№ 1527
гр. Варна , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502692 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение
№ 3409 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 20177 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, 9 -ти състав, с което е осъдена да заплати на А. М. М. , сумата от 1133.74 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд за
периода от 01.12.2016 г. - 30.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на депозиране на исковата молба 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД и сумата от 180.60 лева лева, присъдена като дължими разноски
в производството.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
1
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност, е
отправено искане за отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. , поради
липсата на нормативна уредба, която да урежда преизчисляването на нощен към дневен
труд, като се ползва заключението по ССчЕ прието като доказателство в
първоинстанционното производство.
Претендира присъждане на разноски.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт с
подробни възражения, основани на твърдения за правилно приложен материален закон
според правилата определени в ЗНА. В съдебно заседание въззиваемият се представлява от
пр. представител, който поддържа отговора и претендира за присъждане разноски в размер
на 380 лева.
Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на
жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като
подадена от активно легитимирата страна, обосновала правен интерес от обжалване и в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо.
От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът
приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
2
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Не спорно, че в периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г. страните са били в служебно
правоотношение, по което ищецът е полагал труд на различни длъжности в подразделение,
което е структурно подчинено на ОД на МВР – Варна, поради което е бил със статут на
държавен служител. От кадрова справка се потвърждават данните за съществувалото
служебно правоотношение. Възоснова на данните от трудовото досие, което включва
справки от ТРЗ на ОД на МВР относно въведените болнични листи и заявления за ползване
на платен годишен отпуск е изготвена ССчЕ. Заключението не е оспорено от страните и от
него се установява, че в исковия период са били положени 1098 часа нощен труд. След
прилагане на формулата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с коефициент 1.143, се установява, че се
равняват на 1259 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от още 161 часа, на стойност 1133.74лв.
От фактическа страна, първоинстнационният съд е изложил приетите за
установени факти, които въззивният съд не следва да преповтаря, след като не са
спорни между страните. Съществените от тях са – твърдяното и неотричано служебно
правоотношение в процесния период, положения труд на смени. Във въззивната жалба,
не се оспорва броя на часовете положен труд според заключението на вещото лице,
прието като доказателство в първоинстанционното производство, също и начинът на
изчисления на размера на възнаграждението.
Спорът пред въззивният съд се заключава във въпроса, основателна ли е
претенцията, при липсата на изрична правна норма, която да задължава работодателя
да заплати нощната част от 12 часовата смяна с различна трудова ставка, от вече
заплатената.
От правна страна, въззивнят съд споделя и мотивите на
първоинстнациониня: При правилно разпределение на доказателствената тежест,
първоинстанционния съд е обосновал от правна страна основателност на претенцията.
Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в
ЗМВР допълнителни възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период действаща е Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на
министъра на вътрешните работи. Тя урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР на Според разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата, при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма относно преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче не следва
да се тълкува като забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен. Съдът приема, че е налице празнота в правната уредба относно реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство и на
3
времето за отдих и почивките на държавните служители. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В противен случай би се поставил държавният служител в
служебно правоотношение с МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Относно размера на претенцията: Основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143, е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407,
действала в предходен момент, а след отпадане действието й, при констатираната липса на
специална уредба за служителите в М. – субсидиарно приложимата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от нея. От заключението на ССчЕ се
установява, че размера на претенцията е основателен за сумата от 1133.74 лева както и
акцесорната претенция за лихва от датата на предявяване на исковата молба.
В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват на
доказателствата за извършен разход, съответен на необходимостта от разноски, поради
което в тази част, въззивният съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да
излага самостоятелни мотиви.
С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство. От
представения списък се установява, че въззиваемия е бил представляван от адвокат и
размера на платеното адвокатско възнаграждение е 380 лева.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3409 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 20177 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 9 -ти състав.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“
№ 2 да заплати на А. М. М. с ЕГН ********** сумата 380 лева, представляваща
разноски направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4