Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 74

 

гр. Велико Търново,  13.04.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на деветнадесети февруари  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                                                Председател: Ивелина Янева

 

при секретаря Д.Ст.като разгледа  докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 50 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на И.Т.М. *** против Отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 366004 / 10.12.2019г., издадено от Директора на ОД на МВР Велико Търново. В жалбата се твърди, че независимо от позававането на чл.33 от ЗДОИ писмото обективира изричен отказ за предоставяне на исканата обществена информация – Инструкция за провеждане на предварителни проверки – тъй като всеки публичен орган, който разполага с тази информация следва да я предоставя на молителя, независимо от издателя й. Изложени са подробни съображения за характера на исканата информация и задължението на директора на ОД на МВР да я предостави при поискване по реда за ЗДОИ. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на сторените по  делото разноски.

Ответната страна Директора на ОД на МВР Велико Търново изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като писмото не представлява индивидуален административен акт. В условията на евентуалност се твърди неоснователност на същата и моли за отхвърлянето й.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на съдебното оспорване поради липсата на характеристиките на индивидуален административен акт на обжалваното писмо, тъй като то е издадено в хипотезата на чл.33 от ЗДОИ.

Законът за достъп до обществена информация предвижда предоставянето на обществена информация от всеки орган, който разполага с нея, независимо дали тази информация е създадена от него или от трети лица. Изключенията от това правило са разписани в чл.32 и чл.33 от ЗДОИ. В първата хипотеза органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение. Тогава негово задължение е да изпрати заявлението за достъп до обществена информация на компетентния орган, разполагащ с нея и да уведоми писмено заявителя като посочи наименованието и адреса на този компетентен орган. Във втората хипотеза органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение и уведомява заявителя за това. Твърдението на органа , че не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местоположение е в противоречие с представените по делото документи и писменото му становище по спора.

В писменото становище на Директора на ОД на МВР Велико Търново /стр.18 и 19 от делото/ изрично е вписано „в случая се касае за официална обществена информация, тъй като става дума за акт на Министъра на вътрешните работи и главния прокурор, от които е резонно да бъде поискана.” Следователно органът е наясно с издателя на исканата информация и съответно със задължението му за съхранение на издадената инструкция. В тази хипотеза законът го задължава да препрати искането до органа, които разполага с исканата информация, а не да издава писмо по чл.33 от ЗДОИ.

Настоящият състав намира, че и хипотезата на чл.32 от ЗДОИ не е налице – директорът на ОД на МВР разполага с исканата Инструкция. В цитираното писмено становище се отбелязва, че тази инструкция не се прилага от 2014г. поради нейната отмяна. Следователно в периода от 2011г. /моментът на издаването й/ до 2014г. инструкцията се прилага. За да се прилага инструкция, издадена от Министъра на вътрешните работи, то тя следва да е сведена до знанието на всички служители в министерството, част от които са и тези в ОД на МВР Велико Търново. Следователно инструкцията е получена в ОД на МВР Велико Търново и органът разполага с нея, тъй като всеки получен документ се архивира.

Отделно от изложеното видно от Решения № 3437 / 11.03.2019г. и № 15292 / 12.11.2019г. на Върховния административен съд Инструкция за отмяна на Инструкция за провеждане на предварителни проверки е отменена, поради което и считано от 12.11.2019г. Инструкция за провеждане на предварителни проверки от 2011г. е действаща и следва да се прилага и от органите на МВР, поради което и следва да е налична не само в ОД на МВР Велико Търново, но и във всяко районно полицейско управление.

Поради изложеното съдът намира, че с оспореното писмо изх. № 366004 / 10.12.2019г., издадено от Директора на ОД на МВР Велико Търново.е постановен изричен отказ за предоставяне на обществена информация, който е и предмет на настоящия спор.  

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.11.2019г. от И.Т.М. е депозирано до Директора на ОД на МВР Велико Търново Заявление за достъп до обществена информация, с което е изискано предоставянето на хартиен носител на Инструкция за провеждане на предварителни проверки / изх.№ 89 / 10.03.201г. на ПРБ и изх.№ Iз-673 / 16.03.2011г. на МВР/. На 10.12.2019г. е издадено от Директора на ОД на МВР писмо, с което се уведомява заявителя, че тъй като директорите на ОДМВР не издават инструкции, исканата информация не се създава и обработва от ОДМВР Велико Търново.

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган и в законоустановения срок.

            Видно от текста на оспореното писмо в него липсват както факти итносно заявлението за обществена информация, вида на исканата информация и съответно основанието за постановяване на отказ за предоставянето й. В писмото дори на се изложени мотиви за приложимост на чл.33 от ЗДОИ, който е посочен в него като основание за издаването му. Както вече бе отбелязано, съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагане на чл.33 от ЗДОИ, както и на разпоредбата на чл.32 от същия закон.

Липсата на фактическо и правни основания за издаване на оспорения административен акт представляват нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като лишават адресата му от възможността да разбере основанието за отказ. От друга страна препятстват задължението на съда за извършване на проверка относно правилното приложение на материалния закон.

От представените по делото доказателства и писмено становище на ответника се установява, че искания документ е публична обществена информация, а съгласно практиката на Върховния административен съд той е нормативен административен акт. Следователно характера на акта не може да обуслови извод за отказа за предоставянето му.

При липсата на други съображения относно наличието на поверителност на инструкцията, то постановения от Директора на ОД на МВР отказ за предоставяне на обществена информация е в нарушение на закона и следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне. 

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено съобразно представеният списък с разноските и доказателства за действителното им извършване. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като минималното адвокатско възнаграждение за административни дела без материален интерес /каквото е настоящото/ е в размер на 500лв., съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 /2004г., а претендираните разноски са в размер на 400лв. 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 366004 / 10.12.2019г., издадено от Директора на ОД на МВР Велико Търново.  

 

ВРЪЩА преписката на Директора на ОД на МВР Велико Търново за произнасяне в едномесечен срок от получаването й.  

 

ОСЪЖДА   ОД на МВР – гр.Велико Търново, да заплати в полза на И.Т.М. *** сума в размер на 400лв. / четиристотин лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

 

                                                                                                    Съдия: