Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17.07.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на първи юни
две хиляди и двадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2041 по описа за
2019г. и като обсъди:
Субективно
съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Д. Панайотова твърди, че е
сестра на Кера Митева. Смъртта на последната настъпила на 08,11,2018г. при
пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил рег.№СА
8432 СН на пътя между с. Кадиево и гр. Пловдив. За вреди, причинени при
управлението му, е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
с ответното дружество – ЗАД „Армеец” АД със застрахователна полица №BG/11/117002954524.
От смъртта на сестра си ищцата търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в непреодолима скръб и болка от загубата на
своя близка родственица. Те имали прекрасни отношения, които не били прекъсвани
през годините. Ищцата винаги намирала подкрепа в лицето на сестра си в
най-трудните моменти в живота си, включително като загубила съпруга си. Между
тях съществувала много силна връзка, взаимна подкрепа и обич. Ежедневно
разговаряли с часове. Всичко това много липсва на ищцата, която не може да
преодолее нейната загуба. Вестта за преждевременната смърт на сестра й я
шокирала, загубата била внезапна. Лишена е от сестринска обич и подкрепа
необратимо. По един насилствен начин е разрушена връзката на обич и взаимна
привързаност между двете сестри, което намира сериозно отражение върху
психиката на ищцата и остава празнота за цял живот.
Ищцата отправила претенция, но
застрахователното дружество отказало да й заплати застрахователно обезщетение.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
й заплати обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 13 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск по основание и размер. Твърди, че ищцата не е активно материално-правно
легитимирана да търси от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на Кера Митева. Възможността за обезщетяване на лица
извън изброените в ППВС №4/1961г. и ППВС
№5/1969г. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от
смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. В настоящия случай не са налице
основания да се направи това изключение от възприетото разрешение. Оспорва
всички обстоятелства, на които се основава исковата молба, включително тези
относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалата
й сестра, настъпването на сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания в резултат на смъртта на сестра й. Оспорва, че е налице
отговорност на застрахования водач Йордан Митев за настъпване на
произшествието, неговата вина, механизма на ПТП, наличието на пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между механизма и уврежданията на Кера
Митева, както и ищцата е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Евентуално прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от другия шофьор, участвал в пътно-транспортното
произшествие, както и от пострадалата Кера Митева, която пътувала без поставен обезопасителен колан. Прави възражение за съпричиняване от фактори, свързани с общия физиологичен
статус на загиналата, допринесли за степента на уврежданията. Оспорва
претенцията за законна лихва и за разноски. Признава наличието на
застрахователно правоотношение, възникнало от цитираната в исковата молба
застрахователна полица със срок на действие от 28,11,2017г. до 28,11,2018г. за
лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“ с ДК №СА8432СН. По същата обаче
не е налице застрахователно покритие по отношение на разширен кръг лица
съгласно ТР №1 от 21,06,2018г. Към датата на сключване на застрахователния
договор същото не могло да бъде съобразено при определяне на застрахователната
премия и при предвиждане на застрахователния риск, който носи.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не
е спорно между страните, а и от приетото удостоверение за родствени връзки е
видно, че Д.Б. Панайотова и Кера Б. Митева са сестри. Смъртта на последната е
причинена при пътно-транспортно произшествие на 08,11,2018г. на път ІІІ-375.
Механизмът
на настъпването му е установен от вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза – водачът Йордан Митев е управлявал лекия автомобил по платно за
движение път ІІІ-375 гр. Пловдив – гр. Пещера в посока от запад на изток с
около 62 км/ч, а в същото време по северната пътна лента се движил сп.а. „Скания Р 124“ с ремарке, управляван от Реджеп Ахмед Узун със скорост от около 55 км/ч. В един момент лекият
автомобил навлязъл в северната пътна лента, водачът на сп.а. „Скания Р 124“ възприел това, въздействал на спирачната
система, но въпреки това последвал неизбежен удар в предната лява част на двата
автомобила. Пътно-транспортното произшествие не би настъпило, ако водачът на
лекия автомобил не бе навлязъл в насрещната за него лента за движение, като
същевременно водачът на сп.а.“Скания Р 124“ не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара, а и дори при спирането
му удар би настъпил. С Постановление от
13,03,2019г. на Окръжна прокуратура гр. Пловдив е прието, че причина за
настъпване на смъртта на Кера Митева е неправомерното поведение на водача на
лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. №8432 СН, а именно Йордан Боянов Митев,
но поради смъртта му
наказателно производство е прекратено.
От
заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че смъртта на
Кера Митева е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното пътно-транспортно
произшествие, като придружаващите травмата заболявания и възрастови изменения
нямат никакво отношение към настъпването на този резултат. Същата е пътувала на
задната седалка на лекия автомобил без поставен предпазен колан. От този факт
не може да се направи извод за съпричиняване на вреденосния резултат от пострадалото лице, тъй като
практически няма предпазен механизъм, който да доведе до оцеляване на пътниците
в лекия автомобил при настъпилия челен удар с товарен автомобил и предвид
скоростта, с която са се движили двете превозни средства. При така събраните
доказателства изложените от ответника възражения за съпричиняване
са неоснователни.
Не
спорно между страните, че съществува застрахователно правоотношение, възникнало от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 28,11,2017г. до
28,11,2018г. за лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“ с ДК №СА8432СН,
сключен със застрахователна полица BG/11/117002954524. От приетия препис от образуваната от
застрахователното дружество щета е видно, че ищцата е предявила претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й, но с писмо от
30,05,2019г. ответното застрахователно дружество е отказало да изплати такова.
Търпените от
ищцата неимуществени вреди се установяват от свидетелите Анелия Костова и
Цветелина Георгиева. Те са дъщеря и внучка на ищцата, поради което имат
непосредствени впечатления от отношенията между нея и сестра й Кера Митева,
както и от емоционалното и физическото й
състояние след смъртта на Кера Митева. Ето защо съдът кредитира изцяло
показанията им въпреки възможната им заинтересуваност от изхода на спора. От
тях се установява, че ищцата живее в едно домакинство със свидетелката
Георгиева, първоначално в с. Тополово, а от около седем години - в гр. Пловдив.
Кера Митева е живяла в гр. Девин откакто се е омъжила. След като синът й се
оженил те живеели в едно домакинство с него и семейството му. Двете сестри
ежедневно разговаряли продължително време по телефона, споделяли си всичко.
Имали още четири братя и сестри, но те били починали. Винаги когато Кера Митева
посещавал гр. Пловдив двете се срещали и прекарвали време заедно. Отношенията
между тях били топли, основани на доверие и уважение, взаимна подкрепа и
традиционни за българското семейство и в частност между сестри. След като
ищцата разбрала за смъртта на сестра си изпаднала в шок. Почувствала се
съкрушена от загубата на сестра си, като това състояние продължава и към
настоящия момент. Влошило се здравословното й състояние, като започнала да
изпитва световъртеж. Това наложило да се извършват медицински прегледи. Преди
смъртта на Кера Митева била жизнен човек, а след това придобила усещането, че е
останала сама, се затворила в къщи, престанала да излиза, преустановила някои
от ежедневните си дейности.
От така събраните
доказателства се установи, че смъртта на Кера Митева е причинена от водача на
лек автомобил, чиято гражданска отговорност за вреди е била застрахована в
ответното дружество. Тази отговорност обхваща всички преки и непосредствени
вреди, причинени при управление на моторното превозно средство, каквито
безспорно са понесените от ищцата емоционални страдания от неочакваната загуба
на сестра си. Обстоятелството, че Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ е
постановено след сключване на застрахователния договор и не е било предвидено
към този момент, не води до отпадане на отговорността на ответното дружество.
То дължи обезщетение, което се дължи и от прекия причинител и на лицата, на
които деликвента следва да заплати такова, като избор
на последните е към кого да предявят иска си. Ето защо възражението в този
смисъл е неоснователно.
С цитираното тълкувателно решение е определен кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да търсят обезщетние за неимуществени вреди при причинена смърт
на техен близък, тъй като същият не е изрично уреден в закона. С него е прието, че това са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление
№ 5/24.11.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Обяви се за изгубило
сила Постановление №
2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд,
което приемаше, че кръгът на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт,
е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на
други възходящи и низходящи на починалия
и на неговите братя и сестри. В мотивите на
тълкувателното решение е прието, че най-близките
на починалия (по смисъла на
двете постановления) се ползват с право
на обезщетение, тъй като поради естеството
на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни
по степен морални болки и страдания от загубата
му. Правото на най-близките да получат обезщетение не
е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително
е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52
от ЗЗД. От
гледна точка на чл. 52
от ЗЗД обаче
е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали
с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при
реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за
справедливост по чл. 52
от ЗЗД и на
гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България
и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за
основните права в Европейския съюз равенство на всеки
пред закона.
Прието е, обаче, че възможността за обезщетяване на други лица,
извън изброените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление
№ 5/1969 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или
вместо тях - ако те не
докажат, че са претърпели вреди
от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право
на обещзетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство,
а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума
на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат
само най-близките на починалия.
Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, не е установена в настощия
случай. Безспорно е, че ищцата и Кера Митева са били сестри, както и че същите
са поддържали много близка връзка, като ежедневно са се чували по телефона,
имали са духовна и емоционална близост. Отношенията между тях били много топли, основани на доверие и уважение, взаимна подкрепа и обич, традиционни
за българското семейство. Но обезщетение следва
да се присъди
само тогава, когато от доказателствата
може да се
направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52
от ЗЗД.
Такъв извод за изключителност на връзката между ищцата и
Кера Митева не би могъл да се направи. Двете са живели в различни населени
места, всяка от тях има свое семейство, деца и внуци. Те не са разчитали една
на друга за получаване на грижи или помощ. Изключението, предвидено в цитираното
тълкувателно решение предвижда връзка, трайна
и дълбоко емоционална, отличаваща се от
обичайните. Безспорно в случая е имало трайна и
емоционална връзка между сестрите, но тя не е различна от обичайната. В случая
няма различна житейска ситуация, която да породи изключение от обичайните
отношения между две сестри, като например ищцата да е сред най-близките на
починалата, а не низходящите й (с които е живяла всяка от тях), починалата да е нямала друго семейство освен ищцата (или обратно)
и заедно, споделяйки едно домакинство, да са изградили отношения, заместващи тези между най-близките - съпруг, низходящи, възходящи. Или не се установи, че на
практика ищцата е била най-близкият
човек на починалата, поради което
и е справедливо да бъде обезщетен вместо или заедно
с най-близките.
Безспорно е, че ищцата е преживяла описаните в исковата
молба болки и страдания вследствие на смъртта на сестра си, както и че продължава да тъгува за нея. Тези неимуществени вреди обаче не са такива, които
подлежат на репариране по изключение, тъй като не
се установи наличие на особена
близка привързаност - трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената
връзка. Поради това предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като акцесорна
следва да се отхвърли претенцията за законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
На основание чл. 78 от ГПК ищцата
дължи на ответника направените в производството разноски в размер на 300 лева,
внесен депозит за съдебни експертизи и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Ето
защо и поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Б. Панайотова, ЕГН ********** ***, против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.“С. Караджа“ №2, представлявано от М.П.И., за заплащане на сумата от 13000 (тринадесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с полица BG/11/117002954524 със срок на действие от 28,11,2017г. до 27,11,2018г., за неимуществени вреди от настъпилата смърт на Кера Б. Митева, причинена при пътно-транспортно произшествие на 08,11,2018г. при управление на лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕЙХЕ“ с рег.№СА 8432 СН от Йордан Боянов Митев, изразяващи се в претърпени болки и страдания - непреодолима скръб и болка от загубата на сестра си, ведно с обезщетение за забава в размер на размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Б. Панайотова, ЕГН ********** ***, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.“С. Караджа“ №2, представлявано от М.П.И., да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград сумата от 500 (петстотин) лева, направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: