№ 107
гр. К., 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно
дело № 20225100600230 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 377 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с 341 ал.2 от
НПК и се движи по реда на Глава XXII от НПК.
Образувано е по постъпил частен протест, подаден от прокурор при РП
– К., ТО – А., против Разпореждане № 1030/14.09.2022 год., постановено по
Н.а.х.дело № 782/2022 год. по описа на К. съд, с което на основание чл.377
ал.1, във вр. с чл. 249 ал.4 т.1 от НПК е прекратено съдебното производство
по посоченото дело и същото е върнато на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в мотивировъчната
част на разпореждането.
В частния протест прокурорът от РП – К., ТО - А. изразява становище,
че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно. Твърди, че при
разпита на обв.М. Ш. не са били дадени никакви обяснения във връзка с
извършеното престъпление, а единствено било взето отношение по вината,
която била призната от него, въпреки което при съставянето на
постановлението и описване на фактическата обстановка били взети предвид
всички аспекти на извършеното и възникналите затруднения по описване на
изпълнителното деяние, като не били дадени изявления за това, как
обвиняемият се е сдобил с този документ, от кого е бил съставен същия и т.н.
Развиват се в частния протест съображения относно посредственото
1
извършителство чрез наказателноотговорното лице – св.Р.А., която била
упълномощена да подаде документите за пенсиониране на обв.Ш., като в
разпита си като свидетел А. описвала фактическото положение по приемане и
подаване на документите, сочейки, че не била изисквала и водила
кореспонденция за осигурителен стаж от осигурителя за положения стаж от
обвиняемия. Подалият протеста прокурор твърди още в частния протест, че
действително в разпита на А. не били поставяни въпроси относно знанието за
този неистински документ, но той се презумирал от всички доказателства по
делото и е следвало да бъдат отчетени от съда, като при съмнение относно
евентуално умишлено съучастничество разследването би се провело в друга
насока, но такива доказателства не съществували. Счита, че констатацията на
съда за неяснотата относно начина на мотивиране на Р.А. да извърши
изпълнителното деяние била изяснена по безспорен начин – издадено било
пълномощно и била постигната договореност за подаване на документите за
пенсиониране. Прокурорът счита, че неописването на фактите от
обвиняемото лице правело трудно описването на подробна фактическа
обстановка, като същата следвало да се извлича и анализира от
съществуващите по делото доказателства. Именно въз основа на тези
съображения в постановлението било описано, че обвиняемият е действал от
субективна страна при пряк умисъл като форма на вината. Прокурорът
намира, че не е нарушено правото на защита на обвиняемия, тъй като същият
не е бил лишен от възможността да разбере повдигнатото му обвинение.
Предлага с частния протест да бъде отменено протестираното разпореждане и
въззивният съд да се произнесе по същество, като освободи обвиняемият М.
Х. Ш. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият М. Х. Ш. от гр.К. и неговият защитник, уведомени за
постъпилия частен протест чрез връчване на преписи от същия, не са взели
отношение по него.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в частния протест,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частният протест е подаден от лице, имащо необходимата процесуална
легитимация, срещу подлежащ на протестиране съдебен акт и в
2
законоустановения срок, поради което същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.
Производството по Н.а.х.дело № 782/2022 год. по описа на Районен съд
– К. е образувано въз основа на внесено на 29.08.2022 год. в РС - К.
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.375 от НПК против М. Х. Ш. от гр.К., за
извършено от него престъпление по чл.316, във вр. с чл.308 ал.1 от НК - за
това, че на 16.11.2017 год. в гр.К., пред Х.Р.Л. - специалист в сектор
„Пенсионно обслужване“ в ТП на НОИ-К., при условията на посредствено
извършителство чрез Р.Р. А. от гр.К., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - Удостоверение образец УП-3 с изх.№ 19/15.03.1999
год., издаден от НЧ „С.“ - с.З., общ.А., на името на М. Х. Ш., с ЕГН
**********, приложен към подадено Заявление за отпускане на пенсия с вх.
№ 2215-08- 36/16.11.2017 год., когато от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
След образуване на делото, определеният съдия-докладчик е
постановил в закрито заседание на 14.09.2022 год. обжалваното в настоящото
производство разпореждане, с което на основание чл.377 ал.1, във вр. с чл.249
ал.4 т.1 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и е върнал
същото на РП – К. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения. За да постанови разпореждането си
съдията-докладчик е приел в мотивировъчната част на същото, че съгласно
чл.375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на
чл.78а от НК той внася делото в съответния първоинстанционен съд с
мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Посочил е, че в прокурорския акт следва да се посочат времето,
мястото и начина на извършване на деянието, както и следва да присъства
съвкупността от обстоятелствата, които обуславят обективните и субективни
признаци на престъплението, тъй като постановлението, също както
обвинителен акт, определя предмета на делото и предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.
Изложил е съображения, че в случая постановлението на прокурора не
отговаря на изискванията на закона, тъй като в него липсват всички
3
съставомерни признаци от обективната и субективната страна на деянието, с
което обвиняемият е осъществил престъпление по чл.316, във вр. с чл.308
ал.1 от НК - не е описано в достатъчна степен какво е участието на М. Х. Ш. в
престъпния състав и по никакъв начин не е обосновано посредственото
извършителство, което се твърди в обвинението. Съдията - докладчик е
посочил, че посредствено извършителство ще бъде налице в случаите, когато
деецът съзнателно мотивира някое трето лице да извърши изпълнителното
деяние на едно умишлено престъпление, при което от фактическия
извършител на деянието не може да се търси наказателна отговорност, като
поначало посредственото извършителство се осъществява чрез наказателно
неотговорно лице. Възможно е обаче деецът да мотивира и
наказателноотговорно лице да извърши изпълнителното деяние /каквато е
настоящата хипотеза/ така, че то действа при някое от обстоятелствата,
изключващи умисъла, като тогава лицето, използвано като оръдие, може да
действа невиновно или по непредпазливост. Счел е, че в постановлението на
прокурора не са изложени каквито и да било факти във връзка с т.нар.
посредствено извършителство, тъй като от описанието на фактите не става
ясно по какъв начин обвиняемият е мотивирал св.Р.Р. А. да извърши
изпълнителното деяние на престъплението по чл.316, във вр. с чл.308 ал.1 от
НК, казал ли й е и наясно ли е била същата за естеството на документа, който
следва да подаде. Съдията - докладчик е посочил още в разпореждането си, че
липсват твърдения в обстоятелствената част на същото, че обвиняемият е
предоставил на св.А. неистински официален документ, който тя да представи
в определена институция от негово име; както и че в постановлението не е
засегнат също и въпроса за субективното отношение на дееца към
използването на процесното Удостоверение обр. УП - 3 и към неговия
произход /като неистински/, какво е било отношението и на св.Р.А. към
произхода на документа, знаела ли е тя, че е неистински, по чие искане го е
представила в НОИ, а се сочи само, че от субективна страна обвиняемият е
действал с пряк умисъл като форма на вина, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. С разпореждането
съдията - докладчик е направил крайният извод, че посочените непълноти,
отнасящи се до съставомерните признаци на деянието, което е предмет на
обвинението, нарушават правото на защита на обвиняемия М. Х. Ш., защото
4
той е лишен от възможността да разбере за какво е ангажирана наказателната
му отговорност.
Въз основа на тези съображения, съдията-докладчик е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал делото на прокурора за
отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните
правила.
Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане е
правилно – обосновано и законосъобразно, по следните съображения:
По същество изводите на съдията-докладчик за допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи и ограничаващи правото на защита на
обв.М. Х. Ш., налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора за отстраняването им, изложени в протестираното
разпореждане досежно липсата на описание в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на съставомерни признаци на твърдяното за осъществено от обв.Ш.
деяние от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни.
Това е така, тъй като в постановлението по чл.375 от НПК, въз основа на
което е било образувано първоинстанционното производство, прокурорът е
посочил, че обв.Ш. е осъществил престъпление по чл.316, във вр. с чл.308
ал.1 от НК при посредствено извършителство – чрез св.Р.А., която е очевидно
наказателноотговорно лице. При изготвяне на постановлението, както
правилно и обосновано е посочил и първоинстанционния съд в
разпореждането си, прокурорът е изложил изключително пестелива
фактическа обстановка досежно действията на обв.Ш., чрез които се твърди
да е извършил вмененото му престъпление, като по същество в тази връзка
прокурорът е посочил само обстоятелството, че при срещата си със св.Р.А.,
обв.Ш. й „…предал набор от документи за пенсиониране, ведно с
Удостоверение образец УП – 3 с изх. № 19/15.03.1999 г., издаден от НЧ „С.“ –
с.З., общ.А. на името на М. Х. Ш.“ /за което удостоверение едва впоследствие
станало ясно, че е неистински документ/. При това положение, обосновано
първоинстанционният съд е отправил упрек към изготвилия постановлението
прокурор за липса на посочени конкретни факти и обстоятелства, които в
достатъчна степен да установяват участието на обв.Ш. в осъществяване на
5
твърдяното престъпление, както от обективна, така и от субективна страна.
Настоящият състав възприема изцяло и изложените от първоинстанционния
съд съображения и направения извод за липса в постановлението на
прокурора на каквито и да било факти във връзка с твърдяното посредствено
извършителство при осъществяване на престъплението от обв.Ш., поради
което не става ясно по какъв начин обвиняемият е мотивирал св.Р.А. да
извърши изпълнителното деяние на престъплението по чл.316, във вр. с
чл.308 ал.1 от НК, казал ли й е и наясно ли е била същата за естеството на
документа, който следва да подаде; както и извода за липсата на твърдения в
обстоятелствената част на постановлението, че обвиняемият е предоставил на
св.А. неистински официален документ, който тя да представи в определена
институция от негово име. В тази връзка следва да се посочи, че изложените в
частния протест доводи от подалия протеста прокурор – че действително в
разпита на А. не били поставяни въпроси относно знанието за този
неистински документ, но той се презумира от всички доказателства по делото
и е следвало да бъдат отчетени от съда, като при съмнение относно
евентуално умишлено съучастничество разследването би се провело в друга
насока, но такива доказателства не съществували, са изцяло неясни за
настоящия състав, а и прокурорът се позовава на някаква презумпция /може
би такава относно знанието или незнанието от св.А. за неистинността на
документа/, което е недопустимо. Не може да бъде възприето като
основателно и оплакването на прокурора, че неописването на фактите от
обвиняемия правело трудно описването на подробна фактическа обстановка,
тъй като обясненията на обвиняемия представляват само едно от
доказателствените средства, като изводите относно фактите и правото следва
да се правят въз основа на оценка и анализ на всички доказателства,
установени чрез доказателствените средства и със способите за доказване,
изрично уредени в процесуалния закон.
Изцяло споделими са и съображенията на съдията – докладчик от
първостепенния съд - че в постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание не са изложени от
прокурора каквито и да било съображения относно субективната страна на
деянието, което се твърди да е извършил обв.Ш., вкл. и относно
осъществяване на престъплението от него при условията на посредствено
извършителство чрез Р.А., които не е необходимо да бъдат преповтаряни в
6
тяхната цялост. Следва само да се посочи, че изцяло декларативно
прокурорът е посочил, че обв.Ш. е извършил престъплението по чл.316, във
вр. с чл.308 ал.1 от НК при форма на вината – пряк умисъл, без да обоснове
този си извод по какъвто и да било начин.
С оглед изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че
крайният извод на първоинстанционния съд – че в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушаващи правото на защита на обвиняемия, тъй като същият е лишен от
възможността да разбере за какво точно извършено престъпление се ангажира
наказателната му отговорност, е обоснован и законосъобразен. Освен това
следва да се посочи, че както в обвинителния акт, така и в постановлението
по чл.375 от НПК е необходимо да се съдържат както всички релевантни
факти, така и всички признаци на престъплението от обективна и субективна
страна и те да са отразени така, че обвиняемия да разбира обвинението по
начин, който му позволява да се защитава адекватно и ефективно, без да е
необходимо да извежда съставомерните признаци на престъплението чрез
умозаключения и по правилата на логиката.
Посочените съществени процесуални нарушения са отстраними, чрез
повторно извършване на опорочените процесуално-следствени действия във
фазата на досъдебното производство – изготвяне на ново постановление по
чл.375 от НПК от прокурора, при което подробно, пълно и точно се опише
твърдяното за извършено от Ш. престъпление по чл.316, във вр. с чл.308 ал.1
от НК с всички приети от прокурора негови съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, както правилно – обосновано и
законосъобразно е приел и първостепенния съд с протестираното
разпореждане.
При това положение съставът на въззивния съд намира, че посочените в
мотивировъчната част на протестираното разпореждане съществени
отстраними процесуални нарушения са налични, същите правилно са
констатирани от първоинстанционния съд, като обосновано и в съответствие
с процесуалния закон съдебното производство по делото е прекратено и
делото е върнато на прокурора за отстраняване на нарушенията.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че протестираното
7
разпореждане следва да бъде потвърдено, като правилно – обосновано и
законосъобразно.
Водим от изложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1030/14.09.2022 год., постановено
по Н.а.х.дело № 782/2022 год. по описа на К. съд, с което на основание чл.377
ал.1, във вр. с чл.249 ал.4 т.1 от НПК е прекратено съдебното производство по
посоченото дело и същото е върнато на прокурора за отстраняване на
посочените в мотивировъчната част на разпореждането допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8