Решение по дело №630/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 311
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20213330200630
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Разград, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
в присъствието на прокурора Десимира Руменова Недкова (РП-Разград)
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно наказателно
дело № 20213330200630 по описа за 2021 година
РЕШИ:
НА основание чл. 156 от ЗЗ оставя без уважение искането на Районна
прокуратура – Разград за задължително настаняване и лечение на ИВ. ХР.
Д., ЕГН *** от гр.Разград, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение № 311/30.11.2021г., постановено по ЧНД 630/2021г. по описа
на РС Разград.
Производството е по реда чл. 155 и сл. от ЗЗ, образувано по искане на РРП за задължително
настаняване на лечение на лицето ИВ. ХР. Д., ЕГН *** от гр.Разград.
В с.з. пред РС представителя на РРП не поддържа направеното искане, счита, че не са
налице предпоставките за това и предлага на скъда да се произнесе с Решение, с което да
остави искането без уважение.
Настаняемата ИВ. ХР. Д. не е съгласна с предложението на РП – Разград, счита, че няма
нужда от лечение.
Защитника намира искането на прокурора за неоснователно.
РРС след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства
констатира от фактическа страна следното:
Прокурорска преписка № 2100/2021г. е образувана в Районна прокуратура - гр. Разград, след
отделяне на материали от пр.пр. №904/2021г. на РРП, поради събрани данни, че ИВ. ХР. Д.,
ЕГН ********** от гр. Разград, страда от психично разстройство- „параноидно личностово
разстройство“ и е евентуално опасна за себе си, децата си и околните. По случая е
възложена съвместна проверка на служители на РУ МВР - Разград и лекар - психиатър при
МБАЛ „Св.Ив.Рилски Разград“ АД - Разград.
В хода на проверката е установено, че ИВ. ХР. Д. на 46год. живеела в гр. Р.**** заедно с
двете си деца: М. И. Х. - на 15год., род. на ***г., и Д. И. Х. - на 5 год., род. на ***г. Нямала
подкрепа от близки и роднини, бащите на децата й не ги били припознали и не полагали
грижи за тях. Д. била пенсионер по болест, не работела, издържала себе си и децата си с
пенсията си и получавани социални помощи.
Страдала от психично заболяване - „параноидно разстройство на личността“, но нямала
съзнание за болест и не приемала необходимите за заболяването й лекарства. Не се водела
на диспансерен отчет и не й били провеждани хоспитализации, въпреки че първите данни за
психичното й заболяване датират от 2009г.
При извършен преглед от психиатър и психолог на 11.05.20г., по повод назначена съдебно -
психиатрична и психологическа експертиза по ДП № 1873 ЗМ-764/19г. по описа на РУМВР-
Разград, вх.№1539/2019г. по описа на РП- Разград, водено за престъпление по чл. 188, ал.1
НК / образувано по нейно съобщение за извършено престъпление/ й била поставена
диагнозата „параноидно личностово разстройство с кверулантни прояви", водещо до
значително нарушение на способността правилно да възприема действителността и
съответно да възпроизвежда фактите от нея.
В резултат на заболяването си, проявление на което били и параноидните фиксации към
хора от обкръжението й, в съзнанието на Д. постоянно възниквали налудни идеи за
злонамереност, ощетяване, увреждане на сина й М. от най - различни познати и непознати,
както и случайно срещнати хора.
Затова и от 2019г. насам Д. била подала многобройни жалби до различни институции - чрез
тел. 112 и писмено: до Районна прокуратура - Разград, Окръжна прокуратура - Разград, РУ -
Разград, ОДМВР - Разград, ГДБОП, Президентство на РП, Главен прокурор на РБ,
Омбудсмана на РБ, Министерство на здравеопазването, други. Твърдяла, че М. е под
въздействието на лица, които застрашават живота и здравето му, карат го да върши
престъпления, заплашват го и той им се подчинява. По тези сигнали били извършвани
проверки, като всеки път се установявало, че твърденията на Д. не отговарят на обективната
действителност и липсват данни за извършено престъпление.
Във връзка с проверките служители на РУ МВР - Разград многократно били провеждали
разговори с Д.. Тя като цяло не съдействала: не искала да приеме призовка, не се явявала,
1
или ако се явяла отказвала да даде сведения и ако даде такива - да ги подпише. Отказвала да
бъде разговаряно и със сина й М. като сочела най- различни причини за това. Нееднократно
го карала да пише и подписва сигнали и дава обяснения за извършени спрямо него
противоправни действия, които не отговаряли на истината. В един от тези сигнали през м.
Април 2021г., знаейки, че майка му не познава латинските букви, М. изписал най-отдолу:
„направих го защото майка да се успокои, не е вярно“.
В сигналите /жалбите/ съобщенията си Д. обвинява различни познати и непознати граждани
за най - различни измислени от нея неща. Например в един от последните си сигнали, че
общински служител / който я бил консултирал за възможността детето й Даниел да бъде
откарано безплатно за нея на преглед в София, след като било пострадало при ПТП/, че
краде коли и че непознат възрастен мъж / който дори не я познава, но чиито номер тя е
заснела случайно/ продава наркотици на подрастващите. Д. постоянно твърдяла, че някой я
следи /хора се криели в храстите да я наблюдавали, нея и децата й/, непознати минавали в
превозни средства покрай дома й и като я видели се снижавали на седалките, за да не ги
разпознае тя. Самата тя обикаляла из града с мобилния си телефон, снимала различни хора в
автомобили, за които смята, че са „престъпници", като често в схемите й присъствали и
полицаи. Нейното поведение се активизирало в моментите, когато срещнела
добронамереност и готовност за подкрепа.
От заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното производство
комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, изслушано и прието в
съдебно заседание, се установява, че освидетелстваната ИВ. ХР. Д. страда от параноидно
личностово разстройство с кверулантни прояви. Лека умствена недостатъчност. Към
момента на наблюдението и изследването не се констатират белези на декомпенсация на
личностовото разстройство, поради което и оценката на риска е ниска и не предполага
провеждане на задължително лечение. Заболяването е особеност на характера от
категорията на личностовите разстройствата, което неминуемо води до социална
дисфункция. Когато е в състояние на декомпенсация, тогава попада в изброените, които да
подлежат на задължително лечение. Но към момента на експертизиране и провеждане на
съдебното заседание няма белези на декомпенсация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че не са
налице предпоставките на чл. 155 във вр с чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ за задължително настаняване
и лечение на ИВ. ХР. Д., ЕГН ********** от гр. Разград, защото същата не страда от
заболяване по смисъла чл. 146 ал.1 т.1 от ЗЗ. Не е налице материалноправната предпоставка
за задължително настаняване на лечение, поради което съдът остави без уважение искането
на РП – Разград.
Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съобщи за изтекли лични данни