М О Т И В И
към Решение № 39/21.02.2020 г. по НАХД
№ 1359/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд
Производството е образувано по
предложение на прокурор от Окръжна прокуратура Варна на основание чл.83б ал.1,
т.1 ЗАНН, за налагане на имуществена санкция на „Д.-Д." ЕООД в
размер на 95563,72
лева /деветдесет и пет хиляди петстотин шестдесет и три лева и 72 стотинки/,
представляваща облага за дружеството в резултат на извършеното от
А. Н. В. престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2,
6
и 7
и чл. 26, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа предложението за
налагане на имуществена санкция. В
Окръжен съд- Варна е бил внесен обвинителен акт срещу А. Н. В. за извършено престъпление чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК. Образувано е било НОХД № 841/2019 г.
по описа на Варненски окръжен съд, което и към настоящия момент не е
приключило. Според прокурора наличните по настоящото производство доказателства
установявали, че „Д.-Д.” ЕООД се е обогатило със сумата от 95 563,72 лева,
генерирана в резултат на престъпната дейност на А. В..
Ответната страна "Д.-Д."
ЕООД, се представлява от управителя си – И.С., която по същество заявява, че
цялата дейност на дружеството е била осъществявана от А. В.. Тя не е била
наясно какви сделки са били извършвани, единствено е подписвала документи,
носени й от А.. Предоставя изцяло на съда решаването на делото.
След оценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу А. Н. В. ЕГН:********** се води наказателно
производство по НОХД № 841/2019 г. по описа на ВОС по обвинение за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.т. 2, 6 и 7, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Публичното обвинение твърди, че през периода от 04.03.2014г. до 20.01.2015г. А. Н. В. фактически е осъществявал
търговската дейност на „Д.-Д.” ЕООД. Управител на дружеството през този период
по документи била първо Д.слава Й. В.а, а след това и към настоящия момент - И.Р.С..
По делото не са налице каквито и да
било писмени документи, които да сочат, че А. В. е имал каквато и да било
юридическа връзка с дружеството – било то като лице, овластено да формира волята на
юридическото лице, или лице, представляващо юридическото лице, или лице,
избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или работник или
служител, на който юридическото лице е възложило определена работа. Подобно
твърдение прокуратурата не поддържа. По делото е безспорно, че А. В. фактически
е извършвал търговската дейност на „Д.-Д.” ЕООД, без да е бил негов управител
или представляващ. Горното обстоятелство не изключва възможността той да бъде
субект на данъчно престъпление, но за да бъде ангажирана обективната
отговорност на ЮЛ законът изисква едновременното наличие на всички установени в
Глава четвърта
от ЗАНН материалноправни и процесуалноправни предпоставки.
Процесуалноправните предпоставки
изискват внесен в съда обвинителен акт (или друг прокурорски акт за ангажиране
наказателна отговорност на физическо лице, респективно – прекратено, спряно или
невъзможно да бъде образувано наказателно производство срещу физическото лице),
както и предложение до съда по реда на глава
четвърта от ЗАНН с определени реквизити по чл. 83б ал. 2
от ЗАНН. В разглеждания казус срещу А. В. е внесен в съда
обвинителен акт, по повод на който е образувано НОХД № 841/2019 г. по описа на
ВОС. Обвинението срещу него е за това, че
през периода от
09.05.2014г. до 20.01.2015г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, като осъществявал
фактическото изпълнение на задълженията по извършване на търговската дейност и
управлението на търговско дружество „Д.-Д."ЕООД с ЕИК:********,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - в общ размер на 95563,72 лева /деветдесет и пет хиляди петстотин
шестдесет и три лева и 72 стотинки /, от които данък "Добавена
стойност" по ЗДДС в размер на 70003,14 лева и корпоративен данък по ЗКПО в
размер на 25560,58 лева, като използвал документи с невярно съдържание при
упражняване на стопанска дейност на дружеството, потвърдил неистина и затаил
истина в подадени декларации и приспаднал неследваш се данъчен кредит.
Материалноправните предпоставки
предполагат съществуването на юридическо лице, което се е обогатило или би се
обогатило от престъпление измежду изрично посочените в чл. 83а, ал.
1 от ЗАНН престъпни състави от особената част на НК, както и
изискване престъплението да е извършено от физическо лице с определено качество
или връзка с юридическото лице (формиращо волята му, законен или упълномощен
представител и т. Н.). Престъплението по чл.255 ал.3
от НК, за което е внесен обвинителен акт, несъмнено попада сред
изброените в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН престъпления.
"Д.-Д.” ЕООД е юридическо лице,
вписано в Търговския регистър, което съгласно представената справка не е
заличено към настоящия момент, поради което е процесуално и материално
легитимирано да носи административнонаказателна отговорност по Глава
четвърта от ЗАНН.
Не е налице обаче последната
предпоставка престъплението да е извършено от физическо лице с определено
качество или връзка с юридическото лице (формиращо волята му, законен или
упълномощен представител и т. Н.) Както вече беше отбелязано по-горе А. В., за
когото прокуратурата твърди, че е автор на деянието, не притежава нито едно от
изискуемите от чл.83а, ал.1, т.1-4 ЗАНН качества – не е едноличен собственик на
дружествения капитал, не управител, нито представляващ юридическото лице, той
не е бил овластен да формира волята на дружеството и да го представлява, нито
пък е бил работник или служител, на който ЮЛ да е възложило каквато и да било
работа, още по-малко такава по повод, на която да е извършено инкриминираното
престъпление. Ето защо А. Н. В. не притежава качеството на лице по смисъла на чл. 83а ал.
1, т. т.1, 2, 3 и 4 от ЗАНН, което от своя страна изключва наличието
на изискуемата от тези разпоредби връзка между юридическото лице и извършителя
на престъплението. Поради изложените съображения съдът намери предложението на
ВОП за неоснователно и на основание чл.83г, ал.6 т.2 от ЗАНН отказа да наложи
на „Д.-Д.“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Селиолу“ № 2, вх. В, ет. 1, ап. 1, с управител и едноличен собственик на
капитала И.Р.С. ЕГН: **********, имуществена санкция за това, че се е обогатило
в размер на 95 563,72 лева
/деветдесет и пет хиляди петстотин шестдесет и три лева и 72 стотинки / от
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т. 2, т.6 и т.7 вр чл. 26 ал. 1 от НК,
извършено от А. Н. В., ЕГН ********** в
периода от 09.05.2014г. до 20.01.2015г.
Мотивиран от горното, съдът постанови
своето решение.
СЪДИЯ при ВОС: