Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 09.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
П.ски окръжен съд, ІІІ - ти
състав, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря вергиния петкова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова
в.гр.д. N 279 по описа за 2019
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производство
е по 258 и сл. от ГПК.
С решение № 81 от 16.01.2019 г.
постановено по гр.д. № 7907/2018 год. П.ският районен съд е отменил на основание чл. 344 ал. 1 т. 1
от КТ като неправилна и
незаконосъобразна заповед № 4119/18. 09.2018 г., издадена от работодателя „***“ АД, гр. С., ЕИК ***, с която е прекратено на трудовото
правоотношение с Д.Н.Ч. с посочени ЕГН и адрес ***. Със същото решение П.ският районен съд е възстановил на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ ищцата Д.Н.Ч. на
длъжността, заемана преди уволнението - „консултант - физически лица“ при
работодателя „***“ АД, гр. С..
Със
същото решение П.ският районен съд е
осъдил „***“
АД, ЕИК *** да заплати на Д.Н.Ч. с посочени ЕГН и адрес *** следните парични суми:
-
сума в размер на 1080 лв, представляваща обезщетение по
чл. 225, ал. 2 от КТ;
- на основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК сума в размер на 510 лв. за направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Със същото
решение П.ският районен съд е осъдил „***“ АД,
гр. С., ЕИК *** да заплати по сметка на П.ският
районен съд на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК сума в размер на 136,40 лв. за държавна
такса върху уважените искове.
Недоволен от така постановеното решение
е останал въззивнникът „***“ АД, гр. С., който чрез
пълномощника си адвокат А.М. го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. В жалбата се твърди, че решението не е мотивирано и в същото
липсват както преценка от съда на събраните по делото доказателства, така и
изградени фактически и правни изводи по спора. Твърди се също, че решението е
постановено при допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето му,
тъй като е изготвено преди изтичане на срока за писмени бележки, предоставен на
страните в проведеното по делото на 10.01.2019 г. о.с.з., което е довело до
нарушаване на правото на защита на страната. В жалбата се твърди, че от
представените по делото в първата инстанция писмени доказателства може да се
направи обоснован извод, че през периода от 26.02.2016 г. до 04.10.2018 г. вкл.
въззиваемата /ищца в І инст./ не е работила, а е ползвала разрешени отпуски, в
това число за временна неработоспособност, бременност, раждане, отглеждане на
дете до две – годишна възраст и платен годишен отпуск. В жалбата се твърди
също, че от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства
може да се направи обоснован извод, че заместваната от въззиваемата служителка Я.В.В.-Е.
се е върнала на работа след като въззиваемата е започнала да ползва посочените
по-горе отпуски без прекъсване между тях и двете никога не са работили заедно.
Твърди се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено реално в
първият работен ден, в който въззиваемата е следвало да работи по трудовото
правоотношение между тях – 05.10.2019 г., поради което следва да се направил
извод, че работодателят е упражнил своевременно правото си по чл. 69 от КТ да
прекрати трудовото правоотношение между страните на посоченото от него
основание. Твърди се, че въззиваемата не е работила реално пет работни дни след
завръщане на титуляра на длъжността, поради което трудовото правоотношение
/ТПО/ между страните е запазило срочния си характер и не се е трансформирало в
безсрочно с оглед направеното своевременно възражение от работодателя в тази
насока чрез издаване на процесната заповед за прекратяване на ТПО. Въззивникът
поддържа, че по делото липсват доказателства за нова бременност на въззиваемата
към момента на прекратяване на ТПО между страните или доказателства, че е майка
на дете до 3 - годишна възраст, но дори
дори по делото да бяха представени такива доказателства, тези обстоятелства
биха било ирелевантни към спора, тъй като същата не се ползва от закрилата на
чл. 333 от КТ с оглед основанието, на което е прекратено ТПО между страните.
Алтернативно въззивникът поддържа, че по делото са налице доказателства, че
трудовото възнаграждение, получавано от въззиваемата след прекратяване на ТПО
между страните е по-високо от получаваното трудово възнаграждение при
въззивника, поради което в полза на същата не е възникнало право на обезщетение
по чл. 225 ал. 2 от КТ в претендирания размер. Иска се от въззивния съд да
отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, с което са уважени
исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1, 2 и 3 от КТ и алтернативно, ако
въззивния съд потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е
уважен предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се иска от него
да отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 2 от КТ. С въззивната жалба се претендират
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба от въззиваемата страна Д.Н.Ч..
