Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20.10.2015г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На двадесет и четвърти
септември 2015 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар М.Т.
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 66 по описа на съда за 2015 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно осн.чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „Р.Б.”ЕАД, с ЕИК --------,
гр.С. против ответниците ЕТ “А-94-ПК-РЦ“, ЕИК хххххххх гр.П., и Н.П.Ц. ***, искове
с правно осн.чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за
установено съществуването на вземания в полза на банката срещу ответниците- солидарни длъжници, в размер на общо 27 050.48 евро, от които: 26
005,00 евро - изискуема главница; 399,72 евро - изискуема редовна
лихва, начислена за периода от 07.05,2013г. до 07.08.2013г.; 645,76 евро
- изискуема наказателна лихва за периода от 05.06.2013г. до 12.09.2013г.; както
и разноски в общ размер на 2037,18 лева, от които 1058,12 лева за заплатена
държавна такса и 979,06 лв.- юрисконсултско възнаграждение; за които вземания е
издадена Заповед № 582/18.09.201Зг. за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 19.09.2013г. по ч.гр.д. № 618/201Зг. по описа
на РС-П..
В исковата молба се твърди, че вземанията произтичат от Договор за банков
кредит от 29.08.2006г. (“Договор за кредит”), изменен и допълнен с Анекс № 1 от
18.03.2010 г., Анекс № 2 от 27.12.2011г., Анекс № 3/28.03.2012г. и Анекс № 4/15.11.2012г.
и от Договор за поръчителство от
18.03.2011г., изменен и допълнен с Анекс № 1 към него от 15.11.2012г. Ищецът
твърди, че е изпълнил своите задължения по договора, като на 05.09.2006г.
средствата по отпуснатия кредит в размер на 78 165.00 евро са усвоени изцяло от
първоначалния кредитополучател- П.К. Ц., действащ като ЕТ “А - 94-П.К.“. На 24.11.2010г.
кредитополучателят е починал и по реда на чл.60 от ТЗ един от неговите
наследници-Р.Ц. поема търговското предприятие на ЕТ “А-94-П.К.“, променяйки и
фирмата на ЕТ "А-94-П.К-РЦ". Другият наследник-Н.П.Ц. е поел да
отговаря към Банката за всички задължения на неговия наследодател съгласно Договора
за поръчителство /цитиран по-горе/. На датите на падеж - 05.06.2013г.,
05.07.2013г. и 05.08.2013г. главният длъжник ЕТ “А-94-П.К-РЦ“ не платил дължимите вноски за главница и лихви. Същите
не били платени и от поръчителя Н.П.Ц.. Ищецът твърди още, че неплащането на
падежните дати представлява случай на неизпълнение по смисъла на чл. 8.1., б.
„а” от Договора за кредит, поради което и на осн.чл. 432 от ТЗ във вр. с чл.
9.3 от Договора за кредит и чл. 13 от Анекс №4 от 15.11.2012г., Банката
упражнила правото си и обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими
всички суми по Договора за кредит и анексите към него, уведомявайки затова
длъжниците: с писмо №400-609/02.08.2013г. до кредитополучателя ЕТ “А-94-ПК-РЦ“
/изпратено на адреса на управление на едноличния търговец/, ведно с обратна
разписка ИД PS 9000 01D9H0 U, от която е видно, че писмото е получено от
длъжника; с писмо №400-676/27.08.2013г. до поръчителя Н.П.Ц. /изпратено на
постоянния му адрес, посочен в договора за поръчителство/, ведно с обратна
разписка ИД PS 9000 01KFHI Р, от която е видно, че писмото е получено от
поръчителя. Ищецът счита, че предсрочната изискуемост е настъпила на
08.08.2013г. - датата на получаване на писмото от главния длъжник ЕТ „А-94-П.К.
