№ 1823
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330203799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21- 6207-000951, издадено
от Началник група към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ-Труд, с което на И. И. Д. е
наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се
сочи, че:
неправилно била установена фактическата обстановка по делото;
било допуснато СПН, ограничаващо правото на защита на наказания
субект, доколкото не ставало ясно дали НП е издадено въз основа на
АУАН или по реда на чл. 36, ал.2 ЗАНН;
бил нарушен реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
на дееца, очертан в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В НП е приета следната фактическа обстановка: на 03.12.2021 г. около
06:00 часа, в община Съединение, на път ТРЕТИ КЛАС № 606, км. 80+500,
жалбоподателят управлява личния си л.а. Фолксваген с рег.№ ******* като:
1.Поради движение с несъобразена скорост в завой, излиза в дясно
извън пътното платно и се удря в крайпътно дърво.
2. По случая е образувано ДП рег.№6207- ЗМ349/2021г., прокурорска
преписка рег.№529/2021г. НП се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН,
след постановление на РП- Пловдив от 13.04.2022г. за това че: на 03.12.2021
около 06.00 часа, на път за дома си в с. Строево, И. И. Д. на път № 606,
км.80+500, между селата Строево и Малък чардак, управлявайки
собственият си лек автомобил марка "Фолксваген голф" с рег.№ ******* и
претърпял ПТП, като е бил сам в автомобила. Водачът не е пробван на
място за употреба на алкохол. Откаран е по спешност с травми от екип
на СМП в лечебно заведение, където му е била взета кръвна проба за
употреба на алкохол и наркотични вещества в организма. Видно от
изготвена експертиза на ВМА-София, лаб. №1660 от 01.03.2022г., в организма
на Д. не е констатирано наличие на наркотични вещества, но такова на
алкохол в кръвта е установено, а именно - 0.93 промила. След
прекратяване на прокурорска преписка №529 с постановление на РП-
Пловдив, по реда на чл. 36, ал.2 ЗАНН е образувано административно-
наказателно производство и водачът е привлечен към административно
наказателна отговорност за управление на МПС след употреба на
алкохол, с концентрация в кръвта му- 0.93 промила.
Изрично следва да се отбележи, че видно от санкционната част на
2
обжалваното НП № 21- 6207-000951, с него деецът е наказан само за
деянието по пункт 2, а именно за управлението на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта-0,93 промила, поради което само тази част от
изложената в НП фактическа обстановка подлежи на установяване в
настоящия процес.
Деянието по пункт 1 е предмет на отделен административно-
наказателен процес по НП № 21-6207-000890, поради което е извън предмета
на разглеждане по настоящото дело.
Същевременно релевантната фактическа обстановка по пункт 2 се
установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на целия събран по
делото доказателствен материал:
-свидетелки показания на Т. Г., Х. О., Д. Ц., Н. Ц. и
-писмените материали по приложеното по служебна инициатива на
съда в цялост ДП 349/2021 по описа на РУ-труд, прокурорска преписка №
529/2021г.
В посочените доказателствени материали не са налице съществени
противоречия, поради което съдът ги кредитира изцяло.
С оглед възраженията от жалбата, следва да се отбележи, че основните
съставомерни обстоятелства от административния състав се установяват,
както следва:
-управлението на МПС именно от жалбоподателя- от показанията на
свидетелите очевидци Ц. и Ц., които споделят, че били първите, които
установили жалбоподателя след претърпяното от него ПТП, като същият
бил сам в колата, на шофьорското място и на около нямало други лица.
От особено значение в този смисъл са показанията на св. Ц., че нарушителят
заявил пред него, че лично управлявал катастрофиралия автомобил;
-съставомерната концентрация от 0,93 промила- от приложения по
прокурорската преписка Протокол за химико токсикологично изследване
за определяне на концентрацията на алкохол и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Още повече, че от жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било
доказателства за опровергаване на събрания по служебна инициатива на съда
доказателствен материал.
3
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Неоснователно е възражението, че по делото не ставало ясно дали
процесното НП е издадено въз основа на АУАН или по реда на чл. 36, ал.2
ЗАНН, без АУАН.
Действително в НП е отбелязано, че във връзка със същото ПТП е
издаден АУАН бл.№ 234312. Този АУАН е приложен в заверен препис по
прокурорската преписка. Видно от текста му, същият не касае
нарушението по пункт 2 от процесното НП, само по който пункт вече се
каза, че е наложено наказание с обжалваното Наказателно постановление №
21- 6207-000951.
За нарушението, описано в пункт 1 от процесното НП № 21- 6207-
000951, за което именно се отнася АУАН бл. № 234312, е издадено съвсем
отделно НП № 21-6207-000890, приложено за сведение по преписката.
Обстоятелството, че в обжалваното пред настоящия състав НП, в
отделен пункт е описано и самостоятелно нарушение, което е допуснато при
същия инцидент (за което с процесното НП, обаче деецът не е наказан) и за
което самостоятелно нарушение са издадени отделни АУАН бл.№ 234312
и НП № 21-6207-000890, по никакъв начин не ограничава правата на
нарушителя след като:
-реално не се достига до двойното му наказване за това самостоятелно,
допълнително описано нарушение и
-в обжалваното пред настоящия състав НП № 21- 6207-000951
пределно ясно е описано за кое деяние е наказан дееца, а именно
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.93
промила.
Посочването в обжалваното пред настоящия състав НП № 21- 6207-
000951 на АУАН бл.№ 234312, въз основа на който е издадено друго НП, за
отделно нарушение, което обаче е свързано със същото ПТП, по никакъв не
ограничава правата на нарушителя, доколкото в обжалваното Наказателно
постановление № 21- 6207-000951 изрично е отбелязано, че то се издава на
основание чл. 36, ал.2 ЗАНН въз основа на постановление на РП-Пловдив
за отказ да се образува ДП от 13.04.2022г., при това само за нарушението
4
по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП (в който случай издаването на АУАН за това
нарушение не е необходимо), като е спазен и 6 месечния срок за издаване на
НП.
След извършена служебна проверка съдът констатира, че при
текстовото възпроизвеждане в НП на санкционната разпоредба на чл. 174, ал.
1, т.2 ЗДвП е допусната известна непрецизност, като са изброени всички
алтернативни хипотези визирани в нея, а именно: управление на МПС,
трамвай или самоходна машина. Посоченото обаче не накърнява по никакъв
начин правото на защита на наказаното лице, доколкото при текстовото
описание на нарушението изрично е посочено, че става въпрос за МПС и
то лек автомобил, собственост на жалбоподателя, като надлежно е
индивидуализиран и регистрационния му номер. Тоест същият чудесно е
знаел за управление на какво МПС е наказан.
В този изричен смисъл Решение № 1839 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1806 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 1794 от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1490 от 16.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1363 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2641 от 13.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2698 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1149 от 17.05.2018 г.
по к. адм. н. д. № 847 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, в които изрично е посочено, че възпроизвеждането в НП на
цялата санкционна норма, с всички визирани в нея алтернативи не
представлява СПН, при положение, че от текстовото описание на
нарушение е ясно коя алтернатива е релевантната.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния
закон, доколкото в случая се установяват и трите съставомерни елемента на
фактическия състав на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП:
-управление на МПС, като управлението е било по пътищата отворени
за обществено ползване;
-съставомерна концентрация на алкохол- 0,93 промила;
5
-концентрацията да е установена по един от алтернативно предвидените
в чл. 174, ал.1 способи- чрез вземане на кръвна проба и нейното изследване,
обективирано в Протокол за химико токсикологично изследване за
определяне на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози с лаб. № 1656-1660/01.03.2022г.
Изрично следва да се подчертае, че начинът на установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта е изцяло законосъобразен предвид
изричните разпоредби на:
чл. 4, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., според която „При
невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест
на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински
специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за
оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.“
чл. 3а, т.3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., според която:
„Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или
техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест.“
В тази връзка следва да се съобрази писменото удостоверяване от
лекаря взел кръвна проба и урина от жалбоподателя, че същият не е бил
във физическо състояние да бъде освидетелстван, като това писмено
удостоверяване е отразено върху два броя протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Именно поради тази причина:
- (обективна невъзможност за това) в двата протокола не са попълнени
анамнестични данни, снети от освидетелствания, поради което направеното
в този смисъл възражение от пренията се явява неоснователно;
-деецът не е тестван с техническо средство-дрегер, а направо е
6
пристъпено към медицинско и химическо изследване на кръв и урина, което
освен че кореспондира с регламента, даден в цитираната разпоредба на чл. 4,
ал.2 от Наредбата, всъщност представлява и по-точния и надежден метод
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, по аргумент от
чл. 3а от Наредбата.
Противно на възраженията на защитника, съдът счита, че констатациите
на лекаря, провел медицинското изследване, че нарушителят не е бил във
физическо състояние за освидетелстване, не се опровергават от
показанията на свидетелите Ц. и Ц., които установяват, че макар към
момента, в който намерили жалбоподателя, той да бил в съзнание, всъщност
същият имал кръв по лицето, което наложило сигнализирането по
спешност на бърза помощ.
Освен това въпросът дали даден пациент е във физическо състояние да
бъде освидетелстван е въпрос, който изисква специални знания и на него
много по-надеждно може да бъде отговорено от извършващия изследването
квалифициран медик, а не от двама случайни очевидци.
Изцяло неоснователно е възражението, че по делото оставало неясно
как точно е извършено изследването на нарушителя. Действително по
преписката са издадени и приложени два талона за медицинско изследване,
но това се дължи на обстоятелството, че жалбоподателят е бил тестван както
за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотици.
В този смисъл:
- талон бл.№ 122940 е издаден за изследване за употреба на наркотици,
като това обстоятелство е изрично отбелязано до номера на талона,
-докато талон бл. № 122939 е издаден за изследване на концентрация
на алкохол, като това обстоятелство също изрично е вписано до номера на
талона.
Противно на възраженията на защитника, връзката между двата талона
и съответните протоколи за проведени изследвания се доказва по несъмнен
начин от поставените върху тях стикери по образец ( чл. 3, ал. 3 от
Наредбата), чиито номера изцяло съответстват на бланковите номера на
талоните за изследване.
7
Във връзка с възраженията на защитата досежно спазване на надлежния
ред за изследване концентрацията на алкохол в кръвта, следва да се съобрази
трайната съдебна практика, според не всяко нарушение на правилата,
уредени в наредбата е съществено и би компрометирало спазването на
надлежния ред. Съществено е само това нарушение, което се е отразило
на:
- точността на измерената концентрация или
- на възможността да се установи от кое точно лице е взета
пробата.
Така Решение № 6 от 06.02.2018 г. по н. д. № 1098 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 376 от 27.11.2013 г. по нак.
д. № 1373/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 126/13.07.2017 г.,
второ наказателно отделение, наказателно дело № 343/2017 г. на ВКС,
Решение № 302 от 28.06.2013 г. по нак. д. № 930/2013 г. на Върховен
касационен съд ,Решение № 364 от 29.10.2015 г. по н. д. № 979 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 116 от 08.08.2016 г. по н. д. № 34 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 207 от
01.07.2010 г. по н.д. № 92/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 70
от 09.03.2011 г. по нак. д. № 684/2010 г. на Върховен касационен съд.
В случая при съобразяване на отбелязванията в приложения по
преписката Протокол за химико токсикологично изследване за определяне
на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, не възниква каквото и да било съмнение относно, което и да
било от двете посочени обстоятелства, поради което възражението се явява
неоснователно.
Наложената санкция кореспондира на фиксирания размер, уставен в
закона. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС, видно от справката му за нарушител/ водач,
като издаденото му СУМПС е валидно до 2031г., тоест правилно спрямо него
е приложена и кумулативната санкция лишаване от правоуправление.
Изземването на СУМПС с издадения по делото АУАН като ПАМ до
решаване на въпроса за отговорността на дееца, тоест до влизане в сила на
издаденото наказателно постановление по никакъв начин не променя извода,
че същият е правоспособен водач.
8
Така изрично т.6 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г.,
Пленум на ВС, Решение № 288 от 14.07.2011 г. по нак. д. № 1583/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Предвид горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- Началник на РУ-
Труд. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства
въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник
(юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната съдебна практика участието
на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или чрез
писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно за
присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
9
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 6207-000951,
издадено от Началник група към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ-Труд, с което на
И. И. Д. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10