Решение по дело №1912/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на А. Х. А., с [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място] и допълнителни уточнения в заявление с вх. №11287/07.11.2023г. /л.29-30/, против ГД „Изпълнение на наказанията“ - София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ - София да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода 28.09.2023г. (датата на депозиране на кореспонденция – писмо до европейския омбудсман) до 17.10.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба).

Вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, изразяващо се в неизпращане на подадено писмо с документи от А. Х. А. до европейския омбудсман и се изразяват в цялостното негативно отражение в неимуществената сфера на А., поради общовалидната значимост, която засегнатите неимуществени блага имат за всяко човешко същество. Сочи се, че вредите са вследствие възпрепятстване правото му на кореспонденция, нарушаване на правото му да изразява мнение и да го разпространяване чрез слово, както и вследствие нехуманното отношение към А. чрез умишленото му поставяне в неблагоприятни условия.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. А., която поддържа исковата молба и допълнителното уточнение. Ангажира доказателства. Пледира съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция, така, както е предявена. Излага доводи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват изложените в исковата молба твърдения.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието [населено място], редовно уведомен, не изпраща представител. Представя отговор по чл.131, ал.2 от ГПК, с който е заявено становище за неоснователност на претенцията, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предпоставки. Ангажира писмени доказателства относно изложените в исковата молба твърдения. Претендира за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът А. Х. А. изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора Бургас. В справка с изх.№ 4381/22.12.2023г. /л.69-71/, изготвена от старши комисар Я. Ж. – началник на Затвора Бургас е посочено, че на 27.09.2023г. А. е предоставил на инсп.Л. – инспектор социална дейност и възпитателна работа, отговарящ за лишените от свобода изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ настанени в 1-ва зона за повишена сигурност, писмо в запечатан плик, без приложени пощенски марки, адресирано до European Ombudsman – 1 avenue du President Schuman, CS 30401, F-670001 Starsbourg Cedex, което е следвало да бъде изпратено от администрацията на Затвора до посочения адресат. На 28.09.2023г. писмото е получило рег.№ М-4600/28.09.2023г. На 03.10.2023г. процесното писмо е било върнато на ищеца, но А. е отказал да го получи, с твърдението, че затворническата администрация е длъжна да изпрати писмото за своя сметка. По случая е била извършена проверка, като в становище рег. № ДЗ-8197/09.10.2023г. на инсп. Кискинова – инспектор режимна дейност е посочено, че пликът, представен от лишения от свобода А. е донесен от ИСДВР без приложени марки за изпращане, и на основание чл.90, ал.4 от ЗИЗНС е бил върнат на изпращача. (л.72).

По делото е представена справка с изх.№ 148/11.01.2024г. от началника на Затвора – Бургас, с която в изпълнение на Определение № 60/03.01.2024г. на настоящия състав, са приложени заверени копия на документи, свързани със срещата на ищеца с психолога на Затвора Бургас. (л.92). В приложеното становище за актуално психично и емоционално състояние на лишения от свобода А. А. от 15.12.2023г., инспектор „Психолог“ - Зл.А. заявява, че двигателната активност на А. е в диапазона на нормалния темп, речта е плавна, с разумен изказ и съдържание. Психологът сочи, че е съхранена яснотата на съзнанието му и няма данни за качествени и количествени промени. А. демонстрирал добро ниво на емоционално владение и издръжливост в условията на монотония. Заявява, че се е дистанцирал от споделянето на лични преживявания. Към актуалния момент на консултиране, психологът установява, че няма данни за преживяване на депресивни емоции.

Като доказателство по делото е представена и справка относно приходите на ищеца за периода 01.03.2023г. – 31.10.2023г. (л.21), според която лишеният от свобода А. на 25.07.2023г. е получил сумата от 90 лева.

В хода на съдебното производство е разпитан и свидетеля И. Р., който заявява, че познава А. А. от 2005г., когато били настанени на един етаж в една група. Твърди, че е запознат подробно с исковата молба и му е известно за неизпращането на подадената от А. касационна жалба до Европейския съюз чрез европейския обудсман. Според Рибов ищецът не разполагал с финансови средства, тъй като през този период му бил наложен запор. Разказва, че процедурата за изпращане на писмо е чрез административния орган, който имал задължение да извърши проверка на лишените от свобода, дали имат парични средства и при липсата на такива да придвижи кореспонденцията за тяхна сметка. Свидетелят твърди, че в случая такава не била извършена. Сочи за ноторно известен факт, че той и А. не разполагат със средства, тъй като изтърпяват наказание доживотен затвор без право на замяна, което не позволява полагане на труд или извършване на други дейности, от които да получават доходи. Според Рибов, след като администрацията не е изпълнила задължението си във връзка с изпращане на писмото до съответната институция, А. изпадал в много силен стрес. Заявява, че в условията на специален режим и условията, в които се изтърпява присъдата, е трудно дори да се намерят консумативи за изготвянето на една жалба, а тук ставало въпрос за период от година и половина, може би и повече, като ищецът преминал през законовата процедура. Твърди, че А. подал молба и до Окръжен съд Бургас за промяна на присъдата, сезирал бил и президента. Според Рибов, цялата процедура, която била необходима за разглеждане на жалбата пред Европейски съд, била премината и вече на финалния етап А. е бил възпрепятстван от администрацията на затвора и практически е изтървал сроковете. Рибов твърди, че лично насочил А. да си изготви молба по смисъла на чл.162 от ЗИНЗС и ППЗИНС, в която да поиска психолога да го подпомогне, защото не е могъл да спи, бил притеснен, изнервен и не знаел какво да прави и как да постъпи.

Съдът, като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане.

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС. При това положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на заявената претенция.

Според чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Настъпването на фактите, от които биха произтекли вредите, които се презюмират, подлежи на доказване.

Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира, че исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС дава възможност на лишените от свобода на парични суми за задоволавяне на лични нужди.

С разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС се предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция и неприкосновеност на тайната й. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В ал. 3 на същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на служител от надзорно - охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи.

Според нормата на чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, като срокът за изпращане е три дни (ал. 2), а разпоредбата на чл. 77, ал. 3 от ПППЗИНЗС повелява, че пощенските разходи за молбите и жалбите са за сметка на лишените от свобода, освен за лицата, за които е установено, че нямат средства, набрани от полагащото им се възнаграждение или получени по установения ред от близки, познати или трети лица.

В чл. 90 от ЗИНЗС е посочена възможността на лишените от свобода и реда, по който могат да подават молби и жалби до различни институции. В ал.3 от разпоредбата е посочено, че пощенските разходи за кореспонденцията на лишените от свобода са за тяхна сметка, а според ал.4 за лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода.

От изложеното следва, че правото на лишения от свобода да води кореспонденция е безспорно, като при доказана липса на средства у подателя, кореспонденцията трябва да е за сметка на мястото за лишаване от свобода, като преди това тези документи задължително се завеждат в специална книга.

Не е спорно, че на 27.09.2023г. ищецът е предоставил на инспектор ИСДВР, писмо в запечатан плик, адресирано до European Ombudsman – 1 avenue du President Schuman, CS 30401, F-670001 Starsbourg Cedex, а на 28.09.2023г. писмото е получило рег.номер. Не се оспорва от ответната страна и обстоятелството, че на 03.10.2023г. писмото е било върната на лишения от свобода А., на основание чл.90, ал.4 от ЗИЗНС. От събраните по делото доказателства се установява, че А., преди датата на изпращане на процесното писмо е разполагал с определени парични суми (90 лева), които макар и в минимален размер, са били достатъчни, за да покрие разходите си за кореспонденция, който също са в минимален размер. Обстоятелството, че той е предпочел да ги изразходва за други цели, не може да се вмени във вина на затворническата администрация. От изложеното следва, че не са налице предпоставките за приложение разпоредбите на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, респ. чл. 77, ал. 3 предл. второ от ППЗИНЗС, а именно ищецът да не разполага с финансови средства за изпращане на лична кореспонденция, откъдето да се формира задължение за ответника да изпрати същата за сметка на Затвора - Бургас.

Освен това, съдът намира, че действията от страна на служителите на ответника, не могат да се приемат за такива, поставящи ищецът в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се нарушаване правото му на кореспонденция, правото да изразява мнение и да го разпространява или пък, че се е стигнало до уронване на човешкото му достойнство, подлагане на изтезание, нечовешко и нехуманно отношение спрямо него. Понесените от ищеца ограничения, предвид липсата на данни за влошено здравословно състояние, не са достигнали онази степен на унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване. Независимо, че свидетеля Рибов се заявява, че А. е „изпаднал в много силен стрес“, такива твърдения, не се излагат от самия ищец. Такива данни не се съдържат и в становището на инспектор „Психолог“ – Зл.А.. Отделно от това, съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелят Рибов, тъй като независимо от липсата на роднинска връзка между него и ищеца, и двамата изтърпяват наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, на един етаж са, което не изключва възможността за уеднаквяване на версиите. Настоящият съдебен състав намира, че предвид изложеното не е изпълнено и второто кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявеният от А. иск за обезщетение, а именно не се установява претърпените от него неимуществени вреди да са в резултат на незаконосъобразните бездействия на ответника.

При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – Бургас, не се установи същите да са нарушили чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа спрямо А. Х. А. като лишен от свобода, накърняване правото му на свободна кореспонденция, съответно нарушаване на хуманното отношение към него. Не се доказа настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се в психически дискомфорт и изтърпени неудобства и страдание, надвишаващи "минималната степен на суровост" на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", което да представлява нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, съответно на чл. 3 от ЕКПЧОС. Това сочи на липсата на основните елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

С оглед на изложеното, искът на А. А. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" София за присъждане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, се явява неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което са неприложими.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Х. А., с [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място] иск против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода 28.09.2023г. (датата на депозиране на кореспонденция – писмо до евпорейския омбудсман) до 17.10.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба), като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.