№ 781
гр. Пловдив, 26.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3170
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.215 ал.1 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ)
във връзка с чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Бачковска Света обител „Успение Богородично“, ЕИК ***, с адрес:
с. Бачково, общ. Асеновград, обл. Пловдив, представлявана от Велички епископ С.
, със светско име С. Р. – Игумен, чрез адв. Г.П., против Заповед № А
2486/07.11.2022 г. на кмета на общ. Асеновград, с която е наредено, в 30-дневен
срок от влизане в сила на заповедта, адресатите й да предприемат необходимите
действия за премахването на обект: - „метална конструкция“, поставен в поземлен
имот с кадастрален идентификатор 002974.12.64 по КККР на с. Бачково, общ.
Асеновград, обл. Пловдив, с приблизителни размери: - ширина и дълбочина от 4.15
м./3.80 м., с височина от 2.45 м., с приблизителна квадратура около 16 кв. м. Иска
се нейната отмяна по доводи, подробно
изложени в представената по делото писмена защита. Претендират се разноски.
Ответната
страна, кмет на община Асеновград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
М., оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Представя
писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Основанието
за обжалване на индивидуалните административни актове, издавани по реда на ЗУТ
се съдържа в чл.215 ал.1 от същия нормативен акт. Съгласно изр. първо от
посочената разпоредба, индивидуалните административни актове по този закон
(ЗУТ), отказите за издаването им и административните актове, с които те са
отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл.216 ал.1 ЗУТ, могат да
се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на
недвижимия имот.
Преклузивният
срок, в рамките на който горепосочените актове подлежат на обжалване, е посочен
в разпоредбата на чл.215 ал.4, предл.първо, съгласно което - жалбите и
протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в
14-дневен срок от съобщаването му.
С
оглед посочените правни норми, съдът констатира, че процесната заповед с № А-2486
от 07.11.2022 г. на кмета на общ. Асеновград е издадена с правно основание –
чл.57а ал.3 от ЗУТ, поради което подлежи на обжалване по посочения ред. Същата
е съобщена на жалбоподателя с писмо изх. № 14-00-2838(4) от 10.11.2022 г. на
14.11.2022 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, което е
прието от Любомир Дойчев, без да е посочено качеството на лицето.
Жалбата
срещу заповедта е депозирана в деловодството на общината на 24.11.2022 г. с вх.
№ 94-Б-366, поради което съдът намира, че срокът по чл.215 ал.4 ЗУТ е спазен.
Същата е подадена чрез административния орган от надлежна страна – адресат на
акта, поради което се явява процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и приложената преписка се установява, че във
връзка с подаден сигнал от Г. П. , управител на „Бътерфлай 2003“ ЕООД, ЕИК ***,
до кмета на общ. Асеновград с вх. № 14-00-2838-1 от 01.07.2022 г. за наличие на
метална конструкция, намираща се в имот № 002974.12.64, съсобствен на
дружеството и Бачковската Света обител „Успение Богородично“ е извършено посещение
на работна група, длъжностни лица от общ. Асеновград на 19.07.2022 г. Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол № 6 от същата дата, в
който е посочено, че не може да се установи местоположението на поставената
конструкция и е необходимо да се извърши
геодезическо заснемане.
Горните
констатации са съобщени на съсобствениците – „Бътерфлай 2003“ ЕООД и Бачковска
Света обител „Успение Богородично“ с писма изх. № 14-00-2838(2) от 29.07.2022
г., като е отбелязано също така, че административното производство ще продължи
след изпълнение на гореописаното от собствениците на имотите. Писмата са
надлежно връчени на двамата съсобственици, видно от представените по
административната преписка известия за доставяне.
По
преписката е приложен Протокол за трасиране, означаване и координиране на част
от границата между ПИ с КИ 02974.12.36 и ПИ с КИ 02974.12.64 по КК на с.
Бачково, общ. Асеновград, изготвен от правоспособно лице, предвид приложената
Заповед № РД-15-52/01.06.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК – София.
Последвало
е издаване на Констативен акт № 23.08.2022 г., с който е установено нарушение –
изпълнението на обект: „метална конструкция“, находящ се в ПИ с КИ 02974.12.64,
обл. Пловдив, общ. Асеновград, с. Бачково, който е собственост на ЕТ „Й.С. –
Йоник“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Янко
Хаджиев“ № 25, е без одобрена схема и без разрешение за поставяне, с което е
нарушена разпоредбата на чл.56 ал.2 от ЗУТ. Констатирано е, че имотът е
собственост на Бачковска Света обител „Успение Богородично“, ЕИК *** и „Бътерфлай
2003“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „4-ти
януари“ № 36, ет.5, офис 4, представлявано от Г. П. .
В
КА е отбелязано също така, че установеното нарушение е основание за започване
на административно производство по чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ. В КА е указано, че
възражения могат да се подават пред общ. Асеновград в 7 дневен срок.
По
административната преписка липсват данни как е връчен този КА на ЕТ „Й.С. –
Йоник“, но представляващият го – Й. И. С. е депозирал пред кмета на общ. Асеновград
възражение вх. № 14-00-4345 от 29.08.2022 г., с което иска прекратяване на
преписката, тъй като той не е собственик на цитирания в акта преместваем обект,
както и, че към настоящия момент, двамата съсобственици са в съдебна фаза по
разделяне на съсобствеността.
С
писмо изх. № 14-00-4345(1) от 13.09.2022 г. С. е уведомен от заместник кмета на общината, че
възражението му няма да бъде уважено, тъй като след геодезическото заснемане е
установено, че поставената метална конструкция се намира в ПИ с КИ 02974.12.64,
а според представения договор, сключен между ЕТ и Бачковската Света обител, е
установено, че обектът е поставен в ПИ с КИ 02974.12.81., който е със
собственици Бачковска Света обител „Успение Богородично“ и „Бътерфлай 2003“
ЕООД, с които С. няма договор за
поставяне на металната конструкция в ПИ с КИ 02974.12.64, поради което
административното производство ще продължи с издаване на заповед за премахване
на металната конструкция. Писмото е връчено лично наЙ.С. на 14.10.2022 г.
На
последно сочената дата, от длъжностни лица при общ. Асеновград, отдел УТК, е
извършена проверка и е съставен Констативен акт № 14. При проверката е
установено, че в имот, собственост на Бачковска Света обител „Успение
Богородично“ и „Бътерфлай 2003“ ЕООД, е установен обект: „метална конструкция“,
находяща се в ПИ с КИ 02974.12.64, с. Бачково, общ. Асеновград, обл. Пловдив, която
е изпълнена без одобрена схема и без разрешение за поставяне. Отбелязано е, че
във връзка с това нарушение следва да започне административно производство по
приложението на чл.57а от ЗУТ. В КА е посочено, че възражения могат да се
подават пред общ. Асеновград в 7 дневен срок.
С писмо изх. № 14-00-2838(3) от
17.10.2022 г. актът е връчен на двамата съсобственици на имота, както следва: -
на Бачковска Света обител „Успение Богородично“ – на 20.10.2022 г. на лицето В.
А. , без да е посочено качеството му, а на „Бътерфлай 2003“ ЕООД – на
18.20.2022 г. чрез пълномощник – адв. П..
На
07.11.2022 г. кметът на общ. Асеновград издава оспореният в настоящото съдебно
производство акт – Заповед № А -2486. В заповедта е посочено, че в ПИ с КИ
02974.12.64, съсобственост на Бачковска
Света обител „Успение Богородично“ с ЕИК *** и „Бътерфлай 2003“ ЕООД, с ЕИК ***,
е установен поставен преместваем обект: „метална конструкция“, за който не е
одобрявана схема и не е издавано разрешение за поставяне. Посочени са размерите
на обекта - ширина и дълбочина от 4.15 м./3.80 м., с височина от 2.45 м., с
приблизителна квадратура около 16 кв. м., както и правните разпоредби – чл.56
ал.1 и ал.2 от ЗУТ и чл.57а ал.1 т.1 от с. з., като на основание чл.57а ал.3 от ЗУТ е наредено премахването на обекта в 30-дневен срок от влизане в сила на
заповедта.
С
писмо изх. № 14-00-2838(4) от 10.11.2022 г. заповедта е връчена на двамата
съсобственици.
В
жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство,
оспорващите релевират доводи за незаконосъобразност на процесната заповед
поради нарушение на материалния закон за издаването й. Оспорва се собствеността
върху посочения преместваем обект в лицето на адресата.
По
административната преписка, освен посочените по-горе документи, е приложена и
скица на ПИ с КИ ***
В
хода на съдебното производство като свидетел е разпитано лицето Й. И. С. , от
чийто показания се установява, че търговските обекти на фирмата му - ЕТ „Й.С.
