Решение по дело №178/2020 на Окръжен съд - Шумен

                             Р      Е      Ш     Е       Н      И      Е №159

                                    гр. Шумен, 06.08.2020 г.

 

Шуменски   окръжен   съд,   в  публичното  заседание  на четиринадесети юли две хиляди и двадесета десета година, в състав

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

                                                                                  2. мл.с. С. Стефанова

при секретаря  С. Методиева,  като  разгледа  докладваното от съдия  Т. Димитрова  в.гр.д.  № 178  по  описа за  2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

 

            Делото е образувано по въззивна жалба на К.И.К., чрез процесуалния представител адв. Г. И. от ШАК срещу решение № 15/04.03.2020 г. по гр.д. № 76/2019 г. по описа на ВПРС в частта, в която е осъден да заплаща на непълнолетния си син Д.К.К. издръжка за минало, както и за бъдеще време, в размер на 200.00 лева месечно.

          Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част, поради което моли съдът да намали размера на присъдената издръжка за бъдеще време от 200.00 на 160.00 лева месечно и отхвърли иска за издръжка на детето Д.К.К. за минало време.

                   В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата И.Д.В. не е депозирала отговор по жалбата. В пледоарията си по същество процесуалният й представител адв. Т. И. от ШАК изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и моли да се отхвърли.

                   Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.  

                   Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

                   Гр.д. № 76/2019 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя, с искане за разрешаване на съществуващият между страните, в качеството им на родители на непълнолетния Д.К.К., спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, като ищцата е претендирала и издръжка за минало време за детето Д., дължима от бащата за периода от 30.01.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 2 400.00 лева или по 200.00 лева месечно.

            Ответникът  е  депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил иска за издръжка за минало време по основание и иска за издръжка за в бъдеще време по размер.

            Първоинстанционният съд е квалифицирал исковите претенции по чл.127, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.143, ал.1 от СК, като с решението си е предоставил упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Д.К.К., род. на *** г. на майката И.Д.В.; определил е местоживеене на детето при майката, при режим на лични контакти с бащата К.И.К. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден, както и четиринадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и е осъдил К.И.К. да заплаща  на непълнолетното дете Д.К.К., чрез неговата майка и законен представител  И.Д.В. месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 30.01.2019 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, както и издръжка за минало време в размер на 200.00 лева месечно, за периода 30.01.2018 г. до 30.01.2019 г., включително, в общ размер на 2 400.00 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.01.2019 г. до окончателното им плащане. Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати деловодни разноски на ищцата в размер на 330.00 лева,  както и държавна такса по сметка на ВПРС в размер на общо на 389.00 лева.

            Решението се обжалва от ответника само в частта, в която е присъдена издръжка за детето за минало време, както и в частта, в която е присъдена издръжка за бъдеще време за разликата над 160.00 лева месечно, до пълния размер от 200.00 лева месечно.     

            При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

            По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява, че страните са родители по закон на Д.К.К., ЕГН **********, род. на *** г..  Родителите не живеят заедно от 01.01.2017 г., като от тази дата детето се отглежда от майката. До м. септември 2019 г. майката и детето са живели в дома на родителите на жената в  гр. С., след което се преместили в жилище под наем в гр. Ш.. Бащата е поддържал и продължава да поддържа редовни контакти с Д.и му е давал суми от по 20.00 – 30.00 лева седмично или месечно. Заплащал е и сумата от 67.00 лева за карта за транспорт на детето от гр.С.до гр.Ш., докато е живяло с майка си в гр.С.. Също така ежемесечно заплаща сметката на сина си за мобилен телефон в размер на 20.00 лева. Инцидентно му е купувал дрехи и обувки.

            Майката работи в Община – С.и получава средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер на 620.00 лева.                         

            Бащата живее в собствено жилище в гр. С., във фактическо съжителство с М.Д., с която имат едно общо дете –  Л.К.К., род.на *** г.. По данни на свидетелите притежава в собственост поне два автомобила. Към момента е безработен и не е регистриран в БТ. Преди това е работил в чужбина, а след завръщането си се е занимавал с ремонтиране и продажба на коли и бяла техника. Работил е в строителството и е събирал трюфели. Според приложената справка от НАП, същият  има регистрирани два трудови договора като общ работник в „ Тотхер „ ООД, гр. С.и като чистач – хигиенист в „ Л.-А.„ ООД, гр. С., но по делото не са представени доказателства за размера на трудово възнаграждение, което получава. С оглед на горното, трудоспособната му възраст и отсъствието на данни да е обективно възпрепятстван да полага труд, следва да се приеме, че ответникът е в състояние да реализира поне минималната работна заплата за страната.

            Детето Д.е ученик в *клас на Профилирана езикова гимназия „*“ – Ш.. Спортува активно, като е картотекиран в баскетболен клуб „Ш.“. Поради високите му спортни постижения, клубът е освободил детето от такси. Разходите за екипировка обаче са за негова сметка и до момента са  заплащани от майката. Родителите му са заплащали и разходите за някои от тренировъчните лагери, които е посещавал, като в повечето случаи това е била майката, а веднъж и бащата.   Детето има установено заболяване „ ломбална сколиоза „.

            Като съобрази  нуждите на детето, обусловени от възрастта, пола, здравословното му състояние и активните му занимания със спорт, материалните възможности и семейното състояние  на неговите родители и законоустановения минимум на издръжката за непълнолетни, който в момента е 152.50 лева,  съдът намира, че общият размер на дължимата издръжка за задоволяване потребностите на Д.К. за бъдеще време възлиза на 350.00 лева, от които бащата следва да заплаща 200.00 лева, а майката, полагаща и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето – разликата от 150.00 лева. Издръжката се дължи от датата на завеждане на исковата молба – 30.01.2019 г. до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – първо число на месеца, за който се дължи.

            Досежно издръжка на детето за минало време, за периода от 30.01.2018 г. до 30.01.2019 г., намира, че тя следва да бъде определена в посочения по-горе размер от 200.00 лева месечно, дължими от бащата. Доколкото обаче по делото се установи по категоричен начин, че през визирания период ответникът е заплащал на сина си ежемесечно сумите от 67.00 лева – за карта за пътуване и 20.00 лева – сметка за мобилен телефон, и му е предоставял допълнително средства в размер поне на 20.00 лева месечно, от дължимата издръжка следва да се приспадне сумата от 107.00 лева месечно, като бъде присъдена само разликата от по 93.00 лева месечно, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба до изплащане на задължението. Ето защо, исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи за сумата до 93.00 лева месечно, като в останалата част за разликата до 200.00 лева месечно бъде отхвърлена.

            В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че  заплатените от жалбоподателя суми за детето за минал период не съставляват част от издръжката му, тъй като алементното задължение е регламентирано в закона с цел покриване основни нужди на издържания от храна, дрехи, отопление, здравеопазване, задоволяване на образователни, културни, спортни и  др. потребности, както и от лични разходи на лицето, което не разполага със средства да си ги осигури само. Поради горното, ако задълженият за издръжка е престирал за задоволяване визираните потребности на издържания в натура или парични средства, даденото от него следва да се зачете като надлежно изпълнение на задължението му за минал период. Това изискване произтича от самото естеството на издръжката за минало време, която може да се присъди само, ако и доколкото такава не е била давана. Иначе би се стигнало до неоснователно обогатяване на издържания за сметка на издържащия, което законът не допуска.

            По изложените съображения, съдът намира, че в частта, в която  е  присъдена издръжка за бъдеще време, дължима от жалбоподателя в полза на сина му Д.в размер над 160.00 лева, до пълния предявен размер от 200.00 лева месечно, решението е правилно и следва да се потвърди. В частта, в която е присъдена издръжка от бащата за детето за минало време в размер до 93.00 лева месечно решението също е правилно, поради което следва да се потвърди. В останалата част, в която е присъдена издръжка за минало време в размер над 93.00 лева, до пълния размер от 200.00 лева решението е неправилно, поради което следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което искът за издръжка да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата от 93.00 лева месечно до предявения размер от 200.00 лева месечно.

          В съответствие с горното, решението следва да се отмени и в частта за разноските, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски над 253.84 лева, както и държавна такса по делото в размер над 325.92 лева.

             Водим от горното, съдът    

 

                                 Р      Е      Ш      И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/04.03.2020 г. по гр.д. № 76/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в ЧАСТТА, в която К.И.К., ЕГН **********,*** е осъден да заплаща на непълнолетното дете Д.К.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Д.В., ЕГН ********** месечна издръжка за бъдеще време в размер над 160.00 лева до пълния размер от 200.00 лева, считано от 30.01.2019 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на правото, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж на първо число на месеца, за който се дължи.      

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/04.03.2020 г. по гр.д. № 76/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в ЧАСТТА, в която К.И.К., ЕГН **********,*** е осъден да заплаща на непълнолетното дете Д.К.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Д.В., ЕГН ********** издръжка за минало време в размер до 93.00 лева месечно за периода от 30.01.2018 г. до 30.01.2019 г., или в общ размер 1 116.00 лева, ведно със законната лихва  от датата на завеждане на исковата молба – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОТМЕНЯ решение № 15/04.03.2020 г. по гр.д. № 76/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в ЧАСТТА, с която К.И.К., ЕГН **********,*** е осъден да заплаща на непълнолетното дете Д.К.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Д.В., ЕГН ********** издръжка за минало време в размер над 93.00 лева месечно, до пълния размер от 200.00 лева месечно, като вместо него постановява:

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от И.Д.В., ЕГН **********,*** иск за осъждане на К.И.К., ЕГН **********,*** да заплаща на непълнолетното  дете Д.К.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Д.В., ЕГН **********, издръжка за минало време, за периода от 30.01.2018 г. до 30.01.2019 г., за разликата над 93.00 лева месечно, до пълния предявен размер от 200.00 лева месечно.

            ОТМЕНЯ решение № 15/04.03.2020 г. по гр.д. № 76/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в ЧАСТТА, в която К.И.К., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на И.Д.В., ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер над 253.84 лева.

            ОТМЕНЯ решение № 15/04.03.2020 г. по гр.д. № 76/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в ЧАСТТА, в която К.И.К., ЕГН **********,*** е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса върху присъдените издръжки в размер над 325.92 лева.

            В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна лиса.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.