№ 3207
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110134617 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Фирма“ ЕООД срещу „Фирма ЕООД и „Фирма“
ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Фирма ЕООД и след него от ответника „Фирма“
ЕООД са постъпили отговори на исковата молба, с които предявените искове се оспорват
като нередовни, недопустими и неоснователни.
По възражението за нередовност и недопустимост на производството по делото,
релевирано от ответниците, съдът намира следното:
Съгласно чл. 357 и сл. ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да
обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Обединението не е
персонифициран субект на правото и титуляри на възникналите права и задължения са
съдружниците в него съгласно предвидените им в учредителния акт дялове в дружеството /в
този смисъл е и трайната съдебна практика, в т.ч. Решение № 131 от 21.03.2014 г. по т. д. №
1121/2011 г. по описа на ВКС, Решение № 423/20.03.22000 г. на ВКС по гр. д. № 1489/1999
г., определение № 564/22.08.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 744/2014 г., Определение №
749/25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2737/2014 г., Решение № 306/17.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. 4555/2008 г., Решение № 126/14.10.2011 г. по т. д. 701/2010 г. по описа на ВКС/, а ако
не е уговорено друго съгласно чл. 359, ал. 2 ЗЗД дяловете на съдружниците са равни. Тъй
като гражданското дружество не разполага с материалноправна правосубектност, то на
основание чл. 27 ГПК същото не разполага и с процесуална правоспособност, поради което и
страна по делото е не дружеството по ЗЗД, а съдружниците в него.
Ищецът надлежно е насочил искът си срещу ответниците като съдружници в
Обединение „Фирма“ ДЗЗД, и ги е индивидуализирал в съответстве с изискванията на
процесуалняи закон, посочвайки какви суми претендира от всеки от тях, поради което
предявените искове са редовни и допустими и делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Страните са представили писмени доказателства, като всички те са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети по делото.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
1
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2023 г. от
11:50 ч., за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите писмени доказателства по
делото.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Фирма“ ЕООД срещу
„Фирма ЕООД и „Фирма“ ЕООД, с която при условията на обективно и субективно
съединение са предявени следните осъдителни искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 286 ЗЗД за разделно плащане (срещу всяко
от ответните дружества за по ½ част) на сумата от 16 000 лева, представляваща неизплатено
част от възнаграждение по договор от 02.06.2015г. за изпълнение проектантски услуги по
изработване на общ устройствен план за община М. от по фактура № 228/29.11.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане
- с правно основание чл. 92 ЗЗД за разделно плащане (срещу всяко от ответните
дружества за по ½ част) на сумата от 6000 лева, представляваща неустойка за забавено
плащане на цената по фактурата, дължима на основание чл.9 от цитирания Договор, за
периода от 24.06.2019г. до 24.06.2022г.
- с правно основание чл. 45 вр. с чл. 53 ЗЗД за сумата от 957 лв. солидарно от двете
ответни дружества за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на разноските,
направени за извънсъдебното събиране на вземането, а при условията на евентуалност –
разделно по 1/2 от всеки от ответниците.
Ищецът твърди, че ответниците са съдръжници с равно участие в „Фирма“ ДЗЗД,
което било избрано за изпълнител и сключило с Община М. договор за изработване на
проект за общ устройствен план на същата община. Твърди, че с договор от 02.06.2015г.
„Фирма“ възложило на ищеца, който приел да извърши срещу възнаграждение
проектантантски услуги с предмет изработване наобщ устройствен план на Община М..
Съгласно договора било уговорено възнаграждение в размер на 50 000 лв. с ДДС, от които
20 % платими авансово, 30 % междинно и 50 % окончателно в срок от 10 календарни дни от
получаването на окончателното плащане от страна на Община М., след приемане на
окончателния проект на общия устройствен план, предмет на договора, и издаване на
фактура. Твърди, че получил плащане на авансовата и междинната вноска по договора. С
двустранно подписан приемо-предавателенипротокол от 20.11.2018г. представляващият
обединението приел работата, а с референция от 20.11.2019г. било признато точното й
изпълнение. Твърди, че през 2018г. окончателният проект на общ устройствен план бил
приет от Общинския съвет на Община М., която изплатила на гражданското сдружение
всичко дължимо по договора за обществена поръчка. За оставащата дължима част от
възнаграждението си ищецът издал фактура №228.29.11.2018г. на стойност 16 000 лв., по
която въпреки отправените покани не получил плащане. Твърди, че на основание чл. 9 от
договора при забава в плащането възложителят дължи на изпълнителя неустойка за забава в
размер на 0,2 % от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % ,
или общо 6000 лв. Поддържа, че направил разходи за извънсъдебно събиране в размер на
957 лв. При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда за присъждане
2
на съдебно предявените вземания. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът „Фирма ЕООД в срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Признава, че между страните било
налице твърдяното договорно правоотношение и че работата по него е изпълнена точно и
приета без възражения. Прави възражение, че легитимирано да отговаря по предявените
искове е гражданското дружество-страна по договора. Поддържа, че оставащата неплатена
част от възнаграждението е неправилно изчислена и недължима, тъй като част от
окончателното плащане от Община М. към „Фирма“ ДЗЗД била преведена към НАП за
погашение на публични задължения на „Фирма“ ЕООД. При недължимост на главното
вземане поддържа, че вземането за неустойка също не е възникало, а при условията на
евентуалност поддържа възражение за прекомерност на същата. Прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Ответникът „Фирма“ ЕООД с подаден след срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Признава, между
страните е било налице твърдяното договорно правоотношение. Прави възражение, че
легитимирано да отговаря по предявените искове е гражданското дружество-страна по
договора. Твърди, че само представляващият гражданското дружество Е.С.Д. е оперирал с
банковата му сметка.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по така предявения иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 286 ЗЗД е да докаже съществуването на валидно
облигационно правоотношение между него и гражданското дружество, в което съдружници
са ответниците, с източник договор за проектантски услуги, точното изпълнение на поетите
с договора задължения, настъпването на изискуемостта на вземането за възнаграждение и
размерът на същото.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание по чл. 92 ЗЗД е да докаже, че
гражданското дружество, в което съдружници са ответниците, виновно не е изпълнило
поето с договора задължение, наличието на валидна неустоечна клауза и настъпването на
обстоятелствата, при които се дължи претендираното обезщетение за вреди и размера му.
По иска с правно основание чл. 45 вр. с чл. 53 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
претърпял вреди на твърдяната стойост в резултат на виновното противоправно поведение
на служителите при ответните дружества и наличието на причинна връзка между вредите и
това поведение.
В тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както
и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за
претърпените имуществени вреди.
СЪДЪТ отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че между ищеца и ответниците като съдружници при равни
дялове в Обединение „Фирма“ АД е било налице твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение по договора за възлагане на проектантски услуги от 02.06.2015г., че
работата е изпълнена и приета без забележки, както и че възложителят не заплатил в цялост
уговореното между страните възнаграждение.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчат и преписи от постъпилите отговори
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4