РЕШЕНИЕ
№……
гр.
София, 14.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-A въззивен състав в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното
от младши съдия Малоселска въззивно гражданско дело № 2115 по описа на СГС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 247 ГПК.
С Решение № 8013 от 26.11.2019 г., постановено по делото, е отменено решение № 530347 от 09.11.2018 г., постановено по гр. д.
№ 72681/2017 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 422, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че С.Г.М.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******суми, както следва: сумата над 2213,14 лева до пълния
предявен размер от 3948,66 лева, в размер на 1735,52 лева - представляваща
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. - м. 06.2014 г. /отразени в
обща фактура № **********/31.07.2014 г./ и № **********/31.07.2015 г./ за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № , ведно
със законната лихва за периода от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането;
сумата от 890,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. - 30.06.2017 г.; сумата над 42.36 лева до пълния предявен размер от 60,72 лева, в
размер на 18,36 лева - представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода
от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането;
сумата от 17,49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. - 30.06.2017 г. както и в частта
за разноските, с която С.Г.М. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД суми за
разноски в заповедното и исково производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
над сумата от 371,66 лева и са отхвърлени предявените от "Т.С." ЕАД
против С.Г.М. кумулативно съединени установителни искове на основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че С.Г.М.
дължи на "Т.С." ЕАД, сумата
над 2213,14 лева до пълния предявен размер от 3948,66 лева, в размер на
1735,52 лева -, представляваща доставена топлинна енергия за периода 05.2013 г.
- м. 06.2014 г. /отразени в обща фактура № **********/31.07.2014 г./ и №
**********/31.07.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. "******* аб. № 345682, ведно със законната лихва за периода от
21.07.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 890,86 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. -
30.06.2017 г.; сумата над 42.36 лева
до пълния предявен размер от 60,72 лева, в размер на 18,36 лева -представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2012 г. до
м.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 21.07.2017 г. до изплащане
на вземането; сумата от 17,49 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, за
периода 15.09.2014 г. - 30.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 49602/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 32 състав.
С
решението си въззивният съд е формирал воля за потвърждаване на решение №
530347 от 09.11.2018 г., постановено по гр. д. № 72681/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 32 състав, в останалата обжалвана част.
По
делото е постъпила молба по чл. 247 ГПК от ищеца, чрез процесуален
представител, с която се иска да бъде поправен диспозитивът на съдебното
решение, с оглед обстоятелството, че в мотивите въззивният съд е формирал воля
за основателност на претенциите за сумата от 2213,14 лева – главница за
топлинна енергия и за сумата от 42,36 лева – главница за цена на услугата за
дялово разпределение, а първоинстанционният съд при издаване на изпълнителен
лист в полза на ищеца е издал такъв за различни суми – за сумата от 1735,52
лева – главница за топлинна енергия и за сумата от 18,36 лева – главница за
услугата за дялово разпределение.
За
яснота се иска да се допусне поправка в диспозитива на въззивното съдебно
решение.
Насрещната
страна по молбата не е заявила становище в предоставения ѝ срок.
Софийски
градски съд намира, че в случая се
касае за допусната очевидна фактическа грешка при постановяване на съдебния акт,
доколкото волята на съда, изразена в мотивите е ясна, прецизна и изчерпателно
формулирана, като същевременно при формулиране на диспозитива, с който
решението на първия съд е потвърдено, е посочено само, че съдебният акт се
потвърждава в „останалата обжалвана част“. Последното е създало затруднения и
при издаване на изпълнителния лист за признатите вземания, с оглед което и по
реда на чл. 247 ГПК следва да се допусне поправка на диспозитива на съдебното
решение в частта, с която е потвърден обжалваният първоинстанционен съдебен
акт.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка
на очевидна фактическа в постановеното Решение № 8013 от 26.11.2019 г. по
въззивно гражданско дело № 2115 по описа на СГС за 2019 г., като диспозитивът
на същото в частта, с която се потвърждава
решение
№ 530347 от 09.11.2018 г., постановено по гр. д. № 72681/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 32 състав, да се чете, както следва:
„ПОТВЪРЖДАВА решение № 530347 от 09.11.2018 г., постановено по
гр. д. № 72681/2017 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в частта, с която е
признато за установено, че С.Г.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
49602/2017 г. по описа на СРС, 32 с-в, както следва: сумата от 2213,14 лева – главница за доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. *******, аб. № 345682, ведно със законната лихва за периода от
21.07.2017 г. до изплащане на вземането; както и сумата от 42,36 лева - цена на услугата за дялово разпределение, ведно със
законната лихва за периода от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането, както и
в частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „Т.С.“
ЕАД е присъдена сумата от 371,66 лева.“.
Настоящото
решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.