- Р.Ц.“. Поради липсата на плащане Банката се снабдила със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изп.лист, въз основа на който е образувано изп.№
143/2013г. по описа на ЧСИ А., рег.№ 873 на КЧСИ. С оглед направено възражение
в срока по чл. 414 от ГПК, банката предявява настоящият установителен иск за
съществуване на процесното вземане. Претендират се разноски по производството-
д.такса и юриск.възнаграждение.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, които
считат иска за частично неоснователен, оспорвайки същия по размер. Не оспорват
описаната в исковата молба /ИМ/ фактическа обстановка. Признават, че през
м.август 2013г. са уведомени, че отпуснатият кредит е обявен за предсрочно
изискуем, като предсрочната изискуемост засягала и други два кредита, отпуснати
от банката-ищец. На 01.08.2014г. с цел доброволно уреждане на отношенията и
погасяване на задълженията на ЕТ към банката по нейна сметка са преведени 143 930.65лв.,
на 04.08.2014г.- 281 503.89лв., 10 629,11лв. и 383.00лв., при договорка така
внесените суми да послужат за погасяване общото задължение към ищеца, като
съразмерно бъдат покрити задълженията – въпреки това от представения от Банката
документ не ставало ясно по кое от задълженията на кредитополучателя са
отнесени заплатените средства. Възразяват още, че: 1.И след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем кредитополучателят /ЕТ/ е продължил да плаща
суми по кредитните си задължения, които суми не са своевременно отразени от
ищеца, поведение, определено от ответниците като недобросъвестно; 2.От
представените счетоводни документи, касаещи
периода до стартиране на заповедното производство, не ставало ясно какъв
е действителния размер на задължението, каква част от него е погасена след
издаване на изпълнителния лист, уведомен ли е затова ЧСИ; 3.На 30.01.2015г. от
сметката на ЕТ в „Пощенска банка“ АД по запор на ЧСИ С. А. са преведени 128 096,15лв.
В допълнителната ИМ ищецът пояснява постигнатите договорености относно извършени от ответника ЕТ
погасявания, коментирани в отговора, сочейки, че погасяванията са извършени на
база искане на първия ответник /ЕТ/-вх.№ 440-426/30.07.2014г. за погасяване на
задълженията му по друг договор за кредит /ДБК от 27.04.2007г./, за
принудителното събиране на които вземания е образувано изп.дело №
20138730400142 по описа на ЧСИ А. – това
погасяване е потвърдено от първия ответник с писмо вх.№ 440-227/30.07.14г.
/приложено/ За задълженията по този кредит е образувано друго дело- т.д.№
58/2015г. по описа на ТОС. Що се касае до възраженията в отговора за преведени
суми по наложен от ЧСИ запор в друга банка – ищецът, позовавайки се на т.9 от
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС-ОСГТК, счита, че тези възражения са неотносими към
спора и преведените на основание наложения
запор средства не следва да бъдат вземани предвид в настоящото
производство.
В срока по чл.373 ал.2 ГПК не е постъпил отговор на допълнителната ИМ.
В с.з. процесуалният представител на ищеца- ю.к.А.С. поддържа исковата
молба, претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответниците,
редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител.
Съдът намира предявеният иск за допустим.
Искът е за установяване съществуването на вземане, предмет на издадената в
полза на ищеца по реда на чл.418 във вр. с чл.417 т.2 от ГПК заповед за
незабавно изпълнение № 582/18.09.2013г. по ч.гр.д.№ 618/2013г. по описа на
РС-гр.П.. Поради направено в срок възражение от ответниците /депозирано на
09.02.2015г., при получена ПДИ от ЕТ- на 29.01.2015г., от втория ответник- на
28.01.2015г./ срещу издадената заповед за изпълнение, районният съд е указал на
ищеца в месечен срок от съобщаване на определението, да предяви иск за
установяване на вземането си. В указания с определение № 233/15.04.2015г. по ч.гр.д.№
618/13г. на заповедния съд срок ищецът е предявил настоящия установителен иск,
следователно заповедта не е влязла в сила и за ищеца е налице правен интерес от
предявения иск, поради което същият е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан по същество..
След като обсъди събраните по делото писмени доказателства и приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 29.08.2006г. между ищеца и ЕТ “А-94-П.К.“, гр.П. е сключен Договор за
банков кредит, по силата на който банката следва да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 78 165 евро, краен срок на погасяване 20.08.2016г.
/чл.2.1/. Съгласно чл.2 от договора кредитът може да бъде усвоен от датата на
подписване на договора до 19.09.2006г. Отпуснатият кредит е изцяло усвоен, като
сметката на кредитополучателя в „Райфайзенбанк България“ АД е заверена на два
пъти на 05.09.2006г.: в размер на 76 557,89 евро и в размер на
1 607,11 евро, или общо 78 165 евро. На 24.11.2010г. собственикът-ЕТ П.К. е
починал, като по реда на чл.60 от ТЗ един от неговите наследници-Р.Ц. поема
търговското предприятие на ЕТ “А-94-П.К.“, променяйки и фирмата на ЕТ "А-94-П.К-РЦ".
Другият наследник-Н.П.Ц. е поел да отговаря към Банката за всички задължения на
неговия наследодател съгласно сключения Договор за поръчителство от 18.03.2011г.,
изм. и допълнен с Анекс № 1 към него от 15.11.2012г. Между банката и първия
ответник са сключени анекси към договора за кредит, съответно Анекс №
1/18.03.2011г., Анекс № 2/27.12.2011г., Анекс № 3/28.03.2012г. и Анекс № 4/15.11.2012г.,
с които страните са предоговаряли основните параметри по договора за кредит,
останалите непогасени суми, неустойки и др. С Анекс №4/15.11.2012г. крайният
срок за погасяване на кредита е променен на 05.09.2016г.
Поради неплащане на вноски по кредита Банката обявява същия за предсрочно изискуем и въз основа на нейно заявление,
депозирано в ПРС, в нейна полза е издадена
Заповед № 582/18.09.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК и ИЛ от 19.09.2013г. по ч.гр.д. № 618/201Зг. За принудителното събиране
на процесните суми „Р.Б.”ЕАД е образувала изп.дело № 143/201З г. по описа на
ЧСИ С. А. с per. № 873 от регистъра на КЧСИ.
Договорът за кредит, договорът за поръчителство и анексите към тях са подписани
от страните, това обстоятелство също не се оспорва.
От приетата ССЕ, неоспорена от страните, се установява, че усвоената
главница по отпуснатия кредит в размер на 78 165 евро е погасявана от кредитополучателя
както следва: извършени са редовни плащания на 55 вноски по 652 евро в общ
размер на 35 860 евро; просрочени плащания на 25 вноски по 652 евро в общ
размер на 16 300евро. Общият размер на погасената главница по кредита е 52
160 евро. С последно платената вноска по главницата в размер на 652 евро на
26.07.2013г. е погасена дължимата вноска по кредита на 07.05.2012г. В ССЕ /стр.5-7
от заключението/ вещото лице е описало извършените погасявания по кредита. Вноските
по главница и лихва, дължими на 05.06.2013г., на 05.07.2013г. и на 05.08.2013г.
към 08.08.2013г. не са били погасени.
Поради неплащане на вноските на датите на падеж 05.06.2013г. и
05.07.2013г., с писмо изх.№ 400-609/02.08.2013г. /получено от първия ответник
на 08.08.2013г./ ищецът, позовавайки се на това, че към 02.08.2013г. е налице
просрочие на дължимите суми по кредита за двете вноски в общ размер на 1561.21
евро, от които главница 1304.00 евро и лихва 257,21 евро - просрочие, представляващо
съгласно чл. 13 от Анекс № 4/15.11.2012г. във вр. с чл. 8 от ДБК от
29.08.2006г. случай на неизпълнение, на осн.чл. 9 от Договора за кредит банката
обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички суми по договора за
кредит и анексите към него, които към 01.08.2013г. вкл. са в размер общо на
26 415,96 евро, от които главница 26 005 евро и лихви 410,96 евро. С
писмо изх.№ 400-676/27.08.2013г., получено от втория ответник-поръчител на
30.08.2013, банката го е уведомила за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, позовавайки се на разпоредбата на чл. 2.4.1 и чл. 2.4.2 от сключения
между тях Договор за поръчителство.
