Определение по дело №429/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 326
Дата: 12 септември 2022 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20225000500429
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326
гр. Пловдив, 12.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500429 по описа за 2022 година
Производство по чл. 278 от ГПК.
Обжалвано е решение № 260076, постановено на 3.05.2022 г. по гр.д.
320/2021 г. на ОС-Пловдив, в частта му с характер на разпореждане, с която
съдът разпорежда да не се издава препис от влязлото в сила решение, докато
ищецът не докаже, че са заплатени непогасените към момента публични
задължения на „Х.“ООД-гр.П., ЕИК ***.
Жалбоподателят „Р.“ЕООД-гр.П. моли решението в посочената негова
част с характер на разпореждане да бъде отменено по съображенията,
изложени в частната жалба с вх. № 265834/2.06.2022 г. Претендира за
присъждане на разноски за производството по частната жалба.
Ответникът в производството по спора пред окръжния съд „Х.“ООД-
гр.П. не е заявил становище по частната жалба.
Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и
намери за установено следното:
На 3.05.2022 г. от окръжния съд е постановено съдебно решение по гр.д.
№ 320/2021 г. на ПОС, с което е уважен предявеният от ищеца „Р.“ЕООД-
гр.П. против ответника „Х.“ООД-гр.П. иск с правно основание чл. 19,ал.3 от
ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между страните на 1.12.2020 г.
предварителен договор за покупко-продажба на посочени четири недвижими
имота, находящи се в гр. П.. В мотивите на съдебното решение окръжният
1
съд посочва, че съгласно представените по делото четири броя удостоверения
за данъчни оценки на имотите, издадени на 25.02.2022 г., към тази дата за тях
няма данни да има неплатени дължими данъци и такси. Също така съдът
посочва, че при извършената служебно справка в ТРРЮЛНЦ е установил, че
в полза на П. има наложен запор върху дружествен дял като обезпечение по
изпълнително дело от 10.09.2018 г. , т.е. към датата на приключване на
съдебното дирене по делото ответникът има подлежащи на изпълнение от
публичен изпълнител публични задължения, но това обстоятелство не е
пречка за уважаване на иска с оглед разпоредбата на чл. 364,ал.2 от ГПК,
недопускаща издаване от съда на препис от решението до доказване от страна
на ищеца, че са заплатени както разноските по прехвърлянето, така и
данъците и други публични задължения на праводателя му към държавата и
общината по седалището на праводателя. В диспозитива на съдебното
решение окръжният съд разпорежда да не се издава препис от влязлото в сила
решение, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по
прехвърлянето, дължимите данъци и такси за имота и непогасените към
момента публични задължения на „Х.“ООД-гр.П.. З така постановеното
съдебно решение ищецът „Р.“ЕООД-гр.П. е уведомен на 18.05.2022 г. и на
1.06.2022 г., в срока за обжалване на решението, подава (изпраща по куриер)
частната жалба, получена в съда с вх. № 265834/2.06.2022 г.
С подадената частна жалба жалбоподателят твърди, че решението в
обжалваната негова част с характер на разпореждане, с която съдът е
разпоредил да не се издава препис от влязлото в сила решение по делото
докато ищецът „Р.“ЕООД не докаже, че са заплатени непогасените към
момента публични задължения на „Х.“ООД-гр.П., е неправилно. Иска се то да
бъде отменено в тази негова част, като се определи издаването на препис от
влязлото в сила решение да стане след като ищецът докаже, че са заплатени
разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота, без
установяване заплащането на публични задължения на ответника.
Жалбоподателят твърди, на първо място, че нормата на чл. 364,ал.2 от ГПК
ясно указва кои задължения следва ищецът да докаже, че са заплатени, за да
му бъде издаден заверен препис от влязлото в сила решение – разноските по
прехвърлянето и дължимите данъци и такси за съответния имот, като не
говори за дължими публични задължения на праводателя. Жалбоподателят
твърди, на второ място, че при извършената служебно справка в ТРРЮЛНЦ
2
съдът неправилно е възприел, че ответникът „Х.“ООД-гр.П. има непогасени
публични задължения, а посочените там задължения не са на ответника, а на
дружеството „А.“ЕООД (в несъстоятелност), във връзка с които е наложена
обезпечителна мярка запор на дружествените дялове на това дружество от
капитала на ответното дружество „Х.“ООД-гр.П., което грешно тълкуване на
резултатите от извършената справка е довело и до грешното съждение, че
„Х.“ООД-гр.П. има дължими непогасени публични задължения. Заявява, че
не следва да бъде обременяван с процесното съдебно решение с доказване
заплащането на задължения, които не са на неговия праводател и нямат
връзка нито с процесния имот, нито със страните по предварителния договор,
тъй като се касае за задължения на друг самостоятелен субект, за чиито
задължения „Х.“ООД-гр.П. не носи отговорност. Заявява, че в хода на
производството по делото са представени четири удостоверения за данъчна
оценка, издадени от Община П., от които е видно, че към съответните дати по
отношение на четирите недвижими имоти-предмет на предварителния
договор, няма данни за неплатени дължими данъци и такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 279 във вр. с чл. 274,ал.1 от ГПК, срещу
разпорежданията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в случаите,
когато разпореждането прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в
случаите, изрично посочени в закона. В случая се обжалва решението на съда
в частта му с характер на разпореждане, с която окръжният съд нарежда да не
се издава препис от влязлото в сила решение, докато ищецът не докаже, че са
заплатени и непогасените към момента публични задължения на „Х.“ООД-
гр.П.. Несъмнено е, че това разпореждане нито прегражда развитието на
делото, нито относно разпореждане от такъв вид е предвидено изрично
обжалване в закона. Следва да се посочи, че преценката на съда дали да се
издаде препис от влязло в сила решение се прави конкретно след подаването
на молба за това от страна по делото. В случая не се нито твърди, нито
установява от страна на ищеца по спора, сега частен жалбоподател, от него да
е било поискано издаване на препис от решението, като към момента на
подаването на частната жалба то не е и влязло в сила, тъй като не е бил
изтекъл срокът за обжалването му. Окръжният съд към момента на
постановяването на съдебното решение от 3.05.2022 г. не е извършвал затова
проверката и преценката по чл. 364,ал.2 от ГПК, която дължи да извърши
именно в процедура по заявеното от страната искане за издаване на препис от
3
влязлото в сила решение, като към този момент следва да бъде представена и
данъчна оценка на имотите. В рамките на тази процедура съдът извършва и
преценка на обстоятелствата, отразени в ТРРЮЛНЦ по партидата на
дружеството. Действително, неправилно окръжният съд в мотивите на
съдебното решение е посочил, че наложеният запор върху дружествени
дялове от капитала на ответното дружество касае подлежащи на изпълнение
публични задължения, тъй като съгласно отразеното обстоятелство в
ТРРЮЛНЦ запор е наложен върху притежавани от друго дружество дялове
от капитала на ответното дружество за задължения, съответно, именно на
това друго дружество, но това обстоятелство само по себе си не обосновава
допустимост на въззивното обжалване на разпореждането. Отделен въпрос е,
че при евентуален отказ от издаване на препис от решението страната може
да подаде следващо такова искане (в тази насока – определение №
217/2.04.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 19/2013 г., 3 ГО, ГК). Установява се
следователно, че не са налице предпоставките на чл. 279 във вр. с чл. 274,ал.1
от ГПК, частната жалба с вх. № 265834/2.06.2022 г. се явява недопустима,
поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено
също като недопустимо.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 265834/2.06.2022
г., подадена от „Р.“ЕООД-гр.П. против решение № 260076, постановено на
3.05.2022 г. по гр.д. 320/2021 г. на ОС-Пловдив, в частта му с характер на
разпореждане, с която съдът разпорежда да не се издава препис от влязлото в
сила решение, докато ищецът не докаже, че са заплатени непогасените към
момента публични задължения на „Х.“ООД-гр.П., ЕИК ***, и ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото в.ч.гр.д. 429/2022 г. по описа на ПАС като
НЕДОПУСТИМО.
Определението може да се обжалва с частна жалба съгласно чл. 274,
ал.1, т.1 и ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд-гр. София в
едноседмичен срок от получаване от жалбоподателя „Р.“ЕООД.-гр.П. на
съобщението за постановяването му, заедно с което съобщение да му се
изпрати и препис от настоящото определение за връчване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5