Йоник“ се намират в подножието на Бачковския манастир и представляват метален
павилион тип „бреза“. Държи го под наем от 2001 г. до 2013 г. от община
Асеновград и плащал наем на общината и за земята на манастира. През 2013 г. е
закупил чрез търг от община Асеновград обекта и плаща наем само на манастира -
за терена, върху който е разположен до ден-днешен при осъществяване на
търговска дейност. Имало един навес, покрит с венил, представляващ метални
тръби, хванати с анкер болтове за земята, който предпазва от дъжд, градушка. Свидетелят
сочи, че миналата година, в края на лятото, е извършена проверка от община
Асеновград и тогава съставили някакъв протокол. Твърди, че той няма издадена
никаква заповед за премахване и не е получавал такава, както и, че съпругата му
също не е получавала. Посочва също така, че навесът е площадка в рамките на
едно място, измерва се в квадратни метри и се плаща на манастира; те са на едно
място, на една площадка.
На
свидетеля се предяви снимка от КА № 17 на л. 11 по делото.
Във
връзка с това, последният отбелязва, че това е конструкцията, за която говори в
показанията си - тя е била обект на проверка. Стълбите, които се виждат на
снимката са съществуващи към манастира и не са част от неговия обект. Не помни
от колко години са. Твърди, че на снимката не се вижда павилионът, който е
закупил от общината - той е зад него, зад навеса, който се вижда на снимката.
Конструкцията съществувала, когато той наел павилиона. На времето в този
павилион продавали билети за автобусна линия с. Бачково – гр. Асеновград.
Предполага, че заслонът е бил направен за пътуващите. Сочи, че тази конструкция
не я е поставил той. Той е сложил найлоните, които са венилни щори; те са на
копчета и се свалят. Сочи още, че е поставил тези дъски, за да може да се
монтират винилните щори, а квадратните маси, които се виждат на снимката, са негови.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - договор за наем на
недвижим имот № 70а; № 71 от 01.05.2022 г., сключен между Бачковска Света
обител „Успение Богородично“, наемодател, и ЕТ „Й.С. – Йоник“ ЕИК ***,
наемател; протокол от 16.02.2016 г. по гр. д. № 1177 по описа на Районен съд –
Асеновград за 2015 г.; Спогодба от 12.02.2016 г., сключена между „Бътерфлай
2003“ ЕООД, ищец, и Бачковска Света обител „Успение Богородично“ – Бачковски манастир;
КП № 14-00-2838-1 от 01.07.2022 г.; скица на ПИ с КИ 02974.12.64 и скица на ПИ
с КИ 02974.12.81; договор за покупко-продажба на движими вещ от 16.07.2014 г.,
сключен между общ. Асеновград, продавач, и ЕТ „Й.С. – Йоник“, купувач, за
покупка на павилион метален тип „Бреза“; договор за наем от 19.07.2001 г.,
сключен между общ. Асеновград, наемодател, и ЕТ „Й.С. – Йоник“, наемател, на
павилион – частна общинска собственост; молба
от ЕТ „Й.С. – Йоник“; решение на ОбС – Асеновград; допълнително споразумение от
19.07.2001 г. подписано между общ. Асеновград и ЕТ „Й.С. – Йоник“; тръжна
документация и кореспонденция между общ. Асеновград и ЕТ „Й.С. – Йоник“.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на
обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че същата е издадена
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в законоустановената
форма.
При
издаването й са спазени специалните административнопроизводствени правила,
регламентирани в чл.57а ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със
съставяне на констативен акт от компетентни длъжностни лица, в който е
обективирано фактическото положение. Актът е надлежно връчен, за което
свидетелстват приложените по делото известия за доставяне.
Относно
съответствието на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби,
съдът намира следното:
Оспорваната
заповед е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл.57а от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.56 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности (павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически
превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на
масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на
отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), когато е издадено разрешение и
въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.
Според
§5, т.80 от ЗУТ „преместваем обект“ е обект, предназначен за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Няма
спор относно преместваемия характер на съоръжението. Според чл.57а ал.1 от ЗУТ
тези обекти се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие
с издаденото разрешение; когато са поставени в чужд имот без правно основание
или правното основание за издаване на разрешението е отпаднало; не отговарят на
правилата и нормативите за устройство на територията; не отговарят на
изискванията по чл.169 ал.1 т.1, 2, 3, 4, 5 и ал.3 т.1 от ЗУТ; представляват
реклама, забранена със закон; срокът на разрешението за поставяне е изтекъл; не
отговарят на други изисквания, определени с наредбата по чл.56 ал.2 от ЗУТ.
Според
правилото на чл.19 от Наредбата за преместваемите обекти, елементи на градското
обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на
територията на община Асеновград преместваемите обекти могат да бъдат
разполагани върху поземлени имоти, след издадено от кмета на общ. Асеновград разрешение
за поставяне, въз основа на одобрена от главния архитект на общината схема, при
спазване на реда и условията на наредбата.
Анализът
на цитираните норми налага извода, че правомощието на кмета на общината или на
упълномощено от него длъжностно лице да постанови заповед за премахване на
преместваем обект по чл. 57а от ЗУТ е свързано с наличието на две кумулативно
дадени предпоставки: преместваем обект, който е поставен върху имот – държавна,
общинска или частна собственост и при условията на алтернативност 1. липса на
разрешение за поставяне или 2. или поставяне в противоречие с издаденото
разрешение.
В
случая се установява, че процесният обект: - метална конструкция с площ около
16 кв.м., представлява действително преместваем по смисъла на чл.56 ЗУТ обект,
като относно това обстоятелство, каза се, спор не се формира между страните. Липсва спор и относно
обстоятелството, че същият е разположен върху ПИ с КИ *** По делото е
установено и второто правнозначимо обстоятелство от фактическия състав на
чл.57а ал.1 т.1 предл. първо от ЗУТ, а именно – липсата на разрешение за
поставяне на посочения преместваем обект.
Независимо
от изложеното обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че индивидуалният
административен акт следва да отговаря на определени характеристики, една от които
е и изискването за наличие на правно основание, същият да въздейства
едностранно върху правната сфера на адресата. В настоящия случай, предпоставка,
за да бъде сторено това законосъобразно е, адресатът да бъде собственик на
констатирания като незаконосъобразно поставен преместваем обект.
Недоказано
в настоящия случай остава правото на собственост върху спорния обект в лицето
на жалбоподателя. Събраните по делото доказателства сочат на неустановеност
правото на собственост върху металната конструкция, като сам по себе си фактът,
че е разположен пред поземления имот на жалбоподателя не може да доведе до
категоричен извод, че е монтиран от него или, че е негова собственост.
Или
иначе казано, при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Ответният орган не е
изпълнил и задължението си по чл.35 от АПК да издаде административния акт, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Горното се подкрепя от
събраните по делото, както писмени доказателства – възражението на ЕТ „Й.С. –
Йоник“ срещу КА № 14/23.08.2022 г.; договор за наем от 01.05.2022 г., сключен
между Бачковска Света обител „Успение Богородично“ и ЕТ „Й.С. – Йоник“ и КП №
14-00-2838-1 от 01.07.2022 г. на работна група при общ. Асеновград, отдел УТК, както
и от гласните такива, които съдът кредитира, като коректни и безпристрастно
изложени, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Заповедта
е издадена на основание чл.57а ал.3 от ЗУТ, заповедта се връчва на собственика
на обекта по ал.1, а такъв, каза се, не се установи по делото.
Действително,
съгласно чл.57а ал.4 от ЗУТ, когато собственикът на обект по ал.1, поставен в
чужд имот е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота и,
в този случай, със заповедта по ал.3 кметът на общината задължава собственика
на имота да го премахне за своя сметка. Следва обаче да се отбележи, че в
оспорената заповед липсва подобно основание.
Като
не е установил собственика на преместваемия обект по надлежния ред, а е провел
адм. производство съобразно разпоредбата на чл.57а ал.2 и 3 от ЗУТ, вместо по
реда на чл.57а ал.4 от ЗУТ, административният орган е допуснал съществени
процесуални нарушения, свързани с нарушение на административнопроизводствената
процедура, материалния закон, както и на изискването за мотиви и форма на акта,
и същите са от степен на същественост, достатъчна да обоснове извод за неговата
незаконосъобразност на това основание.
От
всичко изложено следва, че оспорената заповед е издадена против ненадлежен
адресат съгласно чл.57а ал. 3 от ЗУТ, тъй като Бачковска Света обител "Успение
Богородично" не е собственик на разпоредения за премахване обект по чл.57а
от ЗУТ.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира оспорената заповед за
незаконосъобразна и като такава същата следва да бъде отменена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват за жалбоподателя е същите се
констатираха в размер на 1 300.00 (хиляда и триста) лева, представляващи –
50.00 лв. заплатена държавна такса и 1 250.00 лв. изплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № А 2486/07.11.2022 г. на
кмета на общ. Асеновград, с която на Бачковска Света обител „Успение
Богородично“ е наредено да премахне обект: - „метална конструкция“, поставен в
поземлен имот с кадастрален идентификатор 002974.12.64 по КККР на с. Бачково,
общ. Асеновград, обл. Пловдив, с приблизителни размери: - ширина и дълбочина от
4.15 м./3.80 м., с височина от 2.45 м., с приблизителна квадратура около 16 кв.
м.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на Бачковска
Света обител „Успение Богородично“, ЕИК ***, с адрес: с. Бачково, общ.
Асеновград, обл. Пловдив, представлявана от С. Р. – игумен, сумата от
1 300.00 (хиляда и триста) лева разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.215 ал.7 т.4 от ЗУТ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: