Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Адриана Атанасова в. гр. д. № 16348 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение №
Р-II-23-11
от 08.01.2016г., постановено по гр.д. № 11424/2012г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 73-ти състав, /за което с решение № 335596 от 08.02.2018г.,
постановено по гр.д. № 11424/2012г., по описа на Софийски районен съд, ГО,
73-ти състав са допуснати поправки на очевидни фактически грешки/, е отхвърлен
предявеният от ищеца С.И.К. иск за осъждане на ответника Централен кооперативен
съюз да му заплати следните суми:
- на основание чл. 225, ал. 3 КТ
сумата от 27200 лв., претендирана като обезщетение за недопускането му в
периода 08.05.2009г. -05.03.2012г. да изпълнява работа, на която е възстановен
с решение по гр.д. № 21149/2003 на СРС, след като се е явил;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 4000 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
претендираната сума по чл. 225, ал. 3 КТ за
периода 08.05.2009г. -05.03.2012г.;
Със същото решение ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 1, вр.с ал. 8 ГПК
сумата от 1846, 00 лв. за направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца С.И.К., чрез адв. П.Т. - САК, като счита решението за неправилно и
необосновано, като решението било постановено в нарушение на материалния закон. Във въззивна жалба са
изложени твърдения, че в мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че е
достатъчно еднократното явяване на работника на работа, за да се приеме, че е
изпълнен състава на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ и че фактическият състав
на възстановяването на ищеца на работа е завършен. Поддържа, че съдът
неправилно и избирателно е кредитирал показанията на свидетелите С. и Л.,
поради което и искът е бил отхвърлен. Сочи, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че е останало недоказано по делото, че ищецът не е
допуснат да изпълнява трудовите си задължения. Поддържа, че е било установено,
че ищецът е бил без работа през исковия
период. По отношение на размера на иска е посочено, че съдът не е отчел
обстоятелството, че след уволнението на ищеца работодателят е назначил други
финансови ревизори, като на вещото лице не е предоставена информация от
ответника за размера на тяхното трудово възнаграждение. Излага съображения, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 228 КТ, съгласно който обезщетението
се изчислява на база брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, което в
настоящия случа е датата – 08.05.2009г. Поддържа се още, чее към този период
брутната заплата на служител на тази длъжност е била в размер на 800 лв. Пред
въззивния съд поддържа въззивна жалба. Претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК
Въззиваемата страна Централен кооперативен съюз, чрез юрисконсулт
Т.К.,
изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита
жалбата за неоснователна. Посочва се, че изложените във въззивната жалба възражения
са необосновани, неоснователни и не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Поддържа, че е останало недоказано по делото явяването на ищеца
на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Сочи, че съдът правилно е приел, че не е
налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 225, ал. 3 КТ-
противоправно недопускане на служителя до работата, на която е възстановен.
Излага и съображения, че ищецът освен това не е доказал претърпени вреди, които
да се изразяват в пропускането на възможността да се получава трудово
възнаграждение, причинна връзка между недопускането до работа и претърпените
вреди. Сочи още, че за определяне на размера на евентуално дължимо се
обезщетение следва да се приложи разпоредбата на чл. 228 КТ, която предвижда,
че за изчисляването на обезщетението се взема предвид последното получено
брутно трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение. , в който смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от
12.12.2012г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГК на ВКС. Пред въззивния съд процесуалния представител
на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, като претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата на С.И.К.
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ от С.И.К. срещу Централен
кооперативен съюз за заплащане на сумата от 27 200 лв., представляваща обезщетение
за недопускането му в периода 08.05.2009г. -05.03.2012г. да изпълнява работа,
на която е възстановен с решение по гр.д. № 21149/2003 на СРС, след като се е
явил и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4000 лв., претендирана като
обезщетение за забава за плащане на претендираната сума по чл. 225, ал. 3 КТ за периода 08.05.2009г. -05.03.2012г.;
Настоящата
въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 73-ти състав, решение за валидно и допустимо, а по
отношение на правилността му намира следното:
По делото се установиха следните обстоятелства - че ищецът
е възстановен на длъжността „финансов ревизор” в Дирекция „Финансов контрол”
при ответника Централен кооперативен съюз по реда на чл. 344, т. 2 КТ с влязло
в сила съдебно решение във връзка с отменено по съдебен ред по иск чл. 344, ал.
1, т. 1 -3 КТ уволнение между страните.
Посочените по-горе обстоятелства се установяват от
представените по делото доказателства. По делото е представено решение от 02.08.2004г.
по гр.д. №21149/2003г. по описа на СРС, 73-ти състав, съгласно което е отменена
заповед № 70/28.08.2003г. на Директора на Централен кооперативен съюз, с която
по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратен трудовият договор на ищеца, като
незаконосъобразна и ищецът е възстановен на предишната му работа на длъжността „финансов
ревизор” в Дирекция „Финансов контрол” при ответника. На решението е направено
отбелязване, че е влязло в сила на 10.11.2008г.
По делото е представена и молба от 07.05.200г., с която
ищецът моли съда да му издаде препис от влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд за възстановяването му на работа.
От представената молба с вх. № 94-00-42/08.05.2009г. се
установява, че ищецът е уведомил ответникът, че на посочената дата се явява на
работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и моли да му бъде осигурена възможност
да изпълнявал трудовите си задължения по длъжността, на която е възстановен, като
моли да му се определи актуализирана работна заплата и за времето от
28.08.2003г. до възстановяването му на работа ответникът да му заплати
социалните и здравните осигуровки. Прави искане да бъде отразено в трудовата му
книжка, че е отменена заповедта за уволнението му, както и че ищецът е
възстановен на работа.
По делото е ангажирана и служебна бележка от
17.03.2004г., издадена на ищеца от ответника, от която се установява, че същият
е получавал брутен месечен доход през м. август 2003г., както следва: основна
заплата – 240 лв., клас прослужено време 33% -79, 20 лв. или общо 319,20
лв.
От показанията на свидетеля Л., който е приятел на С.К.,
се установява, че на 08.05.2009г. двамата са отишли заедно до сградата на
ответното дружество, където ищецът се е явил да бъде възстановен на работа,
като е носил със себе си решението на съда и молбата за възстановяване на
работа. Ищецът е влезнал сам в сградата, тъй като Л. не е бил допуснат да
влезе, поради пропускателния режим на портала. Свидетелят твърди, че ищецът се
е забавил в сградата, но след като е излезнал от там е разказал на същия, че е
подал молба за възстановяване и че служители на ответника са му казали, че ще
се обадят да го уведомят кога следва да се яви на работа. В началото на лятото
свидетелят отново е отишъл да пита за свободни работни места при Централен
кооперативен съюз, като този път е бил допуснат в сградата, но не са му
предложили работа. Твърди, че ищецът му е казал, че е ходил отново до сградата
на ответника, но не е бил допуснат да влезе.
От свидетелските показания на Е.С., която от 2003г. е
била директор на дирекция „Финансов контрол” при ответника, се установява, че на 08.05. ищецът се е явил
на работа при нея и е изявил желание да започне работа, като за посещението му
същата е била предупредена от г-жа Ц.– заместник – председател на Централен
кооперативен съюз. Свидетелката е уведомила К. за организацията на работа и е
подготвила документи, с които ищецът е трябвало да се запознае, за да може
същият да си върши коректно работата. Процедурата е предвиждала да го запознае
с работата и с новата организация, след което е трябвало да отиде в личен
състав, за да му бъдат дадени допълнителни инструкции, което обаче не е
станало. Ищецът е казал на свидетелката,
че ще излезне и е сторил същото, като до края на работния ден не се е появил на
работа. Твърди, че не го е виждала да се появява повече на работа и че сградата
е с пропускателен режим и ако е идвал, от там са щели да я уведомят за същото. С.
освен това е питала и техническия си сътрудник дали ищецът не се е обаждал,
като са й потвърдили, че не се е опитвал да се свърже с тях.
По делото е изготвено и заключение по съдебно –
счетоводна експертиза от вещото лице П.Й., което по – късно е било допълнено с
допълнително такова. Видно от същото размерът на обезщетението по чл. 225, ал.
3 КТ на С.И.К. за периода от 08.05.2009г. до 08.03.2012г. е 10 820,33 лв.
, а размерът на мораторната лихва възлиза на 1512, 68 лв. Освен това в същото е
посочено, че не може категорично да се поименно лице от щатното разписание на
ЦКС към 08.05.2009г. на длъжност „финансов ревизор”, което е назначено точно на
мястото ищеца, както и брутната му заплата за периода от 08.05.2009г. до
08.03.2012г.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 225, ал. 3 КТ
са: 1. влязло в сила решение след отменя на уволнението, с което служителят е
възстановен на заеманата преди това длъжност, на основание чл. 344, т. 2 КТ,
като трудовото правоотношение се запазва във вида, в който е съществувало към
незаконното уволнение - както би съществувало, ако работникът не беше уволнен
/чл. 345, ал. 1, чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ/; 2. явяване на служителя да заеме
длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 КТ и 3. недопускане на служителя да
изпълнява работата, на която е бил възстановен. В разпоредбата на чл. 225, ал.
3 КТ е посочено изрично, че винаги е налице „недопускане“ на работа „след
явяването“ на работника или служителя в предприятието, което означава липса на
изискване за присъствие през целия период на недопускане, като еднократното
явяване с такава готовност е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил
задължението си по чл. 345, ал. 1 от КТ.
По делото се установи обстоятелството, че с решение от
02.08.2004г. по гр.д. №21149/2003г. по описа на СРС, 73-ти състав, влязло в
сила на 10.11.2008 г. е отменена заповед № 70/28.08.2003г. на Директора на Централен
кооперативен съюз, с която по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратен трудовият
договор на ищеца, като незаконосъобразна и ищецът е възстановен на предишната
му работа на длъжността „финансов ревизор” в Дирекция „Финансов контрол” при
ответника.
От представената молба с вх. № вх. №
94-00-42/08.05.2009г.се установява, че ищецът е спазил предвидения срок по чл.
345, ал. 1 от КТ и се е явил на работа, като е изразил готовност да изпълнявал
трудовите си задължения по длъжността, на която е възстановен.
Съобразно установената практика на ВКС /решение № 280 от
12.10.2015г. по гр.д. № 1898/2015г. на ВКС, IV ГО, решение № 46
от 28.07.2014г. по гр.д. № 3406/2013г. на ВКС, IV ГО/ трудовото
правооотношение не се възстановява с отмяната на заповедта за за уволнение, а в
случай, че работникът или служителят се яви на работа в двуседмичен срок от
получаването на съобщението на съда или на работодателя за възстановяването му,
като е достатъчно само еднократно явяване на служителя или работника на
работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 КТ. В практиката освен това е прието освен това, че началото, от който започва
да тече срокът по чл. 245, ал. 1 КТ е от
узнаване на влязлото в сила решение за възстановяване на работа/ в този смисъл
е решение № 440/10.06.2010г., постановено по гр.д. № 537/2009г. от ВКС, IV
ГО/.
Настоящият въззивен състав приема, че ищецът е узнал за
влязлото в сила решение на съда за възстановяването му на работа, не по- рано
от ден преди да се яви пред работодателя, от което може да се направи обоснован
извод, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ е бил спазен. Отделно от това следва да
се посочи, че и ответникът по делото не е навел доказателства, от които да може
да се установи противното по делото. Поради гореизложеното следва да се заключи,
че фактическият състав на възстановяване на ищеца на работа е бил завършен.
Неоснователни се явяват доводите изложени във въззивната
жалба, че било доказано по делото, че ответникът не е осигурил възможност на
ищеца да изпълнява трудовите си задължения на длъжността, на която е бил
възстановен, т.е. че служителят не е бил допуснат да изпълнява работата, на
която е бил възстановен. Съобразно установената практика на ВКС се явява в
тежест на работника да докаже противоправното поведение на работодателя (недопускането до работа, но и
обстоятелството, че е бил без работа в периода на недопускането. По делото бе
безспорно доказано, че ищецът се е явил на работа, в каквато насока бяха
изложени подробни аргументи по- горе, но ищецът не е могъл да докаже, че същият
не е бил допуснат да изпълнява заетата от него работа поради вина на
работодателя.
Видно от показанията на свидетелката С.същият се е явил
на 08.05. да депозира молбата си по чл. 345, ал. 1 КТ, същата е била приета и
входирана от работодателя, но при изразеното от служителят на работодателя
желание да му бъдат предоставени подробни указания, за началото и особеностите
при изпълнение на служебните си задължения, въззивникът е напуснал сградата,
където се намира работното му място и не се е завърнал повече там. Нещо повече,
по делото не са налични данни сочещи обратното, като напротив – от
свидетелските показания на свидетелкатаС.дори се установява, че след
напускането на сградата К. не е направил опит да се свърже както със самата
свидетелка като директор на дирекция „Финансов контрол” при ответника, така и с
нейния технически секретар.
Направеното
възражение във въззивната жалба от С.К., че неправилно първоинстанциионният съд
не е кредитирал показанията на свидетеля Л., от които се установявало, че
ищецът не е бил допуснат от работодателя си да изпълнява работата, която е
заемал, настоящият въззивен състав намира за неоснователно. От показанията на
свидетеля Л. се установява единствено, че двамата с ищеца са отишли до
сградата, където се намира дружеството – ответник, като К. е влезнал сам в
сградата и след излизането си е споделил личните си впечатления от срещата си
със служители на дружеството, които са заявили според него, че ще му се обадят
или ще го уведомят писмено кога трябва да се яви на работа. Въззивният съд не кредитира показанията на
свидетеля Л. в частта, в която на свидетелят е било съобщено от ищеца, че на
последния е казано от служител на работодателя, че ще бъде писмено или устно
уведомен за датата, когато следва да се яви на работа. Настоящият състав не дава вяра на същите, тъй
като свидетелят Л. не е бил очевидец на проведения разговор между К. и соченият
от ищеца служител на ответника, поради което същите нямат доказателствена
стойност. От показанията на свидетеля Л. не се установяват и други факти, от
които да е видно ищецът да е бил възпрепятстван от работодателя да изпълнява
работата си.
С оглед на гореописаното се явяват ирелавантни за спора
наведените във въззивната жалба възражения на К.относно размера на
претендираното обезщетение по чл. 225,
ал. 3 КТ, поради което и същите не е необходимо да бъдат коментирани в
настоящото производство.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има въззиваемата страна, която претендира такива
за юрисконсултско възнаграждение. Следователно с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, в полза на Централен Кооперативен Съюз следва да
бъде присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
Р-II-23-11
от 08.01.2016г., постановено по гр.д. № 11424/2012г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 73-ти състав.
ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Централен Кооперативен Съюз, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.