РЕШЕНИЕ
№ 19734
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110100103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от К. Р. Х. против Х. Л. С., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на отправена от
ответника на 18.06.2021 г. в жилище, находящо се в гр. (АДРЕС), пред сина на страните С.
С., обида „курва мръсна“, които вреди се изразяват в душевни страдания и търпени
негативни емоции на срам, унижение и смущения в съня, ведно със законна лихва от датата
на вредоносното събитие до погасяване на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора били в брак, който е
прекратен с Решение № 565845/19.12.2018 г. по гр. д. № 45772/2018 г. по описа на СРС.
Ищцата поддържа, че въпреки развода бившите съпрузи продължили да живеят на семейни
начала в жилище, находящо се в гр. (АДРЕС), като между страните започнали конфликти
вследствие на поведението на ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че на
18.06.2021 г. Х. С. използвал процесните нецензурни думи по отношение на К. Х. в
обитаваното от страните жилище в присъствие на детето от брака С. С.. Ищцата поддържа,
че вследствие на отправените по неин адрес обидни думи се почувствала зле физически,
като получила болки в сърдечната област. В исковата молба са изложени твърдения, че в
резултат на отправената по отношение на нея обида К. Х. изпитала и редица негативни
емоции на срам, унижение и смущение в съня, което водело до общо чувство на
отпадналост. По изложените съображения е направено искане ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва за
забава от датата на вредоносното събитие до погасяване на вземането и сторените по делото
съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск, като излага съображения
свързани с личния живот на К. Х.. В подадения отговор Х. С. поддържа, че на 18.06.2021 г.,
„попадайки“ на разговор между ищцата и нейна приятелка в чат приложение Viber, в който
били „коментирани новите любовни увлечения на първата“ , решил да отиде в обитаваното
1
от страните жилище за да събере личните си вещи. Ответникът сочи, че между страните по
спора възникнал конфликт, след леко сдърпване К. Х. залитнала и паднала на земята, след
което последвали „обидни думи“. С отговора е предявен и насрещен иск, от който Х. С.
направил отказ в открито съдебно заседание от 02.11.2023 г.
В открито съдебно заседание от 02.11.2023 г. ответникът заявява, че не оспорва да е
използвал процесните изрази, но поддържа, че от една страна детето С. С. не е присъствало
на случката, а от друга ищцата не е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени
вреди в резултат на случилото се.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД е да установи елементите, пораждащи деликтната отговорност на ответника:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. В доказателствена тежест на
ответника е да опровергае поддържаните от ищеца твърдения.
По делото не е спорно, че на 18.06.2021 г. в жилище, находящо се в гр. (АДРЕС),
ответникът употребил израза „курва мръсна“ по отношение на ищцата в нейно присъствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 НК който каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие се наказва за обида. Унизителният
характер на казаното следва да се преценява на основа на приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване, като без значение е дали казаното отговаря на
действителността или дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се
осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат
непосредствено от пострадалия. Изразът „курва мръсна“ безспорно е унизителен за
личността на ищцата, като всякакви доводи на ответника свързани с интимния живот на К.
Х. са ирелевантни за противоправността на деянието. В допълнение следва да бъде
отбелязано, че унизителният характер на изреченото е с особено висок интензитет, тъй като
ответникът е отправил обидните думи спрямо майката на децата си.
Спорно по делото е дали вследствие на процесното събитие К. Х. е търпяла
описаните в исковата молба неимуществени вреди. За установяване на изложените от
ищцата обстоятелства свързани с външното проявление на емоционалното й състояние в
резултат на случилото се по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля В.И / майка на ответника/. Свидетелката разкрива, че разбрала за случая от
18.06.2021 г. от внука си С. С., който разказал, че баща му отишъл в жилището, в което
ищцата живеела заедно с децата от брака, започнал да крещи как в дома не могат да влизат
други хора особено мъже и започнал да използва обидни изрази спрямо майка му. В.И
разкрива, че няколко дни след описаната случка се видяла с ищцата, която изглеждала
„съсипана“ - тъжна, отпаднала и със сенки под очите, и се разплакала когато споделила за
използваните от ответника спрямо нея думи. От събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че вследствие на случилото се К. Х. изпитала силни
чувства на унижение, срам и неудобство още повече, че ответникът използвал нецензурните
думи в присъствие на детето С. С., който възприел лично поведението на ответника и го
възпроизвел в разговор със свидетелката Иванова.
Доводите на ответника за липса на действително търпени от ищцата неимуществени
вреди вследствие на процесното събитие, тъй като К. Х. имала връзки с други мъже са
неотносими. На първо място следва да бъде отбелязано, че бракът между страните е
прекратен с Решение № 565845/19.12.2018 г. по гр. д. № 45772/2018 г. по описа на СРС,
поради което въпрос на лична преценка на ищцата е дали да има нов партньор в живота си
или не, още по-малко същата дължи обяснение на ответника. На следващо място
представените от ответника извадки от чат разговори не установяват какво е било
емоционалното състояние на ищцата в резултат на случилото се на 18.06.2021 г., тъй като от
една страна самоличността на участниците в разговорите е неясна, а в допълнение
представените от ответника разпечатки касаят части от чат разговори от есента на 2021 г.,
2
т.е. период отдалечен от събитието.
Предвид изложеното съдът намира, че ищцата в резултат на противоправното
поведение на ответника е търпяла описаните в исковата молба неимуществетни вреди,
изразяващи се в душевни страдания, поради което има право на обезщетение.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. В подкрепа на изложеното виждане е и съдебната практика,
намерила израз в Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, Решение № 95 по гр.
д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. №
40/2013 г. на IV ГО на ВКС и мн. др.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди
(болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип. Съдът
намира, че от ангажираните по делото гласни доказателствени средства се установява, че
ищцата се почуствала унизена и огорчена от случилото се, като видимо изглеждала
отпаднала и унила.
Съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да бъде взет предвид и
начинът, по който е реализирано процесното деяние ( съгласно разясненията дадени с
Решение № 558 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г., III г. о., ГК), а именно в
дома на ищцата в присъствието на детето на страните, което лично възприело поведението
на ответника.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 658 от 5.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1781/2009 г., IV г. о. и Решение № 153 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6735/2014 г. IV
г. о. размерът на обезщетението се определя като справедлив към момента на причиняване
на вредите при съобразяване на актуалната към този момент икономическата ситуация в
страната, а не към датата на постановяване на съдебното решение. Предвид изложеното
съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищцата вследствие на процесното
събитие неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 1500 лева.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъде възложено да заплати направените от ищцата съдебни разноски в размер на 60 лева
за внесена държавна такса за разглеждане на спора.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид изложеното в тежест на ответника следва да бъде възложено да
заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер по чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие, а именно сумата в размер на 335 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Л. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на К. Р. Х.,
3
ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на
1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
отправена от ответника на 18.06.2021 г. в жилище, находящо се в гр. (АДРЕС), пред сина на
страните С. С., обида „курва мръсна“, ведно със законна лихва за забава върху главницата от
18.06.2021 г. до окончателно погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Х. Л. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на К. Р. Х.,
ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
60 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Х. Л. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на адвокат Р.
Д. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с адрес на кантората в гр. Пловдив, ул. „Никола
Войводов“ № 2, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на
335 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищцата К. Р. Х..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4