Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-296 06.01.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен граждански състав
На седми декември през две хиляди и двадесета година
В публичното си
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДАНИЕЛА МИХОВА
2.РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар Ваня Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Петкова
гражданско дело
номер 2573 по описа за 2020 година
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивната
жалба на П.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез упълномощения му
процесуален представител адвокат Даниел Скулиев - БАК, със съдебен адрес: гр. Царево, ул. "Пенека"
№ 6, ет.1 – ищец в първата инстанция против решение № 76 от 13.08.2020г., постановено по гр.д. № 364/2019г. по
описа на РС- Царево, с която съдът е
отхвърлил предявените искове по чл. 108 от ЗС за приемане на установено по отношение на ответницата Б.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищецът е собственик
на следните самостоятелните обекти с идентификатор № ***, с идентификатор № *** и с
идентификатор № *** по КККР на гр. Царево, подробно индивидуализирани в
одобрения технически проект и в документа му за собственост - нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *** год. на
Мария Василева-нотариус при ЦРС съответно като склад № 8, склад № 9 и
склад № 10 в сутеренния етаж на сградата са обединени фактически в едно общо
помещение с врата от север, и за
осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху горепосочените
недвижими имоти, в т.ч. в частта, в
която съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата направените разноски по
делото в размер на 800 лв.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение на първоинстанционния съд,
като е изложил доводи за неговата неправилност, позовавайки се на решение №
261/23.10.2013 по гр. д. № 3777/2013 на ВКС, ГК, I г. о., в което е прието, че
складовете представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, а не
принадлежности към главна вещ. Поддържа се, че процесните обекти могат да бъдат
придобити само от етажен собственик в сградата, а в настоящия случай ищецът твърди,
че е собственик на апартамент № 1 и
апартамент № 2 в сградата, съгласно
данните в описаните като приложения в представения по делото нотариален акт от
23.03.2016 год. две постановления за възлагане на недвижим имот съответно от
21.03.2015г. на ЧСИ Наско Василев - БОС и от 01.12.2015г. на ЧСИ Делян Николов-
БОС, които са влезли в законна сила на 14.04.2015г. и на 12.02.2016г. Въззивникът намира за неизяснен въпросът след
като към всеки апартамент следва да има прилежащ склад, а фактически в момента
в сградата с оглед окрупяването на складовите помещения няма десет на броя
склада как ще бъде определено кой склад към кой апартамент следва да се придаде
и кои ще са ощетените собственици на апартаменти без склад към него. По
подробно гореизложените съображения за неправилност на съдебното решение,
подробно доразвити във въззивната жалба, въззивникът счита, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание въззивникът, чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната жалба и моли
съдът да я уважи като отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
да уважи иска. Не са направени доказателствени искания. Направено е възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК, изтекъл на
23.10.2020г. въззиваемата Б.Т.К. не е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба. Такъв е представен едва на 25.11.2020г. с изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба и с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане
на разноските по делото. В съдебно заседание въззиваемата, чрез процесуалния си
представил моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане
на разноските по делото. Представя писмени бележки.
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК,
от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване на подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, който отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което съдът намира същата за допустима.
Бургаският окръжен съд, след като
взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано
по исковата молба на П.К.П., с която е предявил иск по чл. 108
от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника Б.Т.К., че ищецът са собственик по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № *** год. на Мария Василева-нотариус при ЦРС, на следните недвижими имоти, находящи се в ***, както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СКЛАД № 8 по архитектура, с идентификатор *** по
кадастралната карта и регистри на гр. Царево, община Царево, Бургаска област,
одобрени със Заповед № РД-18-56/24.08.2006, с адрес на обекта: ***,
самостоятелния обект се намира в Сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: За склад, брой
нива на обекта: 1, със застроена площ
по представена Схема № 15-515888-19.10.2017 год. на СГКК-Бургас: 3,00 кв.м., прилежащи части: 0,17 кв.м.
идеални части от общите части на сградата, при граници на склада, съгласно
архитектурен проект: североизток-коридор, юг-склад № 9, запад-склад № 7,
север-коридор, и при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно
горецитираната схема: на същия етаж: *** и ***, под обекта: няма и над обекта: ***
и ***, ведно със съответното право на строеж върху терена, както и ведно с 0,27
кв.м. идеални части от гореописания поземлен имот; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СКЛАД №9
по архитектура, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на
гр. Царево, община Царево. Бургаска област, одобрени със Заповед №
РД-18-56/24.08.2006, с адрес на обекта: ***, самостоятелния обект се намира в
Сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, е предназначение
на самостоятелния обект: За склад, брой нива на обекта: 1, със застроена площ по представена Схема № 15-515889-19.10.2017 год.
на СГКК-Бургас: 3,00 кв.м.,
прилежащи части: 0,18 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при
граници на склада, съгласно архитектурен проект: североизток-коридор, юг-склад
№ 10, запад-склад № 7. север-склад № 8, и при съседни самостоятелни обекти в
сградата съгласно горецитираната схема: на същия етаж: ***, ***, *** под
обекта: няма и над обекта: *** и ***, ведно със съответното право на строеж
върху терена, както и ведно с 0,29 кв.м. идеални части от гореописания поземлен
имот,; и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-СКЛАД № 10
по архитектура, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на
гр. Царево, община Царево, Бургаска област, одобрени със Заповед № РД-18-56/24.08.2006,
е адрес ***. самостоятелния обект се намира в Сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: За
склад, брой нива на обекта: 1, със
застроена площ по представена Схема № 15-515893-19.10.2017 год. на
СГКК-Бургас: 3,00 кв.м., прилежащи части: 0,25 кв.м. идеални части от общите
части на сградата, при граници на склада, съгласно архитектурен проект:
североизток-коридор, юг-външен зид, запад-външен зид и склад № 7, север-склад №
9, и при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно горецитираната схема:
на същия етаж: *** и ***. под обекта: няма и над обекта: *** и ***, ведно със
съответното право на строеж върху терена, както и ведно е 0,40 кв.м. идеални
части от гореописания поземлен имот, и за осъждането на ответницата да предаде на ищеца
владението върху процесните имоти, като твърди, че ответницата ги владее без
основание.
Ищецът се легитимира като собственик на процесните
складове чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *** год. на Мария
Василева-нотариус при ЦРС, по силата на
който е закупил същите от инвеститора на сградата „МЕЧТА-БОЙЧЕВ“ ЕООД. Твърди, че процесните помещения
не са били обособени поотделно съгласно проекта на сграда, а фактически са
обединени в едно общо помещение с една обслужваща врата от север. Сочи, че от
момента на закупуването на гореописаните складове, обединени фактически е едно
помещение, е бил възпрепятстван да
упражни в пълен обем правото си на собственост върху тях поради наличието на
устна уговорка между управителя на продавача „МЕЧТА-БОЙЧЕВ“ ЕООД – Валентин
Бойчев и П.И. /собственик на жилище в
същата сграда/ процесните помещения да
се ползват от нея. Сочи, че при построяване на сградата, дружеството-изпълнител
не е изградило на съответните места, предвидени в проекта разделителни стени,
не само по отношение на закупените от него складове, но и по отношение на
складове с номера № 4, 5, 6 и 7, които са също разположени в сутерена на
сградата, а същите са окрупнени фактически в общо три на брой склада. Ищецът
сочи, че впоследствие П.И. му е предала ключа за вратата за достъп до
процесните закупени от него обединени в едно помещения, но тъй като
едновременно с това е дала такъв ключ и на ответницата /притежаваща две жилища
и две складови помещения номер 6 и 7 в същата сграда/, последната е сменила патрона на бравата на
вратата за достъп и е поставила табелка с името си на вратата на обединените
помещения 8,9 и 10. Ищецът твърди, че ответницата отказва да му предаде
собствените му помещения с номера 8, 9 и 10, окрупнени в едно общо помещение,
тъй като ги считала за нейна собственост. В тази връзка излага съображения,
че ответницата К. притежава складове с номера
№ 6 и 7 по архитектурния проект на сградата, а сестра й Н.В. притежава
складове с номера № 4 и 5 също по
архитектурния проект на сградата, като тези складове № 4, 5, 6 и 7 са фактически обединени в три
отделни по-големи помещения, като в отделно четвърто общо помещение са
окрупнени собствените му складови
помещения номера 8, 9 и 10 с врата от
север към коридора в сутерена на сградата. Сочи, че тези четири окрупнени
помещения се ползват от ответницата и от нейната сестра В. съобразно
постигнатата договорка по сключения помежду им договор за доброволна делба.
Моли за уважаване на иска, като счита, че са налице законовите предпоставки на
чл. 108 от ЗС. Ангажирал е доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата е оспорила иска, като е заявила, че независимо, че са предвидени в
архитектурния проект на сградата и са нанесени в кадастралната карта,
процесните складови помещения, никога не са изграждани и не са съществували във
вида съгласно архитектурния проект. Сочи, че притежава правото на собственост
върху две жилища в процесната сградата по силата на наследство и договор за
доброволна делба, ведно с прилежащите към тях складови помещения 6 и 7. Сочи,
че същите преживе са били собственост наследодателката й, считано от
построяване на сградата през 2009г., като в този вид те са й предадени от
строителя на сградата. Твърди, че впоследствие след смъртта на наследодателката
си през 2011г. фактическата власт върху процесните помещения е упражнявала
самата ответница необезпокоявано. Сочи, че склад 6 и склад 7 са съответно трето
и четвърто по ред избено помещение. В тази връзка ответницата се позовава на
изтекла в нейна полза придобивна давност
на процесните складове, считано от самото им изграждане и продължаваща до
понастоящем, като заявява, че правата й изключват правото на собственост или
други вещни права на ищеца върху същите помещения. Ответницата е оспорила също
така твърденията на ищеца, че закупените от него помещения с номера 8,9 и 10 са
обединени в едно общо помещение с врата към коридора от север и, че така
полученото помещение е негова собственост. Отделно от това ответницата оспорва
и твърдението на ищеца, че е придобил процесните помещения като самостоятелни
обекти на собственост, като счита, че тъй като такива фактически не са били
изграждани в сутерена на сградата, ищецът не е закупил годен обект на
собственост, с оглед на което оспорва вещно-прехвърлителния ефект на сделката,
с която последният се легитимира като собственик. По подробно изложените в
писмения отговор съображения, ответницата счита, че не са налице предпоставките
за уважаване на предявения ревандикационен иск.
С обжалваното първоинстанционно решение, съдът
е отхвърлил предявения ревандикационен иск, като е приел, че не е налице
първата законова предпоставка- ищецът валидно да е придобил правото на
собственост върху процесните имоти. Счел е, че сделката, с която ищецът твърди,
че е закупил складовете е нищожна поради невъзможен предмет, като по същите
съображения е приел за неоснователно възражението на ответницата за
придобиването им чрез давностно владение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалвана част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното
решение е валиден и допустим съдебен акт.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи,
становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
По делото е установено, че за изграждане на
сградата, в която се намират процесните три помещения, между И.Т. -собственик
на поземления имот /наследодателка на ответницата/ между строителя – инвеститор
„МЕЧТА-БОЙЧЕВ“ЕООД е сключен в нотариална форма договор от 13.03.2008г. за прехвърляне на право на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство и за взаимно учредяване
на право на строеж върху същия имот.
Установява се, че съгласно одобрения инвестиционен проект на сградата е
предвидено обособяване освен на офиси и кабинети и на 10 броя жилища, както и
на 10 броя самостоятелни обекти- складове, подробно описани с местонахождение,
граници, площ, без посочване кое от тях към кой жилищен обект принадлежи. От
съдържанието на същият нот. акт е видно, че страните по него са постигнали
споразумение за разпределение помежду си на
обектите в сградата, като са уговорили всеки от тях да стане
изключителен собственик на отделни, подробно индивидуализирани самостоятелни
обекти, а именно Т. да придобие собствеността на апартаменти с номера 5, 6, 7 и
8, както и на складове с номера 4,5, 6 и 7, а дружеството- строител – на всички
останали обекти, в т.ч. и на процесните складове с проектни номера 8, 9 и 10.
Страните не спорят, а и от данните по делото става ясно,
че строителят е изградил сградата до груб строеж, което наложило останалите
собственици на обекти в нея да предприемат действия по довършването й.
Установява се също, че сградата е въведена в експлоатация с удостоверение от
11.11.2011г. на главния архитект на Община Царево.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба
от 23.03.2016г., по силата на който строителят „МЕЧТА-БОЙЧЕВ“ЕООД е продал на ищеца 4 броя складови помещения,
ведно с прилежащите към тях идеални части от дворното място, между които са и
процесните три с номера по архитектурен проект 8, 9 и 10, като към момента на сделката същите са
индивидуализирани чрез дадените им кадастрални идентификатори, посочени
по-горе, видно от приложените схеми от СГКК-Бургас. Въпреки уговорката в
нотариалния акт за въвеждане на купувача- ищец във владение на закупените
помещения в деня на нотариалното извършване на сделката – 23.03.2016г., по
делото не се спори, че такова не е извършвано, както и, че ищецът никога не е
влизал във владение на процесните три помещения.
По делото се установява също, че ответницата е придобила
по силата на наследство и доброволна делба от 02.09.2011г. собствеността върху
две жилища в сградата и на две складови
помещения с номера 6 и 7 по архитектурния проект на сградата. Страните не
спорят, а и от ангажираните свидетелски показания се установява, че процесните
помещения не са били изградени във вида съгласно архитектурния проект на
сградата, както и, че понастоящем ответницата фактически владее площта, върху
която се намират процесните помещения 8, 9 и 10 по документа за собственост на
ищеца.
От извършената пред първата инстанция съдебно-техническа
експертиза става ясно, че сградата, в която се намират процесните помещения е
със смесено предназначение „Сграда с жилищни апартаменти и офиси в партерния
етаж с РЗП 887 кв.м.“, като същата е построена въз основа на издадено разрешение
за строеж от 15.02.2008г. и одобрени архитектурни проекти на 12.02.2007г. от
гл. архитект на Община Царево. Вещото лице е установило, че по одобрения
архитектурен проект на сградата е предвидено изграждане в южната част на сутерена 7 броя складови помещения с номера 4, 5,
6, 7, 8, 9 и 10 с нанесен към всяко от
тях площи, които обаче понастоящем не отговорят на проекта. След оглед
експертът е констатирал, че на мястото на предвидените по проект в южната част
на сутерена 7 броя самостоятелни складови помещения са изградени фактически четири
отделни помещения, за които няма издадени строителни книжа, като към складово
помещение 4 е присъединено част от помещение 5, към складово помещение 6 е
присъединено част от складово помещение 5, към складово помещение 7 е
присъединено част от складово помещение 6, а складови помещения 8, 9 и 10 са
обединени в едно общо помещение. От експертизата се установява, че процесните
складови помещения са нанесени като отделни самостоятелни обекти с
идентификатори съобразно одобрения архитектурен проект на сградата, като
площите им са отразени съобразно площите, описани в документите за собственост
на страните.
След измерване на място вещото лице е установило, че
застроената площ на всяко от четирите окрупнени помещения е както следва: склад
4 – 6.22 кв.м., склад 5 – 5.15 кв.м., склад 7 -5.82 кв.м. и склад, обединяващ
помещенията 8, 9 и 10 – 10.29 кв.м. и полезна площ 8.55 кв.м. /като площта му е
по-малка от общата площ на отделните помещения 8, 9 и 10/. Посочило е, че така
изградените общо 4 складови помещения не съответстват на архитектурния проект
на сградата, същите обхващат част от предвидените за изграждане общо 7 складови
помещения, но само по брой, а не по площ и конфигурация. За онагледяването на
извършеното преустройство вещото лице е приложило комбинирана скица, върху
която в червен цвят е нанесени окрупняването на помещенията от 7 броя на 4
броя. Вещото лице е установило, че описаните в нотариалния акт на ищеца три
складови помещения с номера 8, 9 и 10 фактически обхващат част от изградения
общ склад с номер 8, 9 и 10,
представляващ едно общо помещение, на което има поставен PVC прозорец, входна врата от PVC, вътрешна
мазилка и изравнителна подова замазка. От заключението се установява, че между
окрупненото помещение 7 и общото помещение 8, 9 и 10 има изграден зид от 25 см.
В съдебно заседание вещото лице е изчислило, че общото помещение, обединяващо
складове 8, 9 и 10 е с полезна площ от 8.55 кв.м., която е с 0.76 кв.м.
по-малко от общата полезна площ на отделните три помещения 8, 9 и10 съгласно
архитектурния проект.
С оглед гореустановената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Предявен е иска с правно основание
чл. 108 от ЗС.
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За
уважаване на предявената ревандикационна претенция в тежест на ищеца е да
докаже правото си на собственост върху процесните имоти, чиято ревандикация
искат на соченото от него придобивно основание- покупко-продажба, както и, че
ответницата ги владее без правно основание. В тежест на ответницата от своя
страна е да докаже наличието на соченото от нея противопоставимо на ищеца основание,
въз основа на което владее имотите, а именно да докаже твърдението си за
придобивна давност.
Основния спорен по делото въпрос е дали всяко от
процесните складови помещения представлява самостоятелен обект на правото на
собственост по смисъла на пар. 5, т. 39 от ЗУТ или представлява само
принадлежност
към жилищен обект в сградата в режим на етажна собственост, което може да се
придобива само заедно с обслужващия жилищен обект. Съгласно дадената в посочения текст
дефиниция, понятието „обект“ представлява самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ всяко
жилище трябва да има и складово помещение, което може да бъде в
жилището или извън него, като в чл. 38, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че в
новоизграждаща се жилищна сграда могат да съществуват и обекти за стопански и обслужващи дейности, находящи се в подземния, в полуподземния и в първия етаж, само
ако са осигурени самостоятелни входове към тях и са съобразени със
санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания.
В трайната съдебна практика се приема, че обстоятелството дали едно помещение
е принадлежност към съответен жилищен обект или е самостоятелен обект на
собственост в нея следва да се прецени съобразно момента, в който настъпва
ефектът на съответния придобивен способ. В случая действително видно от данните
по делото в одобрения архитектурен обект на сградата, обективиран в нот. акт за
учредяване на право на строеж върху терена, върху които е следвало да бъде
построена процесната сграда, е предвидено обособяване на отделни 10 броя
самостоятелни обекти- складове, подробно описани с местонахождение, граници,
площ. Видно от данните по делото
броят на предвидените за изграждане складови помещения, находящи се в сутерена,
с дадени впоследствие самостоятелни кадастрални номера съответства на броя на жилищата
в сградата, като последващото фактическо окрупняване на складовете в по-големи
по площ, но по-малко на брой помещения не променя обстоятелството, че всяко
жилище следва да има изба към него по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. Предвид
това, независимо, че в
проекта на сградата, респ. в нотариалния акт за учредяване на право на строеж,
липсва предварително определена принадлежност на което и да е от складовите
помещения към конкретно жилище от сградата, това не означава, че всяко от складовите помещения няма функционална
връзка с жилищен обект от сградата. Тъй като в
случая се установява, че в сградата, в която се намира процесните помещения различни лица притежават
самостоятелни обекти, в т.ч. и жилища, за които по закон- чл. 40, ал. 1
от ЗУТ е
предвидено наличие и на складово помещение, необходимо е такова помещение да
съществува като принадлежност към всеки самостоятелен обект, т.е. собственикът
на всеки един самостоятелен обект следва да има възможността да ползва такова
помещение и да притежава собственост върху него.
При така установените по делото факти, съдът
приема, че процесните три складови помещения не могат да бъдат определени като
самостоятелни обекти на правото на собственост по смисъла на пар. 5, т. 39 от
ДП на ЗУТ вр. с чл. 38, ал.2 от ЗУТ и чл. 105, ал. 2 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г., и да съществуват отделно и
независимо от жилищните обекти в сградата, тъй като макар да се намират в
приземния етаж на сградата /сутерена/, всяко от тях няма данни да е създадено
за стопанска или
обслужваща дейност, различна от статута му на обслужващо жилищен имот в
сградата предназначение, както и да има отделен
собствен вход, даващ възможност да се ползва самостоятелно от другите помещения.
От горното следва извода, че процесните три складови помещения нямат самостоятелен
статут на отделни обекти на правото на собственост, а по общо правило всяко от тях следва да е прилежаща част към
жилищен обект в сградата и като такова само по себе си е изключено от гражданския оборот като несамостоятелна принадлежаща
към главната вещ част по смисъла на
чл. 98 от ЗС / в т см. решение №1368/03.12.2008г. по гр.д.№4834/2007г. на ІV ГО на
ВКС/.
В тази
връзка настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на районният съд, че
договора, с който ищецът е закупил процесните три складови помещения е нищожен поради невъзможен предмет.
За да се приеме, че предмета на сделката е невъзможен следва да липсва изобщо обекта на правоотношението, респ. да няма обективна възможност същият да съществува във вида, в който
е извършена продажбата. В случая по делото е установено, че въпреки, че
процесните три складови помещения не са изпълнени съгласно проекта, тъй като
фактически са обединени в едно общо помещение, те макар и не поотделно, а като
едно цяло съществуват реално като площ и местонахождение. Същите са нанесени в
кадастралната карта с площта, посочена за всеки от тях в
нотариалния акт за покупко- продажба и имат данъчната оценка също на базата на същата площ по
нотариалния акт. Това означава, че
сделката, по силата на която ищецът е закупил процесните помещения не е нищожна
поради невъзможен предмет, а валидно е обвързала страните. Независимо от това
обаче съдът намира, че същата не е породила вещно-транслативния си ефект и не е
могла да направи ищеца собственик, по следните съображения:
В
трайната съдебна практика е прието, че е допустимо избено /складово/ помещение
- с оглед понятието в чл. 40, ал. 1 от ЗУТ/ да се придобива само от лице, притежаващо друг
самостоятелен обект в същата сграда в режим на етажна собственост, като по този начин то става прилежаща част към
него. Затова за да може да стане собственик на процесните три складови
помещения, ищецът следва да е собственик на друг самостоятелен обект в същата
сграда. Такива
твърдения обаче ищецът не е навел в исковата си молба, нито е представил
доказателства в тази насока в първоинстанционното производство. Едва във
въззивната си жалба /при наличието на преклузията по чл. 266, ал. от ГПК /
ищецът е заявил, в т.ч. и без да представя доказателства, че е придобил правото
на собственост върху два жилищни обекта в същата сграда- апартамент
№ 1 и апартамент № 2, съгласно
данните в описаните като приложения в представения по делото нотариален акт от
23.03.2016 год. две постановления за възлагане на недвижим имот съответно от
21.03.2015г. на ЧСИ Наско Василев - БОС и от 01.12.2015г. на ЧСИ Делян Н.- БОС,
които са влезли в законна сила на 14.04.2015г. и на 12.02.2016г.
С оглед
гореизложеното настоящата съдебна
инстанция споделя крайния извод на районният съд, че ищецът не е доказал
първата от изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС- а
именно да е придобил правото на собственост, като в допълнение следва да се
уточни, че този извод следва от обстоятелството, че ищецът не е доказал, че
притежава друг самостоятелен обект, представляващ главна вещ, така, че
процесните складови помещения да са негова принадлежност по смисъла на чл. 98
от ЗС вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗУТ.
Предвид липсата на първата от двете кумулативно изискуеми предпоставки на ревадикационната претенция, е безпредметно изследване на
възраженията на ответницата за придобивна давност, в т.ч. и на обстоятелството
дали същата упражнява фактическа власт върху процесните
имоти с или
без правно основание, противопоставимо на ищеца.
С оглед гореизложеното предявеният
срещу ответницата ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Затова поради съвпадане на крайните изводи на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а решението като правилно и
незаконосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал. 3
от ГПК поради потвърждаване на обжалваното решение, в полза на въззиваемата следва да бъдат
присъдени направените по делото пред настоящата съдебна инстанция разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание през
въззивната инстанция въззивникът, чрез процесуалния си представител е направил
искане за намаляване поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на
претендираното от въззиваемата като разноски във въззивното производство
платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Посочения параграф 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. впоследствие е обявен
за нищожен с Решение № 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016г., което означава, че ако
прецени, че адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът може да го намали само до посочения в НМРАВ
минимум.
Съгласно чл. 7, ал. 5 вр. с ал. 2, т. 2 от НМРАВ за процесуално
представителство по искове по чл. 108 от ЗС минималното адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ с оглед цената
на иска, като същото не може да бъде по-малко от 400 лв. Платения от ответницата
по делото адвокатски хонорар пред въззивната инстанция е в размер на 800 лв.,
като същият надхвърля два пъти минималния размер на адвокатското възнаграждение
за този вид производства съгласно чл. 7, ал. 5 от НМРАВ, като с оглед обема на извършените процесуални
действия – подаване на писмен отговор и
явяване в съдебно заседание, както и с оглед фактическа и правна сложност по
делото, съдът намира, че е налице основание за намаляването му до минималния
размер от 400 лв.
С оглед гореизложеното
молбата по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателна и следва да се уважи
съгласно гореизложеното.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 76 от 13.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 364/2019г. по описа на РС- Царево.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.К., ЕГН: **********, с адрес;***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК направените пред въззивната инстанция разноски за платено
адвокатско възнаграждение до размера от 400
лв., като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането й
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция в останалата част.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.