№ 1301
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110159967 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл.
155 ЗЕ на „Т/*********я” ЕАД против В. Р. В. за: 231.93 лв. – претендирани
като стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г.; ведно със законна лихва от 04.11.2022 г. до изплащане на
вземането, законна лихва за забава в размер на 40,51 лв. за забава в периода
15.09.2020 г. – 18.10.2022 г., 40,35 лв. – за услуга „дялово разпределение” за
периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г.; ведно със законната лихва за забава,
считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане; 8,76 лв. – законна
лихва за забава за периода 31.10.2019 -18.10.2022 г.
От страна ответника, уведомен за исковата молба по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначания особен представител
– адв. Фикиина. Исковете се оспорват с възражения, сред които – че
ответникът не е клиент на ищеца, както и възражение за погасяване по
давност.
От страна на третото лице-помагач „БРУНАТА” ООД, конституиран на
страната на ищеца, се представят протоколи за отчет и неосигурен достъп.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна
връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона
факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от
страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за
откриване на партида. Няма основание за друг извод въз основа на нормата на
чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става въпрос за отношения
между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна
1
собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя),
защото ищецът „Т/*********я” ЕАД няма качеството на доставчик по
смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има
качеството „клиент“ на ищеца по повод доставка на топлинна енергия като
съсобственик, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен
поради липсата на оспорване на представения с исковата молба документ на
договор за покупко-продажба от 2008 г.
От страна на ответника не са оспорени представените от „БРУНАТА”
ООД документи, както и съответното на тези документи заключение на
съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че първия отчетен
период 2019/2020 г. достъп за отчет не е бил осигурен, за втория отчетен
период 2020/2021 г. е бил осигурен достъп за отчет..
Независимо че при неосигурен достъп се следва служебно
начисляване на топлинна енергия по максимален разход, както се предвижда
от чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката, в случая за имота на ответника не е
била начислявана такава. Начислените задължения включват само такса
сградна инсталация и за двата отчетни периода.
По изложените съображения и тъй като от страна на ответника не се
твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите
и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право
абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-техническата
експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, че
действителният размер на задълженията е 231.93 лв., колкото и се претендира
от страна на ищеца.
Принципно основателно е възражението на ответника за погасяване
по давност на задълженията изискуеми към 04.11.2019 г. – три години преди
подаване на исковата молба (04.11.2022 г.) Съгласно действащите за периода
Общи условия на топлопреносното предприятие, дължимите суми за
топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните
сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва
изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на
потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични
плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Издаването на Обща фактура за реално дължимата стойност след
изготвяне на изравнителните сметки за отоплителния сезон е неотносимо към
теченето на давностния срок. Следва, че заявеното от страна на ответника
възражение за погасяване по давност е основателно за прогнозно начислените
месечни задължения, за които са били издавани фактури – за периода от
01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. Такива обаче не са налице, видно от нулевите
2
стойности на задълженията за тези периоди (СТЕ, ССЕ).
Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:
За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1
от Общите условия на „Т/*********я” ЕАД тази услуга подлежи на
заплащане към „Т/*********я” ЕАД, а от доказателствата се установява, че
услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с
оглед двата отчетни периода съдът кредитира изготвеното от съдебно-
счетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово
разпределение за двата отчетни периода дължимата сума е в размер на 40,35
лева.
Следва да се отбележи обаче, че възражението на ответника във връзка
с обстоятелството, дали има сключен, действащ и с кое точно дружество
договор между етажните собственици и фирма за дялово разпределение е
несъстоятелно, защото това възражение не ползва позицията на ответника.
Ако се приеме, че няма надлежно сключен договор за услугата дялово
разпределение, то в такъв случай задълженията би следвало да бъдат в
значително по-висок размер, несъответен на индивидуалното потребление.
Ако се приеме, че етажите собственици не са изпълнили задължението си да
сключат договор за извършване на услугата дялово разпределение,
потреблението ще следва да се определи от топлопреносното предприятие
(т.е. от „Т/*********я” ЕАД) по правилата на т. 9 от приложението към
Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или без каквито и да е
нормативно установени правила (ако договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е
прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и
потребителите не са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл. 61,
ал. 3 за непосочените в тази алинея случаи. Иначе казано, ако съдът приеме
липса на договор за дялово разпределение, то задълженията следва да бъдат
определени, като доставената за сградата топлинна енергия бъде разпределена
между етажните собственици само въз основа отопляемите обеми на имотите
- без оглед на това, какво е реалното индивидуално потребление, дали отделен
имот е с демонтирани радиатори или е с нулево потребление (защото
изготвените отчети за реално потребление няма да могат да бъдат ползвани).
Поради това съдът намира, че сключването на договор с топлинния
счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.
По исковете за лихви за забава:
От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация
ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в
сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е
извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на
топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни
сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът
издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
3
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се
издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи
фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след
предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при
липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е
отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и
исковете за лихви са неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за разноски е частично основателна за 1270,16 лв. (от 1500 лв.) –
общо за исково и за заповедно производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Р. В., гражданин на Германия, роден на ********** г., да
заплати на „Т/*********Я” ЕАД с ЕИК *****, във връзка с топлоснабдяване
на имот с аб. № 394944, сумите: 231.93 лв. – стойност на топлинна енергия,
доставена в периода 01.05.2019 г. –30.04.2021 г.; ведно със законна лихва от
04.11.2022 г. до изплащане на вземането; 40,35 лв. – такса за услуга „дялово
разпределение” за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г.; ведно със законната
лихва за забава, считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1270,16 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т/*********Я” ЕАД искове за: законна
лихва в размер на 40,51 лв. относно задължението за топлинна енергия и за
забава в периода 15.09.2020 г. – 18.10.2022 г., както и за 8,76 лв. – законна
лихва относно задължението за дялово разпределение и за забава в периода за
забава за периода 31.10.2019 -18.10.2022 г.
Решението е постановено при участието на „БРУНАТА” ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца „Т/*********я” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5