Р Е Ш Е Н И Е №127
гр.Габрово, 05.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
седми юли ................. през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ..ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на
прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№346 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят И.Н.К. *** е обжалвал
Заповед №259з- 2686/11.12.2019г. на Директор на ОД на МВР Ловеч, с която му е
наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” и е прекратено служебното му
правоотношение.
В жалбата си И.К. твърди, че Заповедта била
незаконосъобразна и неправилна, издадена при неспазване на установената форма
/чл. 146, т. 2 от АПК/. Според жалбоподателя при издаване на процесната Заповед
не била спазена императивната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР тъй като не били
отразени в същата обстоятелствата при които било извършена дисциплинарното
нарушение и посочени доказателства, въз основа на които било установено.
Липсвала конкретика във фактическата и правната обосновка, което водело до неспазване
на установената форма на оспорения административен акт, като посочените
нарушения били основание за отмяна на обжалваната Заповед.
В Жалбата се излагат мотиви за допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила /чл. 146, т. 3 от АПК/
при постановяване на процесната Заповед, като същата била издадена при
несъответствие с целта на закона /чл. 146, т. 5 от АПК/.
Претендира въз основа на изложените в жалбата
съображения, доразвити в допълнително в съдебно заседание отмяна на обжалваната
Заповед №259з- 2686/11.12.2019г. на Директор на ОД на МВР Ловеч, ведно със
законните последици, включително се претиндират и разноски.
Процесуалният
представител на ОД на МВР Ловеч счита, че жалбата е неоснователна, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение. Претендира разноски-
възнаграждение за юрисконсулт, като заявява на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от пр.
представител на жалбоподателя.
Така депозираната жалба е процесуално допустима, подадена
в законния срок от легитимно лице.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
Със Заповед №295з-2223/28.10.2019г. на Директор ан ОД на
МВР Ловеч ст. комисар М.М.е образувано дисциплинарно производство по чл. 20,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу държавен служител мл. инспектор И.Н.К.- полицай в
Група „Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ към РУ Троян
при ОД на МВР Ловеч за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина.
Дисциплинарното производство е образувано по предложение на Началник на РУ
Троян при ОД на МВР Ловеч с рег. №359р- 21734/15.10.2019г., в което са изнесени
данни за това, че мл. инспектор И.К. е взимал суми за охрана от собственици на
частни имоти в села в община Троян, при което мл. инспектор К. се е представял
за служител на фирма „*****“, където същият е работил преди да стане служител
на МВР. За взетите суми е издавал собственоръчно написани и подписани
квитанции.
След постъпили оплаквания и жалби от потърпевши лица и
извършена проверка, на 12.07.2019г. в РУ Троян е изготвена Докладна записка от
ст. инспектор В.М.- началник на Група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ към
РУ Троян при ОД на МВР Ловеч в която са описани случаи, при които мл. инспектор
И.К. е взимал суми за охрана от собственици на частни имоти в села в община
Троян, при което мл. инспектор К. се е представял за служител на фирма „*****“,
където същият е работил преди да стане служител на МВР. За взетите суми е
издавал собственоръчно написани и подписани квитанции. Образувана е проверка по
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР със Заповед №359з-540/15.07.2019г. на ЗА Началник РУ
Троян /съгласно Заповед №295з-1422/2019г./ срещу мл. инспектор И.к. и
материалите от нея са приобщени към дисциплинарното производство с Протокол
№359р-24175/18.11.2019г. по описа на РУ Троян.
Част от материалите от проверката по Заповед
№359з-540/15.07.2019г. на ЗА началник на РУ Троян са изпратени на Районна
прокуратура Троян за образуване на досъдебно производство. С писмо
№359000-10396/21.11.2019г. дисциплинарно разследващия орган е поискал от РП Троян заверено копие от
постановление за образуване на досъдебно производство. С писмо
№359000-10533/25.11.2019г. от РП Троян са уведомили РУ Троян че преписката е
изпратена на Гл. прокурор за определяне на прокуратура, която да наблюдава и
упражнява надзор по преписката, след приети самоотводи на прокурорите от РП
Троян.
Получена в РУ Троян е жалба от Н. И. М.
№359000-5916/12.07.2019г., в качеството на Директор на организация и отговорник
на обект Ловеч във фирма „*****“ООД, в която същият се е оплакал и заявил че
мл. инспектор И.К. системно е извършвал измами срещу клиенти на фирмата, като
се представял за техен служител и събирал средства, с цел лично
облагодетелстване.
В Обяснение №359р-2223/01.11.2019г. дадено в хода на
дисциплинарното производство мл. инспектор И.К. е заявил, че на този етеп
отказва да дава обяснения без консултация с адвокат, който го
представлява.
Дисципланарно наказващия орган и приключил
дисциплинарното производство в срок и за резултата от него е изготвил обобщена
Справка №359р-24584/26.11.2019г. и Становище №359р-24879/28.11.2019г.
В хода на извършената проверка е установено че мл.
инспектор И.К. е бил служител на охранителна фирма „*****“, видно от сключен
Трудов договор №00001127/26.07.2016г., считано от 26.07.2016г. до 10.01.2017г.
включително. На 16.01.2017г. И.К. е назначен на стажант в СДВР, а на
22.08.2017г. е назначен на младши изпълнителска длъжност „полицай“ в група
„Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ Троян при ОД
на МВР Ловеч /представена е и Кадрова справка рег. №295р-15545/07.11.2019г. по
описа на ОД на МВ Р Ловеч/.
В резултат от извършената проверка, след запознаване с
обобщена Справка №359р-24584/26.11.2019г. и Становище №359р-24879/28.11.2019г.
по описа на РУ Троян дисциплинарно наказващия орган е приел за установени и
доказани извършени и подробно описани в процесната Заповед от мл. инспектор И.К.
тежки нарушения на служебната дисциплина и е приел предложеното в тях основание
за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя К.. Поради което е на осн.
чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197,
ал. 1, т. 6 от ЗМВР е наложена дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на
основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратена служебното правоотношение
на И.Н.К. в МВР, считано от датата на влизане в сила на Заповедта.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав
намира, че не са налице основания за отмяна на постановената Заповед
№295з-2686/11.12.2019г. на Директор на ОД на МВР Ловеч.
В жалбата се твърди, че са нарушени текстове от АПК,
визиращи производството по постановяване на административен акт. Освен това не
се излагат допълнително доводи в тази насока, като не се сочат и доказателства
в подкрепа на твърдяното. Констатациите в обжалваната заповед са въз основа на
извършената проверка, резултатите от която са отразени в представена по делото
и приета като доказателство справка. В нея се цитират извършените конкретно от
жалбоподателя нарушения. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното от
процесуалния представител на И.К., че извършената проверка била проведена общо,
като не били отразени извършените конкретно нарушения. Видно от съдържанието на
справката, проверката е описана, като при това са посочени и извършените от
жалбоподателя нарушения.
Извършената проверка е по повод конкретни оплаквания от
граждани и са конкретизирани в 5 пункта в постановената Заповеда именно:
1. На 09.05.2019г. мл. инспектор И.Н.К.-
полицай в Група „ООР“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ Троян при ОД на
МВР Ловеч с цел да набави имотна облага е въвел в заблуждениеи И.С.Х.от с.
Черни Осъм, като й взел сумата от 240 лева с обещанието да й закупи бира от
магазин „****“ с което й причинил имотна облага в размер на 240 лева. Ивелина
Хубчева знаела че мл. инспектор И.К. е полицай, доверила му се и му е дала
парите.
2. На 04.04.2019г. след като се представил
за служител на фирма „*****“ООД мл. инспектор К. взел сумата от 30 лева от И.М.Б.за
охрана на имота му в с. Дебнево, за което е написал собственоръчно разписка.
3. На 14.05.2019г. взел 16 лева от Р.Т.Т.за
охрана на къщата й в с. Дебнево. За взетата сума И.К. издал квитанция.
4. На 02.06.2019г. с цел да набави имотна облага
въвел в заблуждение З.Т.Х.и съпругата му Д.Х., че още е служител в охранителна
фирма „*****“ООД и взел сумата от 30 лева за охрана на имот в с. Велчево, мах.
Мичковци за което попълнил собственоръчно разписка.
5. През м. септември 2018г. с цел да
набави имотна облага въвел в заблуждение П.С.Т.от гр. Ловеч и взел сумата от 72
лева за охрана на имот в с. Дебнево за което издал квитанция без номер, печат и
без дата.
Нарушенията, които е осъществил жалбоподателя И.К. са
конкретно посочени и описани както в Справката, така и в обжалваната Заповед.
Не се представят доказателства по делото които да опровергават изводите на
административния орган, издал оспорената Заповед. Посочените лица са заявили
своите оплаквания пред РУ Троян ОД на МВР Ловеч, като по административната
преписка са приложени Сведение №35900010359/21.11.2019г.,
№359000-10491/22.11.2019г., №359000-10492/22.11.2019г.,
№359000-9710/01.11.2019г. №350000-9711/01.11.2019г.
По делото са приложени като доказателства, събраните в
хода на дисциплинарното производство разписки. Във връзка с изяснявана на
въпроса кой е положил текста и подписите в представените разписки в настоящото
съдебно производство е назначена съдебно графологическа експертиза. От
заключението на същата, което не е оспорено от страните и е прието от съда
става ясно, че ръкописните текстове, с които са попълнени квитанции на името на
И.Б.от 09.12.2017г. и 13.05.2017г., на името на К.П.от 13.09.2017г. и
03.10.2016г., на името на Р.Т.от 14.05.2019г., на името на Г.Р.без номер и дата
за 36 лева, от 13.09.2017г. 27.08.2016г., на името на П.Т.от 15.10.2016г., без
номер и дата, №827/15.05.2017г. на името на А.Р.от 09.09.2017г. и 27.08.2016г.
е писан от И.Н.К.. Пидписите в графа „получател“ на квитанциите на името И.Б.от
09.12.2017г. и 13.05.2017г. на името на К.П.от 13.09.2017г. и 03.10.2016г. на
името на Г.Р.от 13.09.2017г. и 27.08.2016г. на името на П.Т.от 15.10.2016г. и
15.05.2017г. на името на А.Р.от 09.09.2017г. и 27.08.2016г. са положени от И.Н.К..
Вещото лице е отразило, че част от ръкописните текстове в
приложените квитанции и положени в тях подписи не са на И.К..
Посочените в оспорената Заповед нарушения от И.К. са
установени и доказани по безспорен и несъмнен начин. В период от време през
който същият е бил служител в системата на МВР същият се е представял пред
посочените лица за служител на охранителнафирма „*****“ООД, където вече не
работел и по този начин въвел в заблуждение въпросните лица, като целта му била
да получи от тях различни суми за охрана на имотите им. Охраната вероятно е
следвало да се предостави от фирма „*****“ООД, което не било известно на представител
на същата. Част от лицата заявяват в обясненията си, че знаели че К. работи
като служител на МВР, но въпреки това, подвенени от него са му предоставили
въпросните суми за охрана. Всички въпросни граждани, измамени от И.К. заявяват
че са останали разочаровани от поведението му, като някои от тях излагат, че
това е недопустимо за служител на МВР, който е призван да спазва установения
законов ред, етичните и морални норми на поведение.
Преценявайки извършените и доказани нарушения от И.К.
дисциплинарно наказващия орган е приел, че в действията си същият е нарушил т.
19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
утвърден със Заповед №8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно цитираните текстове от Етичния кодекс „Държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява“ и „Държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“.
В случая действията и поведението на И.К. са произвели
негативно въздействие у посочените по- горе лица, които са останали
разочаровани от измамните му постъпки с цел неправомерно получаване на суми от
името на ЮЛ, което в действителност не представлява и които суми пари в на
практика не му се дължат. Към посочения период през който И.К. се е представял
за служител на „*****“ООД и е събирал неправомерно посочените суми, същият не е
бил в трудово-правни отношение с въпросната охранителна фирма, а напротив бил е
служител в системата на МВР, като са това също са налице доказателства по
делото. не са налице доказателства и за това К. да е бил упълномощен от
въпросната офранителна фирма да я представлява или да получава от нейно име
суми пари за охрана на имоти.
Правилно административният орган е стигнал до извода, че
в случая е налице тежко нарушение на служебната дисциплина от И.К. по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Постъпката му не е изолиран случай, плод на
увлечене е лекомислие, система от поредни действия, при които той многокретно е
въвеждал в заблуждение редица граждани и е получавал от тях различни суми. Като
служител на системата на МВР И.К. е бил запознат с разпоредбите на Етичния
кодекс, още повече че като представител на правоохранителните органи същият е
следвало в още по- голяма степен да следи за спазване на законността и
правомерните действия на гражданите в обществото. Налице са данни по делото, че
К. изрично е бил запознат с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, като това е станало чрез полагане на подписа му при
назначаването му за стажант в СДВР видно от Протокол №229р-1124/17.01.2017г.,
от Протокол №229р-17312/08.09.2017г. и Протокол №359р-16403/2018г.
Приемайки, че с действията си И.К. е нарушил чл. 194, ал.
2, т. 4 от Етичния кодекс, а именно „Неспазване на правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР“, дисциплинарно наказващия орган на
осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е стигнал до извода, че следва да се налоожи
най- тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“ за тове, че са извършени от К.
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата.
При издаване на
Заповед №259з-2686/11.12.2019г. на директор на ОД на МВР Ловеч е спазена
процедурата по издаване на обжалвания административен акт. След като
нарушението е било констатирано и отразено в представената по делото справка,
служителят е изслушан от Началник на РУ Троян, като цитираното обстоятелство е
отразено. Правилно с оглед тежестта на извършените нарушения е наложено като
вид наложеното наказание „уволнение“.
Постановения административен акт е правилен,
законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви.
Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията му. При
преценка на неговата законосъобразност настоящият съдебен състав не намира
пороци, които да налагат неговата отмяна. Не се споделят доводите на пр.
представител на жалбоподателя. В голямата си част същите са бланкетно
представени и неконкретизирани. Процесният акт е издаден в предписаната от
закона форма, като в него са отразени подробно фактическите и правни основания
за постановяването му. Посочени са конкретно извършените от И.К. дисциплинарни
нарушения и обстоятелствата при които същите са осъществени. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи и доказващи визираните в заповедта
нарушения. Не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила при постановяване на процесната Заповед, които да
налагат отмяната й.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на
АС Габрово счита, че жалбата на И.Н.К. следва да бъде оставена без уважение.
Заповед №259з-2686/11.12.2019г. на Директор на ОД на МВР Ловеч е правилна и
законосъобразна, поради което и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът отхвърля
оспорването на И.Н.К. против Заповед №259з- 2686/11.12.2019г. на Директор на ОД
на МВР Ловеч, като неоснователно и недоказано.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването и своевременно заявено искане от ответната страна- пр. представител
на Директор на ОД на МВР Ловеч за присъждане на разноски, същото се явява
основателно и като такова следва да бъде уважено. Разноски в случая представлява
дължимото възнаграждение за юрисконсулт, като същото следва да бъде уважено в
претендирания размер от 100 лева, като същият е към минимално установения за
подобен вид дела. И.Н.К. следва да заплати на Директор на ОД на МВР Ловеч сума
в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за
юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на И. Н.К. *** против Заповед №259з-2686/11.12.2019г. на Директор на ОД на МВР Ловеч, като
неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА И. Н.К. ***
да заплати на Директор на ОД на МВР Ловеч сума в размер на 100 лева,
представляваща разноски по делото /възнаграждение за юрисконсулт/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда
на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :