№ 359
гр. Бургас, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501459 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение №260835 от 08.06.2021 г. по гр.д. №8485/2020 г. по описа на РС-Бургас е
признал за незаконно уволнението на СТ. ХР. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас,
ж.к. „Изгрев“, бл.68, вх.2, ет.4, ап.12 от длъжността „крояч“ с месторабота: гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 57 във „Франц – Мари“ ЕООД с ЕИК ********* и е отменил като
незаконосъобразна Заповед № 5/30.12.2019 г. на работодателя „Франц – Мари“ ЕООД, ЕИК
*********, с която е прекратена трудовото правоотношение на СТ. ХР. ИВ. с ЕГН
********** на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда. С посоченото решение е
оставен без уважение иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на СТ. ХР. ИВ. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.68, вх.2, ет.4, ап.12 на заеманата преди
уволнението длъжност „крояч“ с месторабота: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 57 във
„Франц-Мари“ ЕООД. Отхвърлен е иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 от КТ на
СТ. ХР. ИВ. с ЕГН ********** за осъждане на Франц-Мари" ЕООД да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, в размер на
610 (шестстотин и десет) лева месечно или общо 3660 (три хиляди шестстотин и шестдесет)
лева, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й
изплащане, както и иска по чл. 226, ал. 1, във вр. с ал. 2 и ал. З от КТ на СТ. ХР. ИВ. с ЕГН
********** за осъждане на Франц-Мари" ЕООД да заплати на ищцата обезщетение в размер
на брутното й трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка, поради незаконно задържане на
книжката.
С решението си Районен съд – Бургас е осъдил СТ. ХР. ИВ. с ЕГН ********** за
заплати на „Франц – Мари“ ЕООД на основание чл. 220, ал. 1 от КТ сумата от 1470 /хиляда
четиристотин и седемдесет/ лв. -обезщетение за неспазено предизвестие, ведно с мораторна
лихва в размер на 173. 95 лв., за периода от 19.11.2019 г., до 17.01.2021 г., както и законната
1
лихва от датата на иска-18.02.2021 г. до окончателното плащане. СТ. ХР. ИВ. с ЕГН
********** е осъдена да заплати на „Франц – Мари“ ЕООД сумата от 625, 76 лв.,
представляваща разноски по делото. „Франц – Мари“ ЕООД е осъдено да заплати на СТ. ХР.
ИВ. с ЕГН ********** сумата от 122 лв., разноски по делото. Дружеството е осъдено да
заплати по сметка на Районен съд – Бургас 50 лв., представляваща държавна такса.
Подадена е въззивна жалба с вх.№279003 от 06.07.2021 г. от СТ. ХР. ИВ. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.68, вх.2, ет.4, ап.12, чрез процесуалния й
представител адв. Ж.Б., против Решение №260835 от 08.06.2021 г. по гр.д. №8485/2020 г. по
описа на РС-Бургас в частта, с която са отхвърлени исковете на СТ. ХР. ИВ. по чл.226, ал.1,
във вр. с ал.2 и ал.3 от КТ, както и в частта с която е уважен насрещния иск.
С въззивната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и е необосновано.
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че ищцата не е полагала труд за
периода от 18.10.2019 г. до 18.01.2020 г., поради което насрещният иск бил основателен. В
случая не е налице неспазване на отправеното предизвестие. Въпреки че въззивницата е
отправила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, не е направила
последващо изявление, от което да следва, че няма да спази предизвестието.
Счита, че последиците от неявяване на работа са загуба на правото на работника,
който е в самоотлъчка да получи трудово възнаграждение, а от друга страна е налице
възможност да му бъде наложено дисциплинарно наказание. За да е налице основание да се
търси обезщетение за неспазено предизвестие, съгласно нормата на чл.220 от Кодекса на
труда, въззивницата - ищец е следвало да не спази срока на предизвестие и да прекрати
договора си преди да изтече самото предизвестие, а в случая такова прекратяване не е било
направено.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение
да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете на СТ. ХР. ИВ. по чл.226, ал.1,
във вр. с ал.2 и ал.3 от КТ, както и в частта с която е уважен насрещния иск. Претендира
разноски.
Постъпил е и писмен отговор на въззивната жалба от „Франц – Мари“ ЕООД с ЕИК
**********, чрез процесуалния представител адв. Б.В..
Оспорва подадената въззивна жалба от СТ. ХР. ИВ. като неоснователна, като моли да
бъде оставен в сила съдебния акт в обжалваната му част, като постановен в съответствие с
материалния и процесуален закон.
Изводът на съда по предявения иск с правно основание чл.226 от КТ съответства
напълно на установената по делото фактическа обстановка. Сочи, че този иск е
неоснователен и поради това, че „Франц – Мари“ ЕООД не е първи и основен работодател и
в този смисъл за него не е налице задължение да извършва вписвания в трудовата книжка на
И., която също така не е във владение на работодателя. Такива се извършвали единствено по
основното трудово правоотношение, което е било с „Богородица“ ЕООД.
По предявения насрещен иск сочи, че е доказано по делото, че И. не е полагала труд
за времето от 07.10.2019 г. до прекратяване на правоотношението си. Тя не е спазила
предизвестието си, както са уговорили страните в сключения между тях трудов договор.
Излага довод, че ако правоотношението се прекратява с предизвестие от служителя, то
тогава последният или следва да го отработи, или да заплати съответното обезщетение.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от С.И., като
неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде оставено в
сила като правилен, обоснован и в съответствие с материалния и процесуален закон.
Претендира разноски.
Подадена е въззивна жалба с вх.№278964 от 05.07.2021 г. от „Франц – Мари“ ЕООД с
ЕИК **********, чрез процесуалния представител адв. Б.В., против Решение №260835 от
08.06.2021 г. по гр.д. №8485/2020 г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е признато за
незаконно уволнението на С.И. и е отменена като незаконосъобразна Заповед №5/30.12.2019
г. на работодателя „Франц Мари“ ЕООД.
2
С въззивната жалба се твърди, че постановеното решение в обжалваната му част е
неправилно и постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми и
установената по делото фактическа обстановка. Сочи, че искът е предявен след изтичане на
срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Първоинстанционният съд не е преценил, че с получена от
работодателя нотариална покана на 18.10.2019 г., С.И. е известила управителя на „Франц –
Мари“ ЕООД за прекратяване на трудовото си правоотношение с предизвестие. В поканата
си лицето е посочило свой адрес, като именно на него е пратена заповедта за уволнение на
основание чл.195 от КТ.
Цитира съдебна практика, съгласно която двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ за
налагане на дисциплинарно наказание, започва да тече от откриване на нарушението, което
означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на установеното в съществените му
признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установил извършителя на
нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието
от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение,
което в случая е станало с докладна записка от 27.12.2019 г., в изпълнение на правилата,
установени с Правилника за вътрешен трудов ред на работодателя.
Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение в частта, с която е признато за
незаконно уволнението на С.И. и е отменена като незаконосъобразна Заповед №5/30.12.2019
г. на работодателя „Франц Мари“ ЕООД, , като вместо последното да постанови ново, с
което да отхвърли претенцията на С.И. като неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от СТ. ХР. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.68, вх.2, ет.4, ап.12 с искова молба, с която срещу „Франц – Мари“
ЕООД с ЕИК ********* са били предявени обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1, във вр. с ал. 2 и ал. З от
КТ, с която се иска да се признае уволнението извършено със Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание от 30.12.2019 г. на Управителя на "Франц-Мари" ЕООД, с която е
наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" на въззивницата - ищца, за незаконно, а
при условията на евентуалност да осъди ответното дружество да поправи вписаното в
заповедта и в трудовата книжка правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, да я възстанови на предишната й работа като "крояч", да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за период до 6 (шест) месеца, в размер
на 610 (шестстотин и десет) лева месечно или общо 3660 (три хиляди шестстотин и
шестдесет) лева, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до
окончателното й изплащане, както и да осъди ответното дружество, на основание чл. 226,
ал. 1, във вр. с ал. 2 и ал. З от КТ да заплати на въззивницата - ищца обезщетение в размер на
брутното й трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка, поради незаконно задържане на
книжката.
В исковата молба се твърди, че трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание "Уволнение".
Твърди се, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, като не е спазена
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и са нарушени разпоредбите на
чл.193 и чл.189 от КТ, тъй като не са поискани обяснения от работника преди налагане на
наказанието и работодателят още преди да проведе дисциплинарната процедура е взел
решение да наложи наказание на ищеца. Излагат се съображения за злоупотреба с право по
смисъла на чл.8 от КТ, тъй като работодателят е изпратил заповедта за искане на обяснения
на адрес, различен от известния му настоящ адрес на работничката.
Сочи, че е изтекла давност по смисъла на чл.194 КТ, тъй като за нарушенията,
допуснати на 07.10.2019 г., 08.10.2019 г., 09.10.2019 г. и 10.10.2019 г. е следвало да станат
известни на работодателя най-късно на 10.10.2019 г., което пък означава, че
3
дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок не по-късно от 10.12.2019 г.,
а в действителност е приключило на 30.12.2019 г. Подържа, че заповедта за уволнение не
отговоря на изискването на чл.195 КТ, като не е посочен текстовия еквивалент на
нормативната разпоредба, за която се твърди че е нарушена. Твърди се, че не са извършени
дисциплинарни нарушения, а наказание не следва да се налага ако нарушението е както е
обективни, така и по субективни причини.
Твърди, че до момента на депозиране на исковата молба не е връчена трудовата
книжка на ищцата.
Ответникът „Франц – Мари“ ЕООД с ЕИК ********* оспорва предявените искове,
като и моли съда да ги отхвърли. Релевира и възражение, че исковете са предявени след
изтичането на предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ давностен срок.
В първоинстанционното производство са предявени насрещни искове, с които моли
съдът - в случай, че приеме наложеното дисциплинарно наказание уволнение за
законосъобразно, да осъди въззивницата - ищза, да заплати на "ФРАНЦ - МАРИ" ЕООД,
обезщетение с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1470 /хиляда четиристотин и
седемдесет/ лв. - за уговорения тримесечен срок на предизвестието, ведно с мораторна лихва
в размер на 173. 95 лв., за периода от 19.11.2019 г., когато е отправена покана за плащането
му до 17.01.2021 г., както и законната лихва от датата на иска до окончателното плащане.
Евентуално, в случай че се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по силата на
отправеното от ищцата предизвестие, получено от работодателя на 18.10.2019 г., същата да
бъде осъдена да заплати на "ФРАНЦ - МАРИ" ЕООД, обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 1470 /хиляда четиристотин и седемдесет/ лв., предвид
обстоятелството, че тя не е отработила същото, нито е платила обезщетение на това
основание, ведно с мораторна лихва в размер на 173. 95 лв., за периода от 19.11.2019 г.,
когато е отправена покана за плащането му до 17.01.2021 г., както и законната лихва от
датата на иска до окончателното плащане.
По делото са представени следните доказателства:
По силата на Трудов договор №11/10.11.2015 г. /л. 24/ ищцата е назначена на длъжност
"крояч" на пълно работно време/8 часа/ в ответното дружество с основно месечно
възнаграждение 413 лева. В договора работничката е индивидуализирана с постоянен адрес:
гр. Камено, ул. „Царевец“. В т. 8 е уговорен срок на предизвестие при прекратяване на
договора три месеца, еднакъв и за двете страни.
С Допълнително споразумение от 31.10.2016 г. /л. 22/ е намален размера на основното
месечно трудово възнаграждение на 385 лева при непълно работно време /7 часа/. С
Допълнително споразумение от 01.01.2017 г. /л. 21/ е увеличев размера на основното
месечно трудово възнаграждение на 402, 50 лева при непълно работно време /7 часа/. С
Допълнително споразумение от 01.01.2018 г. /л. 22/ е увеличен размера на основното
месечно трудово възнаграждение на 440 лева при пълно работно време /8 часа/, а с
Допълнително споразумение от 01.01.2019 г. /л. 21/ е увеличен размера на основното
месечно трудово възнаграждение на 490 лева при непълно работно време /7 часа/. В
посочените споразумения С.И. е индивидуализирана с адрес гр. Камено, ул. „Царевец“
№34А. С допълнителното споразумение от 01.01.2018 г., адресът посочен като постоянен за
последната е гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.68, вх.В, ет.4.
Представена по делото е длъжностна характеристика за длъжността "крояч" /л. 25/,
получена от работничката на 11.11.2015 г.
Със Заповед от 28.08.2019 г., /л. 20/ на въззивницата - ищца е разрешено ползването на
платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 4 дни от 02.09.2019 г. до 05.09.2019 г.
С молба/л. 33/ ищцата е поискала да й бъде разрешено ползването на платен годишен
отпуск за 2019 г. в размер на 3 дни от 02.10.2019 г. до 04.10.2019 г., като такъв й е разрешен
с заповед от 01.10.2019 г. /л. 33/ за същия период.
Изготвен е протокол/л. 30/, в който подписалите го лица М.Н., С. И., Н.Г., П.Г. и Г.П.
4
са посочили, че на 07.10.2019 г. С.И. е дошла в шивашкия производствен цех на "Франц
Мари", находящ се на ул. „Христо Ботев“ № 57, като заявила, че повече няма да идва на
работа и оставя ключа за офиса на М.Н., която й отговорила, че няма отношение и да се
обади на управителката Инджова, при което С.И. си взела ключа и си тръгнала.
С докладна записка от 28.10.2019 г. /л. 42/, изготвена от М.Н. и С.К. е уведомен
управителя на работодателя, че С.И. не се явява на работа, за което е съставен протокол от
07.10.2019 г. Същата до момента на съставяне на докладната записка не се явява на
работните си места.
Със Заповед № 3 от 30.10.2019 г. /л. 43/ от управителя на "Франц Мари" ЕООД е
възложено на горепосочените лица да извършат проверка за причината за отсъствието на
С.И..
С Докладна записка от. 11.11.2020 г/л. 44/. се сочи, че са изпратени писма с обратна
разписка до лицето за искане за обяснение за причините за неявяване на работа и покана за
явяване на работните си места, които са се върнали непотърсени. Направено е предложение
да се изпратят за втори път писма.
С Докладна записка от 27.12.2020 г. е уведомен управителя на "Франц Мари" ЕООД,
че не е осъществен контакт със С.И. и писмата, изпратени до нея са се върнали непотъсрени.
Сочи се, че от 07.10.2020 г. лицето не се явява на работа и умишлено не получава писмата, с
които се иска да даде обяснения, изпратени до адрес: гр. Камено, ул. „Стара Планина“
№158, като изпратените суми за трудови възнаграждения с пощенски запис до същия адрес
са получени от ищцата.
По делото са приложени изпратени до С.И. две писма /л. 50-52/ с искане за даване на
писмени обяснения по реда на чл.194 от ГПК до адрес гр. Камено, ул. „Стара Планина“
№158 с посочен мобилен номер, като видно от отбелязването на "Български пощи" АД са се
върнали непотърсени.
С Заповед № 5/30.12.2019 г. /л. 54/ е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение"
на ищцата. Посочено е в заповедта, че тя не се е явила на работа в два и повече
последователни работни дни – 7, 8, 9 10 октомври 2019 г. и следващите работни дни.
С нотариална покана рег. №12597, том 5 на Нотариус Виктория Дралчева/л. 28-29/
ищцата е отправила тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор от
22.04.2004 г. на длъжност счетоводител и трудов договор от 10.11.2015 г. на длъжност крояч
с дружество "Франц Мари" ЕООД. Със същата нотариална покана ищцата е отправила
тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор от 10.07.2003 г. на длъжност
счетоводител в дружество „Богородица“ ООД. На 18.10.2019 г. нотариалната покана е
връчена лично на управителя на двете дружества- Мария Инджова, видно от отбелязването
на нотариуса.
Приложено по делото е искане от С.И. от 29.08.2017 г. до началника на РПУ Бургас/л.
34 от делото/. В същото искане тя сочи, че е загубила торба, в която са се намирали
документи, в т. ч. и дневник за издаване и получаване на трудови книжки на "Франц Мари".
Представено е и копие от дневник за издадени трудови книжки на "Франц Мари" ЕООД/л.
35-37/ с отбелязване, че е от 2018 г. и е възстановен поради изгубване от въззивницата.
Първият запис в дневника е за трудова книжка на СТ. ХР. ИВ., но липсва отбелязване за
пореден номер и дата на издаване.
По делото е приложено удостоверение за настоящ адрес /л. 7/, като видно от
последното настоящият адрес на въззивницата И. е в гр. Бургас, ж.к „Изгрев“, бл.68, вх.2,
ет.4, ап.12. По делото е приложено и запорно съобщение до „Франц Мари“ ЕООД на ЧСИ
Борислав Янев, видно от което е наложен запор на трудово възнаграждение на С.И. с
посочени два адреса: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.68, вх.2, ет.4, ап.12 и гр. Камено, ул.
„Царевец“ №34А /л.10/. Има приложено запорни съобщения /л. 38-39/, отново отправени до
„Франц Мари“ ЕООД, в които като адрес на С.И. е посочен този в гр. Камено, ул.“Царевец“
№34А.
5
По делото е приложено уведомление на основание чл.128а, ал.1 от КТ, подадено от
С.И., до „Франц Мари“ ЕООД и „Богородица“ ООД, с което посочва, че трудовата й книжка,
УП2 и УП3 могат да бъдат изпратени на адрес в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.68, вх.2, ет.4,
ап.12. Уведомлението е с дата 21.10.2020 г.
Постъпила е справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори на лицето
СТ. ХР. ИВ. към дата 20.04.2021 г. /л. 82/. Налични са и договори за наем и други
доказателства, касаещи адреса на въззивницата И..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна,
намира от правна страна следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивните жалби.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По отношение на срока за оспорване на заповедта за уволнение е приел, че същият не е
изтекъл, тъй като заповедта за уволнение не е била надлежно връчена на работника.
Според чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ срокът за искове за отмяна на дисциплинарни наказания
започва да тече от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната
заповед. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и изявлението му е породило правно действие (решение № 35 от 07.05.2012 г. по
гр. д. № 1877/2010 г. на ВКС, IV г. о.). В този смисъл ВКС се е произнесъл и с решение №
283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 5078/2009 г. на ІІІ г. о. и решение № 39 от 09.02.2012 г. по
гр. д. № 410/2011 г. на ІІІ г. о., в които е прието, че при невъзможност заповедта да бъде
връчена на работника, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка
и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване, че за да е
осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на
получателя, че редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите
правила, уредени в чл. 46 и чл. 47 ГПК.
Въпреки посоченото по – горе настоящият състав споделя изводите на районния съд,
че заповедта за уволнение не е надлежно връчена на С.И.. Видно от приложените по делото
писмени доказателства, а именно трудовия договор с работодателя на последната /л. 24/,
допълнителните споразумения за изменение на същия трудов договор /л.21-23/, които
обвързват страните по трудовото правоотношение, С.И. е индивидуализирана с адреси,
различни от този на който и е изпратена заповедта за уволнението. Действително адреса в
гр. Камено, ул. „Стара планина“ №158 е постоянният на въззивницита – ищца, но
последната не го е посочвала по трудовото си правоотношение. Чл.8, ал.1 от КТ изисква
страните по трудовото правоотношение да осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите правата и задълженията си. Посоченото обуславя задължението на
работодателя да се съобрази с посочения от работника адрес. Горепосоченото е така,
независимо от това, че С.И. е посочила своя постоянен адрес в отправена до работодателя
нотариална покана, с която е уведомила, че прекратява трудовото си правоотношение с
предизвестие.
В допълнение следва да се посочи, че заповедта е била изпратена за връчване на адреса
на ответника с препоръчано писмо с обратна разписка. По делото е налице обратна разписка
за връчването, като е отразено, че пратката е непотърсена от получателя. При това
положение няма данни пощенският оператор да е спазил процедурата по чл. 5, ал.3 от
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
приети от Комисията за регулиране на съобщенията, и да е оставил служебно известие в
пощенската кутия на получателя с покана да се яви за получаване на пратката в пощенската
служба, нито на получателя да е била осигурена възможността да получи пратката по реда и
сроковете, предвидени в посочената разпоредба. Предвид горното следва да се приеме, че
оспорваната заповед за уволнение не е била връчена надлежно на ищцата, поради което
6
исковете са предявени в срока по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, като правилно районният съд ги е
разгледал по същество.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 районният съд е приел, че работодателят е
узнал за извършеното дисциплинарно нарушение най – късно на 10 октомври, на която дата
е изпратено писмо с обратна разписка от управителя на „Франц – Мари“ ЕООД до СТ. ХР.
ИВ., като дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок по
чл.194, ал.1 от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му.
В конкретният случай правният спор е концентриран относно това кога е открито
нарушението. „Откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, означава
узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и
субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на
двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените
съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да
извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая,
като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за
дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния
срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. /Така Решение № 256 от
18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС/. В същото решение на
ВКС е прието, че работодателят може да се счита уведомен с получаване на доклад за
извършеното нарушение.
От доказателствата по делото /л.50 – 54/ се установява, че на 10.10.2019 г. са искани
обяснения на основание чл.193 от КТ, изпратени по пощата от работодателя. Второ такова
искане е отправено до работничката на 14.11.2019 г. Това е посочено и в самата заповед за
уволнение. Няма как работодателят да е изпратил искане за даване на обяснения по чл.193
от КТ до С.И., при това във връзка със същото дисциплинарно нарушение, за което по –
късно е издадена заповедта за уволнение, впоследствие да твърди, че не е узнал за
извършеното дисциплинарно нарушение. Именно защото е бил узнал към 10.10.2019 г., е
изпратил на същата дата искането си за даване на обяснения до служителката С.И.. Както бе
посочено по – горе, обясненията по чл.193 от КТ не предхождат процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, а напротив, те трябва да бъдат снети в рамките на преклузивния
двумесечен срок от откриване на нарушението. От последното е очевидно, че работодателят
е знаел за съществените признаци на нарушението – неявяване на работа на 7.10.2019,
8.10.2019, 9.10.2019 и сл. работни дни от страна на С.И.. Заповедта за уволнение е издадена
на 30.12.2019 г., поради което се налага извода, че е издадена след изтичане на двумесечния
преклузивен срок от откриване на нарушението. Поради изложеното е правилен извода на
Районен съд, че уволнението на С.И., извършено със Заповед №5/30.12.2019 г. е незаконно.
По иска с правно основание чл. 226, ал.1, във вр. с ал.2 и ал.3 от КТ:
Съобразно разпоредбата на чл.226, ал.2 КТ, работодателят и виновните длъжностни
лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял
поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение
е било прекратено. По делото не е установено, предаването от страна на ищцата в полза на
ответника на трудова книжка. Основателността на тази претенция се предпоставя от
кумулативно осъществяване на следните юридически факти: прекратен трудов договор,
7
незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с
незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от закона - обезщетяват се само
имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето
на задържане на трудовата книжка. Тежестта за доказване на иска лежи върху ищеца -
чл.154, ал.2 ГПК. Съгласно чл.350 , ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и
да я предаде незабавно на работника или служителя. Достатъчно е обективното
неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение. Както вече се
посочи, вредите са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в
разпоредбата на чл.226, ал.З, изр.2 КТ - те са само имуществени и са в размер на брутното
трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до
предаване на трудовата книжка.
От доказателствата по делото се установява, че трудовата книжка на С.И. не е била във
владение на работодателя й. Това е видно от приложеното по делото копие от дневник за
издадени трудови книжки на "Франц Мари" ЕООД/л. 35-37/, както и от приложен по делото
сигнал от С.И. /лист 151/ до Главна инспекция по труда. В него е посочено, че трудовата
книжка на ищцата е във владение на „Богородица“ ООД, а не в работодателя й по
процесното трудово правоотношение „Франц-Мари“ ЕООД. Посоченият документ е частен
свидетелстващ, който съдържа изявление на декларатора за определени факти, в частност
касаещи владението на трудовата книжка на въззивницата - ищца. В този смисъл, съдът
намира, че с в съвкупност с останалите по делото доказателства, може да се направи извода,
че дружеството „Франц – Мари“ ЕООД не владее трудовата книжка на въззивницата.
Следва да се сподели и извода на районния съд, че не са налице и вреди, тъй като е
доказано, че С.И. е в друго трудово правоотношение с друг работодател към момента на
уволнението й.
По иска с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ:
Основателна е въззивната жалба на ищцата против решението в частта, с която е
уважен предявения насрещен иск по чл.220, ал.1 от КТ.
Районният съд е приел, че искът е доказан по основание и размер, като трудовото
правоотношение се прекратява с неспазване на срока на предизвестие, в който случай
страната, която не го е спазила, дължи на другата обезщетение. Касае се за заместване на
първоначално дължимата престация, а именно спазване срока на предизвестие чрез
отработването му, с друга: плащане на определена в закона сума.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ.
Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника
или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това
основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление,
с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на
основание чл. 326, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ
работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по
отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или
несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на
предизвестието - чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го
прекратят и преди да изтече този срок. Действително с разпоредбата на чл. 220 КТ
законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не
спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в
закона размер-брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения
срок на предизвестието. За да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата
сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл. 220 КТ не се заплати,
прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът за предизвестие трябва реално да се
8
отработи. В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или
служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят да го
уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на
основание наложеното дисциплинарно уволнение, от момента на връчване на надлежно
мотивирана от работодателя заповед на работника или служителя /Така Решение № 220 от
6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 490/2019 г., III г. о., ГК; Решение № 34 от 24.03.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 617 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1493/2009 г., III г. о., ГК/.
Прилагайки посочената практика към настоящия казус се стига до извода, че
трудовото правоотношение не е било прекратено към момента на неявяване на работа на
работничката. Прекратяване преди изтичане на срока на предизвестие може да бъде
извършено само при упражняване на субективното право на работничката, чрез отправяне
на изрично волеизявление до работодателя за това и заплащане на съответно обезщетение
съгласно чл.220, ал.1 от КТ. След като не се е явила на работа по време на срока на
предизвестието, за работодателят възниква правото да упражни своята дисциплинарна власт,
като и наложи съответно дисциплинарно наказание. Това не се променя от факта, че с
настоящия процес така наложеното наказание е прогласено за незаконно. В този случай
следва да се приеме, че трудовото й правоотношение е прекратено с изтичане на срока на
предизвестие.
Ето защо предявения от въззивното дружество - ответник иск с правно основание чл.
220, ал. 1 за за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта му, с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
въззивницата - ищца е възложено заплащането на разноски в размер на разликата над сумата
от 420 лв. до присъдената с първоинстанционното решение сума в размер на 625,76 лв. С
оглед обстоятелството, че в полза на въззивницата - ищца вече е постановено заплащането
на разноски в размер на 122 лв., разликата до дължимия размер от 244 лв. следва да бъде
присъдена от настоящата инстанция. За сумата от 122 лв. разноски в полза на въззивницата -
ищца решението като правилно следва да бъде потвърдено. По отношение на направените и
претендирани от въззивното дружество – ищец разноски във въззивното производство,
последните не следва да бъдат присъждани, с оглед изхода по спора във въззивното
производство, касаещ обжалваните части на решението.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260835 от 08.06.2021 г. по гр.д. №8485/2020 г. по описа на РС-
Бургас В ЧАСТТА, с която СТ. ХР. ИВ. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Франц-
Мари“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 220, ал. 1 от КТ сумата от 1470 /хиляда
четиристотин и седемдесет/ лв. - обезщетение за неспазено предизвестие, ведно с мораторна
лихва в размер на 173. 95 лв., за периода от 19.11.2019 г., до 17.01.2021 г., както и законната
лихва от датата на иска - 18.02.2021 г. до окончателното плащане, както и в частта му, за
разликата над сумата от 420 лв. до присъдената с първоинстанционното решение сума в
размер на 625,76 лв., която СТ. ХР. ИВ. е осъдена да заплати на „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК
*********, представляваща разноски, сторени в производството пред БРС, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 220, ал. 1 от КТ за осъждане на СТ. ХР. ИВ. с ЕГН
********** да заплати на „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1470 /хиляда
четиристотин и седемдесет/ лв. -обезщетение за неспазено предизвестие, ведно с мораторна
лихва в размер на 173. 95 лв., за периода от 19.11.2019 г., до 17.01.2021 г., както и законната
лихва от датата на иска-18.02.2021 г. до окончателното плащане.
9
ОСЪЖДА „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на СТ. ХР. ИВ. с ЕГН
**********, сумата от 122 (сто двадесет и два лева) лв., разноски, сторени в производството
пред БРС, над вече присъдения размер от 122 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в частта по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията
на чл.280, ал.1 от ГПК.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10