Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.10.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви
въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч.гр.дело № 13625 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по ЖАЛБА, вх. № 51439 от 05.10.2018 г. по описа на ЧСИ В.М., подадена
от Г. Ф. ***, срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ от 03.10.2018г. за разноските по изп. д. №
20188600401397/2018 относно претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, в размер на 3 603.00 лева.
Сочи се, че претендираното възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и с ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС. Също така
се сочи, че претендираното възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато
и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело и с извършените до
момента изпълнителни действия за събирането на претендиралата сума, които от
страна на взискателя се състоят единствено в изготвянето на молба за образуване
на изпълнителното дело. В жалбата се отбелязва също, че Г. Ф. е юридическо лице
с публична дейност, събирането на дължимите от него суми не е свързано с
никаква фактическа и правна сложност, като издирване на длъжник или проверка за
налично имущество или парични средства, запориране на банкови сметки и т.н.,
както и че седалището и банковите сметки на Ф.а са публични и общоизвестни и спрямо
ГФ не се налага осъществяването на каквито и да било принудителни действия за
реализиране на вземанията.
Подробно в жалбата са
изложени съображения.
Отправено е искане да
бъде постановено определение, е което да се отмени разпореждането на ЧСИ от
03.10.2018г. за отказ на намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, както
и да бъде изменено РАЗПОРЕЖДАНЕ на ЧСИ peг. № 860 за разноските по изп. д. №
20188600401397/2018, като бъде намалено претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум в размер на 200.00 лева.
Отправено е и искане,
ако евентуално бъде преценено, че на взискателя се следват разноски за водене
на изпълнителното производство, то се моли да бъде намалено същото до
законоустановения минимум, съобразно правилата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Също така,
се моли, ако евентуално бъде преценено, че размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуциран, то да бъде изменен и и размерът на дължимата такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
Препис от жалбата е
връчен на 08.10.2018 г. на взискателите по изпълнителното дело – Ц.Г.К.и Б.И.К.,
чрез адв. П.К., които не са подали писмени възражения относно жалбата в срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частен съдебен
изпълнител В.М. подробно в представените мотиви е изложила съображения за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и обясненията
на частен съдебен изпълнител В.М., прие следното:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е
насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително
действие по смисъла на чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество, същата се явява и
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде
присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от минимално
определения съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер
на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна
помощ по изп. дела се определя по реда на чл. 10 - 200 лв. за образуване на
изп. дело, а за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал.2 от
Наредбата.
В
настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на всеки един от взискателите
адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което
съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че
следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на по
240 лева с ДДС за всеки един от взискателите. В срока по чл. 428, ал. 1, изр. 1 от ГПК длъжникът е заплатил всички
суми, посочени в поканата за доброволно изпълнение, поради което действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане - предмет на изпълнителния лист не са
извършвани, респ. възнаграждение за извършване на такива действия не се дължи.
Относно подадените още две искания /л. 11 и л. 18 от изп. д. /за извършване на
действия, настоящият съдебен състав намира, че те представляват
своеобразно повторение на молбата за
образуване на изпълнителното дело, защото искането на процесуалния представител
с първата молба „да се направи справка за регистрирани банкови сметки“ и с
втората „да се извърши справка от НАП“,
вече се е съдържало в самото искане за образуване на изпълнително дело, макар и
формулирано по различен начин - „да направите пълно проучване на длъжника“.
Също така, искането в първата молба -
„да се наложи запор на откритите банкови сметки“, следва да се приеме
като допълнение на искането за образуване на изпълнително производство, защото
съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на
молбата за образуване на изпълнително производство е и посочване от взискателя
на начина на изпълнението, което е и сторено, макар и с тази допълнителна
молба.
В тази връзка начислените от ЧСИ В.М.
разноски по изпълнителното дело в размер на 1801.50 лв. за взискателя Ц.Г.К.следва да бъдат
намалени до 240 лв. с ДДС, както и начислените от ЧСИ В.М. разноски по изпълнителното
дело в размер на 1801.50 лв. за
взискателя Б.И.К. следва да бъдат намалени до 240 лв. с ДДС.
Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
настоящият съдебен състав намира следното: съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи, т.е. таксата не се начислява върху заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, респ. върху
юрисконсултското възнаграждение. При това положение следва да бъде и намалена таксата по т. 26 от ТТРЧСИ, която
следва да бъде намалена от 7266.47 лв. с ДДС на 7180.01 лв.
По изложените
аргументи съдът намира, че жалбата против процесното изпълнително действие е
основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 1801.50
лв., представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя Ц.Г.К.по изпълнително
дело № 20188600401397
по описа на ЧСИ
В.М., на 240 лв. с ДДС.
НАМАЛЯВА
сумата от 1801.50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя
Б.И.К. по
изпълнително дело № 20188600401397
по описа на ЧСИ
В.М., на 240 лв. с ДДС.
НАМАЛЯВА
сумата от 7266.47 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по
изпълнително дело № 20188600401397 по описа на ЧСИ В.М.,
с рег. № 863 на КЧСИ, на 7180.01 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.