Р Е Ш Е Н И Е
№290
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10280 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021
г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът „Ъдванст Сълюшън
Нолидж“ ЕООД – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител ***П. от ВТАК, е обжалвал решение №491 от 11.10.2021 година,
постановено по АНД №827 по описа на Великотърновският
районен съд за
2021 година като неправилно.
Оплакването е за
неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Всъщност касаторът намира, че неправилно съдът приема осъществяване на посредническа дейност с
оглед пан липсата на каквито и да било доказателства в тази насока. Договорът с оператора Manpower Groupбил само проект за такъв, обективиращ единствено преддоговорни
отношения, като другите доказателства не установяват обратното. Нищожни били
задължителните предписания, дадени в протокола за проверка, понеже касаторът
нямал качеството на посредник и не е
осъществявал такава посредническа дейност. Липсва фактическият състав по чл.79
от ЗНЗ, а и касаторът не е имал задължението да изпълнява подобно предписание,
защото издаденото удостоверение за наличието на такава дейност не означава, че
тя е реализирана, съответно поддържа се и, че дружеството не боже да е субект
на претендираното нарушение. Сочи се и, че неправилно съдът установил формалната
законосъобразност на процесното пред него НП, с оглед липса на съществени
реквизити. Иска се отмяната на решението
и на потвърденото с него наказателно постановление. Всички оплаквания се
поддържат от процесуалния представител на касатора в открито съдебно заседание.
Ответникът
по касация, в писмения отговор на касационната жалба и в допълнително
представено писмено становище по делото, отрича основателността на оплакванията
на касатора. Претендира разноски.
Прокурорът дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като
законосъобразно наказателно постановление №04-001319 от 21.05.2021 година на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което на
основание чл.79, ал.1 от ЗНЗ във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ на касатора е
наложена имуществена санкция от 500 лв. и последният е осъден да заплати
разноски в размер от 80 лв.
За да
постанови този правен резултат съдът, след обсъждане на събраните в хода на
диренето доказателства, вкл.и тези,
които представляват представената му преписка е приел, че и АУАН и НП са
процесуално законосъобразни, като не са допуснати нарушения на чл.40 и чл.42 от ЗАНН. Постановлението е издадено от компетентен административно-наказващ орган,
а формата му отговаря на изискванията по чл.57 от ЗАНН. Отхвърлено е
възражението на настоящият касатор, което се поддържа
и понастоящем и което е в смисъл, че той не е упражнявал посредническа дейност.
Съдът е изтъкнал, че в саморъчно подписана от управителя на касатора декларация
е вписано, че екземпляра от договора /именуван рамков договор за
сътрудничество/ е подписан, респ. сключен на 5.10.2019 година, като от
същественото му съдържание се установява, че всъщност е посреднически договор,
сключен между чешкият оператор „Manpower
Group“ и касатора, за дейност,
която се вписва в изискването на чл.2 от Наредбата за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Като неоснователно е
отхвърлено и възражението на настоящият касатор,
което е било в смисъл, че не са посочени датата и мястото на твърдяното
административно нарушение. В тази връзка съдът е констатирал, че става въпрос
за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като мястото на
извършването на нарушението е и място на бездействие, като е следвало да се
предвиди допълнително съдържание на посредническият договор, за което да се
уведоми далия предписанието орган. Аргументирано е и, че всъщност от 11.11.2020 година до момента на съставянето на АУАН не са
предприети действия от страна на дружеството – посредник за изпълнение на
предписание №3, дадено в протокол за извършена проверка №2026124 от 20.10.2020
година на дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, като при това
правилно е прието, че датата на нарушението е 12.11.2020 година, както е приел
и АНО.
Извън
горното съдът е намерил и, че АНО е дал правилна материално-правна квалификация
на описаното неизпълнение на задължение от страна на касатора. След като дружеството е бездействало във
връзка с предвиденото задължение за изпълнение на задължителното предписание на
контролните органи при изпълнението на функциите им, което предписание е по
чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ, то правилно АНО прилага санкционната разпоредба на
чл.79, ал.1 от ЗНЗ.
Най –
сетне, съдът е приел, че не следва да намери приложение института на чл.28 от ЗАНН, доколкото не е налице малозначителност или
маловажност, а става въпрос за типично нарушение от същия вид.
Решението е правилно по следните
съображения:
Според разпоредбата на
чл.79, ал.1, от ЗНЗ, на която разпоредба е основано наказателното постановление
„На физически и/или юридически лица, които не изпълнят задължително предписание
по чл.
78, ал. 1, т. 1 на контролните органи, се налага глоба, съответно
имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от
1000 до 3000 лв.“. Съставът изисква единствено наличие на задължително
предписание, издадено на основание чл.78, ал.1, т.1 от същият закон, чийто
адресат е субекта на нарушението, което да е задължително за него и да не е
изпълнено.
Това предписание по
аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗНЗ е предварително изпълнимо, като
за реализиране на административно-наказателната отговорност е необходимо
допуснатото по закон предварително изпълнение на последиците на такова
предписание да не е спряно по реда на чл.166 от АПК.
В случая от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че дружеството касатор е адресат на следната принудителна административна
мярка, която му е наложена с разпоредително изявление, вписано в т.3 от
протокол за извършена проверка №2026124
от 20.10.2020 година, а именно: „На основаноие чл.30,
ал.3, т.3 във връзка с чл.30, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване
на посредническа дейност по наемане на работа посредническият договор, сключен
с работодателя „Manpower Group s.r.o.“ – Чехия да се приведе в съответствие
със законовите изисквания към съдържанието му, като в същият се включат данни
за длъжностите, на които ще бъдат наемани лицата, срока на наемането, работното
време, почивките, отпуските, трудовото възнаграждение, битовите условия,
здравното осигуряване, обезщетението при злополука, временна и трайна
неработоспособност, смърт, предсрочно прекратяване на трудовия договор,
транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигането им,
ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България,
включително и при предсрочно прекратяване на трудовия договор. Визираните данни
да се включват и занапред при сключване на посреднически договор с чужд
работодател“. Поставен е срок11.11.2020 година и занапред.
Няма спор, че това
предписание е стабилизирано от една страна, като съдът не е спрял
предварителното му изпълнение, и от друга страна, не е изпълнено от адресата си
към момента на съставянето на акта за установяване на нарушението - 23.02.2021 година.
При това положение
правилно и съдът и административно – наказващият орган са приели, че е налице
съставът на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗНЗ. В
случая единствено релевантно е неизпълнението на даденото предписание от
субекта, който е адресат на същото.
Развитите от касатора съображения
представляват изложена защитна теза срещу самото предписание в качеството му на
административен акт, като в настоящото производство неговата законосъобразност
не подлежи на косвен съдебен контрол, както не подлежи и на косвен съдебен
контрол за валидност по смисъла на чл.17, ал.2 от ГПК от страна на районният
съд, доколкото производството пред него се развива по правилата на ЗАНН и на
НПК.
Следва решението да се
остави в сила, като на ответника по касация с оглед представеното писмено
становище по делото и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъдят разноски в
размер от 80 лв.
Водим от
горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№491 от 11.10.2021 година, постановено по АНД №827/2021 година по описа на
Великотърновският районен съд.
ОСЪЖДА „Ъдванст Сълюшън Нолидж“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ разноски за касационната
инстанция в размер от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.