В о.с.з. въззивникът не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат А.М.
депозира молби, в които заявява, че поддържа въззивната жалба изцяло и
претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските за
въззивната инстанция в размер на 1 508,20 лв., от които 68,20 лв. за държавна
такса и 1440 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС.
В о.с.з. въззиваемата Д.Ч. не се явява и не се представлява, но чрез
пълномощника си адвокат М.М. представя в изпълнение на указанията на съда
заверен препис от трудов договор № 28/04.10.2018 г., сключен с ПК „***“ гр. П..
Окръжният
съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната
инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 258
от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба ПлРС е сезиран със
следните обективно комулативно съединени искове, предявени от Д.Н.Ч. против
„***“ АД, гр. С.:
1. иск с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 1 КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на
заповед № 4119/18.09.2018 г., с която е прекратено трудовото правоотношение
между страните на основание чл. 325 ал. 1 т. 5 от КТ;
2. иск с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението –
„консултант – физически лица“;
3. иск с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 2 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 180
лв. за получаваното от ищцата през периода от 05.10.2018 г. до 05.04.2019 г.
по-ниско трудово възнаграждение при работата й в ПК „***“
гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
За да уважи предявения иск с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ районния съд е приел, че между страните е
налице сключен срочен трудов договор на 18.06.2014 г. до завръщане на титуляра
на длъжността, на която е назначена ищцата – „консултант – физически лица“, че
трудовия договор е прекратен със заповед № 4119/18.09.2019 г. поради завръщане
на замествания служител, както и че към момента на издаване на заповедта
трудовия договор между страните е бил трансформиран в безсрочен, поради което в
полза на работодателят не е възникнало право да го прекрати на посоченото
основание. С оглед уважаване на предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1
т. 1 от КТ, ПРС е приел за основателни и съединените с него искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният
съд приема, че решението на ПРС в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 2 КТ за разликата над 180 лв. до
1 080 лв. като недопустимо
по следните съображения: С исковата молба първоинстанционният съд е сезиран с
иск на посоченото правно основание с цена 180 лв., която не е увеличавана в
хода на първоинстанционното производство, поради което постановявайки съдебно
решение, с което искът е уважен за 1 080 лв. съдът се е произнесъл
свръхпетитум и решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото
прекратено по отношение на този иск за разликата над 180 лв. до 1 080 лв..
Въззивният съд съобрази, че е възможно в решението да е допусната очевидна
фактическа грешка при изписване на присъдената сума, но доколкото в мотивите на
съдебния акт също е посочена сумата от 1 080 лв., приема, че
първоинстанционният съд е обсъждал основателността на иск с посочената цена и
недопустимо е уважил същия.
Въззивният
съд приема, че в останалата си част първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поради което исковите претенции следва да бъдат обсъдени по същество,
вкл. направените в първата инстанция с писмените бележки доводи на страните.
Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е постановил съдебното
решение преди да е изтекъл определения на страните срок за представяне на
писмени бележки, т.е. без съдът да се запознал с доводите на страните в защита
на правата им, но приема, че след като въззивният съд има правомощия да реши
спора по същество и има правна възможност да обсъди тези доводи в постановения
въззивен съдебен акт, то допуснатото от първоинстанционния съд процесуално
нарушение само по себе си не е достатъчно основание за обезсилване на
първоинстанционния акт.
Безспорно се установява по
делото, че по силата на трудов договор от 18.06.2014
г., сключен между въззивника „***“ АД, гр. С. и въззиваемата Д.Н.Ч. през периода от 19.06.2014
г. до 05.10.2018 г. между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което въззиваемата
Ч. е работила на длъжност с различни наименования и място на работа при
въззивника. Установява се, че първоначално въззиваемата е назначена на длъжност
„консултант – физически лица с каса“ с
място на работа гр. П., Главна дирекция Банкиране на дребно, Управление
Продажби, Регион Банкиране на дребно, Звено Клиентски операции Регионален
филиал – П.. Видно от трудовия договор, представен по делото в първата
инстанция, че трудовото правоотношение между страните е възникнало като срочно
на основание чл. 68 ал. 1 т. 3 вр. чл. 70
ал. 1 от КТ до завръщане на титуляра на длъжността Я.В.В.-Е., както и че страните са уговорили основно трудово
възнаграждение в размер на 623,81 лв. и допълнително трудово възнаграждени е в
размер на 4,20 % за придобит трудов стаж и професионален опит. Видно от
представеното по делото в първата инстанция допълнително споразумение № 1477/16.04.2015
г., подписано от страните, че същите са постигнали съгласие за изменение на заеманата
длъжност и на мястото на работа, като въззиваемата се е съгласила да изпълнява
трудовите функции на длъжността „консултант клиенти“ с място на работа гр. П., Главна дирекция
Банкиране на дребно, Управление Продажби, Регион Банкиране на дребно - П.,
Класически филиал П. ***, Звено Търговска дейност Класически филиал П. ***.
Установява се от допълнителното споразумение, че в същото страните са запазили
срочния характер на ТПО – до завръщане на титуляра Я.В.В.-Е.. Видно от представеното по делото в първата инстанция
второ допълнително споразумение № 3608/12.08.2015 г., подписано от страните, че
същите са постигнали съгласие за изменение на мястото на работа, като
въззиваемата се е съгласила да изпълнява трудовите функции на същата длъжност в
ОРМ П. Технополис, при запазване на мястото на работа в останалата му част.
Установява се от допълнителното споразумение, че в същото страните отново са
запазили срочния характер на ТПО – до завръщане на титуляра Я.В.В.-Е.. Видно от представените по
делото в първата инстанция заповед № 4119/18.09.2018 г. на Ф.Б., в качеството
на пълномощник на представляващите рабодотателя лица Л. Х. и Е. М., че със
същата е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325
ал. 1 т. 5 от КТ, считано от 05.10.2018 г. поради завръщане на замествания на
работа. Видно от заповедта, че същата е връчена на въззиваемата срещу подпис на
03.10.2018 г.. Видно от представеното по делото в първата инстанция пълномощно
в полза на Ф.Б., с нотариална заверка на подписа на упълномощителите Л. Х. и Е.
М., че същият е бил упълномощен да представлява Банката при ръководството на
човешките ресулси и при сключване на всякакви трудовоправни актове в качеството
си на директор „Човешки ресурси“ във въззивната Банка.
Съгласно разпоредбата на
чл. 325 ал. 1 т. 5 от КТ работодателят
може да прекрати трудовото правоотошение между страните без предизвестие поради
завръщане на замествания на работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1
от КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за
неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след
изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от
страна на работодателя и длъжността е свободна. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за
заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със
замествания се прекрати през време на заместването.
Установява се от представените по
делото в първата инстанция писмени доказателства от ответника, въззивник в
настоящата инстанция, които не са оспорени от ищцата, въззиваема в настоящото
производство, че:
Съгласно справка, изготвена от служител
на длъжност „човешки ресурси“ във въззивната Банка през м. Х 2015 г. на
въззиваемата Д.Н.Ч. е начислено БТВ в размер на 700
лв..
Съгласно професионалната справка,
изготвена от служител на длъжност длъжност „старши мениджър „Администиране и
работни заплати““ във въззивната Банка, че през периода от 19.06.2014 г. до
17.04.2015 г. въззиваемата е работила на длъжност „консултант – физически лица
с каса“ с място на работа РФ П., от 18.04.2015 г. до 31.08.2015 г. на длъжност
„консултант клиенти“ с място на работа КФ П. ***, а от 01.09.2015 г. до
04.10.2018 г. е работила на на длъжност „консултант клиенти“ с място на работа
КФ П. ***/ОРМ П. Технополис.
Съгласно професионалната справка,
изготвена от служител на длъжност длъжност „старши мениджър „Администиране и
работни заплати““ във въззивната Банка, че през периода от 06.01.2014 г. до
17.04.2015 г. Я.В.В.-Е. е работила
на длъжност „консултант – физически лица с каса“ с място на работа РФ П., от
18.04.2015 г. до 31.08.2015 г. на длъжност „консултант клиенти“ с място на
работа КФ П. ***, а от 01.09.2015 г. до 20.11.2018 г. е работила на на длъжност
„консултант клиенти“ с място на работа КФ П. ***/ОРМ П. Технополис.
Съгласно заповеди за разрешаване на
платен годишен отпуск, подписани от работодателя № 10090/03.06.2014 г., №
25722/01.12.2014 г., № 18194/03.09.2015 г., № 19552/12.09.2016 г., №
24822/21.11.2016 г., № 27439/14.12.2016 г., №10659/29.05.2017 г. и №
14021/03.07.2017 г. през процесния период замествания от въззиваемата титуляр
на длъжността Я.В.В.-Е. е ползвала
разрешени отпуски за периодите: 16.06.2014 г. до 11.07.2014 г., 23.12.2014 г.
до 23.09.2015 г., 24.09.2015 г. до 22.09.2016 г., 23.09.2016 г. до 17.11.2016
г. вкл., 18.11.2016 г., 19.12.2016 г., 12.06.2017 г. до 16.06.2017 г.,
17.07.2017 г. до 28.07.2017 г. вкл., на основания, както следва: платен отпуск
на основание чл. 155 ал. 4 и чл. 156 ал. 1 т. 2
от КТ, платен отпуск за гледане на дете от 135 до 410 дни, платен отпуск
по чл. 164 ал. 1 от КТ за гледане на дете до 2 г., платен отпуск на основание
чл. 155 ал. 4 и чл. 156 ал. 1 т. 2 от КТ,
платени отпуски на основание чл. 155 ал. 4 КТ. Съгласно болнични листове № ***,
№ *** и № ***, издадени от ЛКК при „ДКЦ ІІ П.“ ЕООД Я.В.В.-Е. е ползвала последодвателно отпуски за временна
неработоспобност за: периода от 14.07.2014 г. до 02.08.2014 г., 03.08.2014 г.
до 09.08.2014 г., 10.08.2014 г. до 23.09.2014 г.. Съгласно болничен лист № ***,
издаден от лекар от УМБАЛ П. Я.В.В.-Е. е
ползвала отпуск за временна неработоспобност за периода от 22.09.2014 г. до
02.11.2014 г.. Съгласно болничен лист № ***, издаден от АИППМП „д-р Н.К.“ ЕООД Я.В.В.-Е. е ползвала отпуск за временна
неработоспобност за периода от 03.11.2014 г. до 22.12.2014 г.. Съгласно 6 бр.
болнични листове, издадени от АИППМП „д-р Н.К.“ ЕООД Я.В.В.-Е. е ползвала и отпуски за временна неработоспобност за
периодите от 19.01.2017 г. до 23.01.2017 г., 24.01.2017 г. до 27.01.2017 г.,
22.02.2017 г. до 24.02.2017 г, 04.04.2017 г. до 07.04.2017 г., 08.04.2017 г. до
13.04.2017 г., 23.10.2017 г. до 17.10.2017 г., 28.03.2018 г. до 30.03.2018 г.. Въз
основа на представените и описани по-горе заповеди и болнични листове съдът
приема за доказано по делото, че титулярът на длъжността Я.В.В.-Е. е ползвала платен годишен отпуск или отпуск поради
временна неработоспособност без прекъсване в периода от 16.06.2014 г. до 18.11.2016 г.,
след което през периода 21.11.2016 г. до 05.10.2018 г. е работила по трудово
правоотношение ползвайки за кратко платен годишен отпуск или отпуск поради
временна неработоспособност в посочените по-горе периоди.
Съгласно справка, изготвена от служител
на длъжност „старши мениджър „Администиране и работни заплати““ за периода от 26.02.2016 г. до 04.10.2018 г.
въззиваемата Д.Н.Ч. е ползвала последователно платени отпуски за временна
неработоспособност поради общо заболяване, бременност, майчинство, отглеждане
на дете от 135 до 410 дни, гледане на дете до 2 години, чл. 155 ал. 4 от КТ и
по повод на рожден ден. Изготвената справка кореспондира изцяло с представените
по делото писмени доказателства, установяващи основанието на всеки от
ползваните отпуски от въззиваемата. Съгласно болничен лист № ***, издаден от
ЛКК при МБАЛ „***“ ООД въззиваемата е ползвала отпуск за временна
неработоспобност за периода от 01.03.2016 г. до 03.04.2016 г.. Съгласно болнични
листове № ***, № *** и № ***, издадени от ЛКК при „ДКЦ ІІІ П.“ ЕООД
въззиваемата е ползвала последодвателно отпуски за временна неработоспобност за:
периода от 04.04.2016 г. до 03.05.2016 г., периода от 04.05.2016 г. до
30.05.2016 г., периода от 31.05.2016 г. до 14.07.2016 г.. Съгласно болничен
лист № ***, издаден от лекар от МБАЛ „***“ ООД въззиваемата е ползвала отпуск
за временна неработоспобност за периода от 11.07.2016 г. до 21.08.2016 г.. Съгласно
болничен лист № ***, издаден от АИППМП „д-р В.“ ЕООД въззиваемата е ползвала
отпуск за временна неработоспобност за периода от 22.08.2016 г. до 12.10.2016
г.. Съгласно заповеди за разрешаване на платен годишен отпуск, подписани от
работодателя № 21213/03.10.2016 г., № 14697/10.07.2017 г., № 13709/12.06.2018
г. и № 13712/12.06.2018 г. въззиваемата е ползвала разрешени отпуски за
периодите: от 13.10.2016 г. до 14.07.2017 г., от 15.07.2017 г. до 11.07.2018
г., от 12.07.2018 г. до 03.10.2018 г. и на 04.10.2018 г. на основания, както
следва: платен отпуск за гледане на дете от 135 до 410 дни, платен отпуск по
чл. 164 ал. 1 от КТ за гледане на дете до 2 г., платен отпуск на основание чл.
155 ал. 4 и чл. 156 ал. 1 т. 2 от КТ,
платен отпуск за рожден ден. Въз основа на представените и описани по-горе
заповеди и болнични листове съдът приема за доказано по делото, че
въззиваемата
Д.Н.Ч. е ползвала платен годишен отпуск или
отпуск поради временна неработоспособност без прекъсване в периода от 26.02.2016 г. до 04.10.2018 г..
При тези
доказателства и правни изводи въззивният съд приема, че към деня на назначаване
на въззиваемата Д.Ч. на длъжността, заемана от титуляра Я.В.В.-Е. – 19.06.2014 г. във въззивната Банка, титулярът на длъжността
е била започнала да ползва платени годишни отпуски или такива поради временна
неработоспособност без прекъсване през периода от 16.06.2014 г. до 18.11.2016
г. вкл., а към деня на завръщане на работа на титуляра на длъжността -
21.11.2016 г., въззиваемата Д.Ч. вече е започнала непрекъснато ползване на
различни отпуски, които обхващат периода от 26.02.2016 г. до 04.10.2018 г.. Липсата на първата изискуема от
закона съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 от КТ предпоставка за превръщане
на срочния трудов договор между страните в безсрочен е достатъчна за съда да
направи извод, че трудовото правоотношение между страните е запазило срочния си
характер, тъй като безспорно не е настъпило условието въззиваемата да е
работила реално 5 или повече работни дни на длъжността, заемана от титуляра Я.В.В.-Е. след завръщането й на работа,
т.е. след изтичане на срока по чл. 68 ал. 1 от КТ без възражения от страна на
работодателя. Въззивният съд приема
за доказано по делото възражението на въззивника, направено с отговора на
исковата молба, че своевременно е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение между страните, респ. да направи възражение относно работата на
въззиваемата след завръщане на работа на титуляра на длъжността, тъй като както
към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните – 18.09.2018 г., така към датата на прекратяването му –
05.10.2018 г. въззиваемата Д. Ч. не е имала реално отработени 5 или повече
работни дни на длъжността. Обстоятелството, че въззиваемата е ползвала платен
годишен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност през периода от
21.11.2016 г. до 05.10.2018 г. не може да доведе до извод за реално отработени
работни дни през този период, в която насока е изискването на закона, а наред с
това следва да се посочи, че през този период не е налице и втората предвидена
в закона предпоставка за транформиране на срочния договор в договор за
неопределено време, тъй като длъжността, заемана от въззиваемата не е била
свободна, а е била заета и изпълнявана от титуляра й. При постановяване на
решението съдът съобрази решение № 1351/22.11.1999 г. по гр.д. № 246/1999 г.,
ІІІ г.о. на ВКС, правните изводи на което се споделят изцяло от въззивния съд.
Неоснователни според
въззивния съд са доводите на въззиваемата относно наличието на основания за
предварителна закрила при уволнение по чл. 333 от КТ изложени в исковата молба.
При прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ
уволненият работник не се ползва с предварителна закрила при уволнение по чл.
333 от КТ, тъй основанията за възникване на закрилата са изчерпателно изброени
в закона и прекратяване на ТПО на основание чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ не е
предвидено от законодателя като една от комулативно изискуемите предпоставки за
възникване на закрила при уволнение.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че предявеният от Д.Н.Ч. против
„***“ АД, гр. С. иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за признаване на
уволнението й за незаконно и отмяна на заповед № 4119/18.09.2018 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325 ал. 1
т. 3 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда със
законните от това правни последици.
Въззивният
съд приема, че без признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна правото на на работника или
служителя възстановяване на предишната работа не съществува, така както и
правото на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
период от 6 – месеца, считано от уволнението. С оглед отхвърлянето на
предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ въззивният съд
приема, че не са налице основания за уважаване и на обективно комулативно
съединените с него искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ за
възстановяване на въззиваемата на длъжността, заемана до уволнението и за
заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 2 от КТ, поради което същите следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни без да се обсъждат събраните по делото
доказателства в тази насока.
Като е достигнал до други правни изводи и е уважил предявените искове,
обсъдени по – горе, ПРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде обезсилено частично съобразно
изложените по-горе правни изводи, а в останалата част, вкл. относно допуснатото
му на основание чл. 242 от ГПК предварително изпълнение бъде отменено, като
вместо него бъде постановено решение от въззивния съд, с което предявените
искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на делото въззиваемата
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените по делото разноски
за двете съдебни инстанции в общ размер от 2 948,20 лв.., за които са
представени доказателства относно извършването им и списъци по чл. 80 от ГПК,
от които 1 440 лв. – разноски за първата инстанция и 1508,20 лв. за
въззивната инстанция. Въззиваемата не е направила възражение за прекомерност на
заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, поради което въззивният съд служебно не би могъл да извършва преценка в
тази насока.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
обезсилва като
недопустимо
на основание чл. 270 ал. 3 изр. 1 ГПК решение
№ 81 от 16.01.2019 г. постановено по гр.д. № 7907/2018 год. на П.ския районен съд, в частта, в която
разгледал непредявен иск и е осъдил „***“ АД, ЕИК *** да заплати на Д.Н.Ч.
разликата над сумата от 180 лв. до 1080 лв., представляваща обезщетение по
чл. 225, ал. 2 от КТ, която
разлика е в размер на 900 лв. и прекратява производството по делото в тази му част.
Отменя решение № 81 от 16.01.2019 г.
постановено по гр.д. № 7907/2018 год. на П.ския районен съд в останалата му
част, вкл. относно допуснатото на основание чл. 242 от ГПК предварително
изпълнение на решението, като вместо него постановява:
Отхвърля предявеният от Д.Н.Ч., ЕГН ********** *** против „***“ АД, гр. С., ЕИК *** иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1
от КТ за признаване за незаконно уволнението й със заповед № 4119/18.09.2018 г. на „***“ АД, гр. С., ЕИК *** и неговата отмяна, като неоснователен.
Отхвърля предявения от Д.Н.Ч., ЕГН ********** *** против „***“ АД, гр. С., ЕИК *** иск с правно основание чл. 344 ал.1
т. 2 от КТ за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението като неоснователен.
Отхвърля предявения от Д.Н.Ч., ЕГН ********** *** против „***“ АД, гр. С., ЕИК *** иск с правно основание чл. 344 ал.1
т. 3 вр. чл. 225 ал. 2 от КТ за сумата от 180 лв., представляваща обезщетение
за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.10.2018
г. до 05.04.2019 г., изразяващо се в разлика между получаваното трудово
възнаграждение по трудов договор № 28/04.10.2018 г.,
сключен с ПК „***“ гр. П. и трудовото възнаграждение, получавано преди
уволнението като
неоснователен.
Осъжда на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Д.Н.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на „***“ АД,
гр. С., ЕИК *** сумата от 2 948,20 лв.
за направените по делото в двете съдебни инстанции деловодни разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: