Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито
съдебно заседание при закрити врата на трети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
Г.
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 667 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ вр. чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Молителят - „Т.к.л.“ ЕООД, твърди,
че е кредитор на ответника - Сдружение „Б.Р.Ф.по К.”, тъй като има
вземания към него, които са възникнали по силата на две търговски сделки. Първата
от тях е договор за счетоводно и консултантско обслужване, сключен на
03.01.2018 г., по силата на който той е поел задължение да извърши счетоводни
услуги. Посочва, че е изпълнил възложената му работа, поради което за ответника
е възникнало насрещно задължение да му заплати уговореното възнаграждение,
което е в размер на 8 000 лв. Втората търговска сделка, която е сключена между
страните, е договор от 21.08.2017 г., по силата на който за молителя е
възникнало задължение да извърши работа по организиране на събития,
конференции, обучения и семинари във връзка с „К.“ и „Киноложки
изложби“ на територията на Република България. Той извършил възложените му
дейности, поради което за ответника е възникнало насрещно задължение да заплати
на ищеца възнаграждение за това в уговорения размер от 3 200 лв. Молителят
заявява, че Сдружение „Б.Р.Ф.по К.” не е погасил тези свои задължения и не
притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения
към кредиторите, като затрудненията му не са временни, а представляват трайно
състояние. Ето защо счита, че това юридическо лице е неплатежоспособно по
смисъла на чл. 608 ТЗ, която норма е приложима по отношение на юридическите
лица с нестопанска цел на основание препращащата разпоредба на чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Заявява, че ответникът се намира и в състояние на свръхзадълженост,
тъй като пасивите му надхвърлят значително всички притежавани от него активи.
Поради изложеното молителят иска от съда да обяви неплатежоспособността на
Сдружение „Б.Р.Ф.по К.” и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на това юридическо лице на това основание. Моли съдът ако счете, че
ответникът не е неплатежоспособен, да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него на основание свръхзадълженост.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - Сдружение „Б.Р.Ф.по К.”, я оспорва. Твърди, че молителят не е извършил услугите, които са му възложени
със сключените между страните два договора и счита, че с оглед на това в негова
полза не са възникнали вземания за получаване на уговореното възнаграждение, на
които той основава активната си материално-правна легитимация в настоящото
производство.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество съответно на юридическо лице с нестопанска цел на основание препращащата разпоредба на чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито по подадена молба по чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност по отношение на търговец съответно на юридическо лице с нестопанска цел.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на
едно юридическо лице с нестопанска цел следва да бъде доказано и че то
е неплатежоспособно по смисъла на чл.
608, ал. 1 ТЗ. Второто от основанията,
при които в ТЗ е предвидено, че спрямо един търговец може да бъде открито производство
по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост по смисъла на чл.
742, ал. 1 ТЗ е неприложимо по отношение на
юридическите лица с нестопанска цел, тъй като е специално основание за
откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за
капиталовите търговски дружества.
С оглед на изложеното,
съдът ще разгледа на първо
място въпроса дали по делото
е доказано, че в тежест на Сдружение
„Б.Р.Ф.по К.” са възникнали
задължения към молителя,
които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ, за разглеждане на която е образувано
настоящото производство, като такива, легитимиращи
този правен субект да иска
по отношение на ответника да
бъде открито производство по несъстоятелност.
Молителят „Т.к.л.“ ЕООД твърди, че в тежест на длъжника са възникнали парични задължения по сключени между тях две различни сделки, като при съобразяване на характерните престации, които се твърди, че възникват за страните по тях, трябва да се заключи, че всяка от тях има характер на договор за изработка.
По делото се установява, че между Сдружение „Б.Р.Ф.по К.”, като възложител, и „Т.к.л.“ ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен на 03.01.2018 г. договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 03.01.2018 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора за изработка, а именно за вида на работа, която изпълнителят „Т.к.л.“ ЕООД се задължава да извърши, както и за размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за извършената работа.
По силата на този договор в тежест на молителя е възникнало задължение да извърши писмени и устни счетоводно-консутантски услуги, обезпечаващи функционирането на юридическото лице Сдружение „Б.Р.Ф.по К.” в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство. Страните по сделката за изработка са постигнали съгласие и за размера на възнаграждението, което възложителят ще следва да заплати на изпълнителя за извършване на тази работа, като то е уговорено в чл. IV.1. от договора в размер на 800 лв. месечно.
За да възникне задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за изработка, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя.
Фактът на извършване от молителя на работата, възложена с процесния договор, не се установява от представените в производството фактури, които се твърди, че обективират задължението на ответното сдружение за заплащане на възнаграждение по сделката за изработка. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че в съдържанието на тези счетоводни документи е направено изявление за това, че възложената работа е извършена, те не са подписани от представител на ответника, в качеството му на възложител, поради което и не може да се заключи, че от него е изразена воля за съгласие с това, че изпълнителят е извършил счетоводно-консултатнтски услуги, които са предмет на договора за изработка, както и че приема тази работа. От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, както и от фактите, посочени от вещото лице П.Д. в разпита му, проведен в съдебно заседание на 05.06.2019 г., се установява, че Сдружение „Б.Р.Ф.по К.” не е осчетоводило нито една от приложените към исковата молба фактури, които са издадени за удостоверяване възникването на задължения за заплащане на възнаграждение по договора за счетоводно и консултантско обслужване от 03.01.2018 г. Следователно в производството не може да се направи извод, че е доказано, че от страна на възложителя чрез конклудентни действия, какъвто характер биха имали действията по осчетоводяване на поети задължения, е изразена воля по извънсъдебно признание на факта, че молителят е изпълни възложените му счетоводни услуги през отчетната 2018 г., както и че е направено изявление за приемане на работата.
В производството е представен писмен документ, наименуван „приемо-предавателен протокол”, в който е посочено, че е съставен на 29.09.2018 г. От неговото съдържание е видно, че се съставя във връзка с договор за счетоводно обслужване, сключен между страните по спора и въпреки, че в текста, изписан в документа липсва смислено изречение, все пак може да се заключи, че той е изготвен, за да бъде удостоверен с него факта на предаване от представителя на „Т.к.л.“ ЕООД на други лице, което не е индивидуализирано с имена и други признаци, на документи, представляващи първични счетоводни документи за 2018 г. и начални салда за 2018 г. От направеното описание на документите, които се предават, не може да се направи извод, че те са такива, които са изготвени от молителя в изпълнение на процесния договор за счетоводно обслужване. Това е така на първо място, защото в приемо-предавателния протокол не е записано, кой е техен съставител и следователно не може да се приеме, че това е „Т.к.л.“ ЕООД. Освен това в протокола е посочено общо, че се предават първични счетоводни документи, като този вид документи са много различни по характер, но винаги са такива, които удостоверяват направен разход или приход, поето задължение и т.н. Такива документи са например фактурите и документите за извършено плащане. Ето защо и първичните счетоводни документи по дефиниция не се съставят от лицето, което води счетоводството. То само ги използва, за да извърши действия по водене на счетоводството, като отрази информацията от тях в счетоводството на юридическото лице, извърши съответните счетоводни операции съгласно счетоводните стандарти и въз основа на това състави вторичните счетоводни документи. С оглед на това съдът приема, че обстоятелството, че молителят е предал първични счетоводни документи за 2018 г., което е удостоверено с подписания на 29.09.2018 г. протокол изобщо не води до извода, че той е извършил каквито и да било дейности по счетоводно обслужване на ответното сдружение през отчетната 2018 г. Такова заключение би могло да се направи ако бяха предадени вторични счетоводни документи, като например съставен Годишен финансов отчет за 2018 г. с всички негови съставни части или пък съставени аналитични ведомости за водене на конкретни счетоводни сметки през 2018 г. и т.н. Предаването на документи, отразяващи начални салда за 2018 г. също не означава, че от изпълнителя по процесния договор за изработка е извършено някакво конкретно действие по водене на счетоводството на сдружението през 2018 г. Началните салда по естеството си са данни, които са получени при приключване на предната счетоводна година, т.е. в случая на 2017 г., което означава, че тяхното получаване е резултат от извършени действия по предоставяне на счетоводни услуги през 2017 г., но не и в резултат на извършване на такива услуги през 2018 г. Резултат от осъществени през 2018 г. действия по водене на счетоводството на ответника биха били получени суми, представляващи крайни салда за 2018 г., каквито няма представени.
Други доказателства, от които да се установява, че „Т.к.л.“ ЕООД е извършило каквито и да било действия по предоставяне на консултантски и счетоводни услуги няма представени по делото. Осъществяването на този факт се опровергава от това, че от събраните по делото доказателства и от извършена служебна справка за вписванията в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, е видно, че това дружество не е съставило своевременно годишен финансов отчет на ответното сдружение за 2018 г., който да е представен за обявяване по партидата на юридическото лице в регистъра. В настоящото производство от ответника е представен годишен финансов отчет за 2018 г., в който обаче не е посочено да е съставен от „Т.к.л.“ ЕООД, а от физическо лице, за което не се установява да е действало като представител на дружеството, поради което и той не е изготвен в изпълнение на процесния договор за изработка.
С оглед изложеното и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме, че фактът на извършване от молителя на възложената му от ответника работа по предоставяне на счетоводни и консултантски услуги през 2018 г., за който не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта за това, не е осъществен. След като не е налице извършване на договорената работа от изпълнителя „Т.к.л.“ ЕООД, то за него не е възникнало вземане за получаване от възложителя на уговореното възнаграждение в претендирания размер от 8 000 лв., което да го легитимира като кредитор на Сдружение „Б.Р.Ф.по К.” с вземане от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Това означава, че съдът трябва да разгледа дали молителят има вземания към ответника, които да са възникнали по силата на следващата твърдяна от него сделка, представляваща договор за организиране на събития, конференции, обучения и семинари във връзка с „К.” и „киноложки изложби”, сключен на 21.08.2017 г.
От приетия като доказателство в производството писмен договор от 21.08.2017 г. се установява, че между Сдружение „Б.Р.Ф.по К.”, като възложител, и „Т.к.л.“ ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за организиране на събития, конференции, обучения и семинари във връзка с „К.” и „киноложки изложби”, който при съобразяване на съдържанието на основните задължения, които възникват за страните по него има характер на договор за изработка. Писменият договор е подписан от представители на двете страни по него и обективира тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на сделката за изработка. С него е уговорено, че в тежест на молителя възниква задължение за всеки конкретен случай, в който възникне необходимост да извърши срещу получаване на възнаграждение дейности по организиране на определен тип събитие със съответните параметри, определени в I-IV от т. 2.2. на приложения 1, което представлява неразделна част от договора. Страните по сделката за изработка са постигнали съгласие и че в тежест на ответника по молбата възниква насрещно задължение за заплащане на възнаграждение за извършените дейности, което е в максимален размер от 800 лв. и се определя конкретно съгласно цените по определен тип събитие, в което трябва да са калкулирани разходи за организиране на конкретното събитие, в т.ч. изработване на информационни материали, логистика, проучване на мястото за организиране на събитие, както и всички административни разходи, командировъчни, застраховки и други на представителите на изпълнителя.
Както беше посочено, за да възникне задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за изработка, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя.
По делото са представени три заявки, в които е посочено, че са съставени в изпълнение на процесния договор от 21.08.2017 г. и които са подписани от представители както на молителя, в качеството му на изпълнител, така и от ответника, в качеството му на възложител. От тези документи се установява, че от ответното сдружение е възложено на „Т.к.л.“ ЕООД да извърши уговорените в договора действия по организиране на няколко конкретно описани в заявките събития: - на международна киноложка изложба в гр. Пловдив, за периода от 16.02.2018 г. до 18.02.2018 г.; - на международна киноложка изложба в гр. София, за периода от 17.03.2018 г. до 20.03.2018 г., - на международна киноложка изложба в гр. Асеновград, за периода от 23.04.2018 г. до 27.04.2018 г. Това е станало при спазване на реда, уговорен с клаузите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора, а именно чрез заявка, съставена от възложителя и отправена до изпълнителя, в която е конкретизирано какво е събитието, което е необходимо да бъде организирано и чието организиране се възлага на изпълнителя. Следователно тези заявки доказват само възлагането на молителя да извърши конкретна работа по организиране на киноложки изложби, които трябва да се проведат на определена дата и място и с участието на определен брой лица. Те обаче не установяват факта на извършване на възложените дейности, тъй като са съставени преди да започне изпълнението на работата, а и в тях липсва удостоверяване на каквито и да е обстоятелства, касаещи предприетите и осъществени от „Т.к.л.“ ЕООД действия по организиране на събитията.
Фактът на извършване от молителя на работата, възложена с процесния договор, не се установява от представените в производството фактури, които се твърди, че обективират задължението на ответното сдружение за заплащане на възнаграждение по тази сделка за изработка. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че в съдържанието на тези счетоводни документи е направено изявление за това, че възложената работа е извършена, те не са подписани от представител на ответника, в качеството му на възложител, поради което и не може да се заключи, че от него е изразена воля за това, че признава, че изпълнителят е извършил някакви конкретни действия по организиране на възложените киноложки изложби в гр. Пловдив, гр. София и гр. Асеновград. От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, както и от фактите, посочени от вещото лице П.Д. в разпита му, проведен в съдебно заседание на 05.06.2019 г., се установява, че Сдружение „Б.Р.Ф.по К.” не е осчетоводило нито една от приложените към исковата молба фактури, които са издадени за удостоверяване възникването на задължения за заплащане на възнаграждение по договора за организиране на събития от 21.08.2017 г. Следователно от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че от страна на възложителя чрез конклудентни действия, какъвто характер биха имали действията по осчетоводяване на поети задължения, е изразена воля по извънсъдебно признание на факта, че молителят е изпълнил възложената му работа, както и че е направено изявление за нейното приемане.
По делото няма представени други доказателства, от които да се установява, че „Т.к.л.“ ЕООД е извършило каквито и да било действия по организиране на киноложки изложби, възложени с договора от 21.08.2018 г. и съгласно съставените от ответника три заявки от 07.02.2018 г., от 01.03.2018 г., от 05.04.2018 г., като например, че е наемало помещения, в които да бъде организирана изложбите, че е наемало хора, които да извършват определена дейност по провеждане на изложбите, че е обявило провеждането на изложбите и че е записвало участници за изложбите и т.н. С оглед на това и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът трябва да приеме, че фактът на извършване от молителя на възложената му от ответника работа и по тази втора сделка, за който не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта за това, не е осъществен. Това означава, че в тежест на ответника не е възникнало насрещно задължение да заплати възнаграждение в уговорения с договора размер и следователно в полза на молителя не е възникнало и второто от двете парични вземания, с които той се легитимира като кредитор по търговска сделка, който има правото да иска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
След като в производството не се установи, че молителят е носител на парично вземане към Сдружение „Б.Р.Ф.по К.” за получаване на сумата 8 000 лв., което да е възникнало от договора за счетоводно и консултантско обслужване, сключен на 03.01.2018 г., както и на парично вземане за получаване на сумата 3 200 лв., което да е възникнало от договора за организиране на събития, конференции, обучения и семинари във връзка с „К.“ и „Киноложки изложби“, сключен на 21.08.2017 г., то трябва да се заключи, че той няма качеството кредитор на парично вземане, породено от търговска сделка, което означава, че не е материално-правно легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното юридическо лице и подадената от него молба по чл. 625 ТЗ следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото
разноски:
От страна на ответника по молбата не са направени искания за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ вр. чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ, подадена от „Т.к.л.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на Сдружение „Б.Р.Ф.по К.”, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, поради неплатежоспособност на това юридическо лице с
нестопанска цел, както и поради свръхзадължеността
му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: