РЕШЕНИЕ
гр.София, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в
публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело
N: 7 784 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
С решение № 412530/22.05.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 75 224/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав е
отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца Е.Д.Н., ЕГН ********** срещу „Новинар
Медиа“ ЕАД, ЕИК ******* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
5 000,00 лева, предс-тавляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в изживя-ване на негативни емоции – безпокойство, гняв,
засягане на доброто му име, авторитет, чест и достойнство, причинени от
клеветнически твърдения, обективирани в публику-вана статия на 05.11.2015 г. в
сайт „novinar.bg” – собственост на ответника, със заглавие „Конфискуваха
имущество на контрабандист за 230 бона”, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.12.2015 г. до оконча-телното
заплащане на дължимото, на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД, като
неоснователен.
Със същия
съдебен акт ищецът Е.Д.Н. е осъден да заплати на ответника „Новинар Медиа“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500,00 лева – разноски
по делото.
Срещу така
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Е.Д.Н.,***. В жалбата са изложени аргументи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
решение, като се поддържат доводи за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в оставане без уважение на искането на ищеца за издаване на два
броя съдебни удостоверения, относими към процесуалната легитимация на
ответника, което е ограничило правото му на защита и е преградило пътя на
доказване на твърденията му. Релевирано е и оплакване за неправилност на изводите
на първоинстанционния съд досежно липсата на клеветнически твърдения, като се
поддържа, че както подробно е изложено в исковата молба, по отношение на
престъплението, за което ищецът е осъден през 2007 г. е настъпила реабилитация
по право по чл.85 НК, който институт предполага заличаване на осъждането и
отменяне за в бъдеще на последиците, които се свързват със самото осъждане, и
задължава съдебните и останали държавни органи да се съобразяват с настъпилата
реабилитация, предвид което с още по-голяма сила важи за гражданите –
разпространители на журналистически материал до широк и неограничен кръг от хора.
Сочи се и че при тази законова регламентация е недопустимо да се „лепят
етикети” на реабилитираните лица, тъй като това означава да търпят завинаги неблагоприятните
последици от извършеното от тях деяние в миналото, което противоречи на НК и на
ЕКЗПЧ; че разпространението на информация от същия характер в други източници
не води до отпадане отговорността на ответното дружество; че отразеното в
решението, че информацията е изнесена и в сайта на Окръжен съд-Габрово и в този
на КПКОНПИ, макар и да са верни, не водят до опровергаване тезата на ищеца за
наличие на клеветнически твърдения, предвид това, че тези публикации са
разпространени в минал период, преди настъпилата по право реабилитация.
Поддържа се и че не е вярно твърдението, че в оспорената статия са изнесени
само данни, без да се извършва оценка или квалификация на същите, предвид това
че на две места в статията ищецът е наречен „контрабандист”, което предвид
настъпилата по право реабилитация не отговаря на истината, накърнява доброто му
име в обществото и му причинява вреди.
Моли съда да
отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да уважат изцяло предявените искове, и да му се присъдят
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от страна на ответника „Новинар Медиа“ ЕАД, с който
жалбата е оспорена изцяло със съображения за неоснователност на наведените в
нея оплаквания и възражения. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му се
присъдят направените в производството разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете
визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да
се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД.
След преценка на обстоятелствата
по делото и събрания доказателствен материал в първоинстанционното и във
въззивното производство – поотделно и в него-вата съвкупност, настоящата
инстанция напълно споделя изводите на първоинстан-ционния съд, с
които е обоснована недължимостта на претендираното обезщетение, поради липсата
на доказана материалноправна легитимация на ответното дружество – в качеството
му на собственик/ издател на сайта и възложител на работата, изведени на основата на правилно установената фактическа обстановка по делото и при правилно
приложението на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. В допълнение на мотивите на СРС и във връзка с доводите,
наведени с жалбата, в рамките на които въззивният съд е ограничен, съгласно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК, следва да се добавят и следните съображения:
Материалноправната легитимация се обуславя от титулярството на
граж-данското правоотношение – кой е носител на правото и кой на правното
задължение, поради което касае основателността на предявената претенция.
По силата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че по правната си
същност отговор-ността по чл.49 ЗЗД има обезпечително-гаранционен характер и
възниква по повод на чужди виновни и противоправни действия или бездействия, с
които са причинени вреди на трети лица при или по повод изпълнението на
възложена от ответника работа.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в гражданското съдопроизводство е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
хода на съдебното производство с ангажираните от страна на ищеца доказателства
същият не е доказал по делото при условията на пълно и главно доказване
наведените в исковата му молба твърдения, че ответникът е собственик и издател
на електронния сайт „novinar.bg”. Установяването на тези
обстоятелства не може да се основава на предположения или на изразени в
интернет мнения на частноправни неиндивидуализирани субекти. В нито един
представен официален документ не се съдържат данни, че „Новинар Медиа“ ЕАД е
собственик на посочения сайт и издател на електронното издание с това
наименование. Тъкмо обратното от
представеното писмо-удостоверение на Патентното ведомство на Република
България с рег.№ 94-00-377/1/ от 11.04.2018 г. е видно, че в периода: м.ноември
– м.декември 2015 г. притежател на марки с рег.№№ *******и наименование
„Новинар” е третото за спора лице „А.Е.Б.С.С.Б.” ЕООД.
Действително по отношение на искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение до Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ е допуснато
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, като същото е
оставено без уважение, въпреки че е допустимо и се явява относимо към
установяване на релевантен за спора факт /дали ответникът е регистриран като
администратор на лични данни в качеството на издател на електронно издание
„novinar.bg”, освен като издател на печатно издание/. Правната последица от
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение е свързана с правото на
ищеца да заяви искане за събиране на посоченото доказателство във въззивното
производство по реда на чл.266, ал.3 ГПК, което право Е.Н. е реализирал с
депозираната в настоящото производство въззивна жалба, но представеният въз
основа на издаденото удостоверение документ не доказва твърденията на ищеца по обсъждания въпроса. КЗЛЧ
е удостоверила само, че на основание чл.17, ал.2 ЗЗЛД /отм./ „Новинар Медиа“
ЕАД е вписано в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 ЗЗЛД /отм./ с идентификационен
номер 261601 и че за периода от вписването през 2010 г. до 25.05.2018 г. в комисията
не е получавано уведомление за промяна на данните в регистъра във връзка с
действащия тогава чл.18, ал.3 ЗЗЛД /отм./, но данни в какво качеството
администраторът е поискал извършеното на регистрацията не са посочени с оглед изискванията
на нормата на чл.18, ал.2 от ЗЗЛД /отм/.
Предвид обстоятелството, че в процеса не е
установено – в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл.154, ал.1 ГПК от страна на жалбоподателя-ищец, че „Новинар Медиа“ ЕАД е собственик и издател на електронното
издание „novinar.bg”, ответното дружество не разполага с права да определя характера и съдържанието на публикуваните в това електронно
издание материали, съобразно което същото няма качеството на възложител на
работата по съставянето на процесната статия от 05.11.2015 г. спрямо нейните автори. Това изключва
възможността за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл.49 ЗЗД във
връзка с чл.45 ЗЗД за причинените от тази дейност вреди на трети лица, тъй като
не е носител на задължение на визираното основание.
При констатираната липса на пасивна
материалноправна легитимация на ответника по заявената претенция, не следва да
се обсъждат събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка
с останалите елементи от фактическия състав на разглеждания институт на непозволеното
увреждане по ЗЗД, предвид тяхната ирелевантност към изхода на
спора.
Поради
съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции относно изхода на делото,
решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски
по реда на чл.78, ал.1 ГПК.
Въззиваемата
страна има право на разноски за настоящата инстанция, но тъй като същата не е
ангажирала доказателства за извършването на такива, разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК не й се следват.
Воден от
горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 412530/22.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 75 224/2015 г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.