РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500249 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-
05-1892/21.04.2022 г. на СлОС от М. В. К., ЕГН: ********** и Ж. В. К., ЕГН:
**********, чрез тяхната майка и законен представител Д. Ц. А. ЕГН:
********** от гр. С., бул. „Х. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.
С., бул. „В. Л.“ * *, чрез адв. Н. Д., против решение № 75/25.03.2022г. по гр.д.
№ 492/2021г. СлОС в частта, с която са отхвърлени предявените от тях
против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, п.к.1000,
бул. „Витоша“ № 2, искове за заплащане на обезщетение по реда на чл.49 ЗЗД
в размер на по 20 000лв. за всяка от тях, за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.
354а, ал.1, изр.1, предл.4 и по чл.354в, ал.1 от НК на В. К., за които е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 549/2019г. на Окръжен съд –
Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2020г. до
окончателното изплащане. Твърдят, че в тези части решението не е правилно,
излагат обосновани аргументи за отмяната му и за постановяване на ново, с
което исковете бъдат изцяло уважени. Нямат доказателствени искания. Молят
за присъждане на разноските по делото.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба - вх.№ СД-02-05-
1913/26.04.2022г. на СлОС от В. Т. К. с ЕГН: ********** от гр. С., бул. „Х.
Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * , със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц. О.“ № **, ет. *,
1
чрез адв. Й. Й., против решение № 75/25.03.2022г. по гр.д.№ 492/2021г.
СлОС в частта, с която е отхвърлен предявеният против Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр.София, п.к.1000, бул. „Витоша“ № 2 иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера
над 8 000лв. до общо претендираните 30 000лв., както и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 43 470лв., вследствие на
незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал.1, изр.1,
предл.4 и по чл.354в, ал.1 от НК на В. К., за които е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 549/2019г. на Окръжен съд – Сливен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2020г. до окончателното
изплащане. Твърди, че в тази част решението не е правилно, излага
обосновани аргументи за отмяната му и за постановяване на ново, с което
искът бъде изцяло уважен. Няма доказателствени искания. Моли за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна - Прокуратурата на Република България,
гр.София, оспорва въззивните жалби в проведеното открито съдебно
заседание. Счита ги за неоснователни. Моли за отхвърлянето им, депозира
нарочни становища.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица,
пред функционално компетентната инстанция, против акт, подлежащ на
съдебен контрол и са допустими.
Преди да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав
съобрази следното:
Пред окръжния съд е предявен иск от В. К. с правно основание чл.2,
ал.1, т.3, ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени в
резултат от повдигане на обвинение в извършване на престъпления, за които
бил оправдан. С този иск са съединени други два иска, предявени от М. К. и
Ж. К., малолетни към предявяване на исковата молба и двете представлявани
от майка си Д. А. и баща си В. К., чрез адв. Н. Д., насочени против същия
ответник – Прокуратурата на Република България. Твърдят се претърпени
вреди – кризи, нестабилност в поведението на децата, поява на страхове,
повишена тревожност, в резултат от повдигнатото обвинение против първия
въззивник – техен баща и провежданите против него процесуално-следствени
действия, завършили с оправдателна присъда. Твърди се отзвук в обществото
и отдръпване на децата от посещаваната от малолетната Ж. градина, а също
неудобства, търпени от непълнолетната понастоящем М. При изложените
факти се претендират обезщетения за претърпени от двете неимуществени
вреди. Видно от разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ, законодателят е предвидил
обезщетяване на вредите на лица, пострадали от дейността на
правозащитните органи, но в конкретни и изчерпателно изброени хипотези, в
които са нарушени правото на свобода и сигурността на лицето. В конкретния
случай изложените в исковата молба твърдения сочат на лица, претендиращи
да са косвени жертви на незаконното обвинение против техния баща,
2
непопадащи сред адресатите на нормата на чл.2 ЗОДОВ.
Въпреки това, заявявайки, че са пострадали от действията на
правозащитните органи и обосновавайки понесени вреди, лицата са
предявили допустим и предвиден от закона иск да бъдат обезщетени.
Независимо от посоченото в исковата молба правно основание на този иск –
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съдът не е задължен да се съобрази с правната
квалификация на страните, а следва да подведе описаните факти под
хипотезата на приложимата правна норма. Налага се заключение, че наред с
иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са съединени два иска с правно
основание чл.49 ЗЗД, които, при положение, че се разглеждат от
гражданските съдилища, по един и същи ред, няма пречка да бъдат съединени
в едно общо производство - Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева.
В горния ред на мисли, настоящият състав приема, че следващият
въпрос, преди разрешаване на спора по съществото му, е дали като е приел
исковете на Ж. К. и М. К. за искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
намерил ги е за неоснователни и ги е отхвърлил, СлОС е постановил
недопустимо в тази част решение, по непредявени искове. По този повод
Апелативен съд - Бургас, в рамките на задължителната проверка за
допустимост на постановения и обжалван съдебен акт, се съобрази с трайно
установената съдебна практика, съгласно която искът се характеризира със
своите страни, предмет, основание и обхват на търсената защита. Когато
съдът излезе от рамките, определени от тези характеристики и формира воля
извън тях, която да обективира в решението си, последното е недопустимо и
подлежи на обезсилване от по-горната инстанция. В тази връзка са и
постановените Решение № 201 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 820/2018 г.,
I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева, Определение № 320 от
20.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 820/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Мадлена Желева. В настоящия случай спорното материално право на Ж. и М.
К.и е правото им на обезщетение. Основанието на исковете са твърдените
вреди, в резултат от действията на правозащитните органи и петитумът е
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С
решението си СлОС е обсъдил изложените факти, но е приел, че обезщетение
не се дължи и е отхвърлил исковете. При това положение настоящият състав
приема, че се касае за преценка на правилността или неправилността на
поставеното решение в съответната част.
По описаното по-горе и като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Апелативен съд
- Бургас приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от В. Т. К., М.
В. К., понастоящем непълнолетна и Ж. В. К., двете чрез адв.Н.Д., против
Прокуратурата на Република България. Въззивниците твърдят, че на
12.02.2019г. К. бил задържан в хода на полицейска акция в гр.Сливен. На
3
следващия ден с постановление от 13.02.2019 г. бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършване на престъпления по чл.354а, ал.1 и чл.354в, ал.1
от НК, като с постановление на ОП – Сливен от същата дата бил задържан за
срок от 72 часа. С постановление от 15.02.2019г. спрямо него е взета мярка за
неотклонение – „Задържане под стража“, впоследствие изменена с
определение от 21.03.2019г. в „Домашен арест“. Твърди се, че по време на
пребиваването си в следствения арест отслабнал с 15кг и понесъл много
тежко условията в ареста, което довело до влошаване на здравословното му
състояние. От тогава започнал да вдига високо кръвно налягане, получил
сърдечни проблеми, започнал да изпада в депресивни състояния. Уронено
било доброто му име и репутация в професионалните среди на АФБ и FIA.
Заявява, че считано от 18.02.2020г. било прекратено радиочестотното му
наблюдение и е свалена електронната му гривна, а считано от 02.11.2020г.
бил окончателно оправдан. През време на 72-часовото задържане, на мярката
„задържане под стража“ и следващата мярка за неотклонение „домашен
арест“ бил лишен от правото си на свободно придвижване, освен това не
могъл да упражнява обичайната си заетост, във връзка с търговската дейност
на майка му и дейността като член на АФБ. Това довело до намаляване на
приходите му, както и на приходите, реализирани от FIA. Ето защо се
принудил да продаде притежавания от него л.автомобил „Ауди S2“ с
колекционерска стойност от около 25 000 евро за сумата само от 1 500лв.
На основание изложените твърдения К. претендира обезщетение по реда
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 30 000лв. за претърпените
неимуществени вреди и 48 000лв. за пропуснати ползи от продажбата на
автомобила. Ангажира доказателства и претендира разноски.
От своя страна, Ж. К. и М. К. – малолетни към депозиране на исковата
молба и действащи чрез своите родители В.К. и Д. Ц. А., ЕГН: **********,
чрез адв. Н. Д., са твърдели изживяване на стреса от задърЖ.о на баща им,
разгласяването на информацията чрез Интернет, промяна на отношението на
съучениците им и децата от детската градина, рефлектирало в кризи и
нестабилност в поведението им. Твърди се, че Ж. е развила синдром на
засилена нужда от близост с родителите и страх от изоставяне. Твърди се, че
от есента на 2018г. започнала да посещава група за психомоторно развитие,
водена от клиничен психолог, който през 2019 г. започнал да забелязва
промени в поведението й с видими преживявания на страх и тревога.
От своя страна М. също започнала да посещава психотерапевт веднъж
седмично, поради повишена тревожност, лесна емоционална ранимост и
компрометиране на доверието във възрастния.
На горните основания всяко от децата, чрез своите родители и законни
представители, е заявило претенция за обезщетение в резултат от
незаконното обвинение против баща им в размер на по 20 000лв. Ангажирани
са доказателства.
Както вече бе изложено, предявените искове са с правно основание чл. 2,
4
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД.
Исковете са надлежно оспорени с депозирания от Прокуратурата на
Република България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На
първо място относно настъпилите неимуществени вреди твърди, че исковата
молба не е подкрепена от убедителни доказателства. На следващо място
счита, че претендираните суми са значително завишени по размер. Оспорва
приложените доказателства за извършената покупко-продажба на лекия
автомобил. Не ангажира доказателства.
Фактическата обстановка е детайлно и подробно описана от СлОС,
затова няма да бъде преповтаряна в настоящото решение и накратко описана е
следната: На 12.02.2019г. ищецът В. К. бил задържан в хода на полицейска
акция в гр.Сливен. На същата дата било образувано ДП № 16 „КП”/2019г. по
описа на ОДМВР –Сливен, вх.№ 452/2019 г пор. № 43/2019 г на Окръжна
прокуратура-Сливен. С постановление от 13.02.2019г. на разследващ полицай
бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.354а, ал.1 и чл.354в, ал.1
от НК, като на основание постановление от същата дата на ОП - Сливен бил
задържан за срок до 72 часа и приведен в следствения арест, находящ се в
сградата на ОД на МВР - Сливен. С определение от 15.02.2019г., постановено
по ЧНД № 80/2019г. по описа на Сливенския окръжен съд му била наложена
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, впоследствие изменена с
определение № 51/21.03.2019г. по ВЧНД № 70/19г. на Апелативен съд - ургас
в „домашен арест”. Мярката се изпълнявала в апартамента му в град С., бул.
„Х. Б.“ № *, където живеел заедно с партньорката си и двете им деца, ищците
Ж. и М. К., чрез гривна за радиочестотно дистанционно наблюдение.
На 25.06.2019г. ОП – Сливен внесла в СлОС обвинителен акт против К. и
трето лице, за извършване в условията на продължавано престъпление, в
съучастие, на престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл. 26, ал.1 от НК и 2 и престъпление по чл.354в, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.26,
ал.1 от НК.
Образувано било НОХД № 549/19 г. на СлОС, по което били проведени
четири съдебни заседания, приключили с оправдателна присъда на 07.02.2020
г. С решение № 104/02.10.2020 г. на Апелативен съд - Бургас присъдата на
СлОС била потвърдена и след изтичане на 15-дневния срок за протестиране,
влязла в сила на 02.11.2020 г.
Няма спор, че наказателното производство е продължило 1 година, 8
месеца и 29 дни, считано от привличането на лицето в качеството на
обвиняем до постановяване на крайния съдебен акт и влизането му в сила.
Спрямо К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период
от 34 дни, а мярката за неотклонение „домашен арест“ е за период от 10
месеца и 17 дни.
При описаното, съдът приема, че се доказаха фактите, визирани от
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ - обвинение в извършване на
престъпление и последвала оправдателна присъда на В. Т. К.
5
За да се изясни фактическата обстановка и в подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди, по делото са
ангажирани гласни доказателства.
От разпита на св. А. - партньорка на въззивника, се установява, че
наказателното дело се отразило силно негативно на К. На първо място той
изобщо не предполагал, че е възможно да бъде обвинен в извършване на
каквото и да е престъпление и бил силно изненадан от наложената МНО
„Задържане под стража“. Не бил подготвен психически за условията в
предварителния арест в гр. Сливен и при посещенията на свидетелката се
установило, че не се чувства добре и е с повишено артериално кръвно
налягане. След отмяна на МНО „задържане под стража“ и налагането на нова
такава – „домашен арест“, К. се установил в обитавания от него, свидетелката
и двете им деца дом, без да го напуска. Поради силните тревоги и
непосредствената опасност да бъде осъден по две престъпления, започнал
системно да вдига високо артериално кръвно налягане (в тази връзка по
делото са налице и писмени доказателства) и му било предписано лечение -
амбулаторен лист за извършен медицински преглед на 30.03.2020г. и на
25.02.2021г. с установена от близо година хипертония с максимални
стойности на кръвното налягане 180/100. Установява се, също така, че
проблемите с ВАКН продължават и към датата на разпита на свидетелката, а
за известен период се твърди и прием на медикаменти за туширане на
психическото напрежение. През време на престоя си в следствения арест, а и
впоследствие, К. изпитвал силни тревоги за децата и по-конкретно за това как
преживяват ареста му. Невъзможността да се видят, разгласяването на случая
в публичното пространство и страданията на децата станали причина и за
негови лични страдания. Аналогични са показанията и на св. Х. К. - брат на
въззивника В. К. От тях се установява, че след задържането в следствения
арест брат му започнал да вдига много високо АКН и дори се наложило на
два пъти да подават сигнал до „ЦСМП“ - Сливен. Оттам насетне се чувствал
стресиран постоянно и продължил да има същите здравословни оплаквания.
Арестът, а впоследствие провежданото наказателно производство дали
отражение и върху възможността на въззивника да осигурява доходи за себе
си и семейството си. Поради наложените му МНО – „задържане под стража“
и впоследствие – „домашен арест“ се лишил от възможността да извършва
дейност в помощ на регистрирания на майка му търговец. Освен това се
лишил от възможността да участва в състезания като член на АФБ, както и
член на Международната федерация FIA, което намалило доходите му – св.
А., св. Х. К., св. Г. П. Очернено било доброто му име в обществото, понеже
бил отстранен от всякакви комисии в България, свързани с АФБ и едва след
постановяване на оправдателната присъда започнал да възстановява
репутацията си в Република България.
Българските медии писали по случая и той станал достояние на широк
кръг лица, особено в гр. С., където К. живеел и децата му посещавали учебни
заведения.
6
При всичко така изложено от фактическа страна, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ: „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано...“
Събраните доказателства водят до несъмнен извод за повдигнато срещу
К. обвинение, поддържано на две инстанции, по което е бил оправдан.
Относно релевантния период съдът приема следното: В исковата молба се
твърди и се поддържа в двете инстанции, че производството е продължило 1
години, 8 месеца и 29 дни, който срок е разумен, според настоящия състав.
Относно претърпените вреди: доказано бе, че въззивникът понесъл тежко
и болезнено образуването и развитието на наказателното производство,
чувствал се е несправедливо обвинен и преживявал изключително трудно
извършваните спрямо него процесуални действия. В резултат от тях изпаднал
в тежки стресови състояния, свързани със страха, че ще бъде несправедливо
осъден, че децата му страдат, поради разпространената информация и той е
станал причина за техните преживявания. Засегнати били самочувствието и
начинът му на живот, чувствал се засрамен, унизен и застрашен от
наказателна репресия.
Описаното води до извод за наличие на два елемента от фактическия
състав на деликта – повдигане на неоснователно обвинение и претърпени в
резултат от това вреди, изразяващи се в силни душевни страдания, страх от
налагане на наказание „лишаване от свобода“, изживявания, довели до
влошаване на здравословното състояние, чувство за преживяна
несправедливост, унижение и срам от близки, приятели и бизнес-партньори.
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена
връзка между вредите и недоказаното обвинение, повдигнато от въззивника-
ответник.
Относно твърденията за влошаване на материалното състояние на
въззивника и преустановяването на доходите от участия в състезания от
национален и международен ранг, по делото не са представени писмени
доказателства. Не може да се установи с какви приходи е разполагал К. и по
какъв начин наложените му МНО и висящото наказателно производство са се
отразили на финансовото му състояние. Ето защо съдът приема, че всички
събрани доказателства относно неговия бизнес и прекратяването му, следва
да бъдат разглеждани в контекста на претърпените неимуществени вреди.
При така изложеното и като споделя в тази част мотивите на Сливенски
окръжен съд, настоящият съд приема, че искът е доказан по своето основание
относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се
определя глобално. Затова БАС приема, че за определяне на справедлив
размер на компенсация трябва да се преценят всички релевантни
7
обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Става въпрос за лице, на навършени ** години към датата на образуване
на наказателното производство, обвинено в извършване на две престъпления,
за едно от които се предвижда наказание ЛОС за срок от 2 до 8 години. Към
датата на обвинението въззивникът е живеел на съпружески начала със св. А.,
с две деца и участвал активно в издръжката на семейството си. След влизане в
сила на оправдателната присъда, вече бил с претърпян огромен стрес от
наказателното производство, от опозоряването на доброто му име в
обществото, както и това на децата и партньорката му. Бил уронен престижът
му сред съгражданите и автомобилните среди, в които бил широко известен.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът се
съобрази с разумния срок, в който е приключило производството и на
основание всичко така изложено, настоящият състав споделя изцяло мотивите
на СлОС относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
Що се отнася до претендираните имуществени вреди: както бе описано,
търсят се суми за компенсиране на пропуснатите ползи от продажбата на л.а.
„Ауди S2“ 750 к.с. По този повод по делото е извършена САТЕ и е приложен
договор за покупко-продажба на МПС за разпореждането с автомобила за
сумата от 1500лв. При обсъждане на основателността на тази претенция съдът
съобрази следното: Договорът за покупко-продажба – стр.22 по гр.д.№
492/2021г. СлОС, е с нотариално удостоверени подписи. Нотариалната
заверка съставлява официално свидетелстващо изявление на нотариуса, че
подписите, положени върху документа – за продавач и купувач, са положени
от лицата, посочени от същия документ като техни автори, а също така – и че
към датата на заверката документът е съществувал. Документът има
формална доказателствена сила – относно датата, мястото на съставянето му и
авторството, но не и материална такава, понеже в частта относно цената
договорът съставлява диспозитивен документ, материализиращ изявления на
страните, стоящи вън от документа, които нотариусът не може да удостовери
относно тяхната истинност.
Затова и в тази част настоящият състав споделя изцяло по реда на чл.272
ГПК изводите на СлОС относно неоснователността на претенцията.
Що се отнася до съединените два иска с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.
с чл.52 ЗЗД – за присъждане на обезщетения за претърпени вреди от децата на
К. – Ж. К. и М. К.:
Към задържането на К. и повдигането на обвинение против него, Ж. К. е
била на навършени 2 години и 4 месеца приблизително. Тази възраст съдът
приема за прекалено ранна, за да бъдат осъзнати понятия като „извършване
на престъпление“, изпитване на срам от постъпките на друго лице,
„репутация на семейството“, „добро име в обществото“ и т.н. Ето защо
намира, че преживявания от подобен характер не могат да бъдат обсъждани
като основание за присъждане на обезщетение за преживени страдания и
8
охарактеризиране на Ж. като косвена жертва от незаконното обвинение
против баща й. Освен твърденията в исковата молба, по делото не бяха
събрани никакви доказателства относно отражението на наказателното
производство върху детето. Действително, приложен е доклад от
психотерапевтично придружаване на детето от „Аналитична зона“ ООД,
дружество, в което св. А. – майка на детето, е работила, но от него не може да
се установи връзка между описаните тревоги на детето и наложената МНО
„задържане под стража“ за бащата. Докладът е частен документ, който не
може да установи по годен за процеса начин въвежданите от въззивната
страна твърдения и представлява изложени в писмена форма свидетелски
показания, недопустими за производството. Ето защо не се доказа по
достатъчно убедителен начин, че детето Ж. е претърпяло страдания от
незаконното обвинение на баща си. Затова и в тази част, макар и при други
мотиви, решението на СлОС следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска с правно основание чл.49, вр. с чл.52 ЗЗД,
предявен от детето М., към настоящия момент действаща лично и със
съгласието на своята майка, чрез адв. Н. Д.: Видно е, че към задържането на
бащата от органите на реда, М. е била на навършени ** години и е
посещавала училище. Освен твърденията, изложени в исковата молба, по
делото в тяхна подкрепа са единствено събраните гласни доказателства –
показанията на св. Х. К. – брат на въззивника. От тях се установява, че
голямото дете – М., изглеждало видимо притеснено, веднъж му казало: „Тати
не може да го е направил това“ – реплика, която впечатлила свидетеля.
Именно тя мотивира съда да приеме, че детето е било запознато и наясно с
разпространената информация за баща й и явно е преживявало случилото се.
Притеснението му сочи, че е осъзнавало моралната укоримост на подобна
постъпка и негативния отзвук сред обществото, в една крехка възраст, в която
се формира съзнанието, ценностната система и самочувствието му. Това,
наред с отсъствието на К. за известен период от време от дома, явно е създало
страхове в съзнанието на М., че той ще отсъства за дълго време. Ето защо
съдът приема за доказано основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконното обвинение на К.
При определяне на размера му, се съобрази с доста краткия период, през
който въззивникът е отсъствал от дома и с обема на ангажираните
доказателства. Затова намира, че сумата от 1000 лв., присъдена на
непълнолетната към настоящия момент М., като косвена жертва на
незаконното обвинение, е справедлив размер обезщетение. Що се отнася до
приложената и за нея служебна бележка от „Аналитична зона“ ООД –
изложените по-горе аргументи се отнасят и до този документ. Като
последица от това се следва и законната лихва, считано от 02.11.2020г. до
окончателното й изплащане.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл. Въззивната
жалба на М. К., чрез адв.Н.Д., е уважена в горния размер, затова се следват
разноски в размер на 20лв., съобразно уважената част от жалбата (400 х 1000 /
9
20 000). В тази връзка съдът отбелязва, че както пред СлОС, така и пред
настоящия, не са представени писмени доказателства за заплатени адвокатски
възнаграждения на адв. Д., макар и да са договорени такива.
След влизане в сила на постановения съдебен акт, делото да се изпрати
на СлОС за събиране по реда на чл. 77 ГПК на дължимата д.такса по
предявените от М. К., действаща лично и със съгласието на майка си Д. А. и
Ж. К., действаща чрез своята майка и законна представителка Д. А., двете
чрез адв. Н.Д., два иска с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД – в
размер на по 800лв. за всеки иск.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 75/25.03.2022г. по гр.д.№ 492/2021г. СлОС в
частта, с която е отхвърлен предявеният от М. В. К., р. на **.**.**** г., ЕГН:
**********, действаща лично и със съгласието на майка си Д. Ц. А., ЕГН:
**********, чрез адв. Н. Д., иск против Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр.София, п.к.1000, бул. „Витоша“ № 2, за заплащане на
обезщетение по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД за размера до 1000 лв., за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в
извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 и по чл. 354в,
ал. 1 от НК на В. К., за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
549/2019 г. на Окръжен съд - Сливен, ведно със законната лихва върху
уважената главница, считано от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
п.к.1000, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М. В. К., р. на **.**.**** г., ЕГН:
**********, действаща лично и със съгласието на майка си Д. Ц. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез
адв. Н. Д., обезщетение по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД в размер от
1000 лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно
обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 и
по чл. 354в, ал. 1 от НК на В. К., за които е оправдан с влязла в сила присъда
по НОХД № 549/2019 г. на Окръжен съд - Сливен, ведно със законната
лихва върху уважената главница, считано от 02.11.2020 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/25.03.2022 г. по гр. д. № 492/2021 г.
СлОС в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
След влизане в сила на постановения съдебен акт, делото да се изпрати на
СлОС за събиране по реда на чл. 77 ГПК на дължимата д.такса по
10
предявените от М. К., действаща лично и със съгласието на майка си Д. А. и
Ж. К., действаща чрез своята майка и законна представителка Д. А., двете
чрез адв. Н. Д., два иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД – в
размер на по 800 лв. за всеки иск.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11