Съгласно ССЕ, при съобразяване на извършените от ответника плащания по
договора, както и на договорените между страните падежни дати на вноските,
съответно лихви и наказателни лихви при просрочие, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.09.2013г. общият размер
на непогасеното задължение по договора за кредит и анексите към него е в размер
на 27 050,48 евро, от които 26 005
евро- дължима непогасена главница, 399,72 евро- дължима редовна
лихва върху остатъка по кредита като главно задължение за периода 05.06.2013г.
до 07.08.2013г. вкл.; 645,76 евро- дължима наказателна лихва за периода
05.06.2013г. до 12.09.2013г. вкл.
Във връзка с възражението на ответниците, че банката не е съобразила
извършени от тях плащания за погасяване на кредита, ССЕ в отговора на въпросите
по задача № 5 и № 6 подробно е описало извършваните плащания и отнасянето им
към кредитите на ответниците, при което се установява, че освен процесният
кредит, между страните са сключени и други договори за кредит- ДБК от 14.05.2009г. и ДБК от 27.04.2007г. /в този
смисъл са и представените от ищеца към допълнителната ИМ писмени доказателства
/л.96, л.97/. Съгл.ССЕ /т.5/ след като кредитополучателят е започнал да изпада
в забава на плащанията и да просрочва дължимите вноски по кредита, е престанал
да посочва и основанието за плащане в платежните документи. Сметките на
длъжника са захранвани от разплащания с други съконтрагенти, от изплащани
субсидии от ДФ“Земеделие“, от продажба на продукция и от продажба на активи.
При извършен превод на средства по банковата сметка на длъжника, на падежните
дати сумите до размера на дължимите вноски се превалутират и банката
автоматично погасява задълженията по кредитите на кредитополучателя по
хронологичен ред на датата на падежа. Вещото лице е категорично, на база на
извършената от него проверка, че плащанията, на които се позовават ответниците
в отговора на ИМ и приложените към него доказателства /л.86, л.87, л.88/ не се
отнасят до погасяване на задълженията им по настоящия договор за кредит – ДБК от
29.08.2006г., а касаят плащане по друго изпълнително дело /изп.дело № 142/2013г
на ЧСИ Ст.А./ по договор за кредит от 27.04.2007г.– на основание на подаденото
искане за погасяване от 30.07.2014г. /л.96/ от страна на първия ответник до
ищеца. В обясненията си в проведеното о.с.з. от 24.09.2015г. в.лице е потвърдило,
че след предявяване на вземането по заповедното производство от страна на
банката и до датата на изготвяне на заключението, по този кредит няма
извършвани плащания от страна на ответниците, извън принудителното изпълнение
по изп.д. № 143/2013г. на ЧСИ Ст.А. /подробно описани в заключението- стр.9 и
10 от ССЕ/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с
правно осн.чл.422 ал.1 от ГПК.
Производството по чл.422 от ГПК представлява иск за съществуване на
вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това
производство по същество се установява дали вземането съществува. В тежест на
ищеца е да докаже съществуването на това вземане и неговата изискуемост, а
ответникът следва да докаже възраженията си относно съществуването на
вземането, респ.изискуемостта му.
Разгледан по същество предявеният иск е основателен.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
наличието на договорни отношения между страните във връзка с Договор за банков кредит
от 29.08.2006г. и последвалите 4бр. анекси. Договорът е валидно сключен, в
съответната писмена форма съгласно чл. 430 ал.3 от ТЗ, това важи и за
последвалите анекси. Вземанията на банката по договора и анексите са обезпечени
чрез поръчителство от страна на втория ответник, както и с договорна ипотека. Банката
е изпълнила своето задължение за предоставяне на кредита в договорения размер и
условия. Кредитополучателят е усвоил в цялост договорената сума.
Безспорно е установено и обстоятелството, че на датите на падеж- 05.06.2013г.,
05.07.2013г. и 05.08.2013г. кредитополучателят не е платил дължимите вноски за
главница и лихви, съгласно договора и анексите /анекс № 4/, което неплащане по
същество представлява случай на неизпълнение по смисъла на чл.8.1 б.“а“ от
Договора за кредит , поради което и на осн.чл. 432 от ТЗ във вр. с чл. 9.3 от
договора за кредит и чл. 13 от Анекс № 4/15.11.2012г. банката е упражнила правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила за това
ответниците по надлежния ред – писмено, с горецитираните писма, надлежно
връчени на ответниците.
Вземането, произтичащо от Договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем при
предпоставките на чл. 60 ал.2 от ЗКИ /съгласно и задължителното тълкуване-т.18
от ТР № 4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Такова
уведомление е отправено от банката, получено от длъжниците – кредитополучателя
и поръчителя, поради което и кредитът е обявен за предсрочно изискуем при
спазване на законовите изисквания, с произтичащите от това законни последици. Предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 08.08.2013г. – датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника-кредитополучател. В този момент, целият или неплатеният
остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и
по отношение на поръчителя /така и в мотивите
на Решение № 40 от 17.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 601/2014г., I т.о., ТК/.
Съдът изцяло възприема заключението на ССЕ като обосновано и компетентно,
вещото лице се е съобразило с договореностите между страните относно датите на
падеж, относно договорната лихва, както и наказателната лихва при просрочие на
съответното задължение, така, както са уговорени в ДБК от 29.08.2006г. и в
последващите 4 анекса.
Предвид събраните по делото писмени доказателства и приетата ССЕ,
претенциите на ищеца в настоящото производство са изцяло основателни – доказани
по основание и размер, поради което следва да се уважат, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на двамата
ответници, в условията на солидарност, за исковите суми /в общ размер на 27 050,48 евро, от които 26
005 евро- дължима непогасена главница, 399,72 евро- дължима редовна лихва върху
остатъка по кредита като главно задължение за периода 05.06.2013г. до
07.08.2013г. вкл.; 645,76 евро- дължима наказателна лихва за периода
05.06.2013г. до 12.09.2013г. вкл./, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 618/2013г.
по описа на ПРС.
Отговорността на втория ответник произтича от сключения между него и ищеца
Договор за поръчителство от 18.03.2011г., изм. и допълнен с Анекс № 1 към него
от 15.11.2012г. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на
неговото задължение. Поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на
вземането /чл. 140 ЗЗД/, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник
/чл. 141 ал.1 ЗЗД/. Поръчителството има акцесорен характер и е функция на
друго, главно задължение, каквото бе установено, че съществува в претендирания
с ИМ размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, отправено в
писмения им отговор на ИМ, че не са били съобразени извършени от тях плащания
по кредита. Съгласно т.11в от ТР 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСТК е допустимо релевирането на възражения, чийто ефект е настъпил както преди
подаването на заявлението, така и след депозиране на заявлението и до
приключване на съдебното дирене в исковото производство, но в случая това
възражение е неоснователно, като недоказано. Вещото лице е изследвало този
въпрос, част от задачата на назначената ССЕ, и е категорично, в това число и
предвид обясненията му в о.с.з., че плащанията, на които се позовават
ответниците в отговора на ИМ и приложените към него доказателства /л.86, л.87,
л.88/ не се отнасят до погасяване на задълженията им по настоящия договор за
кредит – ДБК от 29.08.2006г., а касаят плащане по друг договор за кредит – ДБК
от 27.04.2007г.
Що се касае до възражението на
ответниците, че следва да бъдат съобразени извършените от тях погасявания в
образуваното изп.производство въз основа на изпълнителния лист, издаден по
ч.гр.д.№ 618/2013г. на ПРС, съдът намира следното: От заключението на
назначената ССЕ /по задача № 6/ действително се установява частично
удовлетворяване на вземането, извършено в хода на образуваното изп.д.№
143/2013г., но в тази връзка при обсъждане на това възражение, съдът следва да
се съобрази със задължителните указания в т.9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, съгласно която в
производството по чл. 422 от ГПК „съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес“. Предвид изложеното,
извършеното плащане в хода на принудителното събиране, е неотносимо към
настоящия спор при определяне на размера
на претендираното вземане.
По разноските: Ищецът е направил искане за присъждане на съдебни разноски. Представил е списък
по чл.80 ГПК. Заплатените от него разноски в исковото производство, видно от
представените доказателства, са в размер на 1 408,12лв. /внесени д.такса-1058,12лв., 350лв.-за
в.лице./, които на осн.чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати. На
осн.чл. 78 ал.8 от ГПК, тъй като ищецът е представляван от юрисконсулт в
производството по делото /по представено надлежно пълномощно/, ответниците
следва да му заплатят и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1323,60лв. /претендиран в ИМ и списъка/, съгл.чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, или общо разноски за исковото производство в размер на 2 731,72лв. Дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът присъжда, се равнява
на адв.възнаграждение, определено на основание чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004,
т.е. по размер същото е определено от закона /в този смисъл определение
№556/20.08.2009г. по т.д.№213/2009г. на ІІ ТО на ВКС/. Съдът присъжда
възнаграждение в размер, определен в нормативен акт и без същото да е било
предварително платено от претендиращата страна на процесуалния й представител,
т.е. размерът на това възнаграждение не се договаря.
Разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на
установителния иск. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска – т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№
4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство ищецът е направил разноски в
размер на 2037.18лв.
/1058,12лв.-д.такса, 979,06лв.-юрисконсултско нъзнаграждение/, които предвид
основателността на иска и гореизложените съображения, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ал.1 от ГПК съществуването на вземане в
полза на „Р.Б.”ЕАД,
с ЕИК --------, седалище и адрес на управление гр.С., р-н Лозенец, ЕКСПО
2000, бул. “Н.В.” № 55, представлявано от Е.М.В.- изп.директор и М.Т.П.-прокурист, срещу ЕТ “А-94-ПК-РЦ“, с ЕИК хххххххх,
седалище и адрес на управление ***, с представляващ Р.Г.Ц. и Н.П.Ц., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, В УСЛОВИЯТА НА
СОЛИДАРНОСТ, за сумата от 27 050.48 евро /двадесет и седем хиляди и петдесет евро, 48 евроцента/, от
която: 26 005,00 евро (двадесет и
шест хиляди и пет евро); 399,72 евро (триста деветдесет и девет евро и
седемдесет и два евроцента) - изискуема редовна лихва, начислена за периода
от 07.05,2013г. до 07.08.2013г. включително; 645,76 евро (шестстотин
четиридесет и пет евро и седемдесет и шест евроцента) - изискуема наказателна
лихва за периода от 05.06.2013г. до 12.09.2013г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2013г. до изплащане на
вземането, което вземане представлява задължение по предоставен банков кредит
по Договор за банков кредит от 29.08.2006г., изменен и допълнен с Анекс № 1/18.03.2010г.,
Анекс № 2/27.12.2011г., Анекс № 3/28.03.2012г. и Анекс № 4/15.11.2012г. и Договор за поръчителство от 18.03.2011г.,
изменен и допълнен с Анекс № 1 към него от 15.11.2012г., за които вземания е
издадена Заповед № 582/18.09.201Зг. за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 19.09.2013г. по ч.гр.д. № 618/201Зг. по описа
на РС-П..
ОСЪЖДА ЕТ “А-94-ПК-РЦ“, с ЕИК хххххххх, седалище и адрес на управление ***, с
представляващ Р.Г.Ц. и Н.П.Ц., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно
на „Р.Б.”ЕАД, с ЕИК --------, седалище и адрес на управление гр.С., р-н
Лозенец, ЕКСПО 2000, бул. “Н.В.” № 55, представлявано от Е.М.В.- изп.директор и
М.Т.П.-прокурист, сумата от 2 731,72лв.
/две хиляди седемстотин тридесет и един лев и 72 стотинки/– представляваща разноски
в настоящото производство на осн.чл.78
ал.1 и ал.8 от ГПК, както и сумата от 2037.18лв. -/ две хиляди тридесет и седем
лева и 18 стотинки/- представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 618/2013г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: