№ 14689
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110129498 по описа за 2021 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от С. Х. Н. против „...........“ АД следните искове: евентуално съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 146 ЗЗП и по чл. 26, ал. 2, предл. 1,
предл. 2 и предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключено между страните
споразумение за разсрочване на задължения, обективирано в споразумителния
протокол № СВ 630000012087 от 16.05.2018 г. поради: противоречието му със закона,
невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание, евентуално съединени с
искове с правно основание чл. 27, предл. 2 ЗЗД за унищожаването му поради сключването
му при грешка, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаването
му поради измама чрез умишлено въвеждане в заблуждение на ищцата от ответното
дружество, кумулативно обективно съединени с: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 510,45 лева,
представляваща начислена стойност на водоснабдителни и канализационни услуги за
периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. до водоснабден имот с адрес: .................. – поради
липсата на реално доставени услуги и поради погасяване на вземанията по давност; иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сума в общ размер от 1 823,72 лева, включваща сумата от 735,72 лева – стойност на ВиК
услуги за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г. и сумата от 1 088 лева - стойност на ВиК
услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г., с които суми ответникът неоснователно
се е обогатил за сметка на ищцата поради получаването им при липсата на основание за
това, евентуално съединени с искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащането им под
формата на имуществени вреди, причинени от противоправното поведение на ответника,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.05.2021 г. до окончателното й изплащане; иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество следните вземания:
сумата от 1 171,44 лева - стойност на потребена вода през периода от 22.09.2012 г. до
23.11.2017 г., сумата от 339,01 лева – лихва за забава за периода от 23.10.2012 г. до
23.11.2017 г. и сумата от 80,21 лева – разноски по делото, както и законната лихва върху
главницата, считано от 18.01.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело
№ 3686/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36-ти състав са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист – поради
новооткрито обстоятелство от съществено значение, което не е могло да бъде известно на
1
ищцата до изтичане на срока за подаване на възражение – начисляването и фактурирането
на сумите като реално потребление вместо на база; иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални болки и
страдания, тревожност, притеснение за начислените суми и невъзможността за заплащането
им, вследствие от противоправното поведение на ответника – начисляването и
фактурирането на несъществуващи задължения, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Ищцата С. Х. Н. твърди, че е страна по сключен договор с ответното дружество
„...........“ АД във връзка с предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги за
водоснабден имот с адрес: .................., като е титуляр на партида с клиентски № *********.
Посочва, че през периода 22.09.2012 г. – 27.09.2018 г. в имота не е имало монтиран водомер,
поради което стойността на предоставяните услуги е следвало да бъде определена на база –
според броя живущи, а именно двама потребители, при разход от по 5 куб. м./месец. Излага,
че за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г. по партидата на ищцата е начислена като
дължима сума в размер от 735,72 лева, определена от „...........“ АД като сума за реално
потребление, а с това и в противоречие с нормативното изискване за начисляване на сума на
„база“ поради липсата на монтирано средство за търговско измерване. За посочената сума
били издадени фактури, които Н. заплатила. Ищцата намира, че така платената сума е
неоснователно получена от ответното дружество, поради определянето й при погрешно
отчитане и фактуриране, поради което с последната „...........“ АД се е обогатило за сметка на
потребителя без основание. Твърди, че на 16.05.2018 г. между страните е сключено
споразумение, обективирано в споразумителен протокол № СВ 630000012087 с предмет
разсрочване на задължения по процесната партида за период от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г.
В изпълнение на поетите задължения със споразумението ищцата заплатила на ответника
сума в общ размер от 1 088 лева. Намира същата за недължимо платена, поради липсата на
задължения в посочения размер към ответното дружество, тъй като сумите са начислени за
непредоставени услуги. Наред с това, споразумението за разсрочено плащане е нищожно
поради противоречие със закона, евентуално поради невъзможен предмет, евентуално
поради липсата на изразено от страните съгласие. Конкретно се посочва, че същото
противоречи на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ и на чл.25, ал. 8 от Общите условия
на ответника, одобрени с Решение на КЕВР, предвиждащи, че при липсата на индивидуални
водомери месечното количество изразходвана питейна вода се определян на база 5 куб. м.
при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Доколкото споразумението предвижда
разсрочване на задължения за период, през който ищцата няма монитран водомер, а
радсрочените споразуменето задължения са за реално потребление същото е нищожно.
Съдържащите се в споразумението клаузи, с които се разсрочват несъществуващи
задължения представляват уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на
изискването за добросъвестност, поради което последното е недействително и поради
противоречеие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Излага се, че същото има и невъзможен
предмет – задължения за предоставен конкретен обем реално потребление за периода
25.03.2015 г. – 16.05.2018 г., но в случая поради липсата на водомер в имота за този период е
било изначално невъзможно за ответника да определи реална консумация. Липсва съгласие
на страните за сключването му, което да е надлежно обективирано чрез подписване на
споразумението. Не е налице и основание като кауза на същото, тъй като пряката му цел е
разсрочване заплащането на суми, които ищцата не дължи. Евентуално С. Н. излага
твърдения за наличието на основание за унищожаване на споразумението, доколкото към
момента на състовянето му ищцата е имала погрешната представа, че има съществуващи
задължения към ответника, с оглед предоставената от същия информация, респ. поради
въвеждането й в заблуждение за това обстоятелство от насрещната страна. Поддържа се, че с
2
платените от Н. суми по споразумението в общ размер от 1 088 лева поради неговота
недействиетлност ответникът се е обагатил неоснователно за нейна сметка. Наред с това,
„...........“ неоснователно претендира и заплащането на сумата от 1 510,45 лева отново за
периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. по силата на споразумението, които по вече
изложените съображения са недължими от нея. Освен това намира същите и за погасени по
давност. В исковата молба се посочва, че в хода на производство по ч. гр. дело № 3686/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 36-ти състав в полза на „...........“ АД и срещу С. Х. Н.
въз основан ан влязлав сила заповед за изпълнение на парично задължение оп чл. 410 ГПК е
издаден изпълнителен лист от 25.05.2018 г., въз основа на който и по молба на ответника е
образувано изпълнително дело № 20198630402506/2019 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. №
863 и с район на действие СГС. Предмет на изпълнителния лист за вземания за
водоснабдителни и канализационни услуги, каасещи процесния имот, както следва: сумата
от 1 171,44 лева – стойност на потребена вода през периода от 22.09.2012 г. до 23.11.2017 г.,
сумата от 339,01 лева – лихва за забава за периода от 23.10.2012 г. до 23.11.2017 г. и сумата
от 80,21 лева – разноски по делото, както и законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2018 г. до изплащане на вземането. Ищцата твърди, че тези суми за недължими,
доколкото са начислени за реално потребление на вода в имота, каквото обективно е
невъзможно да бъде измерено поради липсата на монтиран водомер. Посочва, че за това
обстоятелство – фактуриране на суми за потребена питейна вода на база на „реален отчет“
Н. е узнала след изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в хода на ч. гр. дело № 3686/2018 г. и в рамките на
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, чрез писмо, изпратено от ответното дружество до нея от
23.07.2020 г. и приложена към писмото справка за предприети действия по преразглеждане
на задълженията й за таксувания разход за периода 25.03.2015 г. – 25.10.2018 г. Посочва, че
претендираните от ответника суми по споразумението в размер от 1510,45 лева и в размер
от 1 088 лева (вече заплатена от ищцата), представляващи обща стойност на
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. , не
са включени в обхвата на заповедта за изпълнение, която касае различни вземания наред с
посочените. С. Н. посочва, че вследствие от неправомерното поведение на „...........“ АД,
изразяващо се в начисляването и фактурирането на несъществуващи задължения, същата е
претърпяла неимуществени вреди – морални болки и страдания, тревожност, притеснение за
начислените суми и невъзможността за заплащането им, вногократното посещаване на
центрове за обслужване на криенти в офиси на ответника за обясняване на допусната
грешка, кито оценява на сумата от 300 лева. С тези съображения ищцата отправя искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че споразумението на разсрочване
на задължения, обективирано в споразумителния протокол № СВ 630000012087 от
16.05.2018 г. е недействително като нищожно – заради противоречие със закона, евентуално
поради: невъзможен предмет, липса на съгласие и основание, евентуално за унищожаемо –
поради сключването му при грешка, евентуално поради умишлено въвеждане в заблуждение
на ищцата от ответното дружество; за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1 510,45 лева, представляваща начислена стойност на водоснабдителни
и канализационни услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г.; за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сума в общ размер от 1 823,72 лева, включваща сумата от
735,72 лева – стойност на ВиК услуги за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г. и сумата от
1088 лева за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. по споразумението, с които суми
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата поради получаването им при
липсата на основание за това, евентуално за заплащането им кпод формата на имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба – до окончателнтто й изплащане; за признаване за установено, че ищцата не дължи
сумите по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителния
лист, издадени по ч. гр. дело № 3686/2018 г. по описа на СРС – поради новооткрито
3
обстоятелство от съществено значение, което не е емогло да бъде известно на ищцата до
ицтичане на срока за подаване на възражение – начисляването и фактурирането на сумите
като реално потребление; за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 300
лева, представляваща стойност на причинени неимуществени вреди – морални болки и
страдания, тревожност, притеснение за начислените суми и невъзможността за заплащането
им вследствие от противоправното поведение на ответника - начисляването и
фактурирането на несъществуващи задължения, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – до окончателнтто й изплащане.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „...........“ АД,
чрез пълномощника си юрк. П.И., оспорва предявените отрицателни установителни искове
като недопустими и всички искови претенции като неоснователни. Конкретно поддържа, че
ищцата С. Н. е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на § 1, т. 2,
б. а от ДР на ЗРВиКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на ВиК системи по отношение на
водоснабден недвижим имот с адрес: .................. с партида с клиентски номер **********.
Сочи, че по тази партида при ответното дружество за процесния период от 22.10.2012 г. до
16.05.2018 г. няма начислени и неплатени задължения, които да се претендират от ищцата,
поради което същата няма правен интерес от предявените отрицателни искове. Наред с това,
за сумите, предмет на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело 0 3686/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 36-ти
състав не са наведени нови факти за недължимост – настъпили след изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК, поради което исковете се явяват неоснователни. Възразява
срещу изложените в исковата и уточняващите я молби твърдения относно недействителност
на сключеното между страните споразумение № 630000012087 от 16.05.2018 г. Посочва, че
последното е постигнато след изразено от страна на Н. желание за разсрочване плащането на
непогасени в срок задължения за доставени водоснабдителни и канализационни услуги за
периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г., за които е била издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № 3686/2018 г. по описа на СРС. Изяснява, че по това споразумение С. Н. е
заплатила първоначална вноска от 169,79 лева и 18 месечни вноски от по 17 лева, след което
е преустановила заплащането на сумите. Ето защо и въз основа на вече издадения
изпълнителен лист по искане на „...........“ АД и за събиране на остатъка от дължимите суми
по заповедта/споразумението било образувано изпълнително дело № 20198630402506/2019
г. по описа на ЧСИ С.Х.. С отговора ответникът оспорва твърдението за извършено
начисляване на суми за доставени ВиК услуги до имота на ищцата на база на реален отчет.
Заявява, че през периода 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г. разходът на питейна вода в жилището
е формиран на база двама обитатели в съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от
Наредба № 4. В тази връзка посочва, че от 01.02.2015 г. на основание чл. 39, ал. 6 от
Наредбата базовите количества са завишавани на всяко тримесечие. По молба на С. Н. от
ответника е преразгледано именно това завишаване и е взето решение за периода 05.03.2015
г. – 37.09.2018 г. да бъдат начислявани месечно единствено по 5 м3 на ползвател без
нарастване на месечна база. В края на периода – 28.09.2018 г. задълженията за потребените
в имота ВиК услуги започнали да се измерват и да се начисляват въз основа на показанията,
отчетени от монтирания в този момент водомер. Оспорва предявените искови претенции за
заплащане на суми, основани на твърдения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, поради липсата на елементите от фактическите състави на непозволеното увреждане.
С тези доводи „...........“ АД отправя искане за прекратяване на производството по делото по
предявените отрицателни установителни искове и за отхвърляне на останалите като
недоказани и неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка, намира, че на
ищцата следва да бъдат дадени указания да уточни твърденията си относно вземането в
размер на сумата от 1 088 лева – стойност на ВиК услуги за периода от 22.10.2012 г. до
4
16.05.2018 г., включени в предмета на предявения главен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и на евентуалния такъв (доколкото вида на съединяването се определя от съда
въз основа на изложените от ищеца твърдения – в случая за две основания за възникване на
вземането) по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД като посочи дали така заплатената от ищцата сума
е част от сумата от 1 510,45 лева, претендирана от ответника въз основа на сключеното
споразумение от 16.05.2018 г. или и двете суми едновременно са част от предмета на това
споразумение, както и да уточни твърдението си за погасяване на вземанията по давност
като уточни дали същото касае вземането в размер на сумата от 1510,45 лева или и други
вземания, които да посочи конкретно и изчерпателно, както и от кой момент твърди да е
започнал да тече давностният срок.
С оглед доводите на ответната страна за недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет вземането в размер на сумата от
1 510,45 лева, съдът намира, че към настоящия момент производството по делото в тази част
не следва да бъде прекратено, предвид необходимостта от събиране на доказателства чрез
експертно заключение за извод относно конкретно начислени/дължими и пратени суми за
процесните периоди от ответното дружество.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, вр. чл. 146 ЗЗП и по чл. 26,
ал. 2, предл. 1, предл. 2 и предл. 4 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи сключването
между нея и ответното дружество на процесното споразумение от 16.05.2018 г. и неговото
конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност разсрочването на
конкретни по вид, размер и период задължения, че споразумението е нищожно на
посочените основания, в частност липсата на основание за сключването на споразумението.
В тежест на ответника е да установи действителността на споразумението, в частност
включването в предметния му обхват на съществуващи задължения на ищцата във връзка с
доставени ВиК услуги за съответния период, за които е дължима претендираната стойност,
както и определянето й в съответствие с нормативните изисквания.
По исковете с правно основание чл. 27, предл. 2 и чл. 29 ЗЗД в тежест на ищцата е
да установи, че споразумението е сключено при твърдяната грешка в предмета, че
последната касае съществени качества на същия, респ. въз основа на умишленото й
въвеждане в заблуждение от страна на ответното дружество, за което последно
обстоятелство ищцата не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да опровергае изложените твърдения.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
В тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесната сума; периода – начален и
краен момент на давността.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираното от него и оспорено от ищцата вземане съществува и, че именно той е
носител на притезанието, конкретно като установи наличието на облигационно
правоотношение между страните през процесния период във връзка с доставката на ВиК
услуги до имота на ищцата, който е водоснабден, изпълнение на задължението си за реална
доставка в твърдените количества и стойността на доставените услуги, определена в
съответствие с нормативните изисквания, както и настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за прекъсване/спиране на погасителната давност по смисъла на чл.
115 и чл. 116 ЗЗД.
5
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищцата С. Х. Н. и ответника „...........“ АД през периода от
22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
доставката на ВиК услуги до водоснабден имот с адрес: .................., за който при ответника е
открита партида с клиентски № **********, че през този период са били доставени такива
услуги, както и, че за времето от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г. в имота не е имало монтирано
средство за търговско измерване на потребеното количество вода – водомер.
Спорът между страните се концентрира върху обстоятелството относно размера на тези
услуги, предвид разнопосочните им твърдения за определянето му – като реален отчет по
твърдения на ищцата и на база – по твърдения на ответника.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума в общ размер от 1 823,72 лева, включваща
сумата от 735,72 лева – стойност на ВиК услуги за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г. и
сумата от 1 088 лева - стойност на ВиК услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г.,
както и, че това е осъществено при липса на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищцата С. Х. Н. е заплатила на ответника „...........“ АД сума в общ
размер от 1 088 лева - стойност на ВиК услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г.,
като част от предметния обхват на сключеното между страните споразумение от 16.05.2018
г.
На ответника следва да бъдат дадени указания да уточни дали оспорва получаването
на сумата от 735,72 лева – стойност на ВиК услуги за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018
г.
По исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, пълно и главно, наличието на твърдяното поведение
на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен, което да е противоправно,
причиняването на твърдените имуществени и неимуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от това деяние и размера на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага - до доказване на противното от ответната страна.
Указва на ищцата, че не сочи доказателства относно конкретно настъпилите за нея
неимуществени вреди и техния размер, както и за връзката им със соченото поведение на
ответника.
По иска иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК:
В тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми – издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, обективираща вземанията;
наличието на новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото, което не е
могло да й бъде известно до изтичане на срока за подаване на възражение; момента на
узнаване на това обстоятелство и предявяването на иска в срока по чл. 424, ал. 2 ГПК.
Указва на ищцата, че не сочи доказателства относно невъзможността си да узнае за
6
твърдяното новооткрито обстоятелство – начисляване на суми на база на реален отчет,
преди изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК за сумите по заповедта
за изпълнение, както и относно осъществяването на това обстоятелство.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали следва да бъдат приети като
доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени от съда при
преценка на съдържанието им и доказателственото им значение за релевантните по делото
факти при постановявне на крайния съдебен акт. На ищцата следва да бъдат дадени
указания да завери същите по реда на чл. 183 ГПК.
Като относимо и необходимо следва да бъде уважено искането на ищцата за изискване
на гр. дело № 3686/2018 г. по описа на СРС, 36-ти състав и на заверен препис от изп. дело №
2506/2019 г. по описа на ЧСИ Халаджова.
Искането за задължаване на ответника да представи справка за всички задължения и
плащания за периода от 2012 г., кореспонденцията с ищцата по споразумението, протокол за
монтиране на водомер и договор за предоставяне на ВиК услуги следва да бъде уважено
единствено по отношение на споразумението от 16.05.2018 г., с оглед твърденията, че
същото не е подписано от страните и относно писмото от 31.07.2020 г., адресирано до
ищцата С. Н. с уведомление за преизчисляване на задължения в периода 01.02.2015 г. –
27.09.2018 г. с данни относно момента на получаването му от ищцата. В останалата част
искането не касае представяне на конкретен документ, за който да се твърди, че е изготвен и
се намира в държане на насрещната страна, каквото е изискването на чл. 190, ал. 1 ГПК, а от
друга страна касае безспорни факти – момента на монтиране на водомер в имота и
наличието на облигационно правоотношение между страните във връзка с доставка на ВиК
услуги до процесния имот.
На ищцата следва да бъде указано да уточни за установяване на какви обстоятелства е
искането й за изискване на пр. преписка № 51096/2020 г. по описа на СРП.
Искането на двете страни за допускане изслушване на съдебносчетоводна експертиза е
относимо и необходимо, с оглед предмета на делото и конкретните оспорвания.
Експертизата следва да бъде допусната по въпрос 2 от уточнителната молба на ищеца от
25.10.2021 г. (л. 43-43 от делото), както и по следните въпроси: какви са дължимите суми
съгласно споразумението, обективирано в Споразумителен протокол № СВ 630000012087 от
16.05.2018 г. – по вид, размер и период; извършвали ли е ищцата С. Н. плащания на суми по
споразумението и в какъв размер, съответно каква е останалата неплатена част и отразена ли
е счетоводно в ответното дружество като неплатено задължение; извършвала ли е
ответницата С. Н. плащане на сумата от 735,72 лева за периода 25.03.2015 г. – 27.09.2018 г.,
съответно в кой момент и на какво основание е начислена тази сума от ответника;
осчетоводени ли са при ответното дружество като задължения суми, удостоверени в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и изпълнителен лист, издадени по ч. гр.
дело № 3686/2018 г. по описа на СРС, 36-ти състав – за какъв вид вземания, в какъв размер и
за какъв период; налице ли е идентичност между начислените суми по споразумението от
16.05.2018 г. и по заповедта за изпълнение (касае ли се за едни и същи вземания за
съответен период), както и по въпроса, формулиран в отговора на исковата молба, при
период от 22.09.2012 г. до 27.09.2018 г. Останилите въпроси, поставени от ищцата в
уточнителната молба от 25.10.2021 г. съдът намира от една страна за неотносими към
предмета на делото (по отношение на платени суми в хода на образуваното изпълнително
дело), а от друга страна за неточно и неясно поставени (относно пропуски в счетоводството
на ответника, относно фактурирани без основание суми, относно общ размер на погасени по
давност суми), като част от тях касаят правни изводи, извън обхвата на експертизата. Ето
защо, в тази част искането на ищцата следва да бъде оставено без уважение.
7
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2023 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с препис
от депозирания писмен отговор.
УКАЗВА на ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение с писмена молба да: 1). уточни твърденията си относно вземането
в размер на сумата от 1 088 лева – стойност на ВиК услуги за периода от 22.10.2012 г. до
16.05.2018 г., включена в предмета на предявения главен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и на евентуалния такъв по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като посочи дали така
заплатената от ищцата сума е част от сумата от 1 510,45 лева, претендирана от ответника въз
основа на сключеното споразумение от 16.05.2018 г. или и двете суми едновременно са част
от предмета на това споразумение; 2). уточни твърдението си за погасяване на вземанията
по давност като уточни дали същото касае вземането в размер на сумата от 1 510,45 лева
или и други вземания, които да посочи конкретно и изчерпателно, както и от кой момент
твърди да е започнал да тече давностният срок. УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение в
срок на тези указания исковата молба по отношение на тези искови претенции ще бъде
върната, а производството по делото прекратено, като съдът ще приеме, че твърдението за
недължимост поради погасяване по давност касае единствено това вземане.
УКАЗВА на ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение да уточни за установяване на какви обстоятелства е искането й за
изискване на пр. преписка № 51096/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура, в
противен случай искането ще бъде оставане без уважение.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис
от настоящото определение да уточни дали оспорва получаването на сумата от 735,72 лева –
стойност на ВиК услуги за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г., като при липсата на
отговор в указания срок съдът ще приеме, че посоченото обстоятелство не се оспорва.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по представените от ищцата
писмени материали, като й УКАЗВА най-късно в първото по делото съдебно заседание
да завери същите с „вярно с оригинала“ в противен случай ще бъдат изключени от
доказателствената съвкупност по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество „...........“ АД в
двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение да
представи: заверени преписи от Споразумителен протокол № СВ 630000012087 от
16.05.2018 г., сключен между страните и от писмо от 31.07.2020 г., изходящо от
дружеството и адресирано до ищцата С. Х. Н. с уведомление за преизчисляване на
задължения в периода 01.02.2015 г. – 27.09.2018 г. с данни относно момента на
получаването му от ищцата, като му УКАЗВА, че при неоснователното им непредставяне в
указания срок, съдът ще приложи правните последици по чл. 161 ГПК и ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищцата в останалата му част.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ и с район на действие СГС в
двуседмичен срок от съобщението да представи заверен препис от изпълнително дело №
**********2506/2019 г.
ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. дело № 3686/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 36-ти
8
състав – за прилагането му по делото до приключване на настоящото с окончателен съдебен
акт.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза по следните въпроси: 1. по
въпрос № 2 от уточнителната молба на ищеца от 25.10.2021 г. (л. 43-43 от делото), 2. по
въпросите: какви са дължимите суми съгласно споразумението, обективирано в
Споразумителен протокол № СВ 630000012087 от 16.05.2018 г. – по вид, размер и период;
извършвала ли е ищцата С. Н. плащания на суми по споразумението и в какъв размер,
съответно каква е останалата неплатена част и отразена ли е счетоводно в ответното
дружество като неплатено задължение; извършвала ли е ответницата С. Н. плащане на
сумата от 735,72 лева за периода 25.03.2015 г. – 27.09.2018 г., съответно в кой момент и на
какво основание е начислена тази сума от ответника; осчетоводени ли са при ответното
дружество като задължения суми, удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № 3686/2018 г. по описа
на СРС, 36-ти състав – за какъв вид вземания, в какъв размер и за какъв период; налице ли е
идентичност между начислените суми по споразумението от 16.05.2018 г. и тези по
заповедта за изпълнение (касае ли се за едни и същи вземания за съответен период), както и
3. по въпроса, формулиран в отговора на исковата молба, но при период от 22.09.2012 г. до
27.09.2018 г., на които въпроси вещото лице да отговори въз основа на материалите по
делото и след проверка в счетоводството на ответното дружество, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по отношение на останалите въпроси, поставени с
молбата от 25.10.2021 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 400 лева, от
които 120 лева от бюджета на съда – на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и 280 лева, вносими от
ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебно заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
9
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10