№ 47070
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110130097 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ....АД в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да представи копие от договор за паричен заем № .., погасителен план и
СЕФ, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи правните последици
на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „......т“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи погасителен план и СЕФ към договор за
предоставяне на поръчителство за от 02.11.2023 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение
съдът може да приложи правните последици на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ”Слатина”, бл. 39, вх.
Д, ап. 113, тел. **********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК да се задължи
ответниците да представи доказателства за извършени плащания, платежни нареждания за
1
погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги, доколкото за
установяване на тези обстоятелства съдът е допуснал изслушване на експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ, доколкото със същото се цели установяването на
нерелевантни за спора факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за издаване на съдебни
удостоверения за извършените плащания, доколкото за установяване на тези обстоятелства
съдът е допуснал изслушване на експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.02.2025 г. от 09:45 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи
от писмените отговори.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
В. С. С. е предявил срещу ....АД главен установителен иск с правно основание чл. 26
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № .., а в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № ... Предявен е и иск срещу „......т“
ЕООД с правно основание 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне
на поръчителство № .., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на „......т“ ЕООД да заплати сумата от 5 лева, предявена като част от вземане в общ
размер на 124,95 лева, представляваща недължимо платена сума.
Ищецът твърди, че на 02.11.2023 г. е сключил Договор за паричен заем № .. с ....АД, а
с „......т“ ЕООД - Договор за предоставяне на поръчителство по този заем. Уговорената
заемна сума била 550 лева. Сочи, че съгласно договора за паричен заем ГЛП по кредита бил
в размер на 40 %, а ГПР – 49,23 %. Твърди, че приложеният ГПР по кредитите бил различен
от вписания, като бил въведен в заблуждение и счита, че има неравноправност на
уговорката за ГПР, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и водело до нищожност
на заемната сделка поради липса на задължителен реквизит по договора за заем. Поддържа,
че уговореното възнаграждение за дружеството-поръчител бил разход по заема, който
следвало да бъде включен в ГПР по арг. § 1, т. 1 ДР на ЗПК и съставлявало нарушение на чл.
19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Сочи, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в
договора за кредит представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. По
двата договора липсвала методика, в която да е ясно разписано формирането на ГПР на
съставляващите компоненти. Поради това твърди, че договорите следва да бъдат прогласени
за нищожни. Поддържа, че нищожен е и договорът за предоставяне на поръчителство с
„......т“ ЕООД, като поръчителят бил определен от кредитодателя и договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен между поръчителя и кредитора, а длъжникът е
трето лице, т.е договорът е лишен от основание. Смята, че с договора за предоставяне на
2
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е налице протИ.речие с
добрите нрави поради нееквивалентност на престациите понеже длъжникът не получава
нищо насреща. Евентуално поддържа, че е налице нищожност на заемния договор поради
нищожност на клаузата за заплащане на възнаграждение на „......т“ ЕООД за учреденото от
него лично обезпечение. Това от своя страна водело до протИ.речие с добрите нрави по
смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК и протИ.речие с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.
Ищецът твърди, че е за кредитора е породено задължение да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Изложени са твърдения, че е налице заблуждаваща
търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттам до нейната
нищожност по чл. 22 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за поръчителя е разход по
заема, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за общото
оскъпяване на кредита- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поради което счита, че договорът за заем е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и поради неспазване на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че несъмнено заплащането на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за заем и която е задължително условие за усвояването му. На
следващо място сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с
уговорката за заплащането на предоставено поръчителство се нарушава изискването ГПР да
не бъде по-високо от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена на ПМС № 426/2014г. В условия на евентуалност прави
искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен
заем № ... Поддържа, че уговорката за заплащането по договор за предоставяне на
поръчителство не е произвела правен ефект, като бил трето лице за правоотношението,
чиято воля не била правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се
осъществи за валидното му възникване. Твърди, че договарянето, че кредитополучателят ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора протИ.речи на добрите нрави и
внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Моли
да се осъди ответника „......т“ ЕООД да му заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата в размер на 5 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 124,95 лева,
недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ...
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ....АД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва ищецът да е бил задължен
да сключи договор за предоставяне на поръчителство, доколкото това е било негово
право.Оспорва се договорът за кредит да е нищожен на релевираните основания, като счита
същият за валиден и съобразен със законовите изисквания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „......т“ ЕООД депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че сума от 5
лева е платена от ищеца на 07.11.2023 г. Излага, че доколкото предоставя услуги по занятие,
3
му се дължи съответното възнаграждение за предоставеното поръчителство. Описва
процедурата за кандидатстване за креедит, като обръща внимание, че обезпечението, в това
число предоставянето на поръчител, е възможност, но не и задължение за
кредитополучателя. Излага, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в
ГПР, доколкото не е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че наличието
на свързаност между двете ответни дружества не води до скрито оскъпяване на кредита.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
сключването на договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство със соченото в
исковата молба съдържание, както и че са налице твърдените основания за нищожност на
договорите, респ. на оспорената клауза.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят възраженията си, в това число, че процесните договори, респ. клаузи са
действителни.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
е платил процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за
плащането .
В доказателствена тежест на ответника е да установи основанието за получаването на
процесната сума.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелствата, че е сключен Договор за кредит № ../02.11.2023 г. между ищеца и ....АД,
както и Договор за предоставяне на поръчителство № .. между ....АД и „......т“ ЕООД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
4
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5