Р Е Ш Е Н И Е № 40
гр.П., 22.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.,като разгледа докладваното от съдията АНД № 20
по описа на ПпРС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на
К.В.И. ***-0321-000908/ 30.11.2020
г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание чл.179,ал.2,вр.с
ал.1,т.5,пр.4 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. /двеста лева/ за това, че „на
10.08.2020 г., в 19.30 ч. в гр.П., в ж.к.Р. до блок **, на кръстовището пред
ЦСМП П., управлявайки собствения си л.а.“Дачия Докер“
с рег.№ Т **** навлиза от крайпътна територия – двор на МБАЛ П. на път, като не
пропуска движещия се по него л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ Т **** АК с водач и
собственик В. В. В., който го приближава и впоследствие настъпва ПТП с
материални щети“– нарушение по
чл.37,ал.3 от ЗДвП.
В депозираната до
съда подробно мотивирана жалба се
твърди, че както съставения АУАН, така и НП са издадени при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че АНО не е
изпълнил задълженията си по закон, тъй като не е изяснил в пълен обем
фактическата обстановка и доколкото не е обсъдил възраженията на нарушителя, е
нарушил правото му на защита; поддържа се и че не е изяснено мястото на
извършване на нарушението, както и не е отчетено неправомерното поведение на
другия водач участник в ПТП; алтернативно се претендира приложение на чл.28,
б.“а“ от ЗАНН. Поради тези съображения моли издаденото НП да бъде изцяло
отменено. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.Н.Ф. от ТАК, която поддържа жалбата на
заявените основания, ангажира допълнителни гласни доказателства и пледира за
отмяна на издаденото НП.
Ответникът по жалбата –
РУП П., редовно призован, не ангажира становище, не изпраща процесуален
представител в с.з.
Районна прокуратура П.,
уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят К.В.И. бил
правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории „В”, „М”,
„ТКТ“ и „АМ“ придобити през 2000 г.,
като до настоящото нарушение е санкциониран с няколко отделни глоби наложени по
влезли в сила НП и фишове /справка за нарушител л.21-22/. Жалбоподателят живеел
в гр.П., работел като таксиметров шофьор, притежавал л.а. „Дачия
Докер“ с рег.№ Т **** АК.
На 10.08.2020 г. около
19.30 ч. жалбоподателят се намирал в двора на МБАЛ П., от където взел като
клиент св.Р. Х. /фелдшер в ФЦСМП П./. След това потеглил, преминал през двора
на МБАЛ П. и достигнал до неговия изход, завършващ с бетонова арка /снимка
л.17/. Без изобщо да се огледа
жалбоподателят продължил направо,
като веднага след това, на няколко метра от изхода на болницата, бил ударен в
левия преден калник от движещия се по път с предимство л.а.“Фолксваген Голф“ с
рег.№ Т **** АК управляван от неговия
собственик В. В. В. Настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила, като
поради своята неопитност и притеснение водачът на л.а.“Фолксваген Голф“ го изместил
от местопроизшествието и паркирал на тротоара пред портала на болницата. За
настъпилото ПТП бил подаден сигнал в РУ П., като на място пристигнал дежурен
патрул в състав полицай С.Я. и полицай Д.П.. След преценка на обстоятелствата,
полицай Я. преценил, че виновен за настъпилото ПТП е водача на л.а.“Дачия Докер“ с рег.№ Т **** АК, при което му съставил серия
GA, № **** /приложен/, с който било поставено
началото на АНП против него за извършеното нарушение по чл.37,ал.3 от ЗДвП.
Нарушителят се запознал с акта, вписал, че има възражения и отказал да го
подпише, като производството по връчване било завършено в хипотезата на
чл.43,ал.2 от ЗАНН. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН депозирал
допълнително писмено възражение по акта /приложено л.25/, в което изложил
подробните си възражения свързани с претенция за виновност на другия водач,
който не спрял на забранителен знак. По повод възраженията на жалбоподателя
била извършена допълнителна проверка в РУ П. и след събиране на показания от
всички свидетели – очевидци била изготвена докладна записка /приложена л.27/, в
която било преценено, че именно водачът К.И. е виновен за настъпилото ПТП.
Материалите били докладвани на Началника на РУ П., който издал атакуваното в настоящия процес НП № 20-0321-000908/30.11.2020 г.,
връчено лично на 11.01.2021 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С.Я.,
св.Д.П., св.Р.Х., св.Ст. А., както от приложените и приобщени по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства, като
същата се оспорва от нарушителя. Тук е мястото още веднъж да бъде подчертана
доказателствената сила, с която и по аргумент от чл.189,ал.2 от ЗДвП се ползва
всеки редовно съставен акт по реда на ЗДвП. Това означава, че доказателствената
тежест за оборване на констатациите по акта е възложена върху жалбоподателя. В
конкретният случай жалбоподателят действително представя в с.з. снимков
материал изготвен от самия него и извадка от карта, с които прави опит да
опровергае изводите за извършено нарушение по чл.37,ал.3 от ЗДвП. Съдът намира,
че тези доказателства по никакъв начин не опровергават доказателствената сила
на АУАН и НП, тъй като касаят единствено предположения досежно неправилно
движение на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № Т **** АК. На база приобщените по
делото доказателства, изследвайки поведението на двамата водачи, съдът намира,
че е възможно всеки от тях е причинил /респ. допринесъл/ за настъпване на
вредоносния резултат. Основното обаче е, че именно нарушителят К.И. е създал
критичната пътна ситуация като е отнел предимството на движещия се по път с
предимство л.а.“Фолксваген Голф“. По делото действително не са налице данни
относно скоростта на движение на л.а. ”Фолксваген Голф“, респ. не е видим
спирачен път, но оправения към полицейските служители упрек в тази насока не
може да бъде споделен, респ. жалбоподателят не може да черпи от това ползи за
своето неправомерно поведение. Дали другият водач – В. В. В. е бил спрял на
знак „Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, пред който е
налична и пешеходна пътека /снимка л.15/ е въпрос, чийто отговор е неотносим към настъпилото ПТП, тъй като е налице виновно
нарушаване на правилата за движение от страна именно на жалбоподателя К.И., съставомерен резултат и причинна връзка между тях.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на
всяко НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да
произтича както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде
делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като
атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Началник РУ П. към
ОДМВР Т., на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед №
8121з-515/14.08.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права
по смисъла на чл.47,ал.2 ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да
поставят под съмнение автентичността на съставения АУАН и издаденото въз основа
на него НП. Наред с това съдът приема,
че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими
по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити,
изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно вмененото като
извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
С поведението си жалбоподателят
К.В.И. несъмнено е нарушил разпоредбата на чл.37,ал.3 от ЗДвП, съгласно която „Водачът на ППС, излизащо
на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и ППС, които
се движат по този път“. В конкретният случай и предвид приложения по делото ПУП, съдът
приема, че мястото, от където е потеглил жалбоподателя до напускане двора на МБАЛ
П. категорично попада между посочените територии в чл.37,ал.3 от ЗДвП, което
несъмнено обуславя и тази правна квалификация /виж в т.см. и р.№ 712/15.04.2003
г. на I н.о. на ВКС по н.д.№ 598/2002 г./. В
този контекст възраженията на защитата, че другият водач е виновен за
настъпилото ПТП, тъй като не е спрял на
знак „Б2
„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“, са изцяло
неоснователни. Това е така, защото
водачът на л.а.“Фолксваген Голф“ се е движел по улична мрежа – „обслужваща
улица VI клас“, водеща от кръстовището
с ул.“А.З.“ към бл.** в ж.к.“Р.“, а поставеният пътен знак Б2 указва, на водачите
на ППС, че са длъжни да пропуснат тези, които се движат направо по ул.“П. В.“,
както и тези, които завиват наляво към бл.**, респ. движещи се в обратна
посока. Видно, че водачът на л.а. „Дачия Докер“ с рег.№ Т **** АК не се е движел по
нито една от тези улици, а е излизал от двора на МБАЛ П., който не образува
кръстовище с останалите улици. От
субективна страна нарушението е извършено виновно, по непредпазливост, под
формата на небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен
и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от своята
маневра.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано. Правилно наказващият
орган е приел, че нарушението на чл.37,ал.3 от ЗДвП
обосновава ангажиране на
административнонаказателна отговорност по чл.179,ал.2,вр. с ал.1, т.5
от ЗДвП. Предвиденото в санкционната разпоредба наказание е 200 лв. за водач,
който „не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“. Съдът
счита, че наложеното за извършеното нарушение наказание – глоба в размер на 200
лв. е
единствено възможното, доколкото самият законодател не е предвидил
минимум и максимум на наказанието и не е предоставил на наказващия орган
оперативна самостоятелност да определи размера и вида на санкцията за
установеното нарушение, поради което това наказание е правилно определено,
респ. не съществува процесуална възможност за обсъждане на въпросите за
неговото изменение, респ. намаляване. В заключение
следва да се отбележи, че с оглед характера на
нарушението, извършено от водач на таксиметров автомобил по време на работа и
при изпълнение на поръчка; причинените неудобства и уплаха на пътника в
автомобила; настъпилите материални вреди по двата автомобила, не може да се
приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което
НП следва
да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно и правилно.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0321-000908/30.11.2020
г. издадено от Началник РУ П. към ОДМВР
Т., РУ П., с което на К.В.И. ***,
ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.Н. Ф.
от ТАК със съдебен адрес ***, офис *, за нарушение по чл.37,ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 лв. /двеста лева/, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: