот, вписан в СВ. За да постанови
този резултат е приел следното: Заявеното прекратяване на наемен договор, не е акт подлежащ на вписване и освен това не са спазени изискванията на
§10,ал.6 от ЗСПЗЗ.
Окръжният съд, в настоящия състав намира, че постановеният отказ за
вписване (отбелязване) е правилен и
законосъобразен.
От съдържанието на заявлението, отправено
до СВ се установява, че се иска отбелязване прекратяването поради неизпълнение на договор за наем на
недвижим имот, който е вписан в СВ..
Съгласно чл.2 от Правилника за
вписвания (ПВ), вписване, отбелязване и
заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите.
В чл.4,б.е изрично е посочено, че подлежат на вписване договорите за наем на недвижим имот, в т. ч.
на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година (чл. 237 ЗЗД). Никъде обаче в ПВ, или в друг
нормативен акт не е предвидено
отбелязване на прекратяването на вписан договор за наем на недвижим имот, с
изключение на договора за аренда на земеделска земя по ЗАЗ. В разпоредбите на чл.13,чл.19 и чл.32 от
Правилника за вписванията са уредени случаи на заличаване, но сред тях не
е прекратяването на договор за наем на
недвижим имот.
Следователно, постановеният отказ
на съдията по вписванията е правилен и следва да бъде потвърден. Оплакванията,
изложени в частната жалба са житейски логични, но същите не обуславят основателност на жалбата
при положение, че липсва нормативно основание за отбелязване на прекратяване на
наемния договор.
При договора за аренда в
земеделието, законодателят е предвидил вписване на прекратяването му - чл.27,ал.2 от
ЗАЗ. Тази разпоредба обаче не може да се прилага по аналогия и за договорите за
наем, тъй като на вписване подлежат
само актовете, изрично посочените от законодателя.
Освен това, за да впише ( или
отбележи) прекратяване на договор за наем, съдята по вписванията следва да
установи дали са налице материално-правните предпоставки за това, а съгласно
т.6 от ТР №:/2012г. на ОГТК на ВКС, такива правомощия същият не притежава.
Мотивират от горното, въззивният
съд намира, че обжалваният отказ следва
да бъде потвърден.
По изложените
съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско
отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.278 от ГПК във вр.- чл.577,ал.2 от ГПК и чл.32а
от ПВ
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1/23.01.2020г. на съдия по вписванията при СВ-Плевен,
с което постановен ОТКАЗ да се разпореди вписване (отбелязване) на прекратяване
на два броя Договори за наем на недвижим
имот( земеделски земи в
землището на с.С., Област-Плевен)
ОРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба
пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от съобщението до жалбоподателя, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: