№ 3128
гр. Варна, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110102278 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца ЗК"*****"АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** -
изпълнителни директори срещу ответника М. И. Т. ЕГН ********** , иск с правно
основание чл.422 гпк вр. с чл.500 ал.1 КЗ, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ
ОТВЕТНИКА ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА сумата в размер на 924.44
лева(деветстотин двадесет и четири лева и четирдесет и четири ст.) - главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета
*****, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ ***** на 33с. – 24.09.2021г., до окончателното
изплащане, която сума е присъдена с издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ *****г. на ВРС, 33-ти състав.
Претендират се и всички направени съдебно- деловодни разноски, включително и
юрисконсулско възнаграждение в заповедното и гражданско производство.
На осн. чл. 127, ал. 4 ГПК, се посочва банкова сметка на ЗК „*****" АД, по която ответника
може да плати присъдената сума: ***** АД - кл. Варна 1BAN : ***** , BIC : *****.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът,
сочи, че на 22.02.2017г., около 01.15часа, в гр. Варна на кръстовището между *****, лек
автомобил *****, модел *** с рег.№ *****, управляван от М. И. Т. преминава на червен
сигнал на светофарната уредба и реализира пътнотранспортно произшествие с правомерно
движещият се и преминаващ на зелен сигнал лек автомобил *****, модел ***, с рег.№
*****, след което напуска мястото на ПТП, без да уведоми и изчака контролните органи. За
1
настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП № ***** от
22.02.2017г. На установеният напуснал водач М. И. Т. му е съставен АУАН, серия Г, бл.
№*****г. Констатирано е, че същия е управлявал без да притежава необходимата
правоспособност. Към датата на събитието отговорността на водача на виновния лек
автомобил *****, модел ***, с рег.№ *****, е застрахована по застраховка "Гражданска
отговорност" в ЗК „*****" АД, обективирана в застрахователна полица № *****, със срок на
валидност от 04.01.2017г. до 03.01.2018г. При ЗК“*****“АД е образувана ликвидационна
преписка по щета №*****, въз основа на подадено уведомление за настъпило
застрахователно събитие и нанасени щети по лек автомобил *****, модел ***, с рег.№
*****, както и за заплащане на обезщетение. В съответствие с установените по вид и степен
щети по калник преден ляв, предна броня, ляв фар, преден капак, ЗК "*****"АД е изплатила
на собственика на увреденото МПС ***** застрахователно обезщетение в размер на
914.44лева(деветстотин и четиринадесет лева и четирдесет и четири ст.) с платежно
нареждане от 18.05.2017г. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 2 от Кодекса
за застраховането с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", ЗК "*****"АД придобива право на регрес срещу
виновния водач напуснал мястото на ПТП и управлявал без необходимата правоспособност
- М. И. Т., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 924.44 лева
(деветстотин двадесет и четири лева и четирдесет и четири ст.) с вкл. ликвидационни
разноски в размер на 10.00 лв. /десет/ по щета № *****.
С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът М. И. Т. ЕГН **********,
не е депозирал отговор на исковата молба.
В с.з., ответникът по същество предоставя решението на съда, като заявява възражение
относно възнаграждението на процесуалния представител на ищцовата страна с искане да се
редуцира до минималния размер по закон.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането. За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно, че е страна по валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника към момента на процесното
застрахователно събитие, настъпване в срока на застрахователно покритие на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП,
вследствие което са причинени твърдените имуществени вреди; напуснала мястото на
2
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, посещаването на които е било задължително по закон, изплащане
от ищеца на застрахователно обезщетение за причинените вреди в сочените в исковата
молба размери, размера на регресната си претенция. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения. Такива в настоящото
производство ответникът не навежда.
Видно от приложеното ч.гр.д.№*****г. по описа на Варнеския районен съд, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*****г. за сумата 924,44лева
за главница, представляваща регресна претенция по щета, и законната лихва от 24.09.2021г.
до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на
установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Посочената
разпоредба урежда правото на регрес на застрахователя, по силата на което същият може да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
В разглеждания случай по делото не е спорно, че между страните е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по представената по делото
полица № *****, със срок на валидност от 04.01.2017г. до 03.01.2018г. Видно от протокол
за ПТП № ***** от 22.02.2017г., на 22.02.2017г., около 01.15часа, в гр. Варна на
кръстовището между *****, лек автомобил *****, модел *** с рег.№ *****, преминава на
червен сигнал на светофарната уредба и реализира пътнотранспортно произшествие с
правомерно движещият се и преминаващ на зелен сигнал лек автомобил *****, модел ***, с
рег.№ *****, след което напуска мястото на ПТП, без да уведоми и изчака контролните
органи.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, което съда
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че причина за настъпването
на процесното ПТП са действията на ответника. Уврежданията, установени при оглед на
автомобила, са описани в опис-заключение по щета №***** – калник преден ляв, облицовка
броня предна, фар ляв, капак преден, основа на лроня предна, тас преден ляв, подкалник
ПВЦ преден ляв, рамка радиатори, рог преден ляв, кутия ПВЦ бушониера, амортисьор
преден ляв, държач ляв фар ПВЦ, шенкел преден ляв, спирачен маркуч ляв. Същите, според
САТЕ са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Необходимите средства за
възстановяване на увредените части и детайли на автомобила *****, модел ***, с рег.№
*****, изчислени по пазарни цени, са в размер на 3271,87лв. Изплатеното от застрахователя
обезщетение е в размер на 924,44лв, съоразно действаща към момента на събитието
3
методика за определяне на обезщетения по застраховка „ГО“, с включени 72лв. разходи за
репатриране и 10лв. ликвидационни разходи.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
наличието на всички предвидени в чл.500, ал.1, т.3 КЗ предпоставки за възникване на право
на регрес в полза на застрахователя. Поради това съдът намира, че са налице
законоустановените предпоставки за възникване в полза на ищеца на вземане към ответника
за претендираната сума 924,44лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №*****. Ето защо предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените разноски както следва: в заповедното производство - в размер на 75,00 лева,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото
производство. В настоящото исково производство се претендират следните разноски: 50.00
лева, представляващи държавна такса, 200,00 лева възнаграждение на вещо лице по САТЕ,
5.00 лева такса за СУ, 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8
ГПК.
Внесената д.такса в исковото производство е в размер на 25.00 лева, поради което следва да
се присъди този размер на заплатена д.такса, а не претендирания по списък по чл.80
ГПК/л.64/ 50.00 лева.
Предвид възражението направено от ответника, ниската правна и фактическа сложност на
делото, както и на основание вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя, че възнаграждението на про.представител на ответника следва да е в
минималния размер от 100.00 лева.
При това положение, в полза на икщцовата страна по исковото производство с правно
основание чл.422 ГПК, се следват разноски в общ размер от 330,00 лева, явяващи се сбор от
следните суми: 25.00 лева, представляващи държавна такса, 200,00 лева възнаграждение на
вещо лице по САТЕ, 5.00 лева такса за СУ, 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ответника М.
И. Т. ЕГН ********** , от една страна и ищеца ЗК"*****"АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, от друга страна, ЧЕ ОТВЕТНИКА ДЪЛЖИ на основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.500 ал.1 от КЗ В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА, сумата в размер на
4
924.44 лева(деветстотин двадесет и четири лева и четирдесет и четири ст.) - главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета
*****, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ ***** на 33с. – 24.09.2021г., до окончателното
изплащане, която сума е присъдена с издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ *****г. на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, М. И. Т. ЕГН **********, с адрес в
*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗК"*****"АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, сумата в общ размер от 75.00лв., представляваща сбор от сторени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ *****г. на ВРС, 33-ти състав, от които:
25.00лв. за държавна такса и 50.00лв. за ю.к.възнаграждение, както и сумата в общ
размер от 330.00лв., представляваща разноски в исковото производство с правно основание
чл.422 ГПК, явяващи се сбор от следните суми: 25.00 лева, представляващи държавна такса,
200,00 лева възнаграждение на вещо лице по САТЕ, 5.00 лева такса за СУ, 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5